Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1617/14.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
Ч Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар
С. С.
и с
участието на прокурор Мария Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Матеева
КАН дело № 1323 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 226 и 208 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния
представител юр. Пе.,
срещу решение № 692 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д № 359 по описа за 2020 г., на Районен съд
Пловдив, VIІІ – ми наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 442971-F482022 от 17.06.2019г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на основание чл. 180, ал. 3,
чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 , ал. 1 и ал. 2 от Закон за данък
върху добавената стойност от /ЗДДС/, на ЕТ„М. – 89 – Н.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от Н.М.К., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 746,69
лева за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС, вр. чл. 86 , ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112,
ал. 1 от ППЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд,
че в хода на административното наказване са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че в случая
неправилно вписаната в диспозитива на наказателното
постановление санкционна норма не дава самостоятелно основание за неговата
отмяна, тъй като останалото му съдържание напълно съответства на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН. Поддържа се, че последната разпоредба не поставя изискване в
НП да се сочат санкционните разпоредби, а само нарушените законови разпоредби,
поради което евентуалните технически неточности не водят до съществено
процесуално нарушение. Сочи се, че деянието е установено редовно, същото е
резултатно и не разкрива признаците на „маловажен случай”. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение,
потвърждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно списък. Прави се изрично възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че са претендирани такива разноски.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ„М. –
89 – Н.К.“ поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения
съдебен акт да бъде оставен в сила.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
предявена от ЕТ„М. – 89 – Н.К.“ срещу НП
№ 442971-F482022 от 17.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП - гр. Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № F482022 от 12.04.2019 г., съставен от Г. И. –инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното: Данъчнозадълженото по ЗДДС лице ЕТ „М.
89 - Н.К.“ с БУЛСТАТ ****** не е начислило в срок ДДС в размер на 746,69лв. по
облагаеми доставки на обща стойност 4 480,11лв., извършени за данъчен
период 01.12.2019г. до 12.02.2019г., когато лицето не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било
длъжно.
При извършена проверка в ТД на НАП -
Пловдив, документирана с Протоколи №**********/13.02.2019г. и №
160000188000/09.04.2019г. е установено, че за периода от 01.09.2017г. - 31.08.2018г.
задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /50 678,77лв./, формиран от основната дейност
на дружеството — кафе-аперитив, Еврофутбол и Евробет. За търговеца възниква основание за задължителна
регистрация към 31.08.2018г. и в срок до 07.09.2018г. включително е следвало да
подаде Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал. 1 от ЗДДС.
Същото е подадено на 04.02.2019г. и ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС на дата
13.02.2019 г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС №
160421900369875/13.02.2019г. За периода 22.09.2018г. /датата, следваща датата,
до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако ДЗЛ е
подало заявлението за регистрация в срок/ до датата, предхождаща датата на
която е регистрирано /12.02.2019г./ лицето е следвало да начислява ДДС за
извършените от него облагаеми доставки.
За данъчен период 01.02.2019г. до 12.02.2019г.
проверяваното лице е извършило облагаеми доставки на територията на страната в
размер на 4 480,11лв. и не е начислен ДДС в размер на 746,69лв., видно от
представен периодичен отчет от ФП на ЕКАФП с инд. № DT 723819 и № на ФП 2723819. Ако лицето беше
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него
през периода 01.02.2019г. до 12.02.2019г. облагаеми
доставки, като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за
съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби
за месец 02.2019г. и включи размера на данъка в справката -
декларация за данъчен период м. 02.2019г. като справката - декларация и
дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП — Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.03.2019г.
включително. Нарушението е извършено на 15.03.2019г.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл.180, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на основание чл. 180, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1
и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 746,69лева.
При така
установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд при повторното разглеждане на делото е приел, че нарушението е установено
безспорно като от обективна, така и от субективна страна, но е допуснато
съществено процесуално нарушение, което налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът е установил, че посочената в диспозитива на НП санкционна норма не кореспондира с
размера на наложеното наказание и даденото от наказващия орган описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Не може да бъде споделена позицията на касатора, че допуснатият порок в НП е несъществен. Правилото
на чл. 57, т. 5 от ЗАНН въвежда императивното изискване в наказателно
постановление да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и
доказателствата, които го потвърждават. Така даденото описание, по смисъла на
т. 6 и т. 7 от същата правна норма, следва да кореспондира напълно със законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида
и размера на наказанието, което се определя съобразно приложимата санкция.
Според приложената в случая санкционна
норма на чл. 180, ал. 3, във вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗДДС, когато
регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200лв., а при
повторно нарушение - не по-малко от 400лв. Съставът на тази санкционна норма
без съмнение изисква фактическа обстановка, различна от посочената в мотивите
на издаденото наказателно постановление, която сочи на хипотеза, в която
задълженото лице не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Допуснатият от
наказващия орган порок е съществен, тъй като се отразява върху същността на административнонаказателното обвинение и приложената спрямо
нарушителя санкция, като създава непреодолима по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
неяснота за волята на наказващия орган. Както фактическите, така и техническите
неточности в наказателното постановление не може да бъдат преодолявани по пътя
на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото
на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства,
законосъобразно приложена санкция и ясно изразена воля на наказващия орган.
От изложеното до
тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Ответникът не е
заявил претенция за присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 692
от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д № 359 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIІІ – ми наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.