Р Е
Ш Е Н
И Е № 319
гр. Пловдив,09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на девети декември,през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 2146/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК ********* против решение №
2584/20.06.19г., постановено по гр. д. № 14255/18г.по описа на ПдРС,11-ти гр.
с., с което са отхвърлени предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против В.К.К.,ЕГН-********** искове за признаване за установено в
отношенията между страните,че В.К.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД следните суми: 1 577,08лв.- главница за периода 03.02.2017г.-05.05.2018г.,произтичаща
от договор за потребителски кредит от 02.11.2016г.,сключен между В.К.К. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,обявен за предсрочно изискуем, вземанията по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от
27.07.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение 1 от
27.07.2017г.; договорна лихва в размер на 180,02лв. за периода
03.02.2017г.-05.05.2018г.,по отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост; обезщетение за забава в размер на 132,47лв.за периода
04.02.2017г.-06.02.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда-06.02.2018г.до окончателното изплащане на
вземането,за които е издадена Заповед № 1225 от 07.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1957/2018г. на ПдРС,като неоснователен и недоказан.
С жалбата се изразява становище за
неправилност на решението.Оспорва се извода на районният съд,че не са спазени
изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК и неправилно съдът е приел,че процесният договор съдържа нищожни
клаузи.Дори и да се приемело,че договорът действително съдържа такива нищожни
клаузи,то не следвало съдът да отхвърля изцяло претенцията на ищеца,а следвало
да се съобрази с императивната разпоредба на чл.23 от ЗПК,съгласно която,когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща
само чистата стойност на кредита,без да дължи лихва или други разходи по
кредита.В тази връзка жалбоподателят се позовава на цитираните в жалбата съдебни решения.Моли се за отмяна
на обжалваното решение, вместо което съдът да се произнесе по съществото на
спора.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
В писмения отговор на въззиваемата
страна чрез особения представител адв.С.А. се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без
уважение,а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок,
от легитимирана страна–ищец в първоинстанционното
производство,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 от ГПК и чл.
235,ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
Пред районния съд е бил предявен иск
за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника В.К.К.,че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните
суми: 1 577,08лв.-
главница за периода 03.02.2017г.-05.05.2018г.,произтичаща от договор за
потребителски кредит № CARU-14138310/02.11.2016г.,сключен между
В.К.К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,обявен за предсрочно изискуем,
считано от 05.03.2017г.,вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с рамков договор от 27.07.2017г. за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) и приложение 1 от 27.07.2017г.; договорна лихва в размер на
180,02лв.за периода 03.02.2017г.-05.05.2018г.,по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост; обезщетение за забава в размер на 132,47лв.за периода
04.02.2017г.- 06.02.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Твърденията в исковата молба са,че на
27.07.2017г.било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД,ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,по силата на който
вземането,произтичащо от договор за потребителски кредит № CARU-14138310/02.11.2016г.,сключен между
В.К.К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлено на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности,вкл. и всички лихви.Твърди се също,че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“
ООД,в качеството на цесионер,от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на цедента чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-14138310 от 01.08.2017г.за станалата продажба чрез Български пощи
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес.Писмото било
върнато в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че не е потърсено
от получателя.Към исковата молба е приложено уведомлението за цедиране на
вземането,което да бъде връчено на ответника.Твърденията на ищеца са, че
длъжникът не е заплатил изцяло задълженията си по процесния договор за кредит
от 02.11.16г.,като претендира непогасената част по договора в общ размер на
1889,57лв.,от които главница в размер на 1577,08лв.,договорна лихва в размер на
180,02лв. и законна лихва за забава в размер на 132,47лв.За претендираните суми
било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.№ 1957/18г. на ПдРС,16-ти гр.с.,по което била издадена заповед за
изпълнение.Длъжникът в заповедното производство не бил намерен на установените
адреси,поради което заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47,ал.5
от ГПК,като същият от своя страна не се явил в съда да получи книжата по делото
и това обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК,
подаден от особения представител на ответника, назначен на основание чл.47,ал.5
от ГПК е изразено становище за неоснователност на предявения иск.Направено е
възражение,че не е налице валидна цесия,тъй като цедирането на вземането не е
доведено до знанието на длъжника,както и че липсват доказателства,установяващи
размера на претендираното вземане.
Районният съд в решението си е
споделил съображенията на ответника за нередовното му уведомяване за прехвърлянето на вземането до завеждането
на исковата молба,но е приел,че уведомлението за цесията може да се връчи на
длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл.235,ал.3 от ГПК като нов факт,настъпил в хода на делото.От друга
страна е намерил процесният договор за кредит за недействителен,позовавайки се на разпоредбата
на чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК.
Настоящият състав на съда намира
въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Основателността на предявения иск се
обуславя от валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за извършването й.Договорът за цесия е неформален, консенсуален и
каузален.С него едно лице (цедент) прехвърля на друго (цесионер) свое вземане
безвъзмездно или срещу насрещна престация.Следователно за да е налице валидно
сключен договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и
цесионера,доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на
плащане като елемент от фактическия състав.Разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД
предвижда, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето.Съобщаването не е елемент от фактическия състав,който поражда
действие на договора за цесия между страните (правата по цесията преминават
върху цесионера с постигане на съгласие),но уведомяването има значение за
третите за договора лица,какъвто е и длъжникът.Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на
уведомяването за извършване на цесията.До този момент за всички трети лица
носител на вземането спрямо длъжника е цедента.
Предвид изложеното настоящият състав
счита,че уведомяването на длъжника влияе на придобиване на качеството кредитор
от цесионера.Действително съобщаването не е елемент от фактическия състав на
сключването на договора за цесия,но е юридическият факт,от който възниква
качеството кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора.
В уредбата на договора за цесия липсва
изрична регламентация за начина,по който
следва да бъде уведомен длъжника.Няма и законоустановено съдържание на
съобщаването по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Предвидено е единствено, че съобщаването
следва да се извърши от цедента.Това изискване е свързано със сигурността,че
действително е извършена цесия.В практиката на ВКС се приема, че е допустимо
предишният кредитор (цедента) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,какъвто е и настоящият
случай.
Предмет на разглеждане по настоящето
дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК,като
предхождащото заповедно производство е било образувано по заявление на
цесионера – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадено на 06.02.2018г.и в
случая това е релевантният момент,към който цесията е следвало да бъде надлежно
съобщена на длъжника.
От приложеното към исковата молба
уведомително писмо до ответника изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-14138310 от 01.08.2017г.е видно,че същото е
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес,но писмото е върнато в цялост,като в обратната разписка е
отбелязано, че не е потърсено от получателя.Извършеното по този начин
уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането е нередовно.Съгласно разпоредбата
на чл.36,ал.2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение №
581/27.10.10г.от Комисията за регулиране на съобщенията.Удостоверителна сила за
получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана
пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис
(чл.5,ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещ на адреса,срещу подпис и документ за самоличност (чл.5,ал.2
от Общите правила).В чл.5,ал.3 на Общите правила са разписани действията,които
следва да извършат пощенските служители,когато препоръчаната пощенска пратка не
е предадена при посещение на адреса.Пощенският оператор удостоверява,че
пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно
изричното указание в чл.14 от правилата. Правилно районният съд е приел,че
Общите правила и чл.36,ал.2 от Закона за пощенските услуги не въвеждат
фикция,че при липса на фактическо връчване,дори и при изпълнение на
задълженията на пощенския оператор по чл.5,ал.3,пратката ще се счита за
доставена на получателя,поради което и връчването е нередовно.При положение,че изискването за връчването на уведомлението за цедиране на вземането на
ответника не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението-06.02.2018г.,то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл.99,ал.4
от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към същия момент.
Само за пълнота следва да се
отбележи,че настоящата инстанция не споделя
извода на районния съд,че ответникът е редовно уведомен за цесията с
връчването на исковата молба и приложенията на осн.чл.47,ал.5 от ГПК,доколкото
в случая липсва както лично уведомяване на длъжника,така и уведомяване чрез
упълномощен лично от него пълномощник.Исковата молба и приложенията ѝ са
връчени на назначения на ответника особен представител,а това връчване не може
да се приравни на връчването на ответника или на упълномощен адвокат,защото
представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда,с който е
назначен той,като приложение намират правилата на разпоредбата на чл.47,ал.6 от ГПК,която пък се свързва с общото правило на чл.29,ал.3 от ГПК и е ограничена
по арг.от чл.29,ал.5 от ГПК.Следователно особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления,свързани с промяна в
материалното правоотношение.
Предвид изложеното се налага изводът,че
цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на
подаване на заявлението, респ.не е бил легитимиран да иска издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника.Съобщаването на цесията в по-късен момент от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея),дори и да се
приеме,че връчването чрез особения представител на ответника е редовно,в
конкретната хипотеза не може да се отчете като факт по см.на чл.235,ал.3 от ГПК.При настъпило частно правоприемство,преди надлежното уведомяване на
длъжника за прехвърлянето на вземането,легитимиран да подаде заявлението е
цедента-праводател,който е носител на спорното право към този момент.Този извод
се извлича от задължителните разяснения в т.10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК.В този см. е и определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II
т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г.
От гореизложеното следва извод,че
въззиваемото дружество (ищец по иска с правно основание чл. 422 от ГПК),не е
установило надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към
релевантния за производството момент–подаването на заявление,поради което иска
се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.
Останалите мотиви на първостепенния
съд,касаещи недействителност на договора за кредит се споделят напълно от
настоящата инстанция,която на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Споделя
се и извода,че неплатената главница,(каквато се установява да е налична предвид
събраните доказателства),не може да бъде присъдена в настоящото
производство.Действително при извод за недействителност на договора за
потребителски кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК-когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи
лихва или други разходи по кредита.Тази сума обаче не може да се присъди в случая,доколкото би
се стигнало до служебна подмяна на
основанието,на което е предявен иска.Съдът не може да присъди чистата стойност
на кредита без иск или възражение.Предметът на делото и търсената и дължима
защита се определят от волята на страните (чл.6,ал.2 от ГПК) и е недопустимо
съдът да се произнесе в повече.Искане за осъждане на основание чл.23 от ЗПК е
отправено едва с въззивната жалба.Доколкото то представлява отделен иск със
своето специфично основание,макар и със същите страни и в същия размер,и не е
заявено по предвидения процесуален ред,е недопустимо предявяването му за първи
път пред въззивната инстанция.
По
така изложените съображения настоящата инстанция намира,че обжалваното решение като краен резултат е
правилно и следва да се потвърди.
Разноски
с оглед изхода на спора не се дължат на жалбоподателя,не следва да се присъждат
и на въззиваемата страна,доколкото същата е представлявана от особен
представител и нито има данни за направени разноски,нито претендира за такива.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 2584/20.06.19г., постановено по гр. д. № 14255/18г.по описа на
ПдРС,11-ти гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: