О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………10.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ………………….октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 1655 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 54700 от 25.07.2019г. на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу Решение № 3049 от 04.07.2019г., постановено по
гр.д.№ 14271 по описа на ВРС за 2018г., В ЧАСТТА, В КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
********* срещу А.Й.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
1.
осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3450,90лева, представляваща предсрочно
изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за
потребителски кредит № **********/21.07.2017г. съгласно сключено споразумение
за предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора и
2.
осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1348,11лева, представляваща предсрочно
изискуемо договорно възнаграждение начислено за периода 15.10.2017г. до
15.08.2019г. дължимо на основание чл. 4 от договор за потребителски кредит №
**********/21.07.2017г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на
изводите на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги се явява нищожно поради противоречие със закона на осн.чл.10а,
ал.1-4 от ЗПК, при което задължението е прието като недължимо от длъжника по
договора. В тази насока се сочи, че сключването му е предоставено на личната
преценка на кредитополучателя, доколкото за него е налице интерес от
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. На следващо
място се изтъква, че на длъжника е дадена възможност по силата на чл.7.1 от ОУ
към договора да се откаже от него, без да дължи неустойка. Сключването на
споразумението е опционално, по избор на потребителя и зависи от неговата воля
и не е задължително за отпускането на кредита. Сочи се, че възнаграждението не
е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора във всеки един момент в срока на неговото действие.
Изтъква се, че доколкото втората част от определението за ДПК по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора да ПК, то законодателно е допустимо уговарянето на
такива. Изтъква се, че в обхвата на общите разходи, които следва да се отчитат
при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит, т.е. дължимото възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не
следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4
от ЗПК.
Оспорва се извода на исковия съд, че уговорения
лихвен процент в размер на 41.17 % и ГЛП в размер на 49.89 % е в противоречие с
добрите нрави. Настоява се, че доколкото добрите нрави не е изрично дефинирано
понятие и преценката се прави във всеки конкретен случай, то в казуса следва да
се вземе предвид пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва,
която е ограничена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, определяща максимален
размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви.
Доколкото към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил
10%, а петкратния й размер – 50 %, в конкретния случай ГПР не надхвърля
петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на
кредита, при което се настоява, че не е налице нарушение на законовото
изискване, както и на добрите нрави.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост с присъждане на
сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна не депозира писмен отговор.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу Решение № 3049 от 04.07.2019г., постановено по
гр.д.№ 14271 по описа на ВРС за 2018г., В ЧАСТТА, В КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
********* срещу А.Й.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
1.
осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3450,90лева, представляваща предсрочно
изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за
потребителски кредит № **********/21.07.2017г. съгласно сключено споразумение
за предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора и
2.
осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1348,11лева, представляваща предсрочно
изискуемо договорно възнаграждение начислено за периода 15.10.2017г. до
15.08.2019г. дължимо на основание чл. 4 от договор за потребителски кредит №
**********/21.07.2017г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1655/2019 год. на ВОС за 15.01.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.