Номер 282611.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501958 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощник
срещу определение № 6796/29.05.2020г. по гр.д. № 1811/20г. по описа на ВРС,
ХVІІ-ти с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за допълване на постановеното по делото Oпределение №
4813/31.03.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски над
637,72 лв. до предявения размер от 1632,00 лв. В жалбата се излага, че ВРС
неправилно е зачел направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съобразявайки нормите на Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 15.05.2020г.
Сочи се, че приложение намира Наредбата в редакцията си към 19.02.2020г.,
когато е сключен договора за правна помощ и е заплатено възнаграждението.
Моли се за отмяна на определението и уважаване на искането за допълване на
определението и присъждане на разноски до пълния претендиран размер от
1 632 лв.
В срока по чл.248 ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по
частната жалба „Бор 2016“ ЕООД. Същият оспорва жалбата и излага, че е
неоснователна. Твърди, че е депозиран бланкетен отговор на исковата молба,
поради което и не са налице за присъждане на адвокатското възнаграждение в
поискания размер.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275
1
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното и жалбата е допустима, а по същество
неоснователна, поради следното:
Ищецът „Бор-2016“ ЕООД е предявил срещу „Електроразпределение
Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 7 035,70
лв., претендирана като допълнително начислена стойност на еленергия по
едностранна корекционна процедура. Препис от исковата молба е връчен на
ответника на 18.02.2020г., който в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. С отговора е направено възражение за допустимост на
производството, основаващо се на липса на подведомственост на съда да се
произнесе по спора. Искането на ответника е предвид наличието на
арбигражна клауза делото да бъде прекратено. Претендирано е присъждане и
на разноски при прекратяването. Списък с разноски не е представен, нито
доказателства за направени такива.
В евентуалност в отговора на исковата молба са изложени и съображения по
съществото на спора.
С Определение № 4813/31.03.2020г. производството по делото е прекратено
на основание чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА. В срока по чл.248 ГПК е постъпила
молба с вх. № 28717/19.05.2020 г., подадена от „Електроразпределение Север“
АД, за допълване на постановеното по делото Oпределение №
4813/31.03.2020г. в частта за разноските. Ответникът поддържа, че разноските
за процесуално представителство са действително направени и доколкото
същите не са присъдени с прекратителното определение, моли за неговото
допълване по реда на чл. 248 от ГПК. Приложен е списък с разноски, както и
договор за правна защита и съдействие от 19.02.2020г. и фактура за сумата от
1 632 лв., издадена на 20.02.2020г.
Ищецът „Бор-2016“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на направеното искане,
тъй като по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а
процесуалният представител на ответника е изготвил само отговор, без
2
практическа и правна сложност. В условията на алтернативност е направено и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С атакуваното определение ВРС допълнил определението си в частта за
разноските, като присъдил в полза на ответника сумата от 637,72 лв. и
оставил без уважение молбата за разликата над 637,72 лв.
Настоящият състав намира определението в атакуваната част за
незаконосъобразно.
Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото и по правилата на чл.80 ГПК най-късният момент, в
който може да бъде направено това искане и представен списък ведно с
доказателства, че разноски са направени, е откритото съдебно заседание, в
което е турен край на съдебното дирене и е даден ход по същество. Когато
открито съдебно заседание не е проведено или ход по същество не е даден, а
делото е прекратено след внасянето му за разглеждане, т.е. когато
основанието за прекратяване е по причина извън поведението на ответника,
то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника
и с допълнителна молба след постановяване на определението за
прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК за допълване
на определението в частта за разноските. Настоящият състав е запознат с
цитираната съдебна практика на ВКС, застъпена в Определение № 42 от
31.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2012 г., I г. о., ГК, Определение
№166/24.03.2017 по дело № 504/2017 на ВКС, ТК, II т.о. и др.
Съдът приема обаче, че тази практика е неприложима в настоящата хипотеза.
Ответникът с отговора на исковата молба е отправил именно искане за
прекратяване на производството. И доколкото възражението за
подведомственост е такова по допустимостта на производството, поради
което и съдът дължи произнасяне преди насрочването в открито съдебно
заседание, логично ответникът е отправил искането при прекратяване на
3
производството да му бъдат присъдени разноски. Това е бил е най-късният
момент, в който е следвало да бъдат представени доказателства, че такива са
направени. Необосновано се твърди в молбата, че ответникът не е знаел към
момента на отговора на исковата молба какви разноски ще бъдат направени в
производството. Видно е, че договорът за правна помощ датира от
19.02.2020г., а сумата за адвокатското възнаграждение е била заплатена по
издадена още на 20.02.2020г. фактура, т.е. към момента на депозиране на
отговора на исковата молба- 17.03.2020г., доказателствата вече са били факт.
Същите без основание не са представени още с отговора на исковата молба,
когато е следвало това да бъде сторено именно във връзка с направеното от
ответника искане по чл.78 ал.4 ГПК. Нямало е пречка при отказ на съда да
прекрати производството, ответникът да представи нов списък с разноски при
даване ход по същество на производството. Ответникът сам е сезирал съда да
прекрати производството, поради което и неоправдано е твърдението му, че е
изненадан от прекратяването му дори окончателният акт да е постановен без
провеждане на устни състезания. Затова и съдът приема, че макар и искането
да е направено своевременно, то доказателства за направените разноски не са
представени своевременно. Молбата за допълване на определението в частта
за разноските и с искане да бъдат присъдени такива и за разликата над 637,72
лв. до 1 632 лв. следва да бъде оставена без уважение. Определението на ВРС
в горния смисъл, макар и с различни мотиви, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6796/29.05.2020г. по гр.д. № 1811/20г. по
описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата
на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, за допълване на
постановеното по делото Oпределение № 4813/31.03.2020 г. в частта за
разноските чрез присъждане на разноски над 637,72 лв. до предявения размер
от 1632,00 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на
4
чл. 274 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5