№ 353
гр. Велико Търново , 28.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500296 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.
С Определение № 255/19.04.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен
съд Русе е оставена без уважение молбата на П. М. Ц. за освобождаване от държавна такса и
разноски в производството.
В законния срок е постъпила частна жалба от П. М. Ц. против Определение №
255/19.04.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба
се излага, че при постановяване на определението не е съобразена линията на бедност,
обявена от Националния статистически институт – 369 лева месечно. Наследственият имот
на жалбоподателката е нейното единствено жилище, което се състои от стая и кухня с бокс
– не може да е източник на доходи. Съобразно Раздел II – Освобождаване от държавни
разноски, от Закона за държавните такси „лицата с увреждания“ са освободени от държавни
такси и разноски и от органите на съдебната власт (чл. 1 от Закона за държавните такси).
Жалбоподателката се позовава на Решение от 24.09.2009 година по дело № 68334/2001
година на Европейския съд по правата на човека, заведено от „Агромодел“ ООД поради
нарушени права – неосвобождаване от такси и разноски по гражданско дело на Окръжен съд
Русе. Получаваната от П. М. Ц. пенсия е поради общо заболяване с призната инвалидност
78% с Експертно решение № 2187/15.06.2016 година на ТЕЛК Русе; месечно закупува
лекарства за минимум 50 лева, изписвани по рецептурна книжка, и приблизително за още 30
– 40 лева, които не се поемат от НЗОК, консумативи за 27.98 лева – лентички за изследване
на кръвна захар (диабетик е повече от десет години с допълнителни усложнения – очни и
1
неврологични).
Направено е искане да се отмени Определение № 255/19.04.2021 година по гр. д.
№ 231/2021 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се уважи
молбата на П. М. Ц. за освобождаване от заплащане на такси и разноски.
С Разпореждане № 420/18.05.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на
Окръжен съд Русе частната жалба е оставена без движение и са дадени указания на П. М. Ц.
да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново.
Депозирана е частна жалба от П. М. Ц. против Разпореждане № 420/18.05.2021
година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се излага, че
същото противоречи на Закона за държавните такси.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
жалбоподателката и данните по делото, провери обжалваните съдебни актове,
съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:
Частна жалба с вх. № 2771/17.05.2021 година по описа на Окръжен съд Русе е
допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и
интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд Русе е образувано
въз основа на предявен от П. М. Ц. против В. Ч. иск за заплащане на сумата 27 225 лева за
положен труд – денонощни грижи за сина на В. Ч. за времето от 1.01.2016 година до
31.12.2020 година.
С исковата молба е направено искане П. М. Ц. да бъде освободена от заплащане
на държавна такса и разноски.
С Определение № 255/19.04.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен
съд Русе е оставена без уважение молбата на П. М. Ц. за освобождаване от държавна такса и
разноски в производството. Първостепенният съд е приел, че ищцата има доходи от пенсия,
притежава недвижимо имущество, т.е. има достатъчно средства да заплати държавна такса и
разноските в съдебното производство.
Определение № 255/19.04.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен
съд Русе е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят –
2
не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за
набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
По делото е представена декларация за материално и гражданско състояние на П.
М. Ц., от която е видно, че тя е родена през 1955 година; разведена е; не е посочила доходи
от свободни професии, наеми и хонорари; получава пенсия за инвалидност (78%) в размер
на 315.80 лева; притежава 1/2 идеална част от къща (66 кв. м) в гр. Русе по завещание от
своята майка. Към частната жалба са приложени препис от Експертно решение №
2187/086/15.06.2016 година на ТЕЛК общи заболявания Русе, с което са определени 78%
трайно намалена работоспособност на П. М. Ц. до 1.12.2017 година; фискални бонове.
Дължимата държавна такса по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд Русе е 1
089 лева.
Преценката на съда за наличието на предпоставките за освобождаване на
съответното лице от заплащане на такси и разноски трябва да се основава на критериите,
визирани в чл. 83, ал. 2 от ГПК, към момента на депозиране на искането, базира се на
представена от страната декларация за материално и гражданско състояние, приложените
към нея доказателства и не трябва да е формална. При съмнения в истинността на
декларираните данни, при неясноти и непълноти в съдържанието на декларацията или липса
на доказателства, необходими за всестранно изясняване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2
от ГПК, съдът е длъжен да укаже на молителя да отстрани недостатъците в декларацията
и/или да представи допълнителни доказателства и едва след това да се произнесе по
искането за освобождаване от такса. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се цели да се
осигури достъп до правосъдие за защита на субективни права на лица, които нямат
достатъчно доходи. Материалното затруднение на молителя по начин, че да няма
възможност да упражни предоставените му процесуални права по делото, е основание за
неговото освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
От изложеното е видно, че получаваната от П. М. Ц. пенсия е под минималната
работна заплата за страната за 2021 година (650 лева), тя няма други приходи. От
приложеното към частната жалба експертно решение, макар със същото да е определен
процент на трайно намалена работоспособност до 1.12.2017 година, се установява, че
здравословното състояние на П. М. Ц. не е добро. Притежаваната от молителката идеална
част от къща в гр. Русе не е от естество да гарантира реализиране на приходи, с които да се
заплатят дължимата държавна такса и евентуалните разноски за производството по делото.
