Р Е Ш Е Н И Е
№ 260200
21.01.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8836 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск за признаването за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 3586.25 лева.
Твърди се,
че бил сключен договор за кредит Транскарт с „Евробанк“ АД от 14.11.2003г. за
сумата от 1500 лева, който се усвоявала чрез карта. На същата дата бил сключен
и договор с „Транскарт“ АД, по който ищцата получила картата. Твърди се, че
договорът не е влязъл в сила, защото никога не било учредено обезпечението по
раздел V. Освен това ищцата не била усвоила предоставения кредит и не била
активирала картата си чрез въвеждането на пин код. На последно място се твърди
погасяване на задълженията подари изтичането на давностния срок. Иска се
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
се заявява, че договорите са подписани от ищцата и тя е получила карта с
усвоения кредитен лимит. Признава погасяването на задълженията по давност. Иска
се възлагането на разноските на ищцата. Прави възражение за прекомерност на
адв. възн.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на
иска:
Съгласно разпоредбата
на чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни
да разгледат и разрешат всяка подадена
до тях молба за защита
и съдействие на
лични и имуществени права,
а съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки
може да предяви иск, за
да възстанови правото
си, когато то е
нарушено, или за да
установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая,
предвид изложеното в исковата молба е безспорно, че ответникът е изпратил
покана дo ищцата, с която е изразил становището
си, че тя му дължи процесната сума, и е поискал от нея
да я заплати в
определен срок, като
в писмото е
изразено и намерение
при липса на плащане
да се прибегне
до съдебно събиране на
дълга. Предвид горното се
налага изводът, че
между страните е налице правен спор за дължимостта на сумата,
възникнал преди завеждането на делото, който
подлежи на разрешаване
от съда, което обуславя и правния интерес на ищцата от
предявяване на иска, включително за погасяването му давност. В този смисъл е и
определение № 1035 от 03.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 977/2017г. на ПОС. Освен това
преди възраженията за изтичане
на давностния срок, ищцата въвежда възражения за несъществуването на
задължението поради това, че договорът никога не е започнал да действа и поради
неусвояване на отпуснатата сума.
По същество на спора:
С доклада на делото, обективиран в определение от 30.10.2020 г. като признати и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът
претендира плащането на сумата от 3586.25 лева от ищцата, както и че по
отношение на нея е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
За да се стигне до произнасяне по въведеното изтичане
на предвидената в закона погасителна давност, следва да се разгледат
възраженията за несъществуването на
задължението поради това, че договорът никога не е започнал да действа и поради
неусвояване на отпуснатата сума, който са относими към самото възникване на
задължението. Може да се говори за изтичане на погасителна давност само на
възникнало задължение.
Ответникът в отговора на
исковата молба не излага твърдения за това какви точно вземания за включени в претендираната
от него сума, като заявява единствено че намира твърденията на ищеца за
неоснователни, предвид получаването на картата.
От представените договор за
предоставяне на кредит- транскарт от 14.11. (без записана година), сключен с
Евробанк АД (с правоприемник Банка Пиреос България АД), се установява, че е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ищцата е бил
предоставен кредит при кредитен лимит до 1500 лева. Целта му е била плащането
на стоки и услуги в оторизирани обекти посредством карта. Съгласно чл. 3, ал.
1, б. „в“ сумата по кредита се усвоява чрез волеизявление на кредитополучателя,
направено чрез въвеждането на ПИН при извършване на транзакция с карта, като
въвеждането на пин е уговорено, че има действието на електронен подпис и е
неотменимо. В чл. 5 е уговорена дължимостта на лихви по приета банката схема,
която била подробно описана в условията за кредит-транскарт, каквито не са
представени. В чл. 8 от договора е записано, че банката увеличава дълга с
размера на дължимите такси по обслужващата сметка и съгласно договора с
Транскарт АД.
На същата дата 2003г. между
ищцата и Транскарт АД е сключен договор за издаване и предоставяне на право на
ползване на карта „транскарт“. С него на ищцата е предоставена картата, чрез
която следва да се извършва усвояването на предоставения кредитен лимит.
Останалите описани в договора документи- общи условия и ценова листа не са
представени.
От представения
договор за цесия и приложението към него, се установява, че в полза на
ответника е било прехвърлено вземане на банката към ищцата за сумата от 3662.24
лева (1378.55 лева- главница и 2283.69 лева- лихва). Тъй като цесията не се
оспорва от ищцата, съдът намира, че тези документи са достатъчни и ответникът
се явява материлноправно легитимиран да претендира прехвърленото вземане,
съответно да отговаря по предявения иск за неговата недължимост.
От така
представените доказателства не се установява възникването на задължението и
съответно неговия размер. Съгласно клаузите на описаните договори в полза на
ищца е бил предоставен кредитен лимит до 1500 лева, който се усвоява чрез
предоставената карта при използването й за плащането на стоки и услуги чрез
въвеждането на ПИН. Представените договори не установяват след получаването на
картата ищцата да е използвала същата, съответно да е усвоила целият и част от
предоставения кредитен лимит, след което би дължала и съответната
възнаградителна лихва. В представеното приложение са описани определени стойности
на главница и лихва, но то е съставено впоследствие и не удостоверява реалното
ползване на картата от ищцата, съответно размер на извършени покупки, момент на
извършване и дължимата възнаградителна лихва.
Предвид горното ответникът
не установява възникването на задължения (за главница и/или лихва) в
претендирания с писмото размер от 3586.25 лева.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявеният иск да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса
и за адв. възнаграждение в размер на общо 628.45 лева.
Становището на ответника, че не е станал повод за
завеждането на делото не може да бъде споделено. Поставеният от ответника
въпрос се свежда до наличието на предпоставките за прилагането на разпоредба на
чл. 78, ал. 2 ГПК в настоящия случай. Посочените в нормата предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.
Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до
необходимост от предявяването на петенцията. Дружество е отправило писмено искане
за плащане, в което е отправило предупреждение за предприемане на съдебна
процедура и принудително изпълнение. Последното обосновава интереса от
завеждането на претенцията, защото страната не е длъжна да чака ответникът да
предприеме описаните от него действия.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че О.Н.К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Витоша”, кв. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, сумата
от 3586.25 лева– непогасен остатък от задължения по договор за
кредит-транскарт на физическо лице по сметка ********** от 14.11.2003г. и
договор за издаване и предоставяне на право на ползване на карта „транскарт“ от
14.11.2003г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, кв. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, да заплати на О.Н.К., ЕГН **********, сумата 628.45 лева разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.