. . О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил 25.07.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и пети
юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
мл.с.
като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА ВЧНД
№ 353 по описа за
Производството е по чл. 345 във вр. с чл.270 ал.4 от НПК и е по реда на глава ХХІІ НПК. Образувано е по
ЧАСТНА ЖАЛБА на С.Р.Н., ЕГН **********,***,
понастоящем в затвора в гр.Бобов дол, подадена
чрез служебния му защитник му адв. Катя димитрова от АК-Кюстендил срещу
Определението на ДнРС от 3.07.2019 г., постановено по чл.270 ал.2 НПК по НОХД №
382//2019 г. по описа на този съд, с което е оставено без уважение искането за
отмяна на взетата по отношение на него
МН”задържане под стража” в по-лека такава. Релевирани са оплаквания за необоснованост на
определението, изразяващи се в следното: Н. има установено местожителство ***,
не е налице опасност да попречи на разкриване на обективната истина – съдейства
на органите на ДП, признава се за виновен за едно от деянията и дава подробни
обяснения за него, не са налице данни за наличие на реална опасност от
укриване, има семейство – жена и дете, за които трябва да се грижи. Моли се за
отмяна на обжалваното определение и за постановяване на ново определение, с
което да се определи на подсъдимия по-лека МН от”задържане под стража” в
по-лека такава.
След
преценка на релевираните доводи в рамките на правомощията на съда съгласно
чл.270 ал.1 НПК и на осн.чл.270 ал.4 НПК, настоящият съдебен състав намери жалбата
за допустима като подадена в законовия срок, но за неоснователна. Съображенията
за това са следните:
НОХД № 382/2019 г. по описа на ДнРС е
образувано по внесен ОА против трима подсъдими/ по отношение на единия от тях е
одобрено впоследствие споразумение/, един от които е жалбоподателят-подсъдим С.Р.Н.,
ЕГН ********** за извършено в съучастие престъпление и обвинението срещу него е за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 във вдр. с чл.195 ал.1 т.3 предл.І и ІІ, т.4 предл.І и 2 във
вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а”
и „б” НК, извършено в периода от 4.12.2018 г. до 10.12.2018 г. в гр.Дупница.
В открито заседание пред ДнРС, проведено на 3.07.2019 г. /вж л.110 от делото на ДнРС/, е
разгледана постъпилата молба от подс.С. Р.Н. за изменение на МН”задържане под
стража по реда на чл.270 ал.1 НПК.
ДнРС
с обжалваното определение, постановено на посочената дата, ДнРС е оставил без
уважение искането, като е приел, че не са отпаднали предпоставките на чл.63
ал.1 НПК и не са доказани нови обстоятелства, налагащи исканото изменение.
Така постановеното определение е
правилно и законосъобразно. Настоящият
състав намира за законосъобразни изводите в мотивите на определението, като ги
допълва със следното:
С.Р.Н.
е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление с постановление на
ДнРС от 18.01.2019 г./на л.54-56 от том 1
на ДП/. По отношение на него в ДП е взета МН”задържане под стража” с влязло
в сила на 25.01.2019 г. Определение на ДнРС, постановено по ЧНД № 83/2019 г./вж л.20-23- от т.ІІ на ДП/. За до постанови определението си по чл.64 НПК ДнРС е
приел, че са налице две от кумулативните предпоставки на чл.63 ал.1 НПК за вземане на най-тежката МН.
Видно от справката за съдимост на подс.С.
Р.Н. на л.80-90 от том І на ДП/ той е
многократно осъждан за престъпления по чл.195 и 196 НК, като от наличните в
справката за съдимост 22 осъждания 10 от тях са за престъпления, извършени от Н.
като пълнолетен.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.270 ал.1 НПК въпроса за
изменение на мярката за неотклонение може да се постави по всяко време на съдебното производство,
като ново искане по МН в съответната инстанция може да се прави при промяна в обстоятелствата.
Настоящият състав приема, че искането за
изменение на МН е направено при липса на данни за промяна на обстоятелствата,
при които е била взета първоначалната МН. Към момента на искането по чл.270
ал.1 НПК – 25.09.2017 г. Липсват доказателства за промяна в обстоятелствата,
настъпила след постановяване на
определението, с което е взета МН по отношение на подс.Н. - 25.01.2019 г. Не е оборено
към настоящия момент наличието на нито от една от предпоставките на чл.63 ал.1 НПК, послужили като основание за вземане на МН”задържане под стража” - както съпричастността на подс. Н. към
престъплението, в чието извършване е обвинен, така и реалната опасност той да извърши престъпление.
Последният извод се извлича от наличните 10 осъждания на Н. като пълнолетен
и то все за престъпления по чл.195 и 196 НК.
Оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност и необоснованост на определението на ДнРС по отношение на
подс.Н. въззивният съд намира за неоснователни. Твърдението за жена и дете, за
които трябва да се грижи, първо са недоказани и второ, дори това твърдение да е
достоверно, то по никакъв начин не дерогира безспорното наличие на двете
посочени кумулативни предпоставки на чл.63 ал.1 НПК, които и към настоящия
момент са налице. Наличието на твърдяното установено местожителство на подс.Н.
не му е попречило да върши множеството престъпления, отразени в справката за
съдимост. А дадените обяснения и признаването за виновен по процесното
обвинение са обстоятелства, които нямат отношение към производството по чл.270
ал.1 НПК. Те биха могли да се вземат предвид от съда при постановяване на
присъдата.
За единствена промяна в обстоятелствата
може да се приеме изтеклото време на задържането с най-тежката МН до настоящия
момент. Но това обстоятелство не представлява основание за изменение на взетата
МН”задържане под стража”. И това е така, защото задържането на Н. е в рамките
на разумния срок, още повече че делото е
вече в съдебна фаза и времевите ограничения на задържането не важат за нея – те
са въведени от законодателя само за досъдебното производство, видно
от текста на чл.63 ал.4 НПК. Следва да се отбележи, че задържането на Н. с тази
МН е доста по-малко дори от задължителните времеви параметри на задържането на обвиняем в
досъдебното производство.
Изложеното налага извода, че липсва промяна
в обстоятелствата по см.на чл.270 ал.1 НПК, която да налага изменение на
взетата в ДП мярка за неотклонение на подсъдимия С.Н..
Съдът при служебната проверка на
определението не намери различни от сочените в частната жалба аргументи за
изменение на взетата МН „задържане под стража” на подс.Н. в по-лека.
В заключение следва да се приеме, че определението
на ДнРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.270
ал.4 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на ДнРС от
3.07.2019 г. по чл.270 ал.1 НПК, постановено по НОХД № 382/2019 г. по описа на
този съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: