Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 291 15.05.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 2183 по описа за 2018г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителен искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, представлявано от С.Ф., действащ чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***2, " твърди в исковата си молба, че между него и ответника А.А.О., ЕГН ********** ***, били сключени два договора, а именно-Договор за фиксирани услуги от 06.11.2013г. по програма”Global home 5.9”за номер ********* със срок 2 години, новиран с допълнително споразумение, със срок до 07.01.2017г., както и втори Договор мобилни услуги от 07.01.2016г. за номер ********** със срок до 07.01.2018г..Сключен бил и Договор за лизинг на мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy S 5 Neo Gold” от 07.01.2016г., на изплащане за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска от 28,59лв. с ДДС.Излага, че за дължимите плащания по тези договори, ищецът е издал три фактури, а именно- фактура № **********/15.05.2016г. с начислена обща сума от 158,76лв., платима до 30.05.2016г.; фактура № **********/15.05.2016г. за обща сума от 119,32лв. с падеж на плащане 30.06.2016г. и фактура № **********/15.07.2016г. с начислена обща сума от 55,99лв. с падеж на 30.07.2016г., на обща стойност за трите месеца от 15.04.2016г. до 14.06.2018г. в размер на 328,07лв.Издадено е и кредитно известие № **********/15.08.2016г. за извършена корекция по дълга, целия дълг е изчислен в размер на 346,94лв.Ищецът твърди също, че поради неизпълнението на задълженията на ответника за заплащане на дължимите суми, услугите са деактивирани на 04.08.2018г., а вземанията му по лизинговия договор са обявени за предсрочно изискуеми, като данни за това длъжникът да е уведомен, не са представени по делото. С оглед на посочените обстоятелства и доколкото е останало задължение по посочените фактури, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 832/10.08.2018г. по ч.гр.д. № 1444/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителен и осъдителен иск, претендира законната лихва и разноските в настоящото и в заповедното производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпили са писмени молби с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици.
При извършената служебна проверка от
заповедния съд, съдът е обезсилил посочената заповед относно претенцията за
обезщетение за забава, а доколкото ищецът е претендирал главница в частичен
размер – до сума от 346,94лв., то за разликата над тази сума и до пълния
присъден размер в заповедта по чл. 410 от ГПК № 832/10.08.2018г. по ч.гр.д. №
1444/2018г. по описа на РСТ в размер на 804,38лв., същата следва да бъде
обезсилена, на осн.
чл. 415,ал.2 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител на ответника а..М.Б. -ТАК, исковете се оспорват, като неоснователни, доколкото не става ясно по кой договор са начислени дължимите суми по представените фактури, дали такива услуги са ползвани от ответницата и каква част от тях е заплатена от нея, а и в същите се съдържат дължими суми не само за далекосъобщителни услуги; излагат се подробни съображения, иска се отхвърлянето на исковете, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание и след изслушване на вещото лице, особеният процесуален представител на ответницата а..М.Б.-ТАК конкретизира, че не оспорва дължимостта на сумите за услуги и лизинг, доколкото заключението на вещото лице е изяснило претенциите по основание и размер и не е налице непредявено в заповедта по чл. 410 от ГПК вземане.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че помежду
им са съществували договорни отношения въз основа на представените по делото Договор
за фиксирани услуги от 06.11.2013г. по програма”Global home 5.9”за номер ********* със
срок 2 години, новиран с допълнително споразумение
със срок до 07.01.2017г., както и втори Договор мобилни услуги от 07.01.2016г.
за номер ********** със срок до 07.01.2018г., а също и Договор за лизинг на
мобилно устройство „SAMSUNG
Galaxy S 5 Neo Gold”, на
изплащане за срок от 23 месеца и месечна лизингова вноска от 28,59лв. с ДДС.От
заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните и прието по делото,
което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че задълженията на ответницата са в размер на
346,94лв. главница за ползваните далекосъобщителни услуги по двата договора и
457,44лв. дължими лизингови вноски.Независимо от обстоятелството, че по делото
не са ангажирани доказателства за прекратяването на договорите, съдът приема,
че доколкото сроковете и на трите договора са изтекли преди депозирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 09.08.2018г., то ответницата е останала
задължена с посочените по-горе суми. С оглед на изложеното, съдът приема, че
предявеният установителен иск за съществуване на
вземане в размер на 346,94лв. главница за ползваните далекосъобщителни услуги
по двата договора, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 832/10.08.2018г. по ч.гр.д. № 1444/2018г. по описа на РСТ в посочената част,
е основателен и доказан в претендирания размер и
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.08.2018г. до изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.Така и осъдителният иск за присъждане на сумата от
457,44лв. дължими лизингови вноски по договора за лизинг, е основателен и
доказан в претендирания размер и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба-03.12.2018г., до изплащане на задължението, на осн.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора
съдът приема, че съобразно частичното прекратяване на производството по
отношение на част от главницата и относно обезщетението за забава, присъдени
със заповедта по чл. 410 от ГПК, от направените от ищеца в заповедното
производство разноски в общ размер на 205лв. той има право на 73,80лв., а тези,
направени в исковото производство в размер на 75лв. д. такса, 180лв. а..
възнаграждение, 150лв. депозит за вещо лице и 200лв. депозит за особен
представител, има право да получи в пълен размер, съобразно уважаването на
исковете изцяло, при което ответницата следва да заплати на ищеца разноски в
размер общо на 678,80лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от С.Ф., действащ чрез а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***2, против А.А.О., ЕГН ********** ***, за сумата от 346,94лв. главница за ползваните далекосъобщителни услуги по Договор за фиксирани услуги от 06.11.2013г. по програма”Global home 5.9”за номер *********, новиран с допълнително споразумение със срок до 07.01.2017г. и Договор мобилни услуги от 07.01.2016г. за номер ********** със срок до 07.01.2018г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 832/10.08.2018г. по ч.гр.д. № 1444/2018г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-09.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.О., ЕГН ********** ***, да заплати
на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от С.Ф.,
действащ чрез а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***2, сумата от 457,44лв.
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy S 5 Neo Gold”
от 07.01.2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба-03.12.2018г., до изплащане
на задължението, на осн.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
А.А.О., ЕГН ********** ***,
да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София,
представлявано от С.Ф., действащ чрез а..
В.Г.-САК, съдебен адрес ***2, разноските в заповедното и в настоящото
производство в размер общо на 678,80лв., определени по съразмерност, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 832/10.08.2018г. по ч.гр.д. № 1444/2018г. по
описа на РСТ в частта по присъдената главница за разликата над 346,94лв. и до
пълния размер от 804,38лв., на осн. чл. 415,ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: