№ 13953
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110161299 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК от К. И. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу „Е М“ЕООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,сграда М Т,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не
дължи сумите от 4949,19 лева главница,6698,05 лева законна лихва за периода
12.07.2010 г. до 03.11.2023 г.,965,09 лева договорна лихва за периода
19.12.2008 г. до 11.07.2010 г.,56,20 лева наказателна лихва за периода
19.02.2008 г. до 11.07.2010 г.,119,41 лева разноски за държавна такса и 382,93
лева адвокатско възнаграждение чрез способите на принудително изпълнение
поради настъпила погасителна давност.
Ищецът твърди,че е осъден да заплати парични суми по заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК,въз основа на която е издаден изпълнителен
лист по ч.гражд.дело № 34244/2010 г. по описа на СРС,40 състав,а въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20108440400789/2010 г. по описа на ЧСИ С Я. В исковата молба се
поддържа,че последното изпълнително действие е предприето на 04.10.2017
г.,т.е. последващо изпълнителни действия липсват. Твърди се,че с изтичането
на петгодишен период от последното изпълнително действие,вземането се
явява погасено по давност,поради което за ищеца Т. е налице правен интерес
от предявяване на установителните искове. Сочи се,че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по исковете като носител на вземанията на
основание сключен договор за цесия. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът „Е М“ЕООД в депозирания писмен отговор не отрича,че е
носител на вземания на основание сключен договор за цесия,както и че
действия по принудително изпълнение не са реализирани след 2017 г.
1
Ответникът признава иска,като счита,че не отговаря за съдебноделоводни
разноски.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представени са по делото заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,както
изпълнителен лист,издадени на 23.09.2010 г. по ч.гражд.дело № 34244/2010 г.
по описа на СРС,40 състав,съгласно който К. И. Т. е осъден да заплати на
„Обединена българска банка“АД сумите от 4949,19 лева главница по договор
за кредитна линия от 18.09.2008 г.,ведно със законната лихва от 12.07.2010 г.
до окончателното изплащане на вземането,965,09 лева договорна лихва за
периода 19.12.2008 г. до 11.07.2010 г.,56,20 лева наказателна лихва за периода
19.12.2008 г. до 11.07.2010 г., 119,41 лева държавна такса и 382,93 лева
адвокатско възнаграждение.
Прието е по делото съобщение от ЧСИ С Я до „Е М“ЕООД,според което
с постановление от 26.10.2023 г. е прекратено изпълнителното производство
по изп.дело № 20108440400789 и № 20108440403058.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковете :
С оглед това,че съществува издаден изпълнителен лист,който
удостоверява вземания,за които не се спори,че са прехвърлени на
ответника,както и при съобразяване твърденията на ищеца Т.,че вземането не
подлежи на реализиране чрез способите на принудително изпълнение,защото
е погасено по давност,съдът приема,че исковата претенция по отрицателните
установителни искове е допустима.
По основателността на исковете :
Когато са предявени отрицателни установителни искове,ответникът
носи доказателствената тежест да установи,че вземането съществува и това
вземане може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства
се установява,че изпълнителен лист е издаден в полза на банкова институция
на основание заповед за изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК,а впоследствие
вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника с договор за
цесия. Ищецът Т. не твърди да е подавал възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК,а основава доводите си за недължимост на
паричната сума поради настъпила давност поради липсата на предприемани
изпълнителни действия. Законът не регламентира каква е приложимата
погасителна давност за вземания,за които е издадена заповед за
изпълнение,когато не е постъпило възражение в срок и заповедта за
изпълнение се е стабилизирала,но съдът счита,че следва да бъде възприето,че
приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност. С
изтичането на срока за подаване на възражение заповедта за изпълнение се
стабилизира и вземането може да бъде оспорвано само въз основа на
новонастъпили обстоятелства или на нови писмени доказателства. Редът за
защита спрямо вземането,за което е издадена заповед за изпълнение и е
2
изтекъл срокът за подаване на възражение е идентичен с реда на защита по
чл.303,ал.1,т.1 от ГПК спрямо влезлите в сила съдебни решения. По тази
причина съдът счита,че приложимата погасителна давност е общата
петгодишна давност. Аргумент в тази посока дават и отликите между уредбата
на заповедното производство по действащия ГПК и уредбата по чл.237 и
следв. от ГПК ( отм.). Както беше посочено,по действащия процесуален закон
страната длъжник може да възрази в определен от закона срок,а ако не
депозира възражение,всички доводи,които е могла да релевира срещу
вземането се преклудират, а вземането може да бъде оспорено само въз основа
на нови доказателства или на новонастъпили обстоятелства. В този смисъл
уредбата на заповедното производство е различна спрямо уредбата по чл.237
от ГПК ( отм.) за снабдяване с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание,при която правна уредба оспорване на вземането чрез предявяване
на отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК ( отм.) е допустимо без
ограничение във времето. Изложените съображения водят до извода,че
приложимата давност е петгодишна и от значение за преценка дали искът е
основателен е дали има период от време,по-дълъг от пет години,без да са
реализирани изпълнителни действия. Страните не спорят,че последното
предприето изпълнително действие датира от 04.10.2017 г.,което означава,че
исковете подлежат на уважаване. С оглед това,че е изминал период от
време,по-дълъг от пет години,без да са искани или предприемани
изпълнителни действия,съдът счита,че предявените отрицателни
установителни искове подлежат изцяло на уважаване. Според приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за
реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи,а според приетото Тълкувателно решение
от 28.03.2023 г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела
давност не е текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на
тълкувателното решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Съобразявайки
липсата на искани и предприемани изпълнителни действия в периода след
04.10.2017 г.,съдът счита,че предявените искове подлежат на
уважаване,защото към предявяване на исковете е изминал период от време,по-
дълъг от пет години.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,сграда М Т,представлявано от Т В,че К.
И. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 4949,19 лева (
четири хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и деветнадесет стотинки
) главница,6698,05 лева ( шест хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и
пет стотинки ) законна лихва за периода 12.07.2010 г. до 03.11.2023 г.,965,09
3
лева ( деветстотин шестдесет и пет лева и девет стотинки ) договорна лихва за
периода 19.12.2008 г. до 11.07.2010 г.,56,20 лева ( петдесет и шест лева и
двадесет стотинки ) наказателна лихва за периода 19.02.2008 г. до 11.07.2010
г.,119,41 лева ( сто и деветнадесет лева четиридесет и една стотинки )
разноски за държавна такса и 382,93 лева ( триста осемдесет и два лева
деветдесет и три стотинки ) адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4