Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № 302/28.03.2012 година, постановено по НАХД № 2498/2011 година, РС – В. е признал предложеният за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обвиняем М. Г. М. от гр. Б. за ВИНОВЕН по обвинението в извършено престъпление чл. 343, ал.3, пр.2, алт.1, буква „а", пр.2, вр. ал.1, буква „б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за това, че на 08.09.2011 г. около 11.50 ч. на път III-552, км. 1, между с. В. в. - гр. Т., при управление на собствения си л.а. М. с peг. № ...., движещ се в посока гр. Т., нарушил правилата за движение по пътищата: при избиране на скоростта не се съобразил с конкретните условия - ограничена видимост от горска растителност от двете страни на платното за движение до 45 м. и характера на движението, а именно движение в остър десен завой и навлязъл с несъобразена скорост от 68 км/ч, която е над пределната за странично занасяне от 61,26 км/ч, с което нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП; неконтролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, с което нарушил чл. 20, ал.1 от ЗДвП и напуснал своя‗а пътна лента и навлязъл в лентата за насрещно движение на платно с две пътни ленти, с което нарушил чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по този начин предизвикал ПТП с движещия се в насрещната пътна лента в посока с. Вонеща вода л.а. марка Ф. Г. с per. № ....., управляван от Ф. Р. Б. с ЕГН * от с.Ж., в резултат на което и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на пътуващите в л.а. Ф. Г. Ф. Р.Б., изразяваща се в закрито счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата му за срок от 6 месеца и на Р. Ю. Б., ЕГН *, изразяваща се в закрито счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, което е довело до затрудняване движението на снагата му за срок от 6 месеца и, счупване на 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, което е довело до затрудняване движението на снагата му за срок от 2 месеца, и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лева. На основание чл.78а ал.4 във вр.с чл.343г от НК СЪДЪТ ЛИШИЛ обвиняемия от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Решението е обжалвано в срок от адвокат М. Ч. от БАК в качеството му на защитник на М. Г. М. , като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдебният акт и наказанието с него са постановени, определено погрешно без решаващия съд да се съобрази с факти свързани с протокола за оглед на местопроизшествието и мястото на удара между двата автомобила, както и със скоростта им на движение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което обвиняемия М. да бъде оправдан. В съдебно заседание се поддържа жалбата и не се представят нови писмени доказателства нито се иска събирането на други. Развива се по същество направеното възражение в нея. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.В. дава становище за неоснователност на въззивната жалба, твърди, че наказанието глоба е определено съразмерно и съответно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на личността на дееца. Иска се потвърждаване на съдебното решение на ВТРС. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните във връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на досъдебното производство и пред първата инстанция, достигна до следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА. С жалбата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно, като тя отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в жалбата и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение независимо от основанията посочени от страните, намира за установено следното: Жалбата против правилността на съдебният акт е основателна макар и не по посочените в нея причини. На досъдебното и съдебно производство са допуснати съществени нарушения по приложението на материалния закон и на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на други страни – в случая на пострадалото лице и не са били отстранени, като те са обективно неотстраними от въззивната инстанция. Досъдебното производство под № ...../2011 г., е започнало на 08.09.2011 г. на основание чл.212 ал.2 от НПК и с извършване на първоначално и неотложно следствено действие – оглед на местопроизшествието. Тогава разследващия полицай се разпоредил да се проведе разследване по изясняване причините и виновното лице за настъпилото ПТП и с оглед престъпление по чл. 343, ал.1, буква „а" и буква „б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 08.09.2011 г. около 11.50 ч. , на път III-552, км. 1, между с. В. в. - гр. Т., между л.а. Мерцедес с peг. № ...., движещ се в посока гр. Т., управляван от М. Г. М. от гр.Б. и л.а. марка Ф. Г. с peг. № ..... управляван от Ф.. Р. Б. от с.Ж., в резултат на което и по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди на двата автомобила и средна телесна повреда на пътника в л.а. Ф. Г., Р. Ю. Б. В последствие както в огледния протокол така и след изготвянето на фотоалбума към него, в тези доказателствени средства са били отразени настъпилите деформации и щети по автомобилите, включително и на този управляван от пострадалия Ф. Р. Б. С протоколи за разпит от 09.09.2011г. Б. и Р. Ю.Б. са били запознати от разследващия орган с правата им да прпедявят граждански иск за причинените им имуществени – тези по автомобила и неимуществени вреди. Разпитан е бил в качеството на свидетел и пострадалия Р. С. Р. собственика на л.а. Ф. Г., като той също бил запознат с правата си по чл.73 ал.1 и 2 и чл.84 и сл. от НПК относно възстановяване на причинените му имуществени вреди. Извършена е и оценъчна съдебно икономическа експертиза, която е определила имуществените вреди както на л.а. М. така и тези на л.а. Ф. Г. На първият автомобил вещите лица са оценили щетите на 4925 лв. а на Ф. – съответно на 7830 лв., които представляват значителни имуществени вреди. Тези повреди са установени и чрез заключенията на техническите експертизи където вещите лица са ги описали също. Преведена е била от немски език на български и самата застраховка на л.а. Ф. Г. произтичаща от застрахователно дружество в Г. В качество на повереник на тримата пострадали по делото на 29.09.2011г. встъпил адвокат М. Н. от ВТАК представяйки пълномощно на лист 180 от ДП. Делото е приключено след предявяване на материалите по него с правна квалификация поглъщаща по лекия резултат - причинените значителни имуществени вреди. Същите са били описани в доклада на разследващия полицай до наблюдаващия делото прокурор. Последният обаче приема, че с престъплението не са били причинени съставомерни имуществени вреди въпреки направените по горе констатации и пристъпил към приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, като внесъл в Районния съд предложение за освобождаване от наказателна отговорност с постановлението си от 11.11.2011г. Този извод на наблюдаващия прокурор е неправилен и от там той е довел до незаконосъобразно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, наред с обстоятелствата по т.т. 1 и 2, в наказателното производство подлежат на доказване и причинените от деянието вреди, които имат значение за отговорността на обвиняемия - т. 3, и това е задължение на органите на досъдебното производство, а не тяхна преценка. Поглъщането не означава, че размерът на значителните имуществени вреди, когато са причинени наред със средни или тежки телесни повреди, не следва да се установява по съответното дело. В настоящия случай, от огледния протокол, от фотоалбума и особено от показанията на свидетелите – пострадали и заключението на вещите лица се установява, че в резултат на ПТП, на лек автомобил „Ф. Г.” са били причинени имуществени вреди в размер на 7830 лева, които са значителни и не са били възстановени. За освобождаването от наказателна отговорност на пълнолетно лице по чл. 78а НК категорично се изисква, освен да са налице условията по ал. 1, букви „а” и „б”, така и възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди /ал.1, б. “в”/. Действително, така е в т.4, б.”з” от ППлВС № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. и решение № 1104 от 05.11.1976 г. по н.д. № 956/1976 г., ІІІ н.о., ВС.. където е указано, че съставомерната последица „значителни имуществени вреди” се поглъща от последиците “средна телесна повреда” и “тежка телесна повреда” по чл. 343, ал. 3, б.а НК.” Поглъщането, обаче, не означава, че размерът на тези значителни имуществени вреди, когато са причинени наред със средни или тежки телесни повреди, не следва да се установява по съответното дело. В подкрепа на това са и обстоятелствата, че причинените вреди се вземат предвид при определяне на наказателната отговорност на дееца, както и че пострадалият има право да ги претендира срещу виновното лице в съответнот¯ наказателно производство. Освен това, производството по чл. 375 - чл. 378 НПК е особено съдебно производство, в което едно от изрично предвидените в чл. 78а, ал. 1 б.”в” НК изисквания е имуществените вреди от престъплението да са възстановени. Тъй като, както бе посочено, по делото не са били събрани никакви доказателства дали тези значителни имуществени вреди по лек автомобил „Ф. Г.” са били възстановени, по реда на чл. 248, ал. 2, т. 4 НПК съдията – докладчик е следвало да констатира, че не са били налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава XXVIII НПК, а съдът - на основание чл. 377 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Вместо да стори това, съдът го е приел за разглеждане и е допуснал нови процесуални нарушения. Значителните имуществени вреди според настоящия съдебен състав са съставомерен резултат от престъплението по чл. 343, ал.3, буква „а", вр. ал.1, буква „б" от НК, а не несъставомерен, както неправилно е приел прокурорът. В текста на разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”б” от НК е използван изразът „независимо дали са настъпили последиците по б.”а”, т.е. значителни имуществени вреди. Това означава, че съставът по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК обхваща както случаите, когато с деянието са причинени значителни имуществени вреди, така и случаите, когато такива вреди не са причинени. Иначе казано, съставът по чл.343, ал.1, б.”б” поглъща състава по чл.343, ал.1, б.”