№ 260
гр. Велико Търново, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110103249 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕМ. С. ЕН. срещу „Д. Ел.” ООД за
осъждането на ответника за сумата от 5 205.00 лева – сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 1.12.2020 г. до 5.4.2021 г., за сумата от 751.40 лева –
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, както и за сумата от 339.75 лева –
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху главниците.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността
„оператор на абкант (щанца) преса” при брутно месечно възнаграждение от 1 495.00 лева.
Заявява, че правоотношението е прекратено, считано от 5.4.2021 г., на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, като след прекратяването му работодателят не му е изплатил полагащите му се
трудови възнаграждения за периода от м. декември 2020 г. до 5.4.2021 г., обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и
недоказани, без да излага конкретни аргументи в тази насока.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и пледира съдът да уважи предявените искове за трудово възнаграждение и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като прави изменение в техните размери, както следва:
до сумата от 1 166.15 лева – трудово възнаграждение за м. декември 2020 г., до сумата от
136.05 лева – трудово възнаграждение за м. януари 2021 г., до сумата от 1 166.15 лева –
трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г., до сумата от 583.06 лева – трудово
възнаграждение за м. март 2021 г., до сумата от 55.54 лева – трудово възнаграждение за м.
април 2021 г., както и до сумата от 1 502.80 г. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Оттегля
претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито
заседание.
1
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ – по
отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение и по чл. 221, ал. 1 КТ –
по отношение на претенцията за обезщетение за срока на предизвестието.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ е необходимо да се установи, че
в процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение и възмездяване
на положения от ищеца труд не е извършено, респ. че не е извършено в цялост, без да са
налице основания за това; а по иска по чл. 221, ал. 1 КТ - да се установи, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че
страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор №
3/14.1.2009 г., последно изменен с допълнително споразумение № 10/27.7.2020 г., като
ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „оператор на абкант (щанца)
преса”. Видно е от въпросното допълнително споразумение, че уговореното основно
трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1 300.00 лева, а допълнителното му
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е било в размер на 15.00 % или 195.00
лева. Трудовото възнаграждение е било платимо до 10-то число на месеца, следва този за
който се отнася възнаграждението, но не по-късно от края на месеца, следващ този за който
възнаграждението се отнася. Установява се също, че трудовото правоотношение е
прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 5.4.2021 г.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, за периода от м.
декември 2020 г. до м. април 2021 г. включително от страна на ответника са начислени
трудови възнаграждения в общ брутен размер от 3 986.35 лева и нетен размер от 3 106.95
лева, като по месеци възнагражденията са както следва: 1 166.15 лева – нетно
възнаграждение за м. декември 2020 г.; 136.05 лева – нетно възнаграждение за м. януари
2021 г.; 1 166.15 лева – нетно възнаграждение за м. февруари 2021 г.; 583.06 лева – нетно
възнаграждение за м. март 2021 г. и 55.54 лева – нетно възнаграждение за периода 1-4.4.2021
г. При извършената проверка вещото лице е установило, че във фишовете са работни
заплати (с изключение на м. януари и за периода 1-4.4.2021 г.) е отразено получаването на
аванси в общ размер от 1 600.00 лева, които обаче не са превеждани за нито един от
месеците. Вещото лице е установило също, че считано от 1.3.2021 г. основната заплата на
ищеца е намалена на 650.00 лева, доколкото от страна на работодателя е издадена Заповед
№ 937/20.2.2021 г., съгласно която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с намаление
обема на работа, считано от 1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021г. е установено непълно
работно време с продължителност от 4 часа за всички работници и служители.
Съобразявайки въпросната заповед, вещото лице е заключило, че след приспадане на
направените удръжки за лични осигурителни вноски и данък върху дохода дължимата нетна
сума към ищеца възлиза на 3 106.95 лева, като в съдебно заседание уточнява, че удръжките
по трудовото възнаграждение са начислени от работодателя, който е поел ангажимент да
заплати същите на Държавата. Заключено е, че обезщетението, дължимо на ищеца по чл.
221, ал. 1 КТ, при съобразяване със Заповед № 937/20.2.2021 г. е в брутен размер от 751.39
лева и в нетен размер от 675.25 лева. Посочено е, че ищецът е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск, поради което не му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че е изискал доказателства за това дали е ползвана
останалата част от отпуска за 2019 г. и 2020 г., каквито са му били предоставени.
По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно
2
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да докаже изплащането на
претендираното трудово възнаграждение за процесния период. Такова доказване по делото
не беше проведено, като от заключението по допуснатата счетоводна експертиза се
установява, че на ищеца не са заплатени дължимите трудови за периода от 1.12.2020 г. до
4.4.2021 г. Ето защо предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение се явява
доказан по основание.
По отношение размера на дължимото възнаграждението съдът съобразява
заключението по допуснатата счетоводна експертиза, според което за периода м. декември
2020 г. – м. април 2021 г. включително, дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца
възлиза на 3 106.05 лева, като за м. декември 2020 г. същото е в размер на 1 166.15 лева, за
м. януари е в размер на 136.05 лева, за м. февруари е в размер на 1 166.15 лева, м. март 2021
г. е в размер на 583.06 лева, а за м. април 2021 г. е в размер от 55.54 лева.
Предвид на горното, исковете за трудово възнаграждение се явяват основателни в
техните пълни размери, като главниците следва да бъдат присъдени със законната лихва от
датата на забавата до окончателното им изплащане.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ:
По силата на чл. 222, т. 1 КТ, при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и
3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието.
Както вече беше посочено, по делото е установено, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради работодателят
забавяне изплащането на възнаграждение, обезщетение и ДОО.
Обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. март
2021 г. възлиза на 1 502.80 лева, респ. че обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ възлиза на
1 502.80 лева се установява от заключението по счетоводната експертиза. При определяне
размера на брутното трудово възнаграждение за м. март 2021 г., респ. при определяне на
дължимото обезщетение съдът не следва да съобразява цитираната в заключението по
счетоводната експертиза заповед, съгласно която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка
с намаление обема на работа, считано от 1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021 г. е установено
непълно работно време с продължителност от 4 часа за всички работници и служители. Това
е така, доколкото нито с отговора на исковата молба, нито в срока за заемане на становище
по доклада на съда ответникът е навел твърдение за наличието на подобно обстоятелство –
че считано от 1.3.2021 г. и за срок до 30.4.2021 г. е установено непълно работно време с
продължителност от 4 часа за всички работници и служители в предприятието му. Т.е. няма
надлежни твърдения, въз основа на които съдът да съобразява наличието и евентуалното
действие на въпросната заповед. От друга страна, ответникът, така или иначе, не ангажира и
доказателства, че като работодател надлежно е упражнил правото си да установи непълно
работно време, а оттук и че е отпаднало задължението му за заплащане на пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение за м. март 2021 г. В този ред на мисли, освен
наличието на подобна заповед, работодателят следваше да установи, че ищецът реално е
полагал труд на 4-часов работен ден през м. март и м. април 2021 г. Доказателства в тази
насока обаче не са ангажирани. Тук следва да се отбележи също, че по делото не е
представена въпросната заповед, а в заключението по счетоводната експертиза е посочено,
че същата е издадена на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, във връзка с намаление обема на
работа, т.е. не става ясно дали същата в крайна сметка е издадена именно на основание чл.
138а, ал. 2 КТ, тъй като ал. 2 не урежда хипотеза, свързана с намаляване обема на работа, а
касае случай на обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
3
Предвид на горното са налице предпоставките за уважаване на иска в неговата цялост,
като главницата следва да бъде присъдена със законната лихва от забавата до окончателното
й изплащане.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
Предвид оттеглянето на претенцията в проведеното на 8.2.2022 г. открито заседание,
съдът приема, че е десезиран от разглеждането на делото в тази му част, поради което
производството по този иск следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на сторените от него разноски. От
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът не е заплатил
възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има
право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в
полза на адв. Й.Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за делото, поради
което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на
184.39 лева, както и разноски за вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза в
размер на 250.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Ел.” ООД, ЕИК *** да заплати на ЕМ. С. ЕН., ЕГН ********** сумата от
1 166.15 лева – трудово възнаграждение за м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от
1.2.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 136.05 лева – трудово
възнаграждение за м. януари 2021 г., ведно със законната лихва от 1.3.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 166.15 лева – трудово
възнаграждение за м. февруари 2021 г., ведно със законната лихва от 1.4.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 583.06 лева – трудово възнаграждение
за м. март 2021 г., ведно със законната лихва от 1.5.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 55.54.00 лева – трудово възнаграждение за м. април 2021 г., ведно
със законната лихва от 1.6.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1 502.80 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със
законната лихва от 1.6.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за
трудови възнаграждения и обезщетение са уважени.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявения иск за осъждането на
ответника за сумата от 339.75 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА „Д. Ел.” ООД, ЕИК *** да заплати на адвокат Й.В. Х. от ВТАК сумата от
600.00 лева - възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гр. д. №
4
3249/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Д. Ел.” ООД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 184.39 лева - държавна такса за
производството, както и сумата от 250.00 - разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. В частта, в която производството е
прекратено решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5