№ 13208
гр. С., 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110134486 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Н. Г., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес с
адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 34, вх. А, ап. 21, аб. 219659. Поддържа, че съгласно тези ОУ
е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: 2941,89 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва за забава от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 673,34 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018
г. до 02.08.2021 г. , сума в размер на 13,90 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва за
забава от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,44 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021 г. , за които е
1
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.08.2021 г. по ч.гр.д. №
47684/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Г., чрез назначения
от съда особен представител е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
с ищеца въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните
искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 47864/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, се
установява, че на 23.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Н. Г. за следните суми: сумата от 2941,89 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 17.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 673,34 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г., сума в размер на 13,90 лв. - главница,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018
г. – 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва за забава от 17.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 3,44 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. –
02.08.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
едномесечния срок от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този
процесуален ред, длъжникът не е подал възражениe, като длъжностното лице по
призоваване е събрало данни, че същият не живее на адреса с посочване на източника
на тези сведения. Поради това, съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и да представи доказателства за това пред заповедния съд.
Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения
обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на
специалните процесуални предпоставки.
2
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
3
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
неустановено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Исковете са насочени срещу ответника Г. Н. Г., като качеството му на ползвател
на топлинна енергия се обосновава с твърдения за принадлежност на правото на
собственост върху процесния имот. Следователно по делото следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период имота е бил
собственост на ответника Г. Н. Г..
По делото на лист 17-18 е приложен списък от 20.06.1983 г. на живущите по
апартаменти в жилищната сграда на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 34, вх. А, в който като
живущ в ап. 21, на ет. 8, под № 21 в списъка фигурира и ответникът, вписан като
Гаврил Н. Гаврилов.
Съгласно представената на лист 120-124 данъчна декларация на 20.03.1998 г.
лицето Цветанка Гергова Гаврилова е декларирало, че процесният недвижим имот е
изключителна негова собственост въз основа на покупко-продажба, извършена с
Нотариален акт № 120/16.05.1983 г.
По делото на лист 15-16 е прeдставен протокол от проведено на 15.04.2002 г.
общо събрание на етажните собственици в сграда на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 34, вх.
А, към който е приложен списък на етажните собственици в жилищната сграда, в
който не фигурира ответникът. Под № 21 в списъка, като собственик на ап. 21 е
посочено лицето Цветанка Г. Емануилова, идетнично с лицето Цветанка Гергова
Гаврилова, което е декларирало имота като своя изключителна собственост.
Посочените списъци на етажните собственици и данъчни декларации
представляват косвени доказателства, които биха могли да обосноват извод за доказано
право на собственост при наличие на други доказателства, които ги подкрепят, или при
липса на опровергаващи ги такива. По делото липсват други косвени доказателства,
освен списъка на живущите в процесната сграда, подкрепящи извода ответника Гаврил
Н. Г. да е собственик на процесния имот. Същевременно, от представените данъчна
декларация и протокол от проведеното общо събрание може да се направи извод, че
собственик на имота е Цветанка Гергова Г.а, която го е придобила през 1983 г. Липсват
4
доказателства, установяващи наличие на сключен граждански брак между същата и
ответника Г. Н. Г.. Наличието на сключен брак не се установява, но и не се твърди в
исковата молба, в какъвто случай съдът да дължи даване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК. Наред с това, процесуалното задължение на съда по чл. 146, ал. 2
ГПК възниква в случаите, в които страната не е представила никакви доказателства за
установяване на сочен от нея факт, но не и когато такива са приложени, но от тях
същият не се установява. Приемане на обратното и указване на страната за
необходимостта да ангажира други доказателства, извън вече приложените, би
представлявало недопустима намеса и подпомагане на едната страна в нарушение на
принципа за равенство на страните.
При тези изводи съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване разпределения в негова тежест факт.
Предвид недоказване на първия правопораждащ факт елемент от гореописания
фактически състав, не подлежат на изследване останалите събрани по делото
доказателства.
Предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.с чл.
150 ЗЕ за сумата от 2941,89 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., и за сумата в размер на 13,90 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
30.04.2019 г., като недоказани подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
С оглед неоснователността на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните такива за лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
направил такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Г. Н. Г., ЕГН **********, установителни искове с право основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от 2941,89 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва за забава от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането и за
сума в размер на 13,90 лв. - главница, представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва за забава от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 673,34 лв., представляваща мораторна лихва за забава
5
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2018 г. до 02.08.2021 г., и за сумата в размер на 3,44 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 31.08.2018 г. – 02.08.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Бруната България“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6