№ 193
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500472 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по повод депозирана частна жалба от И. В. Д. от гр.Бургас против
Определение № 261359/18.02.2021г., постановено по гр. дело № 456/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано, постановено в
противоречие с материалния закон и с трайната практика на ВКС. Иска се отмяна на
атакуваното определение, като делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят счита, че БРС е
разгледал и извършил преценка на факти и обстоятелства, които представляват такива по
съществото на спора и е следвало по тях съдът да се произнесе с решение. Според
изложението в жалбата, въпросите поставени в исковата молба за изтекла давност и
нищожност на договорна клауза за неустойка не са такива по допустимост на исковата
молба. Счита, че като е сторил обратното в обжалваното определение, съдът е изложил
предварително мнението си относно възражението на ищеца за нищожност; ограничил е
правото на ищеца да се защити с всички възможни възражения, приемайки, че може да
основе претенцията си само на основание изтекла погасителна давност.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Съобразно разпоредбата на чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на
насрещната страна.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на
частния жалбоподател за приемане за установено по отношение на ответника Г. Д. Д. от
1
гр.Бургас, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнително дело №
20192120400774, образувано по изпълнителен лист, издаден възоснова на решение №
473/07.06.2001г. по гр.д.№ 2690/2000г. на БРС, тъй като са погасени по давност. Отделно от
това се иска да бъде и прието, че клауза за неустойка по договор за заем от 21.05.2000г.,
която неустойка е присъдена решение № 473/07.06.2001г. по гр.д.№ 2690/2000г. на БРС, е
нищожна като противоречаща на добрите нрави.
С разпореждане № 261695/27.01.2021г. по реда на чл.129, ал.2 ГПК съдът е оставил
без движение исковата молба с ясни и конкретни указания да се изложат обстоятелствата на
които основава искането си; да посочи по вид и размер отделните вземания, за които твърди,
че по посоченото изпълнително производство е изтекла в негова полза погасителна давност;
съответно да посочи цената на иска; да формулира и отправи ясен петитум; да представи
направените уточнения с препис за насрещната страна и да представи документ за заплатена
държавна такса, като за последното за дадени подробни указания. С разпореждането съдът е
предупредил ответника за последиците при неизпълнение на дадените указания по
отстраняване констатираните нередовности по исковата молба в предоставения срок.
С постъпила в срок молба ищецът е заявил, че не може да посочи какви по вид и
размер за претендираните от взискателя суми по изпълнително дело № 774/2019г. по описа
на ДСИ при БРС. Посочил е, че поддържа претенцията си за нищожност на клаузата за
нищожност на договорената неустойка и счита този иск за неоценяем, поради което
представя платежен документ за внесена д.т. в размер на 80лв..
С разпореждане № 262336/03.02.2021г. по гр.д. № 456/21г. на БРС, съдът е посочил,
че не приема за изпълнени указанията дадени в предходно разпореждане по чл.129, ал.2
ГПК, изложил е подробно какво е естеството на претенциите, какви обстоятелства
обуславят допустимостта на исковете, какво подлежи на установяване при тях и по какви
причини, какво е дало основание да остави без движение исковата молба, като въз основа на
подробното изложение отново е оставил исковата молба без движение с още по-подробни
указания. С това разпореждане съдът е посочил на ищеца и възможността да ползва правна
помощ при необходимост и право на това, като е разяснил и необходимите стъпки и
документи, в случай че ищецът прецени да поиска такава.
В дадения едноседмичен срок ищецът е депозирал молба, с която е изразил
несъгласие с разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК и е отправено искане да бъде даден ход на
исковата му молба. Посочено е в молбата, че съдът няма право на този етап да разглежда и
се произнася по претенцията му за нищожност, тъй като това е въпрос по същество и е
неправилно становището на съда, че това е въпрос на допустимост.
С определение № 261359/18.02.2021г. съдът е върнал исковата молла и е прекратил
на осн.чл.129, ал.3 ГПК производството по гр.д. № 456/2021г. по описа на БРС. Видно от
мотивите съдът е приел, че ищеца не е изпълнил указанията за отстраняване нередовностите
по исковата молба във връзка с претенцията по чл.439 ГПК, с която се иска установяване по
отношение на ответника, че ищецът не дължи вземането по посоченото по-горе
изпълнително дело, поради изтекла давност. Досежно претенцията за прогласяване
нищожност на уговорената в договор за заем от 21.05.2000г. неустойка е установил наличие
на отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на претенцията с
оглед разпоредбата на чл.299 ГПК, като е счел, че тези възражения е следвало да бъдат
предявени от ищеца в рамките на производството по гр.д. № 2690/2000г. на БРС, по което е
установено вземането на ответника като заемодател и настоящия ищец като заемополучател
е осъден да върне заетата сума, ведно с уговорените по по заемния договор от 21.05.2000г.
