Присъда по дело №82/2025 на Районен съд - Павликени

Мотиви към присъда по НОХД № 82/2025 г. по описа на РС – Павликени
ВТРП, ТО – П. е внесла обвинителен акт по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ – П.,
пр.пр. ***/2024 г. по описа на ВТРП, ТО – П. по обвинение против А. В. А. затова, че на 03
срещу 04.02.2024 г. в гр. П. унищожил противозаконно чужди движими вещи – товарен
автомобил „Нисан пикап“ с рама № *** и пластмасов бидон втора употреба с обем 1 м³ на
обща стойност 524,87 лева и собственост на А. Ш. А. от гр. Б. ч. - престъпление по чл. 216,
ал. 1 НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII НПК -
"Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК. В проведеното открито съдебно заседание, при участието на служебен
защитник, подсъдимият А. В. А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С
определение, след преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на ВТРП поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия А. обвинение, което счита за доказано въз основа на събраните доказателства.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание при
условията на чл. 58а НК.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Х. Д. от ***АК в хода по същество излага
твърдения за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на предходни
осъждания, сравнително младата възраст на подсъдимия, самопризнанието и изразеното
съжаление. Твърди, че деянието е извършени под влияние на алкохол и след отказ от страна
на А. Ш. да заплати дневно възнаграждение на А. за положен труд в рамките на предходния
ден. Поддържа, че подсъдимият има изградени трудови навици, но поради липса на
квалификация не разполага с възможност да намери реализация. Посочва още, че
подсъдимият А. не разполага и със собствено жилище, а известно време е обитавал дори
процесния пикап.
Подсъдимият А. А. в обясненията си пред съда посочва, че е подпалил вещите, тъй
като бил пиян и поради това, че по-рано търсил собственика им – А. Ш., за да му запалти
дължим дневен надник в размер на 30,00 лева, но не успял да го намери.
В личната си защита заявява, че осъзнава и признава вината си и съжалява за
извършеното. Към съда в последната си дума отправя искане за по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. В. А. e роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, със
средно – специално образование, неженен, живущ в гр. ***, ЕГН **********, неосъждан в
РБ, осъждан на територията на Ф. Р. Г.
През лятото на 2024 г. А. работил в разсадник в покрайнините на гр. П., собственост и
стопанисван от А. Ш. В разсадника последният държал товарен автомобил „Нисан“ пикап,
който бил дерегистриран, но въпреки това в изправност и се ползвал от Ш. единствено на
територията на разсадника за пренос на вещи. Последно МПС-то било използвано през м.
септември 2023 г. и оттогава било паркирано в разсадника. В непосредствена близост до
автомобила бил оставен празен пластмасов бидон за вода. А. често преспивал в автомобила,
тъй като нямал жилище. Не бил постоянно ангажиран трудово в разсадника на Ш. Случвало
се неведнъж А. да злоупотребява с алкохол, което давало повод на А. Ш. да го гони и да не
му дава да работи. С Ш. били като цяло в добри отношения. На 03.09.2024 г., привечер А.
посетил дома на А. Ш. и търсил Ш., който не бил у дома си. Съпругата на А. Ш. – Ф. А.
1

разговаряла с А., който питал къде е съпругът й. лъхал на алкохол и заявил че иска пари на
заем. След като А. съобщила, че съпругът й не е вкъщи А. си тръгнал. По-късно вечерта А.
се отправил към разсадника, приближил се до автомобила, задържал огъня на запалка, което
носел в себе си и я хвърлил на седалката на автомобила. Видял, че пламъкът се разраснал и
обхванал седалката, след което се прибрал. Пламъкът обхванал цялата предна част на
автомобила – купето, където имало горивни материали, пластмаса, тапицерия, синтетични
облицовки, както и двигателния отсек на автомобила. В следствие на пожара намиращ се в
близост пластмасов бидон за вода, с вместимост един кубичен метър поставен в метален
палет се разтопил от лъчевото излъчване на пожара. Пожарът бил забелязан от К. Н., която
заедно с приятеля си пътувала в лек автомобил от гр. П. до гр. Б.ч. и на изхода на гр. П.,
преминавайки покрай разсадника видяла пожара и сигнализирала органите на реда. На
място пристигнал екип на РУ – П. и екип на ПБЗН – В. Т., които загасили пожара. На
следващия ден полицейски служител установил А., който заявил, че подпалил автомобила,
защото бил пиян и А. Ш. не му предоставил поискана парична сума в заем.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия А. А., депозирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК, и
подкрепящите го събрани в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:
гласни - показанията на свидетелите А. Ш. А. (л. 32 ДП), К. Н. (л. 33 ДП), С. Н. (л. 34 ДП),
Ф. А. (л. 35 ДП), писмени - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него
(л. 22-31 ДП), спарвка за съдимост, протоколи за доброволно предаване (л.64 ДП),
телефонограма (л. 68 ДП), съобщение за произшествие и статистически лист за
произшествие (л. 69-70 ДП), справка АИС МВР за собственици и прехвърляне на МПС
„Нисан“ (л.77-78 ДП), способите за събиране и проверка на доказателствата – заключение на
съдебно – оценъчна експертиза (л. 43-55 ДП), пожаротехническо заключение (л. 61-63 ДП)
На основание чл. 373, ал. 3 НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Събраните в досъдебното
производство гласни доказателствени средства, писмени доказателства и експертни
заключения са напълно еднопосочни и убедително потвърждават признатите от подсъдимия
А. факти, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. Следва да се отчете, че съдът прецени, че събраният и
проверен доказателствен материал в хода на съдебното производство е онагледяващ
законосъобразното протичане и извършване на процесуално-следствените действия, като
доказателствата по делото са резултат от въвеждането им посредством използавнето на
законоустановените процесуални способи и механизми за това. В този смисъл
доказателствената съвкупност може да бъде изследвана на плоскостта на проверена
съвкупност, потвърждаваща направеното самопризнание от страна на подсъдимия, поради
което съдът одобри протичането на производството по предвидената в НПК диференцирана
процедура. Същата при наличието на процесуалните предпоставки за това е въведена
процесуална възможност за подсъдимия, като при изразена воля за използването й за съда,
щом изначално са спазени процесуалните изисквания, не съществува възможност да я
ограничи и преклудира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимият А. В. А. е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение - чл. 216, ал. 1 НК. За съставомерността на деянието по чл. 216, ал. 1
НК е нужно повреждането да е довело до негодност на повредената вещ, свързана с
временна или частична невъзможност тя да се ползва съобразно с предназначението й.
Съгласно нормативната алтернатива на чл. 216, ал. 1, алт. 1 НК, подсъдимият А. е
осъществил признаците от обективна страна на престъплението, като чрез хвърляне на
2

горящ обект – запалена запалка на предна седалка на паркиран автомобил, е оказал
механично въздействие върху последния, в резултат на което пламъкът се разраснал,
автомобилът изгорял, като се от лъчението на огъня се разтопил намира се в близост бидон
за вода, при което се стигнало до увреждане на чужда движима собственост. По своите
обективни характеристики конкретното непосредствено въздействие съставлява съвкупност
от механични действия – запалване на горящ предмет – запалка и хвърлянето му в
автомобила. Инкриминираното въздействие, осъществено чрез изхвърляне на запален
предмет върху предна седалка на паркиран автомобил, разрасналия се в следствие на това
пожар във вътрешността на купето и към предната част на автомобила в закономерна връзка
са довели до пълна негодност на вещта и невъзможност за ползването й.
Движимите вещи са собственост - на А. Ш. А., което обективира наличието на
съставомерния признак увредените вещи да са чужда собственост. Налице е и
кумулативната предпоставка, въведена в чл. 216, ал. 1 НК, а именно увреждането да е
противозаконно. Подсъдимият А. при осъществяване на увреждащите действия върху
автомобила е действал без съгласие на собственика.
В субективно отношение подсъдимият е действал при форма на вината „пряк умисъл“
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на поведението
си, изразяващ се в увреждане в противоречие с действащите забрани на чужди движими
вещи и е целял настъпването на именно този резултат.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А. В. А. съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК съобразно
императивното изискване на чл. 373, ал. 4 НПК, действаща към момента на извършване на
престъпната проява.
Наказанието като мярка на държавна принуда всякога засяга определени права и
законни интереси на осъденото лице. Същото по своя характер се явява мярка, оказваща
съответно въздействие върху поведението на осъдения, поради което то следва да е
определено както в синхрон с релевантните разпоредби на НК, така и с всички изведени от
даказателствената съвкупност обстоятелства, очертаващи личността на подсъдимия. Нужно
е то да не се явява мярка на незаконосъобразна и необоснована репресия върху лицето.
Именно индивидуализирайки конкретното наказание съдът следва да отчете всички факти
смекчаващи и съответно отегчаващи вината на лицето в процесната хипотеза.
При преценката на изброените обстоятелства съдът отчете ниската стойност на
предмета на престъпното посегателство – около ½ от установената за страната МРЗ, факта че
деянието е извършено под въздействие на алкохолно опиване, което е способствало
извършването на престъплението, мотивите за извършване на престъплението - неправилна
преценка за реваншизъм, липса на осъждания в РБ към момента на извършване на деянието,
съдействието и заявеното признание в хода на разследването. Съдът отчита и сравнително
младата възраст на дееца, предполагаща недостатъчно съобразяване на създадени житейски
ситуации, отнесени към конкретните обстоятелства както и неговите характеристични данни
следва да се третират в съвкупност като многобройни смекчаващи вината обстоятелства. С
оглед на така отчетените от настоящата инстанция многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства и след извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би
се оказвало несъразмерно тежко за подсъдимото лице, настоящият съдебен състав определо
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като наказанието
лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НК, за което не е
предвиден най-нисък предел замени с наказание пробация със следните пробационни мерки,
предвидени в разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, ал. 1 НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
С оглед постановената осъдителна присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК
3

осъди подсъдимия А. В. А. да заплати сумата от 279,90 лв., представляваща разноски в хода
на досъдебното производство.
С тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
4

Номер на акта:	8
Дата:	20 май 2025 г. (в сила от 4 юни 2025 г.)
Съдия:	Румена Фоти

Дело:	20254140200082
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 март 2025 г.

Присъда по дело №82/2025 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите