№ 18709
гр. С., 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110168256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Подадена е и молба на адвоката на ищеца – адв. Д. М., за изменение на
Решение № 17651/01.10.2024 г. по гр. дело № 68256/2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на
адвоката да се присъдят още 258,70 лева (до общ размер от 480 лева) разноски
за адвокатско възнаграждение, както и за това да се отмени частта от
решението, с която на ответника са присъдени 23,37 лева разноски, а на
самата ищца да се изплатят общо 450 лева вместо присъдените 50 лева,
като в мотивите си съдът е посочил, че следва да присъди 368,84 лева.
В молбата се сочи, че съдът допуснал фактическа грешка, защото в
мотивите на решението посочил, че на ищцата следва да се присъдят 368,84
лева, а били присъдени само 50 лева. На адвоката пък следвало за труда му да
се заплатят 480 лева, за което се позовава на наредбата на Висшия адвокатски
съвет. Овен това на ищцата следвало да се заплатят всички разноски, тъй като
недействителността на договора била следвала от неравноправни клаузи в
договора.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на поправка решение от
страна, която е засегната от същото. Настоящият съдебен състав констатира,
че молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и
е подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 5 от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице тогава, когато
изразената в диспозитива му воля на съда не съответства на обоснованата
такава в мотивите. Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може да поправя
1
очевидните фактически грешки в актовете си по искане на страните или по
свой почин.
В случая във втория абзац на страница 4 от решението съдът е приел, че
на ищцата следва да се заплатят от ответника 368,84 лева от сторените от нея
разноски. Действително е допусната грешка, но съдът следва да поправи и
този си извод по реда на чл. 248 ГПК. Поради погрешно оформения извод
относно разпределението на разноските въобще, съдът не следва да
постановява отделен диспозитив за поправка на очевидна фактическа, макар
такава да има.
В случая ответникът е платил 42 лева на ищцата след образуване на
делото, като с оглед на това, че въвеждането на неравноправни клаузи само по
себе си е недобросъвестно поведение (вж. дефиницията в чл. 143, ал. 1 ЗЗП),
повод за завеждане на делото е даден и чл. 78, ал. 2 ГПК не се прилага.
Ищцата има право на всички сторени от нея разноски, т.е. 450 лева, като
следва да се присъдят още 400 лева, а да се отмени решението в частта, с
която са присъдени 23,37 лева разноски на ответника.
Неоснователно е искането на адв. М. относно хонорара му. Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело
C-438/22 Ем акаунт БГ, е налице забрана възнагражденията на адвокатите да
се определят по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от органите на адвокатурата, тъй като същата
нарушава правилата на конкуренцията и не произвежда правно действие
съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС.
При това положение възнаграждението на адвоката се определя според
действително положения труд, като съдът взема предвид и това, че адв. М.
води десетки дела с подобен предмет само пред 28. състав на Софийския
районен съд, като ползва бланкови молби и не се явява лично в съдебните
заседания, т.е. прилага много по-малко труд от обичайния за подготовка на
единично дело със сходен предмет. Именно поради това съдът приема, че
искането за пълен хонорар от 480 лева с ДДС е проява на злоупотреба с права
и системно присъжда на адв. М. по 200 лева на дело без ДДС, или 240 лева с
ДДС, което съответства на начина, по който води делата си, за да си спести
труд с възможност да води множество по брой дела пред Софийския районен
съд. В тази част искането следва да се остави частично без уважение, като на
адв. М. се присъдят общо 240 лева с ДДС, или още 19,70 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
УКАЗВА, че НЯМА да разглежда искането по чл. 247, ал. 1 ГПК за
поправка на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №
17651/01.10.2024 г. по гр. дело № 68256/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
състав, поради изменението му в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ Решение № 17651/01.10.2024 г. по гр. дело № 68256/2023 г. на
2
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
1. ОТМЕНЯ Решение № 17651/01.10.2024 г. по гр. дело № 68256/2023 г.
на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която И. Б. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.Г“ № ****, е осъдена да заплати
на „И.Ф“ ЕООД, ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.Вв“, ул.
„Б.“ № ****, сумата от 23,37 лева (двадесет и три лева и 37 стотинки) –
разноски по делото;
2. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.Ф“ ЕООД, ЕИК:
*******, с адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.Вв“, ул. „Б.“ № **** да плати
на И. Б. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.Г“ № ****,
сумата от още 400 лева (четиристотин лева) – разноски по делото, и
3. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. „И.Ф“ ЕООД, ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. С., ж.к.
„И.Вв“, ул. „Б.“ № **** да плати на еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, с код по БУЛСТАТ: *****, и адрес на кантората: С., ж.к. „М.И“, *******,
сумата от 19,70 лева (деветнадесет лева и 70 стотинки) – адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3