а” от НК. Поглъщането на единия състав от другия означава, на първо място, че ако с деянието са причинени значителни имуществени вреди наред с другите съставомерни общественоопасни последици, посочени в чл.343, ал.1, б.”б” от НК, то следва да се квалифицира като едно престъпление, такова по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, а не като идеална съвкупност от две престъпления съответно по чл.343, ал.1, б.”а” и по чл.343, ал.1, б.”б” от НК. Поглъщането на единия състав от другия означава, на второ място, че признаците от погълнатия състав, в т.ч. съставомерните общественоопасни последици, са признаци и на поглъщащия състав. Поради това значителните имуществени вреди като съставомерни общественоопасни последици, включени в състава по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, са съставомерни общественоопасни последици и на поглъщащия състав по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с б.”а” от НК. Това положение е изразено ясно в закона с цитирания по-горе израз „независимо дали са настъпили последиците по б.”а”, включен и в текста на разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”б” от НК. В материалите по досъдебното производство няма доказателства причинените с деянието значителни имуществени вреди на собственика на повредения автомобил Ф. Г. да са възстановени – било лично от обвиняемия чрез плащане на парично обезщетение за негова сметка, било от застрахователно дружество чрез изплащане на обезщетение по силата на договор за застраховка, било по друг допустим от закона способ. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК районният съд е трябвало да приеме, че не са налице основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е налагало образуваното съдебно производство по НАХД № 2498/2011 г. да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за ново произнасяне по реда на чл.242 и сл. от НПК. По този начин чрез нарушаването на материалният закон се е стигнало и до ограничаване на процесуалните права на други страни – в случая на пострадалите лица и това ограничаване и нарушение не е било отстранено. Нещо в повече тези нарушения са пренесени по-късно от съдията докладчик и в съдебната фаза на процеса допускайки производството да се развие пред него по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Именно като докладчик по делото и при спазване разпоредбата на чл.248 ал.2 т.3 и т.4 от НПК съдията е следвало да прекрати съдебното производство пред себе ди и да изпрати делото обратно на прокурора. Пострадалите Ф. Р. Б., Р. Ю. Б. и Р. С. Р. са били лишени от правото си да участват в наказателния процес и да се възползват от правата си да се конституират като граждански ищци и частни обвинители както и да предявят граждански иск. Това е така защото значителните имуществени вреди не са били възстановени и неправилно са приложени разпоредбите на чл.78а от НК. Всъщност и първоинстанционния съд в мотиви на своя акт е посочил безспорното, че е налице причинена значителна имуществена вреда по автомобилите но неправилно е приел, че тя е несъставомерна. Ако би било вярно това становище, би се стигнало до това всеки обвиняем да търси причиняването наред със значителните имуществени вреди и някакво телесно увреждане, за да иска освобождаването си от наказателна отговорност. Не това е смисълът на закона обаче и не това е целял законодателя при тази уредба. Това нарушение не е било констатирано от наблюдаващия прокурор, не е било отстранено във фазата на досъдебното производство, а напротив - било е възпроизведено и в изготвеното постановление, с което прокуратурата е предложила М. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му се наложи административно наказание. От своя страна, РС гр. В. е нарушил задълженията си по чл. 376, ал. 1 НПК, като не е проверил изцяло делото, включително и по въпроса дали на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия или на другите страни. Вярно е, че глава ХХVIII НПК предвижда изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а делото се връща на прокурора (чл. 377 НПК), но тя касае единствено и само задължението на съдията-докладчик да извърши проверка дали изобщо са налице основанията за приложение на чл. 78а НК. Разпоредбата на чл. 377 НПК не изключва приложението на чл. 248, ал. 2 НПК, тъй като и преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали делото му е подсъдно, дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемият. Тъй като процесуалните нарушения и неправилното приложение на закона са допуснати още от фазата на досъдебното производство, решението на РС – В. подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на същия съд, на друг негов състав тъй като е довело до ограничаване процесуалните права на други страни – в случая на пострадалите лица и това ограничаване и нарушение не е било отстранено. Налице са основания на чл. 335 ал. 2 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на ВТРС. По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, В. окръжен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 302/28.03.2012 година, постановено по НАХД № 2498/2011 година, на РС – В. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на съда, в друг негов състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |