Р Е
Ш Е Н И Е
№ 124
гр.
Севлиево, 31.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на седемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 246 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят Б.Р.Д. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 19-0341-000091 от 13.03.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 300,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
един месец за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 17.06.2019 година. Жалбата е подадена на 20.06.2019 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 01.03.2019 година свидетелите И.А. и Ю.М.–*** работели по КАТ на Главен
път I-4, км. 82+850 в землището на гр.
Севлиево. Около 17:28 часа същите спрели за проверка товарен автомобил ДАФ ХФ
105.460 с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке
Кроне с рег. № ***, собственост на „***“ клон – Габрово, движещ се в посока гр.
София, тъй като същият навлязъл в зоната на действие на пътни знаци В-14; В-18
и допълнителна табела Т-10, при въведена временна забрана за движение. За
констатирането на това нарушение свидетелят И.А. съставил срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение № 100/19 от 01.03.2019 година,
като квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. След съставянето му, актът за установяване на административно нарушение
бил подписан от жалбоподателя, като преди това същият вписал в графата за
възражения, че няма такива.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения
срещу съставения АУАН, в които обяснил, че на инкриминираната дата извършвал
курс с автомобила от гр. Павликени за гр. София, като превозвал с него бързо развалящи
се хранителни продукти – 34 палета белени слънчогледови ядки без сол; 22 палета
печени белени слънчогледови семки със сол и 2 палета печена соя. Във
възраженията срещу съставения АУАН жалбоподателят твърди, че при условие, че
превозваните от него ядки представлявали бързо развалящи се храни, забраната за
движение не важала за автомобилите, превозващи тези храни. Към възражението
същият е приложил Товарителница за превозвания товар и удостоверение за
хранителен продукт, издадено от управителя на „Б.“ ООД гр. Габрово, в което
същият удостоверява, че на инкриминираната дата управляваното от него дружество
е натоварило посочените по – горе хранителни продукти, които представляват
бързо разваляща се храна, която не е под температурен режим.
Във връзка с постъпилите възражения
срещу съставения срещу жалбоподателя АУАН, главният юрисконсулт на ОД на МВР –
Габрово е изготвил Докладна записка – становище по постъпилото възражение, в което е посочил, че
след справка с Търговския регистър предметът на дейност на „Б.“ ЕООД гр.
Габрово включва консултантски, информационни и преводачески услуги; търговско
представителство; реклама и издателска дейност /без книгопечат/, поради което
следва да се приеме, че същата няма компетентност да издава удостоверения, че
превозваният с автомобила товар представлява бързо развалящи се храни.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-000091 от 13.03.2019
година, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложил
на Д. глоба в размер на 300,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за
срок от един месец.
По делото бе разпитан свидетелят Ю.М.. Същият потвърди
описаните в АУАН фактически констатации.
По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит в качеството
на свидетел Н.А.. Същият заяви, че е управител на „***“ ООД, което дружество
извършва превоз на товари. На 01.03.2019 година той е придружавал жалбоподателя
при извършване на превоза на ядките, които трябвало да бъдат превозени до
Швеция. За това същите притежавали товарителница, която е приложена по делото.
След спирането им в района на „Идеал Стандарт“ гр. Севлиево, свидетелят поискал
да покаже на проверяващите документите за превозвания товар, за да удостовери,
че същият представлява бързо развалящи се храни, но полицейските служители
отказали да направят това и проверили само документите на водача на автомобила.
Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни
заседания. Процесуалният му представител изрази искане за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като изтъкна
съображения за това, че въведената с пътните знаци и табели забрана за движение
на автомобили на инкриминираната дата, не важала за такива, превозващи бързо
развалящи се храни, каквито в случая е превозвал жалбоподателя.
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно
постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както
и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4
на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените
наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице
– свидетелят И.А., който съгласно горецитираната заповед е оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е
съставен в срока по чл.
34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при
условията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и
в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това
съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата
цифрова квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване
за подпис на нарушителя и по връчване на препис от акта на същия. Предвид
изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със
събраните по делото доказателства. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът
счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то
по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е
редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в
него. Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че
наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното от
жалбоподателя нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
По делото е приложена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0341-000037 от 01.03.2019 година, от
която е видно, че на жалбоподателя, във връзка с извършеното от него наруение,
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач за срок от един месец. Видно от приложеното по делото обжалвано
наказателно постановление, наложеното наказание – лишаване от право да
управлява МПС за един месец е изтърпяно от жалбоподателя за периода от
01.03.2019 година до 01.04.2019 година. При това положение следва да се приеме,
че след влизане в сила на решението на съда, с което се потвърждава
наказателното постановление, жалбоподателят не следва да търпи повторно
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1
от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0341-000091 от 13.03.2019
година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Б.Р.Д.,
ЕГН: **********,***, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300,00лв. /триста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от един месец за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.