№ 27820
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110165832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът
да измени постановеното на 12.06.2023 г. протоколно определение, с което делото е
прекратено и на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
поради липсата на доказателства за неговото заплащане, респ. като прекомерно.
Ответникът по молбата изразява становище за нейната неоснователност.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер , определен от съда, ако те са защитавани от
юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПрП. Тази
специална разпоредба изисква единствено по делото да е установено, че страната -
юридическо лице е била представлявана (защитавана) в съдебното производство от
юрисконсулт. Съдебната практика е категорична, че тъй като юрисконсултите и другите
служители с юридическо образование работят по трудово правоотношение към съответните
юридически лица, за което получават трудово възнаграждение, а не уговорено за
конкретното дело възнаграждение, не е необходимо, а и не е възможно да се представят
доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение (решение №163 от
24.06.2020 ф, по гр. №924/2019 г. на ВКС, 4-то ГО). В този смисъл е и постановеното
решение №10 от 29.09.2016 г. по к.д №3/2016 г. на Конституционния съд на РБ, според
което при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко
направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен или че априори не е
адекватен на минималното възнаграждение за адвокат според НМРАВ.
Определеният от съда размер от 100,00 лева е минимален и е съобразен с чл. 25
Наредба за правната помощ вр. чл. 37 ЗПрП, поради което и възражението за прекомерност ,
направено от ищеца, съдът намира за неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за измение на
постановеното определение, респ. молбата на ищеца следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на
протоколно определение от 12.06.2023 г., постановено по гражданско дело №65832/2022 г.
на СРС, 168 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2