№ 1220
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202895 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Д. А. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ********, срещу Електронен фиш серия К № 5939022, издаден от ОДМВР-
БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.1, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания
жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява. Същата депозира становище по делото, с
което взима отношение по предмета на производството.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.05.2022г. в 09.02 часа в гр.Бургас, на бул.“Стефан Стамболов“ до спортна зала
Арена Бургас в посока от кръстовище с ул.“Н. Петков“ към кръстовището с
ул.“Транспортна“, лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ЕОС“ 2.0 ТДИ, с peг. № ********, се
движел с наказуема скорост 65 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в
населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 53569 от автоматизирано
техническо средство № 120СС68 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока
по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от
1
ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ЕОС“, с
peг. № ******** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 15 км/ч.,
с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден
Електронен фиш К № 5939022, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
20.05.2022г. в 09.02 часа в гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ до спортна зала Арена Бургас
в посока от кръстовището с ул.“Н. Петков“ към кръстовището с ул.Транспортна, лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН ЕОС“ 2.0 ТДИ, с peг. № ********, се е движел с наказуема
скорост от 65 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място
до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „АRH CAM S1“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 68 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 65 км/ч.
По делото като писмено доказателство e представенo ксерокопиe на снимкa, изготвенa чрез
системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на
20.05.2022г. в 09.02 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ********. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и
Протокол от проверка №82-СГ-ИСИС/12.11.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в периода 07.09.2017г. - 07.09.2027г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателката се е движел с посочената скорост от 65 км/ч. при въведено ограничение
на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
2
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба”
в размер от 50 лв. за превишаване от 11 до 20 km/h. От своя страна ал.4 на посочената
разпоредба предвижда в случай на повторност, наказанието да е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. В ЕФ изрично е посочено, че процесното
нарушение е извършено повторно т.е. след като жалбоподателката е наказване с ЕФ К
4969337. Видно от справката нарушител/водач същият е влязъл в сила. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 6/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 15 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни жалбоподателят
да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което
да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се
въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за
3
извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда
презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата
презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За
наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е
действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП,
защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на
този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на
чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство
на действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с
други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от
27.10.2021г. по к.адм.н.д. №1969/2021г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив). Нещо повече, в конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго
лице е управлявало автомобила, жалбоподателят е направил такова твърдение с жалбата
пред съда. Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на лицето, срещу
което е издаден фиша, след връчването му- да заяви, че друго лице е управлявало МПС или
да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът
се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде
уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша.
Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва
друго лице по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга
възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане
преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на
закона
На следващо място, действително жалбоподателката представя служебна бележка за
допускане до държавен зрелостен изпит на 20.05.2022г. от 08,30 часа. Това обаче по никакъв
начин не установява нейно явяване на този изпит респ. това, кога е приключил той за нея. С
оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката.
Следва ясно да се подчертае също така, че декларацията се дава под страх от
наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за
себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната
отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност.
Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил
управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви като твърдение пред
съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е
изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 ЗДвП за
отблъскване на административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на
водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателката не е изпълнила
това изискване. Не са налице основания тя да бъде поставен в по - благоприятно положение
спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са
доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че
съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата,
като твърденията на жалбоподателката, направени в становището й по делото, бъдат приети
за доказани, без да са подкрепени с доказателства. По този начин не се размества
доказателствената тежест в процеса.
Поради изложеното настоящият състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2
от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно
4
средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно: Решение №317
от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от
29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип ARH CAM S1,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото
законосъобразно е санкциониран с електронен фиш собственика на МПС, с което е
извършено нарушението.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен
протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя
/л.30 – лице и гръб/.
В същото време, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
/качен и в сайта на БИМ/ въпросното средство за измерване тип ARH CAM S1
представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера, като същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер.
По делото е приложена снимка, съгласно която именно МПС „ФОЛКСВАГЕН ЕОС“ 2.0
ТДИ, с peг. № ********, е било разпознато от АТСС, при извършеното засичане на
превишена скорост от лазерния скоростомер на дата 20.05.2022г. в 09,02 часа, като
единствено регистрационният номер на процесния автомобил се намира в обсега на
заснемане на средството за измерване.
Съгласно чл.745, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол: Лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни
импулси към дадено /конкретно/ МПС и приемане на отразените от повърхността му
сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и
обратно. Съгласно чл.746, ал.1 и ал.2 от същата Наредба, конструкцията на скоростомерите
трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително
при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато
скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да
изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания,
когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна
скорост.
Именно за проверка на това дали конкретното СИ отговаря на изискванията на
посочената наредба, в частност на горепосочените изисквания, предвидени в нея, се
извършва първоначален контрол за съответствие преди одобряване на типа средство за
измерване, а ежегодно се извършва и периодичен контрол за съответствие с изискванията на
горепосочената наредба. С оглед на това, съдът приема, че всички технически средства за
измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали съответната периодична
проверка, отговарят на изискванията на чл.746, ал.1 и ал.2 от Наредбата за средствата за
5
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съответно са технически годни да
разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер.
Освен това, видно от представените от АНО доказателства /л.35-48 от делото/ въпросното
АТСС, което е снабдено с лазерен скоростомер измерва скоростта на движение на
автомобили като възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч отразен от
преминаващото МПС. В долния ъгъл на снимката, направена от АТСС, по време на
засичане на скоростта е разположен маркер /обозначен със стрелка/, който указва
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдаваното МПС на камерата.
Съединяващите се линии на маркерите, указват с точност местоположението на
лазерния лъч върху конкретното МПС. Следователно само на снимката, направена по
време на самото измерване на скоростта въз основа на отразения от повърхността на МПС
лазерен лъч, има данни за измерена скорост и дистанция на измерваното МПС. От всичко
изложено се налага извод за това, че липсват каквито и да е съмнения, че в конкретния
случай, представената по делото снимка /л.7 от делото/ може да бъде използвана за
еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече, видно от представената по делото справка
за нарушител/водач /л.33 от делото/ К. е придобила правоспособност на 01.07.2021г. За
период от само една година /от тогава до настоящия момент/ тя е била санкционирана 7 пъти
за допуснати нарушения на ЗДвП, като 6 от издадените й електронни фишове касаят именно
неспазване скоростта за движение – нарушения по чл.21, ал.2 ЗДвП. Това безспорно
очертава същата като водач който системно нарушава правилата за движение по пътищата
при избиране скоростта на движение на управляванит от нея превозни средства.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 5939022, издаден от ОДМВР-БУРГАС,
с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП, на жалбоподателя - Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6