№ 22
гр. Търговище, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
Ищецът С. А. Х. твърди в исковата си молба, че с ответницата са брат и
сестра. През 1967г. техният баща - А.Ю.И., при режим на съпружеска
имуществена общност с майка им Р.С. Б. (З.С.Р.), закупил с писмен договор
процесния жилищен имот в с.************************************,
състоящ се от два съседни парцела, а именно: Поземлен имот с пл.№ **** с
площ от *****кв.м. в кв.56 по плана на селото, ведно е изградената в него
Масивна стопанска сграда и Поземлен имот с пл.№ *** с площ от ****кв.м. в
кв.56 по плана на селото, за който е отреден УПИ 11-***. ведно с изградената
в него Полумасивна жилищна сграда, Паянтова жилищна сграда и Паянтова
стопанска сграда.
При изграждането на полумасивната жилищна постройка ищецът взел
дейно участия с труд и средства. Родителите на ищеца и ответника са се
развели през 1981 г. На **********. е подписан тристранен договор между
бащата му, майката му, която тогава е била с имената З.С.Р. и него, по силата
на който договор бащата А.Ю.И. прехвърлил своята 1/2 ид.ч. от процесния
имот на С. Ю. (ищеца) срещу парично задължение, което е имал в онзи
1
момент към сина си.
В този писмен договор изрично е отбелязано, че от ************г.
владението върху имота се поема изцяло от ищеца и майка му „с равни части
и права върху имота, като поемат върху себе си всички тежести за имота -
даждия, такси, данъци и др. "
Релевира доводи, че от тогава в началото на 1982г., до сега ищецът
държи и владее гореописания имот с ясното съзнание, че е собственик на 1/2
ид.ч. от него. По данъчната партида на този имот в Община Търговище дълги
години като негови собственици при равни квоти са се водили единствено
той и майка му. Често се е случвало през годините ищецът да палати данъка
освен за своята половина също и за половината на майка си. Ищецът е живял
в имота заедно с майка си, жена си и децата си. Там са се родили и внучетата
му. Адресната регистрация на всичките членове на семейството му е на адреса
на въпросния имот - с.********************. Друг недвижим имот в
с.****** ищецът никога не е имол. Цялото село знае, че след развода на
родителите му ищецът е придобил от баща си половината от собствеността на
имота в който живее, а другата половина е останала за майка му.
Твърди, че преди няколко години заминал да живее във Федерална
Република Германия, заедно с майка си и цялото семейство. Процесният имот
е останал заключен и необитаем. В чужбина обаче взаимоотношенията между
ищеца и майка му се обтегнА.. Втората отишла да живее при дъщеря си -
ответницата по делото, която със семейството си се били устроили в същия
град в Германия.
Наскоро при идването си в България, ищецът разбрал случайно от свои
близки, че на *********г., чрез обстоятелствена проверка, майка му се била
снабдила с нотариален акт за цялата собственост на процесния имот, като още
на следващия ден го е продала на дъщеря си - ответницата.
Така към настоящия момент едноличен собственик на имота се води
ответницата. Тя обаче би трябвало да има права върху 1/2 ид.ч. от него, тъй
като праводателката и е разполагала само с тази част от собствеността. Въз
основа на давносгно владение, продължило от ************г. до
*********г., ищецът е станал собственик на останалата 1/2 ид.ч. от
собствеността на процесния имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС. До края на
2019г. той и майка му общо и необезпокоявано са владели имота в с.****** с
2
ясното съзнание, че всеки един от тях разполага с половината от
собствеността. Фактът, че през последните 6-7 години имотът е останал
необитаем, без да се използва от собствениците му не означава, че те са се
отказА. ог него.
С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да
признаете за установено спрямо ответницата правото на собственост на
ищеца върху 1/2 ид.ч. от собствеността върху процесния недвижим имот,
находят се в с.******, общ.Търговище, а именно: Дворно място състоящо се
от Поземлен имот е пл.№ **** с площ от *****кв.м. в кв.56 но плана на
селото, за който е отреден УПИ 1-****, ведно с изградената в него Масивна
стопанска сграда, мри граници: от две страни улица, ПИ№379 и ПИ№***
и Поземлен имот с пл.№ *** с площ от ****кв.м. в кв.56 по плана на
селото, за който е отреден УПИ 11-***, ведно с изградената в него
Полумаснвна жилищна сграда, Паянтова жилищна сграда и Паянтова
стопанска сграда, при граници: улица, ПИ№376, ПИ№379 и ПИ№****. В
съдебно заседание поддържа иска. Претендира съдебни разноски.
С отговора ответницата М. А. Б., счита иска за допустим но
неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е участвал при
изграждането на полумасивната жилищна сграда с труд и средства, тъй като
сградите са съществувА. още при закупуване на имота през 1967 г. Признава,
че родителите им са се развели през 1982година, като бащата А. е напуснал
семейното жилище в с.****** и заживял с друга жена в
с.************************************. Уговорката между съпрузите
била З.С.Р./Р.С. Б./, да владее процесиите имоти. През 2004година родителите
на страните в процеса са заживяли заедно отново в имота в с.******. т.е
независимо че формално са били разведени, те пак живеели заедно на
съпружески начала заедно със своите деца, някои семейни по това време. По
този начин бащата на ищеца А.Ю.И. през 2004 година възстановил
владението си върху имота. Отделно от това твърденията на ищеца, че баща
му А.Ю.И. му е прехвърлил имот срещу парично задължение, не са
подплатени с писмени доказателства за плащане. В ПИ -*** в кв.56 по плана
на с.****** за който е отреден УПИ-*** има съществуващи две жилищни
сгради-едната масивна другата паянтова, като и три стопански сгради от
които двете са пригодени за жилища. До 2014година. като единствен
3
собственик на имота се е легитимирала майката на ищцата Р.С. Б. - З.С.Р.. Тя
е извършвала основните ремонти за жилищните сгради, плащала е данъците
за ПИ -*** в кв.56 по плана на с.****** за който е отреден УП-II-***, в който
се намират две жилищни сгради и три стопански постройки. Именно този
имот е деклариран само на нейно име при справка в Община Търговище.
В имота на Р., освен нея живеели една от дъщерите й с нейното
семейство, а на сина си С.-ищец в настоящото производство майката Р. Б. е
предоставила за ползване двете стопански сгради пригодени за жилищни
находящи се в най-южната част в дъното на ПИ-*** в кв.56 по плана на
с.******/. Това обстоятелство обяснява и факта на регистрирани настоящи и
постоянни адреси на децата и внуците на ищеца. Майката на ответницата Р.С.
Б., нямала документ за собственост. През 2019г. се снабдила с такъв на
основание давностно владение, тъй като до този момент никой не е оспорвал
нейната собственост, никой не е предявявал претенции за това. Ответницата е
добросъвестен купувач и като такъв е закупила имота от майка си. Майка и
настоявала да го продаде на нея, за да не отиде имота в чужди ръце, тъй като
имала сантимент към имота си. Парите от продажбата използвала за своето
лечение и медицински грижи в Германия. За нея от 2014г. грижи полагала
дъщеря и М. А. Б. в Германия. От края на 2019година ответницата владее и
стопанисва имота като свой. Плаща си данъците. Поради това моли съда да
отхвърли иска като неоснователен. В съдебно заседание процесуалният й
представител поддържа отговора. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и събрани по делото
писмени и гласни доказателства прие за установено следното от
фактическа страна: По делото е бедспорно установено, че ищецът е
ответницата са брат и сестра. Родителите им А.Ю.И. и Р.С. Б. (З.С.Р.),
притежавА. имот в с.************************************, състоящ се от
два съседни парцела, а именно: Поземлен имот с пл.№ **** с площ от
*****кв.м. в кв.56 по плана на селото, ведно е изградената в него Масивна
стопанска сграда и Поземлен имот с пл.№ *** с площ от ****кв.м. в кв.56 по
плана на селото, за който е отреден УПИ 11-***. ведно с изградената в него
Полумасивна жилищна сграда, Паянтова жилищна сграда и Паянтова
стопанска сграда. Наследодателите на страните се развели през 1981г. по
силата на съдебно решение по гр.д.№ 791 по описа за 1981г. на РС-
Търговище.
4
По делото е представен тристранен договор от **********., сключен
между ищеца и родителите му, по силата на който договор бащата А.Ю.И.
прехвърлил своята 1/2 ид.ч. от процесния имот на С. Ю. (ищеца) срещу
парично задължение, което е имал в онзи момент към сина си.
В договора е отбелязано, че от ************г. владението върху имота
се поема изцяло от ищеца и майка му „с равни части и права върху имота,
като поемат върху себе си всички тежести за имота - даждия, такси, данъци и
др. "
Прелижен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № ******************************************г.,
издаден на Р.С. Б. с ЕГН-**********, на *********г., както и нотариален акт
за покупко-продажба №
***********************************************., с който Р.С. Б. с ЕГН-
********** продава на дъщеря си – ответницата М. А. Б. процесните имоти за
сумата от 6000лв.
С исковата молба с априложени данъчни оценки на имотите, схема на
същите, както и доказателства за плащани данъци.
Във връзка с твърдения за упражняване на давностно владение върху ½
ид.ч. от имота по делото са ангажирани и гласни доказателства-свидетели от
двете страни:
От показанията на всички свидетели - А.А.М.,Е.И.А., М.И.С. и М.Х.А.,
се установи, че имота е бил собствен на А. И. и З.Р. (Р. Б.). След като са се
развели в имота е останала да живее съпругата З. заедно със С. и семейството
си. В имота има реално стара и нова къща, като в последната е живял С..
Твърдят, че в имота са живели и други деца на А. и З., но за кратко. След
2003г. за Германия са занинА. всички от семейството, като са заключили
имота. От тогава никой не живее в него. З. е починала в Германия при дъщеря
си М. и затова й е продала имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита, че
те не си противоречат и кореспондират с представените писмени
доказателства. Познават страните и имат преки и непосредствени
впечатления от собствеността, владението и ползването на спорните идеални
части от имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
5
следните правни изводи: Предвид изложеното съдът приема иска за
допустим, при нА.чие на обоснован за ищца правен интерес и основателен по
същество по следните съображения: Установителният иск за 1/2 ид.ч. от
недвижими имоти по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е обоснован от
обстоятелството, че процесния имот е придобит от ищеца по силата на
предварителен договор и продължило от 1982г. до 2003г. необезспокоявано
владеене, без собствеността върху тази част да е била прехвърляна или
оспорвана от някого.
Придобивната давност, съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в продължение
на определен от закона период от време (10 години за недобросъвестно
владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано, като за
придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от владелеца
за същото.
В настоящия случай ищецът твърди, че правото на собственост върху
имота е било придобито по силата на предварителен договор, сключен през
1982г. с родителите му. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед липсата
на вещно-прехвърлително действие на сключения предварителен договор, то
и правото на собственост върху имота не е било придобито от ищеца въз
основа на същия. Този договор обаче е писмено доказателства за начало на
давностно владение върху ½ ид.ч. от имота от страна на ищеца С. А. Х..
След извършения анА.з да свидетелските показания, по категоричен
начин се установи, че ищецът е владел имота задено със семейството си, през
период по-голям от 10 години, считан от 05.1982г. до 2003г. В конкретния
случай не се доказа, че някои от елементите от фактическия състав на
владението не е нА.це.
Константна е практиката на ВКС, че постоянното владение не следва да
се възприема като синоним на непрекъснато владение, в смисъл на
осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът
да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да
реА.зира владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва
тези действия и да е лишил владелеца от владението му. С Решение по гр.д.
№ 503/2.05.2012 г. по гр.д. № 873/2011 г., I г.о., касационният съд е приел по
6
въпроса за съдържанието на владелческите действия, като елемент на
придобивната давност, че „те трябва да съдържат всички признаци на
владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно,
спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Тези признаци
могат да имат различно проявление при владението на различни имоти
според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на
всеки един и от тези елементи се преценява по конкретното дело въз основа
на установените факти, при възприета като правилна съдебна практика в
смисъл, че „постоянно владение“ не означава осъществяване на непрекъснато
фактическо въздействие, фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещение в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота
и не са прекъсвани от действия на трети лица“. В пълно съответствие с тази
теза е и изразеното по Решение № 6 от 22.10.2010 год. по гр.д. № 2760/2008
год. на ВКС, ГК – I . В конкретния случай обстоятелството, че владелците
претендиращи да са придобили собствеността на процесния имот на
основание придобивна давност работят в чужбина, не може да доведи до
извода, че същите не са осъществявА. трайно и непрекъснато владение върху
процесната къщата. От всички събрани доказателства се установи, че
ответната страна по никакъв начин не е прекъснала упражняването
на владелческата власт на ищците по отношение на къщата или друго трето за
спора лице. След като е доказано, че фактическата власт е установена към
определен начален момент – ************г., за да се приеме, че владението
е постоянно, т.е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо
да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява
намерението на владелците да държат вещта като своя. Достатъчно е във
всеки момент когато пожелаят да може да реА.зират владелческата си власт.
Без правно значение е дА. същите са се възползвА. от тази възможност, щом
спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи
съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. Дори
владелчески действия да са осъществявани през продължителен период от
време, то по силата на презумпцията на чл.83 ЗС следва, че владението е
продължило през целия период, като тази презумпция не бе оборена от
ответната страна.
Снабдяването и вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл.
587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот (
7
нотар. Акт № ***************************************.), не е действие на
довеждане до знанието на останА.те съсобственици на имота на намерението
на владелеца-съсобственик да свои целия имот. В този смисъл са решение №
95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г. о., решение № 7 от
10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение №
161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, I г. о., които се възприемат
от настоящия съдебен състав.
Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително
производство по искане на молителя, в което останА.те съсобственици не
участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им,
докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. При съсобствени
имоти упражняващия владение съсобственик, желаещ да придобие имота за
себе си, следва да покаже по недвусмислен начин на останА.те съсобственици
това си намерение, с действие и поведение отблъскващи техните
собственически претенции.
В тази връзка следва да се посочи, че съобразно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в ТР № 11/21.03.2013 г. постановено по
тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик на имота /в този смисъл ТР № 11/21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Във връзка с горното настоящият съдебен счита, че по безспорен начин
се установи, че ищецът е владял ½ ид.ч. от процесните имоти, повече от десет
години, какъвто е законоустановения срок в чл.79, ал.1 ЗС за
недобросъвестни владелци, какъвто е той, тъй като предварителният договор
от 1982г. няма вещнопрехвърлителен ефект и няма как да се прие за
добросъвестен владелец. До 2003г. ищецът е майка му З. общо и
необезспокоявано са владели имота в с.******, с ясното съзнание, че всеки е
8
собственик на половината от него.
Фактът че от 10 години в имота не е правен ремонт и никой не живее в
него, не означава, че съсобствениците са се отказА. от него.
С оглед основателността на предявеният от ищеца установителен иск за
собственост, следва издаденият констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност №
******************************************г. да бъде отменен до размер
на ½ ид.ч., тъй като отмяната му е обусловена от уважаването преди това на
обуславящият го установителен иск на ищеца за собственост, а в случая
последният е основателен.
С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, в полза на ищеца следва на основание чл.78, ал.1 ГПК, да се
присъдят сторените от него разноски в размер на 1355лв. включващи сумата
от 55лв. внесена държавн атакса и 1300лв. реално изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Б. с ЕГН-
********** от с.******, общ.Търговище, ул.“************ че С. А. Х. с от
с.******, общ.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4,
вх.А, ет.1, офис 8, чрез адв.Н. С. АК-Търговище е собственик на основание
давностно владение, върху 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с пл.№ ****, с площ от
***** кв.м., в кв.56 по плана на с.******, общ.Търговище, за който е отреден
УПИ I-****, ведно с изградените в него Масивна стопанска сграда, както и на
½ ид.ч. от Поземлен имот с пл.сн.№ *** с площ от **** кв.м. в кв.56 по плана
на с.******, общ.Търговище, за който е отреден УПИ II-***, ведно с
изградената в него Полумасивна жилищна сграда и Паянтова стопанска
сграда, на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № ******************************************г.,
издаден на Р.С. Б. с ЕГН-**********, до размер на ½ ид.ч. от описаните в
него имоти в с.******, общ.Търговище.
9
ОСЪЖДА М. А. Б. с ЕГН-********** от с.******, общ.Търговище,
ул.“************ да заплати на С. А. Х. с от с.******, общ.Търговище, със
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8, чрез адв.Н.
С. АК-Търговище сумата от 1355лв., представляваща направени по делото
разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10