РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Кюстендил , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
Секретар:Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20201520101572 по описа за 2020 година
И. Д. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез пълномощниците
АДВОКАТ В. А. С. Р. А. А. - членове на САК, със служебен адрес и адрес за
призоваване: гр. София, бул. „България" № 58. вх. А, етаж 4, ап. 18,е предявил против Н.
В. В.,ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск да бъде осъдена да му заплати
сумата от 5 000.00-пет хиляди лева, представяваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания,ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и на сторените по
делото разноски.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Видно от Решение № 130353/03.06.2019г., постановено по гр.д. № 80954 от описа на
СРС за 2018 г. е, че страните по делото са родители на малолетното дете Й. И. Д., ***
(по което обстоятелство същите не спорят), като с горепосочения съдебен акт
упражняването на родителските права спрямо същото са предоставени на майката, а на
бащата (ищец в настоящото) е определен режим на лични контакти, последния
допълнен с Решение № 308767 от 23.12.2019г. на СРС по същото гражданско дело. В
хода на производството по посоченото дело са определени и привременни мерки съгл.
1
Определение № 120793/21.05.2019г. на съда.
Установява се понастоящем, че ответницата носи фамилия „В.“, приета от настоящия
й съпруг Й. В. В. при сключване между същите на граждански брак на 25.07.2019г. в
гр. Кюстендил.
Представените от ищцовата страна Протоколи, съставени в присъствието на
свидетели съответно от 01.06.2019г. и 02.06.2019г. установяват невъзможност на И. Д.
да открие ответницата в настоящото и детето си на адреса на същите в *** Протоколи
от 15.06.2019г. и и 26.10.2019г. установяват невъзможност на същия да осъществи
пълноценен контакт с дъщеря си на посочените дати на адрес в *** при грубо
отношение спрямо него от ответницата и обкръжението й.
От представения по делото протокол по изп.д. № 64/19 – I район от описа на СИС
при КРС се установява отказ на съдебния изпълнител да наложи глоба на Н. И.
(понастоящем В.) за неспазване режима на лични контакти с детето Й. Д. и отправяне
на искане до Дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на мерки по чл. 23
ЗЗДет., поради обстоятелството, че посещението на Д. на 26.10.2019г. излиза извън
надлежно установения от съда режим на лични контакти.
Представен е приемо-предавателен протокол 15.06.2019 г. същият подписан от Н. И.
като предаващо лице, без положен подпис от ищеца Д. като приемащ.
Видно от амбулаторен лист № 000268 от 05.11.2019г. г. е, че на ищеца е поставена
диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ при снета анамнеза, както
следва: „идва сам, споделя, че около година се е разделил със съпругата си, а около
половин година не е виждал детето си, по причини на съпругата си не може добре да
спи, тревожен е през деня, бързо се уморява“. Амбулаторният лист установява
назначена медикаментозна терапия, както и отказ на Д. от диспансеризация.
Представено е Удостоверение от А. П. Г. – психолог в клиника „Торакс“, гр. София,
бул. „Фр. Нансен“ 21 от дата 26.11.2019г., в което се сочи тежко емоционално
състояние и усещане за фрустрация на ищеца от невъзможността да вижда детето си и
да полага грижи за него.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Н.М., М. Д., Д. Д, К. И. и В. В.
Показанията на св. М. установяват, че страните по делото многократно са имали
скандали и пререкания докато са се намирали във фактическо съжителство, на които
М. бил пряк свидетел. Същият установява проявявано от ответницата грубо и
неуважително отношение към ищеца в присъствие на хора, вкл. и в присъствието на
2
невръстното им дете, пред което го е нарекла „боклук“. През лятото на 15.06.2019 г.,
когато ищецът и М. отишли до с. Граница, общ. Кюстендил, за да види първият детето
си, ответницата не му го дала. Д. бил много ядосан, най вероятно,според свидетелят
М., заради отказа да види детето си, а не толкова от обидните по негов адрес думи,
доколкото с оглед постоянното лошо отношение на И. (понастоящем В.) спрямо Д.,
последният бил развил толеранс. Преди раздялата си с Н. ищецът не употребявал
алкохол. След това употребявал, но не често.
Свидетелката Д. (майка на ищеца) сочи, че към ноември 2018 г. забелязала промяна
в отношението на ответницата към сина й. Същата не искала да сяда да се храни с
него. За период от около половин година Д. отслабнал много заради трудния си живот
с майката на дъщеря му, но търпял, за да отрасне детето и да не го забрави. Ищецът се
отделил и започнал да нощува в друга стая заради отправена от ответницата спрямо
него заплаха с нож. След раздялата между страните, И. и детето не били намерени на
адреса й по лична карта, а ищецът от полицията разбрал, че същата е в с. Граница, общ.
Кюстендил. При посещенията си на последния адрес, Д. не успявал да се види с
дъщеря си. Срещнал лошо отношение от сегашното семейство на ответницата, а и от
последната, която се изказала в посока на това, че е прост. Но най-голямата обида за
ищеца обаче била отказът на И. (понастоящем В.) последният да вижда детето си.
Именно за последното ищецът постоянно говорил и се тормозел, че не осъществява
пълноценни контакти с него. След многократни сигнали и опити за съдействие с
институциите нормална среща с детето се осъществила едва на 14.08.2020г.
Свидетелката твърди, че преди раздялата Д. не е имал проблеми със съня, а същите се
породили от този момент нататък. Не можел да спи по повече от 4 часа на
нощ.Показанията на Д. сочат, че синът й не е употребявал и не употребява алкохол.
Свидетелят Д. (баща на ищеца) сочи, че докато страните са живеели съвместно в
Бургас не са имали пререкания. Първоначално след преместването си в София, св. не
знае да е имало проблеми в отношенията на сина си и снаха му. Последните
посещавали често Бургас, а бабата и дядото идвали на гости в София, за да виждат
внучката си. Впоследствие, при посещенията на Н. в Бургас св. забелязал, че се е
отчуждила, отношението й станало по-студено, което и довело до раздялата им. Д.Д.
правил опити да сдобри страните по делото, но безуспешни. Ищцата казвала, че не
може да живее „повече така“ като казвала за бащата на детето си „нещо от рода на“ „
не ща да те виждам, ти си голям боклук“. Най големият срив в емоционалното
състояние на И. настъпил след датата 26.10.2019 г., когато ответницата не му дала
детето. Обиди между страните тогава нямало, те били по скоро от страна на новото
семейство на Н. към Д..
В показанията си св. И. (майка на ответницата) сочи, че ищецът изгонил ответницата
3
и собственото си дете от семейното им жилище, на което тя станала пряк свидетел.
Непосредствено след раздялата и преди съдебното уреждане на отношенията между
страните по повод непълнолетното им дете, Д. виждал последното без ограничения, но
вместо да му се радва, говорел колко е занемарено и как прилича на циганче. През
време на съвместното им съжителство И. употребявал алкохол. Всяка вечер на масата
трябвало да има ракия и салата, в което свидетелката не веднъж се уверявала лично.
Дори виждала как прибирайки се от работа Д. вадел малко шише алкохол от вътрешния
джоб на якето си. Последният бил агресивен и употребявал физическа сила спрямо
ответницата вкл. в присъствието на детето, което свидетелката по телефона чула как
пищи.Отделил се да нощува в друга стая, защото детето му пречело. Пушел и трева,
като се случвало това да е и в присъствието дъщеря му.
Свидетелят В. (свекър на ищцата) сочи, че ищецът е бил възпрепятстван на види
детето си на датата 26.10.2019г., защото този ден бил извън режима, определен от
съда. Поради отказа на ищеца да подпише протокол, според който се съгласява да
вижда детето си само с придружител, „Н. го прибра“ (детето). През време на
комуникацията между двамата не е имало обиди от страна на Н., докато Д. постоянно
викал. Ищецът е бил на гости в къщата на свидетеля преди време и тогава употребил
алкохол. Трима души оставили в еднолитрова бутилка ракия едва 300 гр. като Д.
започнал да говори глупости и си легнал. На следващия ден се хвалел, че с баща му
пиели „по цело кило“ и не ги хващало. След 26.10.2019г. ищецът отишъл да види
детето си чак август месец 2020 г. След този момент идвал по график, а Н. го давала
според определеното от съда.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
същият не ги обсъжда подробно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното – ал.2. За да е основателен предявен иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ищецът следва да докаже наличието на
обективните предпоставки на фактическия състав на деликта – конкретно
противоправно поведение на ответника, от което на ищеца са причинени конкретни
вреди. Субективният елемент – вината, се презюмира.
Едно от твърденията на ищеца за противоправно поведение на ответницата се
изразяват в неизпълнение от нейна страна на определен режим на личен контакт на
ищеца с общото им дете,което му е причинило негативни изживявания,психически
4
стрес и дисбаланс, се свеждат до конкретика от две дати-15.06.2019 год. и 26.10.2019
год.За първата от тях е и твърдението за нанесена обида чрез използване на думата
„Боклук“,а за втората и за употребеният израз „Какъв висшист си ти?Глупак“
Съгласно съответните съдебни актове,определящи режима, относими за спора са
решение на СРС по гр.д. 80954/2018 г. с № 130353/03.06.2019 год. и определение №
120793/21.05.2019 год. на СРС по гр.д.№ 80954/2018 г.СРС,като вторият акт е такъв по
привременни мерки.Двата съдебни акта определят идентично като основен режим на
личен контакт първа и трета събота и неделя от месеца,поради което следва да се
отговори на въпросът кои съботи и недели от месеца са първа и трета,което е свързано и
с възражението на ответницата по ИМ,че част от посочените дати не са
такива,съобразно съдебните актове,поради което не е в нарушение за тях.
Следва да се отбележи,че няма представени доказателства за това,кога конкретно на
страните е станало достояние необжалваемото определение на СРС по привременните
мерки, но с оглед становищата на страните и липсата на спор между тях по този
въпрос,съдът приема че това е станало непосредствено преди 01.06.2019 год..
В гражданското право сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни /чл.
60 от ГПК/. Съгласно ал. 4 на чл. 60- когато срокът се брои на седмици, той изтича в
съответния ден на последната седмица. Следователно - при определен режим всяка
първа и трета седмица от месеца - първата /съответно третата седмица/ се броят от
първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в първата/съответно третата/
неделя на месеца. При определен режим от две седмици /първата и третата/ не е
възможно той да се изпълнява в по-широк обхват дори и когато в месеца има повече от
четири седмици
При справка с календара за 2019 год. и съобразено с горното датата 01.06.2019 год. и
02.06.2019 год.,които не са посочени като такива на нарушение изрично по ИМ,но дори
и да се приеме обратен извод с оглед приложени като доказателства приемо-
предавателни протоколи от същите, не се явяват първа събота и недели,а датата
15.06.2019 год. се явява втора събота от месеца,поради което отказът на ответницата да
предаде детето на посочените дати е законосъобразен.
Процесната дата 26.10.2019 год. се явява действително трета събота от месеца.Тоест
за тази дата поведението на ответницата е противоправно по смисъла на чл.296,ал.1
НК,като следва да се изследва въпросът този отказ причинил ли е неимуществени вреди
на ищеца,изразяващи се в преживени негативни емоции и интензитета им.
На тази процесна дата свидетели на отказът на ответницата да предостави на ищеца
детето, за да осъществи определеният му по съдебен ред режим на личен контакт,са
5
свидетелите М. и Д. Д.,родители на ищеца и св.В. В.,баща на настоящият съпруг на
ответницата.Съдът отхвърля недостоверност на показанията на посочената група
свидетели, поради тяхна евентуално вероятна заинтересованост от изхода на
процеса,доколкото първите двама са родители на ищеца, а вторият е нейн настоящ
свекър,защото се припокриват във възприятията си,че ответницата на датата 26.10.2019
год. е отказала да позволи на ищецът да осъществи режима си на личен контакт с
детето.Показанията на тези свидетели не дават основание на съда да приеме,че на тази
конкретна дата в резултат на отказа на ответницата да предаде детето ищецът е
претърпял каквито и да е било неимуществени вреди ,представляващи негативни
емоции,причинени от отказът,респ. влошаване на здравословното му състояние,въобще
каквато и да е било външна проявна форма на нарушено психическо
равновесие.Различните индивиди реагират по различен начин на стресови ситуации, при
което е възможно и да няма никаква проявна външна форма,но само въз основа на
последната съдът може да прави извод за наличието на причинно-следствена връзка
между противоправно деяние и причиненият негативен резултат, а в казуса такива
доказателства няма.
Всеки има свобода да изразява и разпространява мнение,поради което и ответницата
има такова право,което е и конституционно закрепено,гарантирано и от редица
международни договори, които нашата държава е ратифицирала. Тези права обаче имат
ограничения,тъй като по силата на чл.39,ал.2 от Конституцията това право не е
абсолютно.Личността на всеки гражданин е неприкосновена като действащото ни право
не допуска накърняване на честта и достойнството.Всеки има право да изразява и
разпространява свободно мнението си, но никой няма право да засяга чуждата чест и
достойнство.Ищецът твърди,че му е нанесена обида,изразяваща се в употребеният от
ответницата израз „Боклук“,както и изразът „Какъв висшист си ти,като си толкова
глупав“ и „льольо“.
Обидата е действие,което засяга честа и достойноството на личността и излиза извън
ограниченията на свободата за изразяване и разпространение на мнение.При обидата се
казва или извършва нещо унизително за честта или достойнството на някого (чл. 146.,
ал. 1. от Наказателния кодекс). Според трайната съдебна практика, за да е налице обида,
казаното или извършеното трябва да е обективно обидно (да се възприема в обществото
еднозначно като унизително). Не е нужно то непременно да се изразява в ругатни и
цинизми. Освен това верността му е правноирелевантна. Тоест възможно е обиждане и с
верни твърдения, което обиждане също е противоправно и поражда юридическа
отговорност. При клеветата се приписва престъпление или се разгласява позорно
обстоятелство за другиго, като твърдението трябва да е невярно (чл. 147. от
6
Наказателния кодекс). При нея, за разлика от обидата, верността на твърдението е
правнорелевантна. Никой не може да бъде наклеветен с верни твърдения.
Показанията на свидетелят М. установиха това, щото в негово присъствие и това на
св.В. ответницата на 15.06.2019 год. е нарекла ищеца „Боклук“,думи възприети лично от
последният.Думата „боклук“ общовъзприето е обидна ,защото и според речника на
българските думи означава „нещо което е негодно и няма никаква ценност,което е
загубило качествата си“. От така установеното определение и предвид нравствеността
на българското общество,така употребената дума се оценява по еднозначен отрицателен
начин,следователно употребата й по отношение на живо същество,конкретно в казуса
спрямо ищецът е противоправна.
Според показанията на посоченият св.М. изречената от ответницата обидна дума
„“боклук“ не е засегнала във значима степен психическото състояние на ищеца
толкова,колкото отказът на ответницата да му предаде детето,който с оглед горното е
бил законосъобразен.Този свидетел не е медицински експерт със специални знания в
областта на психологията,поради което съдът не кредитира показанията му в частта, че
употребаната по отношение на ищеца обида не е засегнала честта и достойнството му.
Няма други доказателства,установяващи че отправената обидна дума,която
представлява и престъпление по смисъла на чл.146,ал.1 НК е причинило психически
дискомфорт и отрицателни емоции за време, извън денят на изричането им,като
същевременно съдът,както отбеляза по-горе, не може да приеме за напълно обективни
показанията на св.М.,че обидната дума не се е отразила негативно на ищеца,поради
което като краен извод приема,че поведението на ответницата е било
противоправно,ищецът е претърпял макар и краткотраен психически дисбаланс,който
подлежи на обезщетяване,което съдът по справедливост определя на сумата от 300.00-
триста лева.За този размер съдът съобразява това,че е отправена безспорно обидна
дума,времетраенето на ефекта от същата върху ищеца в рамките на деня,това че е
станала достояние и на трето лице.
За случилото се на 26.10.2019 год. свидетели са родителите на ищеца и настоящият
свекър на ответницата.Тази група свидетели не установява ясно и безпротиворечиво
това на горната дата между страните по делото да е имало отправени взаимно каквито и
да е било обидни думи и изрази.Свидетелката Д. например показва,че от страна на
настоящата свекърва на ответницата по отношение на ищеца били употребени
изрази,съдържащи твърдение,че въпреки висшето си образование е глупав,както и
колебливо показание за употребено твърдение от страна на ответницата,че е
„прост“.Бащата на ищеца-св.Д. с показанията си подкрепя частично тези на майката,че
7
ответницата не е употребила по отношение на ищеца израза „какво като си с висше
образование,като си глупав“,като не подкрепят показанията на св.Д. за употребен
израз,твърдение от ответницата,че ищецът е „прост“.Показанията на св.В. пък не
съдържат никаква конкретика относно случилото се на 26.10.2019 год.,въпреки че е бил
пряк очевидец, но същият при условията на чл.166,ал.2 ГПК не е длъжен да дава
показания,които биха уличили съпругата му в извършване на престъпление, респ. и
ответницата като негова снаха също в извършването на такова,ако е употребила по
отношение на ищеца твърдението,че е „прост“,или „Много си прост“,което като
твърдение е обидно и би представлявало престъпление по чл.146,ал.1,респ.втора
НК.Следва да се отбележи,че „прост“ е синоним на
невъзпитан,недодялан,глупав,слабоумен.Съдът на база на тези показания не може да
приеме за безспорно установено,че ответницата е употребила по отношение на ищеца
обидното твърдение,че е прост,както и това тази употреба отразила ли се е негативно на
психическото състояние на ищеца и за какъв срок.В същност горното дори и да бе
установено по безспорен начин е ирелевантно-употреба на такъв израз ищецът не
поддържа в ИМ.
Ищецът твърди,че му е нанесена обида,изразяваща се в употребеният от ответницата
израз „Боклук“,както и „глупак“ и изразът „Какъв висшист си ти,като си толкова
глупав“ и „льольо“
Събраните в хода на делото доказателства, основно показанията на всички разпитани
свидетели не установиха това,щото ответникът да е употребила по отношение на ищеца
думата „льольо“,както и изразът „Какъв висшист си ти,като си толкова глупав“.Тези
показания установяват отношения между страните,както и между самите свидетели и
страните, които не са относими към наведените факти от ищеца от една страна, а от
друга страна са и ирелевантни за спора в частта за отношенията между ищеца и самите
свидетели,тъй като не са предмет на делото.
По отношение на представената като доказателство медицинска документация
същата,обсъдена и във връзка със свидетелските показания, не дава основания на съда
да приеме за доказано,че описаното в нея състояние на ищеца е причинено виновно от
ответницата от една страна.От втора страна съдът не може да обсъжда като годно
доказателство издаденото от д-р А. Г. удостоверение за психическото състояние на
ищеца,защото има характера на експертно заключение,което не е събрано от съда по
надлежният ред чрез назначаване на експертиза и лично изслушване на вещото лице с
предшестващо предупреждение за наказателната отговорност,която носи по чл.291 от
НК.
8
ПРИЛОЖЕНИE № 2а към Националния рамков договор за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018
г.,действащ и през 2019 год., съдържа дефиниция на понятието "Амбулаторен лист"-той
е предназначен за попълване от общопрактикуващия лекар и специалиста, оказващи
извънболнична медицинска помощ при посещение на лице, потърсило лекарска
помощ.Само по себе си това определение,според настоящият докладчик, не дава
основание амбулаторният лист да се квалифицира като „официален документ“ по
смисъла и дефиницията на чл.179,ал.1 ГПК,защото за да притежава такова качество
трябва да е издадено от длъжностно лице.ГПК не съдържа легална дефиниция на това
понятие,поради което по реда на чл.46,ал.2 ЗНА следва да се използва легалното
определение за длъжностно лице,дадено от НК.При това положение съдът като
съобрази постановките,дадени с Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2011 г., ОСНК,счита че лекарят специалист,издал представеният като
доказателство „амбулаторен лист“№ 268/05.11.2019 год.,изд.от д-р Б. П.,няма
качеството „длъжностно лице“,от което няма качеството официален документ и самият
амбулаторен лист,при което последният няма обвързваща съдът материална
доказателствена стойност относно частта анамнеза.Следва да се изтъкне,че дори и да се
приеме обратният извод, а именно че това доказателство представлява официален
документ по смисъла на чл.179,ал.1 ГПК,то не може да докаже нито евентуално
авторство на неправомерно действие от страна на ответницата,нито причинно-
следствена връзка между такова и причинен вредоносен резултат.
С оглед изложеното съдът счита,че исковата претенция е установена и доказана само
за сумата от 300.00-триста лева,която съдът счита за справедливо обезщетение по
смисъла на чл.52 ЗЗД,съобразено с еднократно установеното и доказано противоправно
деяние,причинило временен и краткотраен негативен ефект.За разликата до пълният
предявен размер на исковата претенция същата ще се отхвърли ,поради
недоказаност.Върху уваженият размер главница се дължи и законната лихва,считано от
датата на увредата,претендира се от датата на предявяване на иска,поради което е
основателна и ще се уважи..
По разноските
С оглед степента на уважаване на исковата претенция-6% / 300: 5000 х 100/,такъв ще
се присъди на ищеца от сторените от него разноски,възлизащи общо на сумата от 200.00
/двеста/лева,платена за държавна такса.Няма доказателства за конкретно платена сума
от ищеца като възнаграждение на процесуалните си представители,нито пък от
съдържанието на пълномощното им е видно,че така осъщественото представителство е
при усл.на чл.38 ,ал.1 от Закона за адвокатурата и на осн.чл.38,ал.2 от същият закон
никой от двамата процесуални представители не претендира присъждането на разноски
9
от ответницата.
С оглед горното съдът ще присъди на ищеца като разноски сумата от
12.00/дванадесет/ лева.
От сторените от ответницата разноски по воденето на делото-сумата от 550.00
/петстотин и петдесет/лева,платена за възнаграждение на процесуалният й представил
по делото, съдът с оглед процента на отхвърлената претенция-94%,ще и присъди
разноски в размер на 517.00 /петстотин и седемнадесет/лв.Поради липсата на изрично
волеизявление от страните за компенсиране на взаимно дължащи се разноски, съдът ще
постанови отделен диспозитив за присъждането им по отделно на всяка от страните.
Водим от горното и на осн.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. В. , ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** ,сумата от 300.00 /триста/лева,представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди-претърпени болки и страдания и
психически дискомфорт в резултат на отправена към него от ответницата на 15.06.2019
год. в с.Граница,Кюст.област обидна дума „Боклук“,ведно със законната лихва върху
същата,считано от 06.12.2019 год. до окончателното й изплащане,като за сумата от
4700.00 /четири хиляди и седемстотин/ лева,представляваща разликата между уважената
част на исковата претенция до пълният предявен размер на иска за сумата от 5 000.00
/пет хиляди /лева и за причинени от ответницата неимуществени вреди на 15.06.2019
год. в с.Граница,Кюст.област и на 26.10.2019 год.в същото населено място,изразяващи
се в отказ на същата да изпълни съдебно решение на СРС по гр.д. 80954/2018 г. с №
130353/03.06.2019 год. и определение № 120793/21.05.2019 год. на СРС по гр.д.№
80954/2018 г.СРС,както и за употребявани многократно от същата обидни думи“Льольо“
и „КАКЪВ ВИСШИСТ СИ ТИ,КАТО СИ ТОЛКОВА ГЛУПАВ“ ОТХВЪРЛЯ ИСКЪТ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** , сумата от 12.00 /дванадесет/ лева,представляваща
сторените от последният разноски по воденето на делото ,съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА И. Д. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Н. В.
В., ЕГН ********** от ***, сумата от 517.00 /петстотин и седемнадесет/
лева,представляваща сторените от последната разноски,съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
10
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11