Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 16.05.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10 012 по описа на 2018 година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът Г.З.З. твърди,
че съгласно договор за
покупко-продажба от 26.08.2016 г., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 67, том ІІ, рег. № 4707, дело 186/2016 г.
по описа на Ц.П. – помощник нотариус по заместване на Г.Й.-Д., нотариус с рег.
№ 343, с район на действие – СРС е продал на ответницата Т.З.З. собствената си
½ идеална част от апартамент № 9, находящ се в сграда на адрес: гр.
София, район „Слатина“, ул. ******, с обща кубатура 202, 04 куб. м, със
застроена площ от 69, 67 кв.м., без посочени съседи в документ за собственост,
заедно с прилежащо мазе № 9, с площ от 4, 73 кв.м., без посочени съседи в доказателствен
документ за собственост, заедно с 3,20% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж. Твърди се, че договорената продажна цена
възлизала на 27 000 евро с левова равностойност на 52 807, 41 лв.
Изложени са твърдения, че сума в размер на 10 000 евро /19 558, 30 лв.
била получена от продавача в деня на подписване на договора като остатъкът от
17 000 евро/33 249, 11 лв. следвало да се заплати от купувача в рамките на
3 месеца от подписване на нотариалния акт и не по-късно от 26.11.2016 г. Твърди
се, че купувачът не изпълнил това свое задължение, поради което ищецът-продавач
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
33 249, 11 лв. по реда на чл. 417 от ГПК и по същото му била издадена
заповед за изпълнение в образуваното гр.д. 65 240/2017 г. на СРС, 66
състав респ. изпълнителен лист. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК ответницата
депозирала възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран
правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи сумата от 33 249, 11 лв. – главница,
представляваща част от уговорената продажна цена, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
Ответницата Т.З.З. оспорва
иска в писмен отговор като заявява, че е извършила плащане след депозиране на
възражението по чл. 414 от ГПК.
Ищецът не изпраща процесуален представител в открито
съдебно заседание.
Възраженията на ответницата се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. М..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 65 240/2017 г. на СРС, 66 състав
на 15.09.2017 г. Г.З.З. е депозирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред
СРС, въз основа, на което е образувано гр.д. 65 240/2017г. по описа на СРС, 66 състав.
В заявлението е отправено искане до съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Т.З.З. за сумата
от 33 249, 11 лв. – вземане за част от продажна цена на недвижим имот,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2017 г. и сторените по
делото разноски на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 67, том ІІ, рег. № 4707, дело 186/2016 г. по описа на Ц.П. – помощник
нотариус по заместване на Г.Й.-Д., нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под рег. № 343.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 67, том ІІ, рег. № 4707, дело 186/2016 г. по описа на Ц.П. –
помощник нотариус по заместване на Г.Й.-Д., нотариус, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под рег. № 343, от съдържанието, на който се установява, че
на 26.08.2016 г. Г.З.З. е продал собствената си ½ идеална част от имот,
представляващ ап. 9, находящ се на административен адрес – гр. София, ул. „*******за
сумата от 27 000 евро на Т.З.З. като продажната цена е платима, както
следва: 10 000 евро /19 558, 30
лв. - в деня на подписване на договора като остатъкът от 17 000 евро/33
249, 11 лв. платима от купувача в рамките на 3 месеца от подписване на
нотариалния акт и не по-късно от 26.11.2016 г.
На 15.11.2017 г. СРС, 66 състав е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата от 33 249, 11 лв. – вземане за част от продажна цена на недвижим
имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 761, 98 лв. – разноски.
Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за
изпълнение за горецитираните суми на 15.11.2017 г. е издаден изпълнителен лист,
получен от заявителя на 20.11.2017 г.
Представена е покана за доброволно изпълнение респ.
възражение по чл. 414 от ГПК.
С разпореждане от 26.04.2018 г. СРС, 66 състав, по гр.д. 65 240/17
г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК, връчени на заявителя на
28.06.2018 г.
На 25.07.2018 г. Г.З.З. е представил доказателства по
гр.д. 65 240/17 г. за предявяване на установителен иск, съгласно дадените му
указания.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в
заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът
намира, че заявеният иск в настоящото производство е процесуално допустим.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по
безспорен и категоричен начин - договорно
правоотношение с ответника по силата на което същият се е задължил да заплати
процесната сума, размер и период на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта
на изпълнение т.е. че е изплатил на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата
от него сума, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт съдът приема, че между страните
по настоящия спор са възникнали валидни облигационни отношения по повод сключен
договор, по силата на който ищецът е продал на ответника собствената си идеална
част от недвижим имот срещу насрещното му задължение да плати уговорената
продажна цена по начина и в сроковете, уговорени по договора.
Не се спори, че до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК
остатъкът от продажната цена, уговорена между страните не е платена от
купувача- ответник, въпреки настъпилия падеж на задължението. Ответницата е противопоставила възражение за сторено
плащане в хода на съдебното производство. По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а
това са и фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1
ГПК. Преценката предполага провеждане на разграничение дали става въпрос за удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумата по издадения изпълнителен лист или
за действително относими факти, свързани с
евентуално доброволно погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното
производство, както това последователно е разяснено с т. 9 от ТР № 4/18.VІ.2014
г. на ОСГТК на ВКС. В
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид
всички новонастъпили погасителни факти, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Под принудително събиране се има предвид постъпване на суми по сметка
на съдебния изпълнител, които са разпределени в полза на взискателя. Плащането в настоящото производство е
осъществено именно в хода на паралелно развиващото се изпълнително
производство, което се установява от приложените към писмения
отговор на ответницата писмени доказателства, поради
което същото не следва да се взема предвид в рамките на настоящото
производство.
В този смисъл е и решение 99/12.07.2017 г. по гр.д. 60330/2016 г. на Първо ГО
на ВКС. При съобразяване на
събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на
съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на
обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към
момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното
разпореждане в нормата на чл. 422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед задължителната съдебна практика съдът е
длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед основателността на ищцовите претенции присъдените разноски в
заповедното производство са дължими на общо основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото
производство такива се следват в размер на 1 765 лв., съобразно списъка по чл.
80 от ГПК /стр. 28/.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.З.З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.С. иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК
срещу Т.З.З., ЕГН ********** ***, офис 7-8 – адв. Х.М., че Т.З.З. дължи на Г.З.З.
сумата от 33 249, 11 лв. – вземане за част от продажна цена на недвижим
имот, на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67,
том ІІ, рег. № 4707, дело 186/2016 г. по описа на Ц.П. – помощник нотариус по
заместване на Г.Й.-Д., нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
рег. № 343, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.З.З., ЕГН ********** ***, офис 7-8 – адв. Х.М. да заплати на Г.З.З., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. С.С. на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 761, 98 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1 765 лв. – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 65 240/2017 г. на СРС, 66 състав.
СЪДИЯ: