РЕШЕНИЕ
№300
гр. Враца, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.08.2020г. /единадесети
август две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 264
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл. 63,
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Министерство на Културата гр.София, депозирана чрез ** Н.А. против РЕШЕНИЕ №95/27.02.2020г.,
постановено по АНД №562/2019г. на Районен съд - Враца,
с което е отменено изцяло издаденото от касатора НП № 08-00-636/18.04.2019г. С
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано в неговата цялост. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с
което да се потвърди наказ.постановление, по съображения изложени в жалбата.
В с.з. касаторът,
чрез * А. поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Моли за решение, с
което да се отмени решението на РС и да се потвърди наказ.постановление. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение при уважаване на жалбата.
Ответникът по
касационната жалба – „Т.“ ЕООД *** в
с.з. чрез процесуалния си представител * М. моли за решение, с което да се
остави касационната жалба без уважение и да се потвърди решението на РС, като
правилно и законосъобразно. Посочва се, че в производството по издаване на НП
има допуснати съществени процесуални нарушения, относно липса на описание на
нарушението, дата и място на извършването му, както и че по отношение на
дружеството не може да бъде ангажирана отговорността му с НП. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца дава заключение за оставяне в сила на решението на районния съд,
като законосъобразно, обосновано и правилно.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен
съд Враца, в качеството си на касационна
инстанция, след преценка на доказателствата по делото и като взе предвид
наведените в жалбата доводи съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема
следното:
Касационната жалба е
подадена в установения, с чл. 211, ал.1 АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационна
проверка е Решение №95/27.02.2020г., постановено по АНД № 562/2019 г. на Районен съд
Враца, с което е отменено НП № 08-00-636/18.04.2019г., издадено от Зам.министъра на културата, с което на „Т.“
ЕООД ***, представлявано от * Н.И.Я. за нарушение на чл.83, ал.1,т.1, б.“в“ вр. чл.84 от Закона за
културното наследство/ЗКН/, на основание чл.200, ал.1,пр.2 ЗКН е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева. За да
постанови отменителното си решение въззивният съд е приел, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушение на чл. 42, т.3, пр.1 ЗАНН за АУАН респ. чл.57,
ал.1,т.5, пр.2 ЗАНН за НП, същите не съдържат датата и място на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата при които е извършено, което е довело и до ограничаване правото
на защита на нарушителя. От друга страна е прието, че така констатираното
нарушение не може да се вмени на дружеството-ответник, тъй като същото не е
ползвател на проверения обект и не е отговорно за извършения ремонт доколкото
доказателствата по делото сочат за извършител конкретно физическо лице различно
от ответника или неговия управител. В тези насоки са изложени подробни мотиви,
в резултат на които е прието от въззивният съд, че оспореното НП е изцяло
незаконосъобразно и е отменено в неговата цялост.
Настоящият съдебен
състав не споделя изцяло правните изводи на въззивният съд водещи до отмяна на
НП, но като краен резултат решението е правилно и следва да остане в сила.
Не се споделя извода
за нарушение на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1,т.5, пр.2 ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП. От
описаната в акта и впоследствие в НП фактическа обстановка е видно, че същите съдържат, както дата, така и място на
нарушението, подробно са описани и обстоятелствата при които е извършено нарушението.
Както в акта, така и в НП е посочено, че
от предоставена информация от * А., който е участвал и в самата проверка извършването на ремонта е установено на 20 юли
2018г., а проверката е извършена на 06.08.2018г.
тоест макар и не изрично посочено е
видно, че нарушението е извършено на 20
юли 2018г. Също така е посочено и
мястото на нарушението, подробно е описано,
както в акта така и в НП, а именно първи етаж на сграда на *** с идентификатор
12259.1019.161.1.1 и предназначение за търговска дейност. Описани са и
обстоятелствата при които е извършено нарушението подробно, както в акта така и в НП, поради
което не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на нарушителя. В
тази насока изводите на РС са неправилни и не се споделят от настоящата съдебна
инстанция. Възраженията на касатора
са основателни.
Въпреки изложеното
настоящата инстанция намира, че неправилно е ангажирана отговорността на
дружество с издаденото НП на основание чл.200, ал.1,пр.2 ЗКН От данните по преписката
е видно, че дружеството –ответник е
наемател на въпросния обект с договор за наем от 11.01.2018г. по силата на
който И.Х.И. преотдава под наем обекта на Н.И.Я.-* на „Т.“ ЕООД ***. От
представена по делото поръчка №98/29.06.2018г. и фактура №744/14.11.2018г. е
видно, че изработката, доставката и монтажа на стъклена врата и витрини за
въпросния обект са направени от И.Х.И., а не от дружеството, като наемател на
обекта. След като по делото липсват доказателства, че именно дружеството е
извършило ремонт на въпросния обект, който е паметник на културата и не е съгласуван с МК то не може да се
приеме, че отговорно за извършения
ремонт е именно дружеството и то следва да носи адм.наказ.отговорност с издаденото
НП. Доказателствата по делото сочат за
извършител конкретно физическо лице, а не
ответника, поради което възраженията на касатора, че ремонта е извършен от ответника не се подкрепят от доказателствата по делото. В
случая не е изяснен въпроса относно субекта на нарушението от страна на
касатора. Предвид на изложеното правилно въззивният съд е отменил
наказ.постановление, като незаконосъобразно. Решението, като краен резултат е
правилно и следва да остане в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и своевременно направено искане за разноски
от страна на ответника на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва да му се присъдят
разноски за процесуално представителство по делото. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, като същото следва да се присъди в претендирания размер от
500/петстотин/ лева. Възражението на касатора за прекомерност на адвоктското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не е прекомерно, с оглед
размера на наложената имуществена санкция.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/27.02.2020г., постановено по АНД
№ 562/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП №
08-00-636/18.04.2019г. на Зам.министъра на културата.
ОСЪЖДА Министерство на културата гр.София да заплати
на „Т.“ ЕООД ***, представлявано от * Н.И.Я.
разноски по делото в размер на 500/петстотин / лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.