№ 67
гр. Нова Загора , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20202220200477 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод жалба от ПЛ. К. К., ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***
срещу наказателно постановление № 7062/25.11.2020 г., издадено от началник на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя, на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3 500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б.”а” от Закона за пътищата
/ЗП/, вр. с чл. 37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС..
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В тази насока се сочи, че изложената фактическа обстановка в АУАН и
в НП не отговаряли на истината. Преди измерването на превозното средство се оспорва, че
електронната везна не била нулирана и нивелирана. Били допуснати съществени
процесуални нарушение при съставяне на АУАН и при издаване на процесното НП, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и били абсолютно отменително основание.
Твърди се, че АУАН и НП не съдържат всички задължителни реквизити.
Сочи се в жалбата, че словестното описание на нарушението, дадено в АУАН и НП
не съответствало на посочената правна квалификация, както и че било несъответствие
между дадената в актовете на административнонаказателното производство правна
квалификация на нарушението и санкционната норма, въз основа на която била ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Всичко това водело до ограничаване правото му да
разбере в какво се състои нарушението, както и правото му на защита.
На следващо място се твърди, че наказващият орган при постановяване на
наказателното постановление определил санкцията към средния й размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗП, без да съобрази релевантните обстоятелства за
правилното индивидуализиране на наказанието.
В обобщение се моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се иска да
1
се намали размера на административната санкция „глоба“ от 3 500 на 2 000 лева.
Жалбоподателя, редовно призован, в съдебно заседание не се явява. Не се явява и
процесуален представител.
За въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се явява в
качеството на пълномощник А. Н. П. - началник отдел „Административно обслужване в
Областно пътно управление гр. Сливен, редовно упълномощена по делото, чрез когото се
иска да се потвърди издаденото против жалбоподателя наказателно постановление.
В представеното писмено становище подробно са изложени основанията на които се
иска потвърждаване на издаденото против жалбоподателя Наказателно постановление.
Поддържа се, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди се
че всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на забраната,
въведена с нормата на чл. 26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата. Наложената глоба била
определена съобразявайки се с отчетеното при проверката значително претоварване /с близо
9 тона над допустимото/ на автомобила.
Претендира се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление потвърдено.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не
изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна - лице, което е санкционирано.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
ПЛ. К. К. изпълнявал длъжността „шофьор” в „***
На 28.10.2020 г. в 10.44 часа на път II-55, км. 109+100 м. в посока гр. Нова Загора – с.
Новоселец, ПЛ. К. К. управлявал и осъществявал движение МПС с 4 оси, с две управляеми
оси, марка „Мерцедес“, модел „3243“, рег. № СТ 2113 АК, когато бил спрян за проверка от
свидетеля Д. Г. ЗЛ., който изпълнявал длъжността инспектор контрол по РПМ при АПИ гр.
София. На проверката приставал и свидетеля Р. В. АНГ. от гр. Стара Загора. При проверката
било направено измерване и установено, че водача ПЛ. К. К. осъществява движение без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от
допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, респективно тежко по чл.3, т.2 от
Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено
по реда на раздел IV на Наредбата, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/
за дейност от специално ползване на пътищата. Измерването било извършено с техническо
средство ел. везна PW-10 № К0200010 и ролетка 1309/18 м, при което било установено
натоварване на задвижващата ос на МПС е 27.550 т. при максимално допустимо
натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”В” на Наредбата
С оглед извършените измервания и установеното в хода на проверката, св. Д. Г. ЗЛ. в
присъствието на св. Р. В. АНГ. съставил срещу ПЛ. К. К. АУАН с № 0007938/28.10.2020 г.
за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка
такава каквото е приета за установена в съставения акт, като на основание чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, на ПЛ. К. К. било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3 500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства: Наказателно постановление
№ 7062/25.11.2020 г.; акт за установяване на административно нарушение бл. № 0007938 от
28.10.2020 г.; известие за доставяне от 30.11.2020 г.; протокол за измерване на превозно
средство № 52/2020 г. на АПИ; разписка от 28.10.2020 г.; копие на лична карта на ПЛ. К. К.;
копие от свидетелство за регистрация част 1 и част 2 на т.а. Мерцедес 3243; копие на
трудов договор № 77/31.08.2016 г. на жалбоподателя П.К.; копие на пътен лист серия А №
025037/28.10.2020 г.; заверено копие на заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на основание
чл. 47 ал.2 от ЗАНН на МРРБ Агенция „Пътна инфраструктура“; заверено копие от заповед
№ РД 11-1267/17.10.2019 г. на МРРБ агенция „Пътна инфраструктура; заверено копие от
заявление № 000029-29068/25.06.2020 г. за проверка съгласно Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол; заверено копие от европейски
образец – декларация за съответствие; заверено копие на потвърждение на поръчка №
21830342 от дата 08.05.2018 г. сертификат за съответствие DIN 50049-2.1; копие на заповед
№ А-333 /29.05.2014 г. на основание чл. 43 ал.4 от Закона за измерванията на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор; копие на държавен вестник бр. 49/13.06.2014
г.; заверено копие от заявление № 000029-29068/25.06.2020 г. за проверка, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; заверено
копие от декларация за съответствие европейски образец на джобни ролетки; заверено копие
на потвърждение на поръчка № 21830342 от дата 08.05.2018 г., сертификат аз съответствие
DIN 50049-2.1 и становище от Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, чрез
пълномощника си А. П.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Възприетата от наказващият орган в атакуваното наказателно постановление
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира в тяхната съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
От своя страна, съгласно санкционната норма на чл.53, ал.1 ЗП, наказват се с глоба от
1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица
нарушили разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗП или които извършват движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари, без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ тежки
ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл.7.
Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ, извъгабаритни ППС
се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3.
С оглед посочените законови и подзаконови разпоредби, жалбоподателят се явява
субект на административно нарушение, тъй като е физическо лице, в качеството си на водач
на извънгабаритно пътно превозно средство.
3
По делото не се спори, че при проверката водача, жалбоподателя П.К.К. не е
представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение
на извънгабаритно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "А" от ЗП – в обхвата на пътя се
забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното ползване на пътищата.
Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС е било "тежко", по
смисъла на закона, движело се е по републиканската пътна мрежа и за него не е било
издадено разрешително за специално ползване на пътищата – то правилно АНО е преценил,
че се касае за извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал
същото като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "А" от ЗП, връзка с чл. 37, ал. 1 т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Правилно към това нарушение е приложена и санкционната норма на чл. 53, ал. 2,
която предвижда, че се наказват с глоба от 2000 до 7000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
В конкретния случай на установено движение на тежко ППС без разрешение на
администрацията, управляваща пътя, отговорността за нарушаване на забраната по чл. 26
ЗП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач, предвид изричната норма на
ал. 2 на чл. 53 от Закона за пътищата. Действително разпоредбите на чл. 11 и чл. 15 от
Наредбата възлагат задълженията за организиране и обезпечаване на превозите с
необходимите документи и изпълнение на други специфични изисквания на лицата, които
ги извършват, като ги разграничава от водачите на превозните средства. За "лицата, които
извършват превозите", по смисъла на Наредбата е и задължението за снабдяване с
разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Санкцията, предвидена с нормата на чл. 53,
ал. 2 ЗП, цели да обезпечи спазването на забраната, постановена от чл. 26 ЗП, като се
ангажира отговорността на всяко физическо лице, което извърши движение на превозно
средство, без да са изпълнени изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3
от Наредба № 11/2001 година за превозвача е задължението да осигури разрешителното по
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2001 година, но за водача тежи задължението да осъществи
превоза при спазване на изискванията на закона, включително, да разполага с издадено
разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача, обуславя
отговорността му по чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, поради което и дадената от
административния орган квалификация е законосъобразна.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 53, ал. 2 ЗП предвижда за конкретното нарушение "Глоба", в размер
от 2000 до 7000 лв. Нарушението е безспорно установено.
В обстоятелствената част на наказателното постановление подробно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение както чрез неговите признаци, така и чрез
посочване на нарушената правна норма, поради което не може да се приеме, че
възможността на жалбоподателя да се защити е била нарушена, в която насока са друга част
от релевираните възражения срещу атакуваното наказателно постановление.
Правилна се явява и преценката на наказващия орган, че извършеното нарушение не
е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, мотиви в която насока са изложени в наказателното
постановление и които настоящия съдебен състав изцяло споделя, поради което намира за
ненужно да ги преповтаря.
Същевременно, съдът намира, че при определяне размера на наказанието глоба, което
следва да се наложи на нарушителя, наказващият орган не е съобразил разпоредбата на
чл.27, ал.2 ЗАНН. Съгласно посочената норма, при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
4
От една страна, съдът счита, че тежестта на нарушението и обществената опасност от
конкретното нарушение да е възникнала конкретна опасност за безопасността на
движението или от повреждане на пътната инфраструктура или да е било налице такова
увреждане, не обосновават извод за налагане на наказание над предвидения от закона
минимален размер от 2000 лева.
От друга страна, от представените по делото доказателства е видно, че
жалбоподателя е работник, изпълнявал длъжността шофьор, и бил с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева.
Ето защо, съдът намира, че наложената на санкционираното лице глоба следва да
бъде намалена по размер, а именно от 3 500 лева на 2 000 лева.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложената на жалбоподателя глоба до нейния минимум.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът
споделя доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7062/25.11.2020 год., издадено от началник
на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на ПЛ. К. К., с
ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.53, ал.2 от Закона за пътищата, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3 500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2 т.1,
б.”а” от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба” от
3 500 лева на 2 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5