Мотиви към Присъда по в.н.о.х.д № 113/2019 г. на ОС Перник
С Присъда № 31/20.03.2019 г., постановена по н.о.х.д. №
142/2018 г. по описа на Районен съд Б. след връщане на делото от Окръжния съд
за ново разглеждане, подсъдимият С.Н.В. е признат за виновен в това, че през
месец ноември 2017 година в ***, противозаконно е присвоил чужда движима вещ,
която е владеел - 1 бр. бензинопил /„Хускварна 372 ХР“/, на стойност 1160 лв.,
собственост на К.С.К., поради което и на осн. чл. 206, ал. 1 от НК, вр. чл. 54,
ал. 1 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието
изпълнение е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
На основание чл. 304 от НПК съдът е оправдал подсъдимото лице по първоначално
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. На основание
чл. 301, ал. 1, т. 11 НК е разпоредено връщане на вещественото доказателство –
бензинопил, на правоимащото лице К. К..
В законоустановения срок срещу присъдата, е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия С.В., с която е изразено недоволство от
постановения съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на
оправдателна присъда. В срочно депозирано допълнение към жалбата подсъдимият е
направил оплаквания, че е бил признат за виновен по обвинение, което не е било
предмет на обвинителния акт, без прокурорът да е предприемал действия по
изменение на обвинението. Оспорва се извършването на деянието, както и правата
на пострадалото лице върху инкриминираната вещ, с оглед постановеното
разпореждане с веществени доказателства.
Надлежно
уведомена за постъпилата въззивна жалба, районната прокуратура не е депозирала
становище.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно
заседание, въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събирането на други доказателства, като с оглед неограничената
възможност на подсъдимия да дава обяснения във всички етапи на наказателното
производство служебно е допуснат разпит на подсъдимия.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна Прокуратура Перник поддържа, че
постановената присъда е законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо.
Изразява становище, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални
нарушения, тъй като районният съд е имал процесуалната възможност да приложи
материалния закон с акта по същество, без необходимост от изменение на
обвинението по реда на чл. 287 НПК. Пледира жалбата да бъде оставена без
уважение.
Пред
въззивния съд упълномощеният от подсъдимия защитник адв. В. П. поддържа
правното становище, че подзащитният й е бил осъден за извършването на
престъпление, за което не е било налице повдигнато обвинение, включително и по
реда на чл. 287 НПК. Поддържа, че с присъдата е изменена както
обстоятелствената част на обвинението, така и квалификацията на деянието и
правото на защита на подсъдимия е било нарушено. Изразява становище във връзка
с разпореждането с веществените доказателства и моли за постановяването на
оправдателна присъда.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се възползва от
законоустановеното си право и дава подробни обяснения. Поддържа, че лично е
закупил инкриминираната вещ, не я е подарявал, а я е дал за ползване на зет си,
изплащал я е и същата съставлява негова собственост. В хода на съдебните прения се присъединява
към изложеното от защитника си, а в последната си дума не се признава за
виновен и моли да бъде изцяло оправдан.
Окръжен съд Перник, след като обсъди
доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна,
поради следните съображения:
В настоящото производство по силата на правомощията си за
осъществяване на проверка на атакувания
съдебен акт настоящият състав извърши собствен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, а именно: гласни доказателства и доказателствени
средства: обясненията на подсъдимия /л. 18-19 РС/, включително дадените пред
въззивната инстанция, показанията на свидетелите К.С.К., пострадал /л. 28 РС/,
Б. А. Б., внучка на подсъдимия /л. 19 РС/, Б. А. Б., неин съпруг /л. 19-20 РС/,
В. М. М. /л. 20 РС/ и А. Р. Д. /л. 28-29 РС/, доказателствени средства и способи
за доказване: приетата съдебно-оценителна експертиза /л. 59 ДП/, писмените
доказателства и доказателствени средства, в. т.ч. Заложен билет № 21488/501119
от *** г. /л. 12 ДП/, Нотариална покана от К. К. до С.В., връчена на 22.11.2017
г. /л. 14 ДП/, Договор за покупка на заложена вещ от *** г. /л. 20 ДП/, Копие
от Фактура № 7009964/*** г., Договор за потребителски кредит от *** г. /л. 37
ДП/ и извлечение по кредит /л.32-34 ДП/, Копие от заложен билет № 2525/*** г.
/л. 55 ДП/, Протокол за доброволно предаване от *** г. /л. 56 ДП/, както и
вещественото доказателство – 1 бр.
бензинопил „Хускварна 372 ХР“.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
съдебно следствие по общия ред, като е приел за установена по несъмнен начин следната
фактическа обстановка, изцяло споделена и от настоящата инстанция:
Подсъдимият С.Н.В. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с *** образование, пенсионер, женен, неосъждан, живее в ***, с ЕГН **********.
На 05.06.2017 г. подс. С.В. закупил 2 бр. машини
„Хускварна 372 ХР“ от магазин „***“ на обща стойност 2898 лв. с ДДС, като
сумата му била предоставена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на
договор за потребителски кредит от *** г., отпуснат за закупуване на
металорежещи инструменти и оборудване – 2 броя, марка Husqvarna, модел 372. На следващия ден предоставил едната машина
за ползване на зет си – свид. Б. Б., съпруг на внучката му – свид. Б. Б., които
живеели в къщата му. Подсъдимият предоставил машината за ползване на свид. Б.,
тъй като последният работел в бригада за дърбодобив във фирма на постр. К. К.,
като уговорката била свид. Б. да ползва машината и да погасява вноските по
кредита, изтеглен за нейното закупуване.
В края на м. юли 2017 г. свид. Б. и Б. отишли на почивка,
но парите им свършили, поради което свид. Б. помолила братовчед си В. И.,
неучастващ по делото, да заложи машината в заложна къща и да им изпрати парите,
които ще получи за нея. В. И. заложил машината в заложна къща „***“ АД, за
сумата от 350 лв., която изпратил на Б.. След като се върнали от почивката,
свид. Б. прехвърлила залога на свое име, като получила в заем сумата от още 50
лв., за което на нейно име бил издаден заложен билет.
Седмица преди да изтече крайният срок за връщане на заема
свид. В. М. – *** в заложната къща, срещнала подс. В. и го уведомила, че в
заложната къща има негова вещ, която може да бъде продадена, тъй като срокът за
плащане изтича. В същия ден подсъдимият уведомил свид. Б., че машината е
заложена и е необходимо да се внесат пари. Свид. Б. отговорил, че ще разговаря
с работодателя си – постр. К. К., да се разбере със свид. М., която познавал,
да запази машината, докато свид. Б. получи заплата.
На следващия ден свид. Б. разговарял с постр. К., който
отишъл в заложната къща и поискал да купи машината, но свид. М. му обяснила, че
до изтичане на срока за плащане продажбата не би могла да се осъществи. След
изтичане на 7-дневния срок постр. К. отново отишъл в заложната къща и закупил
машината на цена от 700 лв., като в последствие свид. М. уведомила подсъдимия,
че вещта е била продадена.
На следващия ден постр. К. дал на свид. Б. машината, за
да работи с нея, с уговорката, че ще му я прехвърли след цялостното изплащане
на цената й от 700 лв., платима на няколко вноски, които постр. К. ще удържа от
заплатата на свид. Б.. В продължение на две седмици постр. К. удържал от
заплатата на свид. Б. сумата от 200 лв. В последствие свид. Б. уведомил
пострадалия, че се е скарал с внучката на подсъдимия (свид. Б.), а машинката
останала в колата на подс. В.. Постр. К. поискал подс. В. да му върне машината,
но подсъдимият категорично отказал, заявявайки, че машината е лично негова
собственост.
С нотариална покана от *** г. постр. К. приканил подс. В.