Данните за финансовото състояние на П. М. Ц. и останалите обстоятелства,
изброени в чл. 83, ал. 2 от ГПК, съпоставени с размера на дължимата от жалбоподателката
държавна такса, обосновават извод, че П. М. Ц. към момента не разполага с достатъчно
3
средства да заплати държавната такса и евентуалните разноски за производството по гр. д.
№ 231/2021 година на Окръжен съд Русе. В производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът
следва да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства да заплати дължимата
държавна такса и разноските към момента на искането, като съобрази данните от
представената декларация за имуществено състояние и други доказателства. При формиране
на заключението за наличието или липсата на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК е
недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса и заплащане на разноски с
мотив за съществуване на евентуални предположения за доходи. Визираната в частната
жалба разпоредба на чл. 5, буква „о“ от Закона за държавните такси не намира приложение в
случая – от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и
майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи
заплащане на държавна такса, а в изрично изброени хипотези – прехвърляне от едно учебно
заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни
причини, установени със заключение на медицинска комисия.
По изложените съображения, съдът смята, че П. М. Ц. не разполага с достатъчно
средства да заплати държавната такса и евентуалните разноски за производството по гр. д.
№ 231/2021 година на Окръжен съд Русе.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния
съд. Определение № 255/19.04.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд
Русе, с което е оставена без уважение молбата на П. М. Ц. за освобождаване от държавна
такса и разноски в производството, е неправилно, поради което следва да се отмени и да се
постанови друго такова, с което да се признае, че П. М. Ц. не разполага с достатъчно
средства да заплати държавна такса в размер на 1 089 лева и евентуалните разноски за
производството по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд Русе на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК.
Частна жалба с вх. № 4243/7.07.2021 година по описа на Окръжен съд Русе
против Разпореждане № 420/18.05.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд
Русе, с което е оставена без движение Частна жалба с вх. № 2771/17.05.2021 година и са
дадени указания на П. М. Ц. да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на
Апелативен съд Велико Търново, е недопустима.
Допустимостта на въззивното обжалване на определенията, респ.
разпорежданията на съда е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 1 от
ГПК – на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат определенията
на първостепенните съдилища, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл.
274, ал. 1, точка 1 от ГПК), или тези, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, точка 2 от
ГПК). Разпореждането, с което е оставена без движение частната жалба и са дадени
4
указания за отстраняване на допуснати нередовности, не прегражда по-нататъшното
развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, точка 1 от ГПК. В процесуалния закон не е
предвидена изрично възможност за самостоятелно обжалване на акта на съда, с който се
оставя без движение депозирана жалба, което изключва и хипотезата на чл. 274, ал. 1, точка
2 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че Частна жалба с вх. №
4243/7.07.2021 година по описа на Окръжен съд Русе против Разпореждане №
420/18.05.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен съд Русе, с което е оставена
без движение Частна жалба с вх. № 2771/17.05.2021 година и са дадени указания на П. М. Ц.
да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново,
следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството в. ч.
гр. д. № 296/2021 година на Апелативен съд Велико Търново в тази част – да се прекрати.
С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 255/19.04.2021 година по гр. д. № 231/2021 година на
Окръжен съд Русе, с което е оставена без уважение молбата на П. М. Ц. за освобождаване от
държавна такса и разноски в производството, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА, че П. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. Русе, *******, НЕ
РАЗПОЛАГА С ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА да заплати държавна такса в размер на 1 089
лева и евентуалните разноски за производството по гр. д. № 231/2021 година на Окръжен
съд Русе на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба с вх. № 4243/7.07.2021 година по
описа на Окръжен съд Русе против Разпореждане № 420/18.05.2021 година по гр. д. №
231/2021 година на Окръжен съд Русе, с което е оставена без движение Частна жалба с вх. №
2771/17.05.2021 година и са дадени указания на П. М. Ц. да внесе държавна такса в размер
на 15 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 296/2021 година на Апелативен
съд Велико Търново В ЧАСТТА относно Частна жалба с вх. № 4243/7.07.2021 година по
описа на Окръжен съд Русе против Разпореждане № 420/18.05.2021 година по гр. д. №
231/2021 година на Окръжен съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е отменено определението на
първостепенния съд, не подлежи на обжалване.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд на Република България
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6