Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 21.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
На 10 октомври Година: 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия
БОЗОВА
а.н.дело № 1800 по описа за 2019
година
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-002351 от 19.06.2019
година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което
на „ТЕОДОРОС” ЕООД, град Стара Загора, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ:
Мотиви към
решение по по а.н.дело № 1800/2019 година
по
описа на Районен съд - Стара Загора:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 24-002351 от 19.06.2019 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „ТЕОДОРОС” ЕООД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 300.00 /триста/ лева.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено.
В жалбата се прави алтернативно искане да бъде
намален размера на наложеното наказание имуществена санкция.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли
да се потвърди издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и
становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното
наказателно постановление, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима.
Свидетелите Г. и К. са главни инспектори
в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.
Във връзка със служебните си правомощия
свидетелите извършили проверка на жалбоподателя.
При извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на 09.05.2019 г. на обект:
Борса „Теодорос”, находяща се в гр. Стара Загора, ул.„Михаил Хаританов”, № 2А,
стопанисван от „Теодорос” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, кв.”Казански” бл.25, вх. А, ап.45 и на 20.05.2019
г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Стара Загора, свидетелите установили,
че „Теодорос” ЕООД, гр.Стара Загора в качеството си на работодател не е
изплатил на Николина Минчева Колева, в предприятието „Теодорос” ЕООД или по
банков път, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения до 30.03.2019
г. срок, уговорен в Трудов договор № 52/05.12.2018 г. сключен между посоченото
лице и „Теодорос” ЕООД 60 на сто от брутното и трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната за месец февруари 2019 година.
Проверяващите установили също, че трудовото възнаграждение на горепосоченото
лице за месец февруари
За констатираното свидетелката Г. съставила и
връчила на жалбоподателя акт за нарушение на трудовото законодателство №
24-002351 от 20.05.2019 г. - за нарушение по чл.245 ал.1 от КТ /Чл.245 ал.1 от КТ - При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение,, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната/, въз основа на който е издадено атакувано НП.
В подкрепа на констатациите
в НП са показанията на свидетелите Г. и К. и приетите по делото писмени доказателства:
- Трудов договор № 52/05.12.2018 г. сключен между страните „Теодорос” ЕООД, гр.
Стара Загора и Николина Минчева Колева, Банково извлечение №52 от 03.05.2019 г.
на ПроКредит Банк - България ЕАД; Ведомост за заплати за месец февруари
Въз основа на съставения АУАН в законния срок и от
компетентен орган е издадено атакуваното НП, с което жалбоподателят е наказан
за нарушение по чл.245 ал.1 от КТ.
С диспозитивната част на НП на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция по чл.415б от КТ в размер на 300.00
/триста лева/ лева.
Възражението
направено в жалбата относно законовата разпоредба, която е обвинен
жалбоподателят, че е нарушил е неоснователно.
Трудовият договор е
двустранен - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В Глава шеста от КТ
/чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения на страните по
индивидуалното трудово правоотошение, а са доразвити и конкретизирани в
следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно време,
здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение, трудова
дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалификация.
Така в разпоредбата на чл.124 от КТ са очертани обобощено взаимните
задължения на страните по трудовото правоотношение, съвкупността от които
образува съдържанието на трудовото правоотношение. Като основно задължение на
работодателя е предвидено заплащане на трудово възнаграж-дение на работника или
служителя за извършената работа. С нормата на чл.128 т.2 от КТ е създадено общо
задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в
установените срокове като като насрещна престация за предоставената и
използвана от него работна сила, а по- пълната му правна уредба се съдържа в
чл.242-272 от КТ.
В регламентацията на трудовото
възнаграждение най-ярко се проявява идеята за закрила на труда, изразяваща се в
предпазване на наемния работник или служител, към неговото подпомагане и
оказване на съдействие като икономически по слабата и зависима от
работодателя страна по трудовото правоотношение.
В чл.245 ал.1 от КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото
възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не
по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. От предназначението
на трудовото възнаграждение да осигури приходи за издръжка на работника или
служителя и членовете на неговото семейство следва неговата задължителна
периодичност. Законът обаче държи сметка и за хипотези, при които работодателят
не е в състояние да изплаща пълния размер, поради което установява задължение
за изплащане поне на един минимален размер.
Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна
правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Поради
тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на
административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ по смисъла на легалната
дефиниция, а не и визираните в чл.124 и чл.128 от КТ. Последните не касаят
конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване
на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения,
което правило може да бъде нарушено с определено действие или бездействие, а
както вече се посочи регламентират общи и основни задължения на работодателя.
Ако се приеме обратното /че с всяко неплащане или частично плащане на трудово
възнаграждение работодателят нарушава чл.128 от КТ/, на практика работодателят
ще може да бъде административно-наказателно преследван както по чл.245, ал.1 от КТ, така и по чл.128 от КТ
и по чл.124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия обект на защитеното
обществено отношение /В този смисъл виж Решение № 26 от 19.01.15 г. по КАНД
734 от
Следователно, правилно е прието от административно-наказващият орган, че
е нарушен чл.245 ал.1 от КТ, а не чл.128 от КТ, поради което неоснователно е
оспорването на административното нарушение.
Задължението за работодателя да предприеме
активни действия и да изплати 60 % от БТВ, но не по малко от МРЗ е абсолютно и
безусловно. Никакви обстоятелства не го освобождават от това задължение. В този
смисъл обстоятелството за липса на парични средства, поради липса на превод на
средства от страна на принципала /държавата/ се явяват ирелевантни.
Задълженията за работодателя по чл.245 ал.1 от КТ се
отнасят за всеки един работодател независимо кой е принципала и независимо от
финансовите възможности.
По силата на чл.83 ал.1 от ЗАНН във вр. с
чл.414, ал.1 от КТ административно наказателна отговорност носи юридическото
лице – работодател. Тази отговорност е обективна и въпросът за вината не
подлежи на обсъждане.
В случая дори и да е налице извършено нарушение, то към времето на
процесната проверка същото е било отстранено доброволно от жалбоподателя и то
преди съставяне на акта за нарушение. Съобразно соченото в НП, процесното
възнаграждение за месец февруари 2019 година /било дължимо в срок до 30.03.2019
г./ е изплатено на работника от жалбоподателя преди намесата на инспекторите по
банков път и в цял размер на 03.05.2019 г., т.е. преди процесната проверка
нарушението е било отстранено.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът
констатира съществени нарушения на процесуални правила, допуснати при издаването
на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му.
Налице е противоречие в юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение – от една страна се
сочи, че жалбоподателят се санкционира на основание чл.414, ал.1 от КТ вр.
чл.414в от КТ, а от друга страна – че му се налага имуществена санкция по
чл.415б от КТ („Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в
едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената
му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването
на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП
нарушение и в частност – да не визира какъвто и да било състав на
административно нарушение, създава очевидно объркване и обективно лишава
жалбоподателя от възможността да разбере изразената от административно
наказващия орган воля в тази насока.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на формално основание без да се
разглежда спора по същество.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
съдът обяви решението.
СЪДИЯ: