№ 484
гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500410 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподател А. Х. И., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Д., редовно упълномощен.
Ответниците Е. Д. Х., А. С. Д. и Н. Д. А., редовно призовани, не се явяват.
За същите се явява адвокат Л. Д. К., редовно упълномощен.
Становище по хода на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260025 от 29.04.2022г., постановено по гр.д.№337/2020г.
по описа на РС- Велинград е признато за установено, по отношение на
ответника А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с.***, че ищците А. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: с.***, Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*** и Н. Д. А.,
ЕГН **********, с адрес: с.***, са носители на правото на собственост, на
1
основание наследствено правоприемство от наследодателя ***, ЕГН
**********, починал на 02.03.1990г., върху общо 1/18 идеална част от
следния недвижим имот- поземлен имот с пл.№58, с площ от 318,00кв.м.,
участващ в УПИ VI-58, с площ на УПИ VI-58 от 480,00кв.м., в кв.11 по плана
на с.***, находящ се в землището на с. ***“, при граници и съседи на УПИ
VI-58: от север УПИ V-57, от изток- УПИ VIII-58, от юг- улица и от запад-
УПИ IV-53.
Осъден е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: с.***, да заплати на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.***, Е. Д. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с.*** и Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.***,
сумата в общ размер на 460,00лв.- разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Х. И..
Твърди се в същата, че решението е неправилно, противоречащо на
закона и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Относно неправилността на постановеното решение се визира, че съдът
е кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на двамата
свидетели *** и *** и по този начин е достигнал до погрешни изводи, които
са повлияли върху съдебното решение. Приема се за показанията на тези
двама свидетели, че логически е невъзможно да дават надеждна информация,
тъй като не са родени било тогава, а фактът, че съдът е посочил, че знаят-
никъде не установява да знаят и не се заявява, че знаят това и най- вече от
кого знаят.
Твърди се, че събраната информация, чрез разпита на тези двама
свидетели следва да бъде прецизирана, но не в духа да се докаже, че именно
А. Д.ов е получил собствеността на процесния имот 58 на базата на давностно
владение продължило повече от десет години.
Приема се, че за да е нА.це придобивен способ по реда на давностното
владение, то трябва да се докаже не само самия факт на физическо владение
на имота, но и на елемента на своене, което не е било доказано.
Твърди се, че в конкретния случай не са доказани твърденията, че
именно имот 263 съвпада /е идентичен/ с имот 58 по плана на с.Света Петка.
Такива доказателства не са събрани в хода на съдебното производство.
Счита се, че самият факт на доказване на собствеността става с
2
надлежен титул за собственост- нотариален акт, писмен договор и прочие. В
случая, такъв документ, доказващ собствеността не се представя, а и не се
твърди, че реално съществува такъв документ. Не са събрани доказателства в
насока, да се докаже, че имот 263 е собственост на общия наследодател на
ищците, което е отделно основание от изложеното по- горе за идентичност на
имотите.
Твърди се, че при разпределена доказателствена тежест е възложено в
тежест на ищеца да докаже, че именно А. *** Д.ов е бил собственик на имот
58, като е станало ясно, че този факт не е доказан.
Визира се, че съдът е изложил погрешни мотиви, като е започнал и е
изследвал, възприемайки фактът, че А. Д.ов е бил собственик на имот 58 и
правоприемство останА.те му наследници са получил дял от неговото
наследство именно по отношение на този имот.
Счита се, че тези изводи са погрешни, понеже твърденията в исковата
молба са категорични само по отношение на А. Д.ов и е нА.це конкретизиране
на това твърдение в първото открито съдебно заседание. Изложените
твърдения са, че от 1900- 1918г., А. Д.ов е бил собственик на имота, т.е.
владял го е 18 години, а от друга се твърди, че е загинал във войните. Приема
се, че това твърдение е невъзможно да се доже с гласни доказателства и то
чрез разпита на посочените по- горе свидетели, тъй като те са родени две- три
десетилетия след смъртта му.
Визира се, че е нА.це пълно оспорване на исковата претенция и
изложените съждения, че съпругата и децата на А. Д.ов са живеели там, също
не може да се смята за доказано.
Твърди се, че съдът не е успял да изясни по делото цялата фактическа
обстановка и не е обсъдил в цялост и поотделно всички събрани
доказателства. Цитират се такива, като от тях е видно, че имот 58 се води на
А. И.. В този смисъл се приема, че е неправилно съдът е счел, че с тях не
може да се докаже реално имот 58, чия собственост е.
Сочи се, че съдът не се е съобразил с дадените разяснения в Решение
№176/15.03.2010г. по гр.д.№3057/2008г. на ВКС и с това е достигнал до
различни изводи.
Твърди се, че е нА.це допуснато нарушение на процесуалните правила,
3
като не са събрани всички искани от страните писмени доказателства. В този
аспект е поискано от жалбоподателя, с молба, която съдът я е уважил и му е
издал съдебно удостоверение, с което а се снабди с писмени документи от
Нотариус ***, но тези доказателства не са събрани понеже, съдът е решил, че
делото е изяснено. Счита се, че тези доказателства ще бъдат важни за
решаването на делото в правилна посока, като се иска те да бъдат изискани от
Нотариус ***, която е приела архива на Нотариус ***а.
Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че разписния лист,
декларацията по ЗМДТ, документите, доказващи плащания не са индикации
за намеренията на жалбоподателя, като се счита, че те са неправилни. Няма
житейска логика да се декларира имот, ако той не е негов /на жалбоподателя/
и да му заплаща данъците.
Твърди се в конкретния случай, че по разписен лист, имотът се води на
наследници на *** и *** /Х. И.- баща на жалбоподателя/, като това е годно
доказателство, но съдът не го е ценил и затова погрешно е схванал важните
елементи от делото.
Твърди се, че съдът погрешно е възприел, че постройката /старата къща/
в имота допреди 5 години е владяна от Д. Д.ов, като той поддържал и нея и
самото дворно място и се грижел за тях.
Сочи се, че съдът погрешно е възприел, е жалбоподателят не е доказал
елементите на чл.79 от ЗС. В този смисъл се приема, че с всички представени
от последния писмени и гласни доказателства- чрез разпита на св.*** е
доказал елементите на фактическия състав на оригинерния способ. В случая,
ищците не са имА. никога собственост в имот 58, още по- малко идеални
части от него. Отделно от това, дори и да се приеме, че са имА. такива, то
твърдените идеални части на ищците, винаги са били в негово владение и ги е
владял за себе си, а не като държател на техните идеални части, поне от 1998г.
насам, което е над 30 години. Същият е отблъснал претенциите на другите,
тъй като накърняват негови права- правото му на собственост на имот 58,
които е негов, а не другиго.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- А. Д., Е.
Х. и Н. А. не е постъпил писмен отговор.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане, с оглед
твърдяното процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд.
4
Адв. Д. – Поддържам депозираната въззивна жалба от доверителя ми.
Поддържам направеното доказателствено искане. Опитах се да се снабдя с
този документ от нотариус ***, която е приела архива на нотариус ***а, но
процедурата принципно понеже се изисква разрешение от Нотариална камера
и т.н. да се отвори Архива, към настоящия момент не можах да се снабдя с
такъв документ. Ще моля за произнасяне с възможност евентуално да ми
дадете допълнителен срок да представя такъв документ, ако приемете
искането за основателно.
Адв. К. – Оспорвам въззивната жалба като неоснователна. Нямам
доказателствени искания. Считам, че процесуално събирането на новото
доказателство е недопустимо към настоящия момент.
Съдът намира, че не се констатира допуснато процесуално нарушение
от страна на първоинстанционния съд. Действително е разпоредено да се
издаде съдебно удостоверение на адв. Д. за снабдяване с искани от него
документи. Факт е обаче, че в хода на провеждане на последното съдебно
заседание от страна на адв. Д. изрично е заявено, че няма доказателствени
искания и няма да сочи писмени доказателства. Съответно в мотивите на
първоинстанционния съд са изложени доводи в насока, че не е необходимо
представянето на такива доказателства, каквито са поискани в случая от
процесуалния представител на ответника. Съдът намира в случая, че са
събрани достатъчно доказателства, които да изясняват фактическа
обстановка по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане.
Страните по отделно: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Д.: - Ув. окр. съдии, считам, че в провелото се първоинстанционно
производство исковата молба не бе доказана и в тази част решението е
5
неправилно. Не бе доказан фактът, че общият наследодател на ищците А. ***
Д.ов е бил собственик на имота, който е бил предмет на спора, а именно това
е поземлен имот № 58. Считам че при условията на пълно и главно доказване
не бе доказан и фактът че имот № 58, който и по действащия план на село Св.
Петка, съвпада с имат № 236, който е по обезсиления план на селото от 1961
г. От друга страна, считам, че не бе доказан като цяло искът на отделно
основание, а именно в частта за давностното владение в продължение повече
от 10 години. Дори да се приеме фактът, че за периодът от 1900 г. до 1918 г.,
наследодателят на ищците е владял процесния имот то считам, че е нА.це
изоставане в последствие на този имот, тъй като през 1998 г. доверителят ми
го е декларирал и започнал да свои имота именно от тази дата, с което са
минА. повече от изискуемите по закон 10 години. Считам, че в тази насока са
събрани гласни и писмени доказателства, като в жалбата са изложени
твърдения за неправилно кредитиране на доказателствата. Моля съдът да
приеме фактът, че наистина доверителят ми е осъществявал фактическа власт
върху процесния имот № 58 повече от 10 г. По делото чрез събиране на
гласни доказателства се установи, че той е предприел действия да отблъсне
правата на ищците, като неоспорим факт е, че е имало пререкания между тях,
което свидетелката Къза установява. С тези действия той е манифестирал
своето поведение на единствен собственик. Превърнал е евентуално
държанието в владение в негова полза. Позовавам се на чл. 120 от ЗЗД, във
връзка с чл. 84 и даденото тълкуване в Решение №176/15.03.2010г. по Г.д. №
3057/2008 г. и Решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. и двете
на ВКС, в които е дадено тълкуване, че не е необходимо на ищецът да
предприема каквито и да било действия, в това число да се снабди с КНА или
да заведе иск, за да докаже собствеността си, а ако е предприел такива
действия, то е с цел реално да се признаят последиците от изтеклата в негова
полза придобивна давност. Моля да отмените решението на РС като
неправилно и да постановите ново решение по същество, като отхвърлите
исковата претенция, която считам за недоказана. Моля да бъдат присъдени
сторените разноски пред първа и настоящата инстанция, като пред
настоящата са само заплатена ДТ от 25 лв.
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, делото касае спорът относно дворното място,
в което са построени двете къщи. Имотът има наследствен характер, като
6
общия наследодател и на ищците, и на ответника е А. *** Д.ов с неизвестна
дата на раждане, но от представеното удостоверение за наследници с известна
дата на неговата смърт. Имотът има наследствен характер и към датата на
завеждане на исковата молба по отношение на установителния иск за
собственост, в полза на ответника не е била изтекла придобивна давност, въз
основа на която той се е снабдил с НА за собственост на дворното място.
Доверители ми признават дори неизгодни за себе си факти, но те са истина, а
именно, че къщата, в която живее ответника А. Х. И. също има наследствен
характер, но тя е правена от братята на неговия баща, предоставена за
ползване и никога не са спорили, че само и единствено бащата на А. Х. И. е
живял в тази къща и че си е станал едноличен собственик, но по отношение на
другата старата постройка, която и по настоящем наследниците на Д. ** Д.ов
– първоначалния ищец и към настоящия момент продължават да владеят и
ползват. Вярно е, че ответникът е упражнил насилие по отношение на Фатима
С. Фейзула, другата ищца – първоначална, която обаче се отказва от нейната
претенция и по отношение на нея делото беше прекратено. Но всички тези
твърдения за това, че се противопоставил ответника на наследниците Д. **
Д.ов не са верни, защото нямаме данни по делото за такива обстоятелства. По
отношение на ползване на старата къща и съответно на ползване на част от
двора, където се намира тази стара къща. В този смисъл считаме, че правилно
първоинстанционния съд е съобразил свидетелските показания, въз основа на
което и правните изводи, които са обосновани са правилни и
законосъобразни, поради което намираме, че първоинстанционния акт е
правилен и законосъобразен. Моля да отхвърлите жалбата. Моля да
присъдите на доверителите ми сторените пред тази инстанция по
представения списък.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.11.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8