Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 148
Гр. Перник, 10.10.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Х.
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа докладваното
от съдия Кирил Чакъров КАНД № 126 по описа за 2023 година на Административен
съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Д., ЕГН **********, чрез
адв. Р.Р. – САК, съдебен адрес: *** срещу Решение № 225/08.06.2023г., постановено по АНД №
20231720200666 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6753749, издаден от ОД на МВР – П.**, с
който на касационния
жалбоподател е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. З от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушаване на чл. 21, ал. 1
от същия закон, като нарушението е извършено в условията па повторност - в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 4572377.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон, моли съда да постанови решение, с
което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество
постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ, излага подробни съображения,
които изцяло припокриват текста на подадената жалба, пред първоинстанционния
съд.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 27.09.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
П., редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав
на Районен съд – П.** е приел за безспорно от фактическа страна, че на 02.12.2022г.
в 11:07 часа на ул. „**” в гр. Перник, срещу бензиностанция „**” преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARM
CAM S1“, с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 1174360 е заснело лек автомобил „**” с per.
№ ** със скорост от 74 км/ч при общо разрешена такава
на движение в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване
на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото
място, полицейският служител Т.** е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който е регистриран
на 05.12.2022г. с per.
№
1158р-10720 (л. 18 от АНД). В същия е удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено
място, периода от време, през който същото е работело - от 09:00 часа до 11:30
часа, посоката на движение на контролираните МПС - от кв. „***” към кв. „***”,
при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, ограничението на
скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак,
променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в
централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че
цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Н.Х.Д.,
ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ, в който, след приспадане на толеранса от
минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на
скорост до 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 71 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение е прието, че е с 21
км/ч, както и че нарушението е
извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила иа
ЕФ К 4572377, поради
което за нарушаване
разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, на Н.Х.Д. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лв., на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. З от ЗДвП.
При така установените факти Районен съд – П.** при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание приема, че същото не страда от съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.
Първоинстанционният съд разглежда спора по същество и след преценка на
доказателствата приобщени по делото приема за безспорно установено от обективна
страна факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с посочения
автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като потвърждава
електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Нормите на чл. 189,
ал. 4 - ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за
установяване на административни нарушения и за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на извършителите по опростена процедура,
основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от
автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който
съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено
по реда на визираната в ЗДвП процедура.
В специалното административно - наказателно производство, провеждано по
реда на ЗДвП за ангажиране на административно - наказателна отговорност за
нарушения на ЗДвП посредством издаване на електронен фиш на основание чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, абсолютно условие за законосъобразност на ЕФ, съответно за
ангажиране на отговорност на конкретно лице, е доказателствената обоснованост
на изложените в ЕФ фактически обстоятелства, относими към съответния приложен административно
- наказателен състав. Част от тези обстоятелства, освен точното място на
извършване на нарушението и установяването на конкретните параметри на скорост
на движение, която следва и да превишава разрешената максимална скорост,
включително е идентифицирането на превозното средство, при управлението, на
което е вменено да е извършено нарушение на установения в ЗДвП скоростен режим.
Т.е. този елемент е пряко относим към субекта на отговорността за осъществяване
на фактическия състав на нарушение на ЗДвП. Това е така предвид разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (във връзка с която е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5,
изр. второ, предл. второ от ЗДвП), съгласно който законов текст собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, като именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират с
приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установен по
делото е
собственикът на МПС, за който
настоящият съдебен състав приеме, че е и лицето, извършило нарушението на 02.12.2022г., тъй
като същият не е представил надлежни доказателства по делото, от които съдът да
направи обоснован извод, че МПС, с което е извършено въпросното нарушение е
било предоставено на друго лице – правоспособен водач, който да понесе
административнонаказателната отговорност.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно е установена датата и място на нарушението, ограничението
на скоростта от 50 км/ч. и скоростта на движение от 71 км/ч., след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, на
процесния автомобил. Приложените и приети по делото доказателства, в това число
и влязъл в сила на 21.11.2022г. ЕФ серия К 4572377, обосновават реализирането
на административно-наказателната отговорност на Н.Х.Д., като собственик на МПС, в условията на повторност, по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1
и чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Материалният закон към датата на извършване на процесното
нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на
административно наказание, така и с постановения от Районен съд- П.** съдебен
акт.
Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател, подробно
изложени в касационната жалба в 10 пункта. Както вече бе отбелязано
касационната жалба, изцяло припокрива текста на подадената такава, пред
първоинстанционния съд, по която същият се е произнесъл с мотивирано,
обосновано и подробно решение, в което е обсъдил представените по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е изследвал всички изложени в
жалбата аргументи, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро. същите
не следва да бъдат анализирани отново.
Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден
за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически
годно за експлоатация, с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвежда
данните от извършеното заснемане и изчисление създадени автоматично от
използваната система за скорост. Снимките и разпечатките от техническото
средства представляват веществени доказателствени средства от категорията на
визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно
деяние по чл. 21 ,ал. 1, във вр. с чл.182, ал. 4 от ЗДвП, наказуемо с
относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Относно
разноските, ответната страна не претендира присъждане
на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 225/08.06.2023г.,
постановено по АНД № 20231720200666 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/