Р Е Ш
Е Н И Е
№ 58
гр.Бургас,
31.05.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар:
Лена Димитрова
Прокурор:
Росица Дапчева
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 281 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 2 от 20.01.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 181/2019 г., Карнобатският районен съд признал
подсъдимия С.К.Х. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 3.12.2017 г. от
язовир, находящ се в местността „Беш тепе“ в землището на с. Хаджиите, община
Карнобат, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
събаряне на оградна мрежа на живарник във водоема, е отнел чужди движими вещи –
100 кг жива риба шаран и 2 броя пластмасови касетки с вместимост 50 кг всяка,
всички вещи на обща стойност 524.00 лева от владението на собственика Г. А. С. от гр. К., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на делото в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени, поради което и на
основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК
го осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение съдът
отложил на основание чл. 66 НК за срок от 3 години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
районният съд възложил на подсъдимия направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
подадена въззивна жалба от адв. Тодор Досев от БАК, защитник на подсъдимия С.Х..
В жалбата се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира се неговата отмяна и
постановяване на присъда, с която подсъдимият Х. бъде оправдан.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище
за неоснователност на жалбата поради липса на нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. От друга страна, прокурорът намира, че може да
се приеме наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК и предлага определеното наказание лишаване от свобода да бъде заменено с
наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от
шест месеца.
Защитникът поддържа жалбата. Заявява,
че не оспорва извършеното от подсъдимия деяние, но счита, че правилната правна
квалификация е по чл. 194, ал. 3 НК. Според него кражбата не е била извършена
чрез взлом, тъй като оградата е била съборена, а не повредена. Наред с това е
останал спорен въпросът от кого е била съборена оградата и в кой момент – на
влизане или на излизане от водоема. Пледира за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия, на когото, предвид предлаганата квалификация и
размера на щетата, възстановена в хода на производството, бъде наложено
административно наказание на основание чл. 218б НК.
Подсъдимият Х. моли да бъде оправдан.
Въззивната жалба е подадена в посочения в
чл. 319, ал. 1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, прие следното:
Районният съд е събрал всички посочени от
страните доказателства, въз основа на които правилно е изяснил делото от
фактическа страна. Настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря
приетите от първия съд за установени фактически положения, тъй като направеният
от този съд анализ на доказателствената съвкупност не налага други фактически
изводи.
Както пред районния съд, така и във
въззивната инстанция подсъдимият не оспорва отнемането на рибата и касетките от
владението на свид. Г. С. Отрича се обстоятелството, че за да стигне до
водоема, подсъдимият е съборил част от телената ограда. Районният съд
аргументирано е отказал да приеме тази теза, като изводите на
първо-инстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав по следните съображения:
На досъдебното производство е извършен
оглед на место-произшествие, като в протокола за това действие по разследването
е посочено, че от южната страна на водоема се намерила съборена оградна мрежа с
дължина седем метра ( л. 5-7 от ДП). Тези данни кореспондират на показанията на
свидетелите Г.С. и Н. Х.. Те съответстват и на показанията на свидетелите Х. А.,
Е. А. и Д. О., дадени на досъдебното
производство, в които тримата ясно и категорично заявяват, че оградата е била
съборена от подсъдимия Х. (л. 59, л. 15, л. 19 и л. 58 от ДП). В тази им част
показанията на свидетелите са приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (за А. и О.) и чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т.
2 НПК (за Али).
В хода на съдебното следствие (както по
н.о.х.д. № 299/2018 г., така и по н.о.х.д. № 181/2019 г.) свидетелите А., А. и
О. променят показанията си, като твърдят, че не подсъдимият Х., а Е. А. съборил
оградата. Прави впечатление, че показанията на тримата свидетели са
непротиворечиви само относно това обстоятелство. В останалата част от
показанията им са налични съществени несъответствия. Така например според
показанията на свидетеля Д. О. на телената мрежа имало дървена врата, която
той, Х. А. и подсъдимия прескочили, за да стигнат до водоема. Е. А. бил пиян и
искал да прескочи оградата, при което я „счупил“ (л. 71 гърба от н.о.х.д. №
181/19г.). По-късно момчетата излезли, като отворили вратата, която била
вързана със сезал. За целта Д. О.запалил сезала със запалка.
За разлика от свид. О., свидетелят Х. А.
не видял врата на оградата. Вместо врата имало палети, които момчетата бутнали
и така влезли вътре. След като „напълнили касетките“, брат му Е. А. паднал,
понеже бил пиян и съборил оградата отвътре навън (л. 59 от н.о.х.д. № 181/19г.).
Според показанията на свидетеля Е. А.
четиримата влезли от един отвор в оградата, където вместо врата имало касетки,
които момчетата прескочили (л. 68 гърба от н.о.х.д.№ 181/19г.). Самият той
паднал веднъж, но това не се случило на излизане (показания, дадени по
н.о.х.д.№ 299/18 г., л. 62, приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК).
Посочените противоречия в твърденията
на свидетелите А., О. и А. са достатъчно основание да не бъдат кредитирани с
доверие показанията им пред двата състава на районния съд относно начина на
проникване в чуждия имот и действията на подсъдимия в тази насока.
Събарянето на част от оградната мрежа и
дървените колове, за които тя е била закрепена, е довело до временна
невъзможност оградата да изпълнява функцията си – да защити недвижимия имот от
извършване на кражби, като ограничи достъпа до него. Чрез повреждането ѝ
подсъдимият е проникнал до мястото, където се намирали чуждите вещи, чието
отнемане той е целял. Затова районният съд правилно е приложил материалния
закон, като е приел наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.
1 т. 3 НК – кражба, извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот. Последното изключва възможността случаят да бъде приет за
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и деянието да бъде квалифицирано по чл.
194, ал. 3 НК или по чл. 195, ал. 4 НК. Затова искането на защитника за
приложението на чл. 218б НК е неоснователно.
Въззивният съд намира, че първият съд
неправилно е признал подсъдимия за виновен в извършването на кражба на 100 кг
жива риба. Въз основа на показанията на свидетелите Х. А. и Е. А., дадени на
досъдебното производство и приобщени по надлежния ред, както и от показанията
на тяхната майка, свидетелката А. А., е установено, че двамата братя са занесли
в дома си една касетка с 9 броя риби. Първоначално в тази касетка рибите са
били 5 броя, но подсъдимият прехвърлил в нея от другата касетка, пълна догоре,
4 броя. Същите фактически положения е приел и районният съд. Като се има
предвид обстоятелството, че една касетка е събирала 50 кг риба, а теглото на
всяка риба е било средно около 2 кг (вж. показанията на свидетелите Г. С.и Н. Х.
- л. 56 и л. 57 гърба от н.о.х.д. № 181/19г.), то тогава отнетата риба е била
не 100 кг, а 60 кг. Съгласно заключението на оценъчната експертиза, стойността
на 1 кг жива риба шаран към датата на извършване на инкриминираното деяние е
била 5.00 лева (л. 49 от ДП), от което следва, че предмет на престъплението са
били вещи на обща стойност 324.00 лева – 60 кг риба на стойност 300.00 лева и 2
броя касетки на стойност 24.00 лева. Това налага изменение на присъдата, като
подсъдимият бъде оправдан за кражба на 40 кг риба на стойност 200.00 лева.
При определяне вида и размера на
наказанието районният съд правилно е отчел като отегчаващо обстоятелството, че
инициатор на деянието е бил подс. Х., който е въвлякъл в престъпната си дейност
едно непълнолетно и две малолетни лица. Резонно е съобразено като смекчаващо
отговорността обстоятелство стойността на отнетите вещи. Последната, с
оправдаването на подсъдимия от въззивния съд за кражба на риба на стойност
200.00 лева, е значително намалена и е много под размера на минималната работна
заплата за страната, установен към датата на извършване на деянието (460.00
лева). Районният съд е взел под внимание младата възраст на дееца и
необремененото му съдебно минало, като е пропуснал да отчете направените от
подсъдимия самопризнания, макар и те да са частични, както и изразеното от него
при последната му дума искрено съжаление за стореното.
Посочените по-горе смекчаващи
обстоятелства са многобройни. При тяхното наличие дори и най-лекото, предвидено
в чл. 197, т. 3 НК наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия.
Затова настоящият съдебен състав прие, че на подс. Х. следва да бъде определено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, а именно пробация,
включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, всяка от които с продължителност от 6 месеца. Това наказание в случая
ще бъде напълно достатъчно за постигане целите на чл. 36 НК. В този смесъл също
се налага изменение на обжалваната присъда.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 2 от 20.01.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 181/2019 г. по описа на Карнобатския районен съд,
като
-
ОПРАВДАВА
подсъдимия С.К.Х. за кражба на 40 кг жива риба шаран на стойност 200.00 лева;
-
ОТМЕНЯ
присъдата в частта, с която на подсъдимия Х. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, с приложението на чл. 66 НК, като вместо нея
постановява: НАЛАГА на подсъдимия С.Х. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК наказание ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ
част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.