да предаде машината в полицията в гр. Б., но вместо това на 21.11.2017 г. подсъдимият
я заложил в заложна къща „***“ ЕООД гр. П. за сумата от 600 лв., необходима му
за погасяване на кредита, изтеглен за закупуване на машината, който подсъдимият
обслужвал редовно.
С протокол за доброволно предаване от *** г. машината и
копие от заложния билет са предадени на разследващия орган.
Съгласно заключението на приетата съдебно-оценителна
експертиза стойността на машината е в размер на 1160 лв., което се равнява на
2,52 пъти MP3 към датата на деянието.
Към датата на деянието подсъдимият не е осъждан.
Описаната фактическа обстановка е възприета по идентичен
начин и от първата инстанция, като за пълнота на изложението въззивният съд
обсъди и обстоятелства, върху които районният съд е пропуснал да акцентира.
В мотивите районният съд не е обсъдил събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като бланкетно е маркирал част
от доказателствата, на които е изградил фактическите си изводи. Този подход е неприемлив, тъй като съгласно
чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите към присъдата се посочват не само установените
обстоятелства и правните съображения за взетото решение, а също така се излагат
убедителни съображения спрямо доказателствената съвкупност. В конкретния случай
обаче допуснатият порок е преодолим от въззивната инстанция, защото от една
страна, доказателствените материали са непротиворечиви и по отношение на
изнесената фактология между страните в производството никога не е имало спор, а
от друга страна – оправдателната присъда, постановена от настоящата инстанция,
гарантира в най-пълна степен защита правата на подсъдимия и преодолява
допуснатото нарушение на процесуални правила.
При анализ на приобщения по делото доказателствен
материал настоящият съдебен състав не констатира противоречия в същия досежно
основните факти, включени в предмета на доказване.
Обстоятелството, че подс. В. е изтеглил кредит, за да
закупи именно процесната машина, е изводимо от приобщените договор за кредит,
фактура, както и гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията
на свид. Б. и свид. Б.. Същите са обитавали едно домакинство с подсъдимия, като
същевременно свид. Б. е бил пряко ангажиран с поетите от подсъдимия задължения
за обслужване на кредита и в показанията си потвърждава, че машината е била
закупена лично от подсъдимия. Тези данни изцяло се подкрепят от твърденията на
свид. Б..
Неформалните уговорки между подс. В. и свид. Б. по повод
предоставянето на машината за ползване се установяват безпротиворечиво от
техните показания, включително и от показанията на постр. К., който пред
районния съд споделя, че е знаел, че машината принадлежи на подсъдимия, а в
последствие зет му я е заложил.
Обстоятелството, че машината първоначално била заложена
от лицето В. Г. по молба на свид. Б., а в последствие – и от самата нея, се
установява от показанията на свидетелите очевидци – на свид. Б. и свид. Б.,
като се потвърждава и от показанията на свид. М. – *** в заложната къща, както
и от обясненията на подсъдимия. Показанията на свид. М. настоящият състав
кредитира като последователни, логични, правдиви и незаинтересовани. С
действията си свидетелката сама е нарушила правила във връзка с дейността по предоставяне
на заеми, обезпечени със залог – макар да е знаела, че вещта принадлежи на
подсъдимия, е приела в залог вещта от друго лице, легитимирало се като
собственик, след като Наредбата за дейността на заложните къщи изрично
установява различен ред, по който в залог се приемат движими вещи, които не са
собственост на залогодателя. В този смисъл, изнесените от нея обстоятелства
следва да се кредитират с висока степен на достоверност, доколкото тя няма
личен интерес да поддържа твърдения в посочения при разпита й смисъл.
Закупуването на инкриминираната вещ от заложната къща се
констатира чрез показанията на постр. К. и свид. М., като обстоятелството се
подкрепя от приобщените писмени доказателства – договор за покупка, както и
косвено – от показанията на свид. Б. и свид. Б., включително и от обясненията
на подсъдимия. Въпреки процесуалното положение на пострадалия, съдът кредитира
изцяло изнесените от него твърдения, доколкото същите са последователни и
изцяло се допълват от останалата доказателствена съвкупност. От неговите
показания, включително от показанията на свид. Б., и косвено – от показанията
на свид. Б. и обясненията на подс. В., се изясняват в пълнота правоотношенията,
възникнали между постр. К. и свид. Б. след закупуването на машината от
заложната къща.
Безпротиворечиво се изяснява от събраните гласни
доказателства, включително от обясненията на подсъдимия, както и от показанията
на пострадалия, включително от приобщената нотариална покана, че след като
свид. Б. е работил с машината, инкриминираната вещ е останала във фактическа власт на
подсъдимия, който е отказал да я предаде на пострадалия след устно и писмено
поискване. Макар формално пострадалият да не се е възползвал от правото да бъде
конституиран като частен обвинител, при преценка на показанията му съдът следва
да отчете и собствения му интерес от изхода на делото, включително с оглед
обстоятелството, че наказателното производство е образувано по негова
инициатива. Въпреки противоположните интереси и различните процесуални функции
на двамата участници в производството обаче, изнесените от тях твърдения са
еднопосочни и си кореспондират изцяло, поради което съдът ги кредитира напълно.
Съдът кредитира като логични и непротиворечиви и
показанията на свид. А. Р. Д. – *** в „***“ ООД, където подсъдимият е заложил
инкриминираната вещ. От показанията й, ценени съвкупно с обясненията на
подсъдимия и наред с писмените и веществените доказателства – копие от заложен
билет № 2525/*** г. и протокол за доброволно предаване от *** г. и 1 бр. бензинопил „Хускварна 372 ХР, се потвърждава
фактът, че подсъдимият се е разпоредил с инкриминираната вещ, като я е заложил в
заложната къща, където свид. Д. работи.
Въззивният съд намира обясненията на подсъдимия,
включително и дадените пред настоящия състав, за достоверни, съставляващи надеждна
и достатъчно сигурна доказателствена основа. При преценка на обясненията му с
оглед двойнствената им процесуална природа като доказателствено средство и
средство за защита, съдът отчете, че същите са подробни, вътрешнохармонични,
без логически противоречия в отделните им части и правдиви, предвид обстоятелството,
че изхождат от лице, което не е запознато с гражданскоправната уредба. Наред с
това, тези обяснения намират несъмнена опора в останалите доказателства,
касаещи същите факти.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и
приета по делото съдебно-оценителна експертиза като изготвена компетентно,
обективно и относима към основния факт на доказване в производството.
Настоящата инстанция се довери и на приетите по надлежния
процесуален ред писмени доказателства, доколкото същите допълват и подкрепят
гласните доказателства по делото и изясняват в пълнота релевантните факти.
Възприетата за несъмнена и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка
налага следните изводи от правна страна:
Подсъдимият С.Н.В. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, която квалификация е
поддържана от прокурора и при първото, и при второто разглеждане на дело от
Районен съд Б.. С обжалваната присъда, предмет на настоящата проверка,
районният съд е приел, че от обективна в страна в случая липсва отнемане като обективен елемент от
престъпния състав, доколкото инкриминираната вещ се е намирала във фактическа
власт на подсъдимия, била му е предоставена на правомерно правно основание. От
субективна страна съдът е приел, че въпреки знанието, че вещта не е негова, а
собственост на К. К., подсъдимият е променил намерението си и е започнал да я
владее за себе си, манифестирано чрез отказа му да я върне и разпореждането с
нея в заложна къща. При тези данни е формиран извод че от обективна и субективна
страна деянието осъществява признаците на престъплението обсебване по чл. 206,
ал. 1 НК.
Единствено за пълнота на мотивите и с оглед поддържаните
от страните правни доводи въззивният съд следва да посочи, че с
преквалификацията на деянието от чл. 194, ал. 1 НК в такова по чл. 206, ал. 1 НК поначало не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В
процесния случай не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението, доколкото всички релевантни факти са били включени в предмета
на обвинителния акт. Районният съд е постановил акта си без да излиза от
очертаната в обвинителния акт рамка на факктическа обстановка, като различнта
правна квалификация е за по- леко наказуемо престъпление, което е видно от
санкционните части на нормите на чл. 194, ал. 1 НК и чл. 206, ал. 1 НК. По тази
причина не е било необходимо за преквалификация на деянието обвинението да бъде
изменяно по реда на чл. 287 НПК.
Въпреки това при установената безспорна фактология
въззивният съд намира, че деянието е несъставомерно от обективна страна – както
по чл. 206, ал. 1 НК, така и по чл. 194, ал. 1 НК, като аргументите за това
почиват изцяло на плоскостта на обективното гражданско право.
За да е налице обсебване, е необходимо да бъде
установено, че деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ, като със своя,
намираща се на правно основание в негово владение или държане. Затова във всеки
отделен случай съдът следва внимателно и конкретно да изследва правното основание,
водещо до установяването на фактическата власт на дееца с вещта, за да прецени
налице ли е противозаконно разпореждане с нея.
В случая инкриминираната вещ не е била чужда, поради което липсва елемент от
обективната страна на престъплението.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за дейността на
заложните къщи заложната къща сключва със заемателя договор, с който му
предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се
задължава да върне заетата парична сума, ведно с уговорените лихви и такси.
Тези сделки – предоставяне на заеми, обезпечени със залог, заложната къща
сключва по занятие, като по отношение на същите приложение намира Наредбата за
дейността на заложните къщи (НДЗК) и правилата на общото гражданско законодателство (арг. чл. 28 НДЗК). Макар договорът за паричен заем поначало да е
неформален, договорът между заложната къща и заемателя се сключва във формата
на заложен билет по образец – приложение № 4, в два еднообразни екземпляра (чл. 14, ал. 2 НДЗК). При сключването заемателят представя и нарочна
декларация по образец – приложение № 5 към чл. 14, ал. 3 НДЗК, в която писмено
декларира дали е собственик на заложената вещ, съответно – на какво придобивно
основание, или залага чужда движима вещ като пълномощник на нейния собственик. Специалната
уредба изрично предвижда ред, по който в залог може да бъде дадена чужда
движима вещ – с изрично писмено пълномощно от собственика на вещта с нотариална
заверка на подписа и съдържанието.
В процесния случай тези формални изисквания не са били
спазени. От обясненията на подсъдимия, включително и пред настоящата инстанция,
и от разпита на свид. Б. Б. и Б. Б. се установява, че машината е била
предоставена на свид. Б. за работа, но не му е била дарявана, т.е. вещта е
останала собственост на подсъдимия С.В..
В последствие машината е била заложена не от собственика
й С.В., а от трето лице – В. И., който не е посочил, че действа като негов
пълномощник, със съответно нотариално заверено пълномощно, а е посочил, че самият
той е собственик на същата. В последствие е издаден заложен билет отново на
името на друго лице – Б. А. Б., като с Декларацията образец по чл. 14, ал. 3
НДЗК е посочено, че Б. Б. е собственик на заложената вещ – бензинопил
„Хускварна 372“, придобита като подарък, но декларацията по чл. 14, ал. 3 НДЗК не
е подписана.
Ако задължението за връщане на заетата сума не бъде
изпълнено в уговорения срок, заложната къща задържа заложената вещ за 7 дни,
след който срок може да продаде сама заложената вещ и да се удовлетвори
предпочтително от цената й, с което се погасяват всички обезпечени с нея
парични задължения на заемателя, независимо от техния размер (арг. чл. 23, ал.
1, вр. чл. 22, ал. 1 и чл. 27 НДЗК). В този случай заложната къща продава
заложената вещ на третото лице не от
свое име и за своя сметка, доколкото заложената вещ не е нейна собственост, а по
силата на специалната правна уредба действа като посредник в отношенията между
залогодателя-собственик по заложния билет и третото лице-купувач, с право да се
удовлетвори от продажната цена за обезпечените свои вземания по заемното
правоотношение. Именно по тази причина са уредени и специалните разпоредби
относно формата и начина на сключване на договора, както и легитимацията на
залогодателя, с оглед яснота кое лице е действителният собственик на заложената
вещ. Доктрината и съдебната практика са безпротиворечиви, че продажбата на
чужда вещ не е нищожна в отношенията между страните по сделката, но не поражда
вещен ефект (арг. чл. 189 ЗЗД), т.е. не прехвърля право на собственост. Приобритателят
не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил
собственик на вещта, то и приобретателят (постр. К.) не е станал неин
собственик.
Разпитан пред районния съд, постр. К. сочи, че доколкото
му е известно, „машината е на С.“, но
бившият му зет я е заложил. В случая, макар постр. К. да е придобил владението
върху процесната движима вещ възмездно, това се е осъществило със знанието от негова страна, че
посоченият в заложния билет праводател – Б. Б., не е собственик на машината. Следователно в процесния случай не би
могло да намери приложение правилото на чл. 78 ЗС и уреденият в него оригинерен
придобивен способ.
След като вещта е останала собственост на подсъдимия,
т.е. не е била чужда, последвалото разпореждане с нея (отказът да я върне и
оставянето й в друга заложна къща) е било правомерно поведение – упражняване
правото му на собственост, и липсва елемент от обективната страна на
престъплението по чл. 206, ал. 1 НК (включително и на престъплението по чл.
194, ал. 1 НК).
В случая са налице очевидни данни за типичен граждански
спор, който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без да се
прибягва до механизмите на наказателния процес. Оказва се, че с решаването на
процесния казус, наказателният съд практически е бил ангажиран да замести
гражданския.
При липсата на обективна съставомерност е безпредметно
изследването на субективните елементи. Единствено за пълнота, при наличния по
делото доказателствен материал и обсъдената поредица от правни сделки, е обоснован
изводът, че подсъдимият е възприемал бензинопила като свой и липсва и интелектуалният
момент на прекия умисъл за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
По изложените по-горе съображения като втора инстанция по
установяване на фактите и правото, Окръжен съд Перник прие че са налице
предпоставките за постановяване на нова присъда по съществото на делото. Поради
липса на основен обективен елемент, обуславящ съставомерност на деянието на
основание чл. 304 НПК въззивният съд отмени първоинстанционната присъда и
призна подсъдимия С.Н. за невиновен в извършване на престъплението по чл. 206,
ал. 1 НК, със следващите се от това последици, свързани с неосъждане на дееца
за направените по делото разноски.
По въпроса за разпореждане с веществените доказателства –
1 бр. бензинопил „Хускварна 372“, съдебният състав намира, че машината следва
да бъде върната на правоимащото лице, от което е получена – заложна къща „***“
ЕООД П.. Правилото, уредено в чл. 111, ал. 2 НПК, постановява да се възстанови
съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния
правоимащ. Правоимащ е не само нейният собственик, но и всяко друго лице,
упражнявало на правно основание (вещно или облигационно) фактическа власт върху
вещта към момента на изземването й (така и Решение № 137/18.02.2019 г. по гр.д.
№ 2957/2017 г. на ВКС, III г.о.). В случая заложна къща „***“ ЕООД се явява заложен
кредитор, съгласно заложен билет № 2525/*** г., и като такъв има право да държи
заложената вещ, докато обезпеченото нейно вземане бъде погасено изцяло и да
иска връщането й при загубване на фактическата власт върху вещта (арг. чл. 28
от Наредбата за дейността на заложните къщи, вр. чл. 157, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД).
Така мотивиран и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 334 т. 2 НПК съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.