неустойки и лихви.
2
Така обжалваното определение е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изложението в обжалваното определение, че
претенция по чл.439 ГПК може да се основава само на факти настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
този смисъл претенцията с оглед изложението в исковата молба би могла да се основава на
изтекла в полза на ищеца погасителна давност, каквато е наведена в исковата молба. Такава
обаче е посочена в исковата молба в декларативен вид и само в обстоятелствената част на
исковата молба. По-нататък съобразно твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба и приложенията към нея, между страните е бил сключен договор за заем от
21.05.2000г./л.6-9/, по който ответникът е имал качеството заемодател, а ищецът-
заемополучател. По искова молба на заемодателя е било образувано гр.д. № 2690/2000г. на
БРС, по което с решение № 473/07.06.2001г./л.10/ настоящият ищец е бил осъден на
основание договора за заем да върне заетата сума, ведно с уговорените лихви и неустойки.
Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 23.10.2001г. за присъдените в
полза на заемодателя суми и е образувано изпълнително производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда
друго. Влезлият в сила съдебен акт подлежи на изпълнение, което може да бъде оспорвано
от длъжника само при условията на чл. 255 ГПК (отм.), респ. чл. 439 ГПК, чрез иск, основан
на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Този иск е отрицателен установителен и негов
предмет е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила
решение. Както е прието и в Решение № 101/01.12.1972 г. по гр.д. № 95/1972 г. на ОСГК на
ВС предпоставките за упражняването му са както следва: 1/ изпълнителната сила на
решението и 2/ промените, които са изменили или погасили материалното право, установено
с него. /по арг. от Решение № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о., ГК,
Решение № 198/05.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 4864/2008 г., II г.о., ГК, Решение №
ЗЗЗ/05.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1244/2010 г., III г.о., ГК, Решение № 175/12.12.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 2931/2013 г., II г.о., ГК, Определение № 956/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
886/2010 г., I т.о., ТК и др./
В настоящия случай производството по гр.д. № 2690/2000г. на БРС е било
образувано и се е развило по общия исков ред. Ищецът е обвързан от силата на присъдено
нещо на постановеното по него и влязло в сила съдебно решение, с което съдът се е
произнесъл по тези права в предходен момент. Тези права не могат да се релевират в нов
процес, защото влязлото в сила решение разрешава със сила на присъдено нещо спора
между същите тези лица за задълженията, произтичащи от коментирания договор за заем, а
пререшаването му е недопустимо. Следователно, недопустимо е искането на ищеца за
пререшаване на въпроса за валидността на задълженията му по това облигационно
правоотношение, произтичащо от същия договор за заем. Наличието на влязло в законни
сила решение, с което този въпрос е решен представлява процесуална пречка за
пререшаването му, както правилно е отбелязал БРС възраженията на ищеца е следвало да
бъдат релевирани при разглеждането на гр.д. № 2690/2000г. на БРС, когато заемодателя е
3
предявил по съдебен ред претенциите си против настоящия ищец в качеството му на
заемател.
Действително нито едно от указанията на БРС, дадени в две последователни
разпореждания по реда на чл.129, ал.2 ГПК за поправяне на нередовностите по
съдържанието-обстоятелствена част и петитум на исковата молба не са изпълнени от ищеца.
С тези разпореждания, съдът е давал ясни, пълни, конкретни указания. С постановеното
второ разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК съдът е изложил допълнителни изчерпателни
пояснения и указания, като е насочил ищеца и към възможността да ползва правна помощ и
е дал допълнителни разяснения как може да бъде сторено това. С двете разпореждания
съдът е указал санкцията по чл.129, ал.3 ГПК. Поради неизпълнение от страна на ищеца
правилно не е даден ход на нередовната искова молба и е постановено връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото.
С оглед гореизложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261359/18.02.2021г., постановено по гр. дело №
456/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото
на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в 1 - седмичен срок от връчването му пред
ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4