О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / .10.2018год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,
в разпоредително съдебно заседание, проведено на 25.10.2018 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
въззивно гражданско дело №2401 по описа за 2018 година,
произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Т.К.С., ЕГН-**********,
срещу решение №3597/01.08.2018г., постановено по гр.дело
№3527/2018г. по описа на ВРС, с което е осъдена на осн.
чл. 240 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., ЕГН **********, сумата от 5000 лева,
представляваща оставаща дължима главница по договор за заем, сключен на
18.03.2013г. между наследодателя на ищеца -Андрей Т.А. и ответницата, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от изтичане на едномесечния срок по реда
на чл. 240, ал.3 ЗЗД – 01.05.2018г. Според жалбоподателката,
решението е несправедливо, неоснователно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено, като на
негово място бъде постановено друго, с което предявеният срещу нея иск бъде
отхвърлен като неоснователен. Счита, че при постановяването на обжалваното решение
съдът изключително едностранно е подходил към анализирането на представените по
делото доказателства, като
е направил извод за наличието
на възникнало облигационно правоотношение между страните в производството. Твърди, че
единствено безспорно установено по делото е обстоятелството, че на 18.03.2013
г. Андрей Т.А. е предоставил на Т.К.С. сумата от 7000 лева чрез извършен банков
превод, но неправилен е
изводът на съда относно основанието, с оглед на което тази сума е била
преведена. Жалбоподателката излага, че тази сума е
била дадена от наследодателя на ищеца като дарствен
жест за подпомагане отглеждането и осигуряването на внучката му Андрея, която
носи неговото име и към която той е бил
силно привързан като дядо. Счита, че съдът неправомерно е кредитирал показанията на човек, който открито
заявява, че не е в добри отношения с
нея, и житейски логично е показанията, които дава да са в нейна вреда.
Основанията да счита, че действително показанията на Ранков са неверни и
лъжливи се коренят и във факта, че св.
Ранков никога не е живял на посочения от него адрес, и не е бил никога
съсед на Андрей Т..
Във връзка с горното, моли
да бъде направена справка в национална база данни, и в
случай, че твърденията се окажат верни, да бъде допуснат повторен разпит на
свидетеля Николай Т. Ранков, или в условие на евентуалност да бъде сезирана РП
Шумен, за лъжесвидетелстване.
Твърди също, че липсват доказателства уведомителното писмо,
изхождащо от Андрей А., адресирано до нея, с което той търси връщане на 5000
лева, да е било
изпращано, или още по-
малко да е било получавано от нея.
По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като несправедливо, неоснователно и
незаконосъобразно, както
и да ѝ бъдат присъдени съдебно-деловодните
разноски за
производството пред двете инстанции.
Ответната по жалбата страна, чрез депозирания писмен отговор оспорва въззивната жалба, като счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд
обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в
тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор
са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и
правни изводи за основателност на предявените искове. Изразява становище за
недопустимост на доказателствените искания, като моли
същите да бъдат отхвърлени В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено
като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират и присъждане на
направените разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата
е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.
Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е
допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр.
чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Съдът намира, че не са налице
основания да допускане на преразпит на св. Райков.
Показанията на същия не са оспорени своевременно, а именно в о.с.з., в което са
дадени. Също така следва да се отбележи, е ако въззивницата
твърди, че той живее на различен адрес е следвало да изложи това в същото
о.с.з, както и да представи или да поиска събирането на доказателства в тази
връзка. Съдът може да извършва служебно справка съобразно разпоредбата на чл.
47, ал. 3 ГПК, само за адресите на ответника, но не и за свидетелите по делата.
Воден от
горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито о.с.з. въззивна жалба
вх.№57142/30.08.2018г. на Т.К.С., ЕГН-**********,
срещу решение №3597/01.08.2018г., постановено по гр.дело
№3527/2018г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ без уважение искането за
извършване на служебна справка относно адрес на св. Ранков, както и за пре-разпит на същия.
НАСРОЧВА
производството по делото в о.с.з. на 05.12.2018г. от 09.30 часа, за която дата
и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.