№ 217
гр. Шумен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500393 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №530 от 09.07.2024 г. по гр.д.№2295/2023 г., ШРС е уважил предявения
иск на основание чл.127, ал.2 от СК от страна на С. К. Д. против Г. Д. Д.. С него
упражняването на родителските права по отношение на детето Т.Г. Д.а е предоставено на
майката С. К. Д., местоживеенето на детето е определено при майката, а на бащата е
определен конкретен режим на лични отношения с детето, както следва: След влизане в сила
на решението – пет поредни седмици всяка събота от 09.30 часа до 14.00 часа на същия ден
в присъствието на майката, но извън нейното жилище. Ако бащата или детето има
ангажименти в този ден или в този часови пояс, срещата се провежда в същата събота от
13.30 ч. до 19.00 ч. или на следващия ден – неделя в един от тези два часови пояса. Ако
майката и детето отсъстват от града поради планувана преди постановяване на решението
почивка се провеждат общо пет срещи дори и да не са поредни; След провеждане на
предходните пет срещи – три поредни седмици всяка събота от 09.30 часа до 19.00 часа на
същия ден, от които времето от 09.30 ч. до 14.00 ч. в присъствието на майката, но извън
нейното жилище, а след това до 19.00 ч. без присъствието на майката. Ако бащата или
детето има ангажименти в този ден, срещата се провежда на следващия ден – неделя. Ако
майката и детето отсъстват от града поради планувана преди постановяване на решението
почивка, се провеждат общо три срещи дори и да не са поредни; След провеждане на
горните два графика – четири поредни седмици всяка събота от 09.30 часа до 19.00 часа на
същия ден без присъствието на майката. Ако бащата или детето има ангажименти в този
1
ден, срещата се провежда на следващия ден – неделя. Ако майката и детето отсъстват от
града поради планувана преди постановяване на решението почивка, се провеждат общо
четири срещи дори и да не са поредни; След провеждане на горните три графика: Всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.30 ч. в неделя с преспиване в
дома на бащата през учебно време и от 17.00 ч. в петък до неделя 17.00 часа в неделя с
преспиване в дома на бащата през неучебно време, като същият взема и връща детето на
местоживеенето му. За учебно време се счита периодът от 15 септември до последния учебен
ден според възрастта на детето. Ако рождения ден на детето съвпада с така определения
режим на лични контакти, то бащата ще може да вземе детето след приключване на
тържеството в съботния ден или ще го връща в неделя в 10.00 ч. (ако рождения ден е в
неделя), което ще позволи на майката също да прекара време с детето на рождения му ден.
Ако рождения ден на детето и рождения ден на бащата не съвпадат с определения режим на
лични контакти, бащата ще има право на среща с детето общо 4 часа в първата събота след
съответния празник; 20 дни (поредни или на два пъти по 10 дни) през лятото в месеците юли
и август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Графикът за тези дни
трябва да бъде съгласуван между двамата родители до 31 май всяка година; от 10.00 ч. на 26
декември до 17.00 ч. на 27 декември; от 10.00 ч. на 01 януари до 10.00 ч. на 02 януари. Ако
детето трябва да е на училище на 02 януари, бащата ще връща детето до 19.00 ч. на 01
януари; през Великденските празници – от 14.00 часа на Велика Неделя до 19.00 часа на
Светли понеделник; осъдил е бащата да заплаща на малолетното си детето месечна
издръжка в размер на 400 лв., чрез нейната майка и законен представител, считано от
постановяване на решението, с падеж всяко пето число на месеца, за който издръжката се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на
основателни причини за изменението й. Със същото решение е задължил Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Ш. да изготви индивидуална оценка на потребностите от
подкрепа на майката и детето и да изработи конкретен индивидуален план за подкрепа въз
основа на индивидуалната оценка на потребностите със съответните услуги и предписания,
с цел преодоляване на родителското отчуждаване на детето спрямо бащата, а също и за
подпомагане на комуникацията между родителите с цел подкрепа на детето и родителско
сътрудничество; задължил е Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. В.Т. да изготви
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на бащата и да изработи конкретен
индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуалната оценка на потребностите със
съответните услуги и предписания за подпомагане на комуникацията между родителите с
цел родителско сътрудничество. Указал е работата с родителите и детето да продължи
докато детето е в риск; задължил е Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ш. и Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. В.Т. при създаване на пречки от родителите и други форми на
отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните
мерки, включително предписаните от съда с настоящото решение, да уведомят Районен съд
– Ш., който ако интересът на детето го изисква, да предприеме действия по реда на чл. 59,
ал. 9 от СК. Дирекция „Социално подпомагане“ също може да направи искане за изменение
или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9
2
от СК; задължил е родителите да съдействат на органите по закрила на детето и да
изпълняват техните препоръки и предписания.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът Г. Д. Д., който го
обжалва изцяло. Сочи, че съдебният акт бил неправилен и необоснован, постановен в
противоречие с повелителните норми на закона и съдебната практика и неправилно
интерпретиране на обстоятелствата по делото. Необосновано ШРС приел, че ищцата след
като е започнала работа е трябвало да напусне, тъй като детето често боледувало и това била
причината да си остане вкъщи. Неправилно съдът интерпретирал доказателствата относно
причината за раздялата между ищцата и ответника. Изразява несъгласие с извода, че след
като ищцата се е преместила с детето в гр. Ш. ответникът й отправял заплахи, че „ще вземе
детето да го отглежда в гр. В.Т.“, както и че това била причината ищцата да се уплаши и да
отказва на бащата среща с дъщеря им, тъй като от КСППЕ и обясненията на вещите лица се
доказало, че майката умишлено е отчуждила детето от бащата и причините за това
отчуждение не са уплахата от това то да бъде „отнето“ от нея, а тя да „накаже“ бащата за
раздялата между тях. Необоснована била тезата, че бащата разполага с драстично по-малки
възможности от време за среща с детето, тъй като с оглед трудовата му ангажираност
разликата между времевите възможности на двамата родители била евентуално от няколко
часа от един единствен ден в седмицата, а не цял работен или почивен ден. С оглед
установените по делото факти неправилно съдът предоставил упражняването на
родителските права на майката. Съдът единствено отбелязвал наличието на родителско
отчуждение, без да анализира цялостните негативни последици върху детето, като в
решението липсвали механизми в посока отстраняването му. Липсвал цялостен анализ на
обстоятелствата, констатирани в експертизата и по делото. Липсвали каквито и да е
предоставени средства в посока осъществяване на възможен и реалистичен контакт между
бащата и детето. Възпроизвеждали се едни и същи мерки, които се доказало, че не дават
резултат, а са завишили интензитета на родителското отчуждение. С възприетия режим на
лични отношения не се осигурявали възможности, а допълнително се преграждал пътят към
решаване на вече констатирания изключително вреден проблем, като дори липсвала част
относно комуникацията между бащата и дъщеря по телефон или социална мрежа. С липсата
на активност от страна на майката да предразположи детето в срещите с баща й и да
осигури нормалното им протичане при социалните работници се потвърждавала тезата, че
ако решението бъде потвърдено, то било въпрос на време да настъпи крайната фаза на
родителското отчуждение, тъй като липсвали лостове за неговото прекратяване. Според
съдебната практика именно родителското отчуждение било основание за разширяване на
режима на лични отношения с оглед преодоляването му, като същевременно се давала
препоръка за психологическо консултиране на родителя, от когото детето е отчуждено, а в
случая режимът не бил разширен. Въпреки ясно посоченото от съда, че само за няколко
месеца майката е успяла да превърне бащата в зъл герой в очите на детето, предоставил
упражняването на родителските права именно на нея, а според съдената практика наличието
на родителско отчуждение било от ключово значение за изменение на постановено решение
за упражняване на родителските права и предоставянето им на родителя, от когото детето е
3
отчуждено. На следващо място, така определеният режим на лични отношения щял да
затвърди вече настъпилото родителско отчуждение. Моли въззивния съд да отмени
решението на ШРС и постанови друго, с което родителските права се предоставят на
бащата. В случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение, моли съдът да
определи посочения от него режим на лични отношения, който би осигурил поддържане на
трайни семейни отношения. Счита, че определената издръжка за прекомерна и завишена.
Неясно било как съдът определил, че месечната издръжка за детето възлиза на 700 лв. Не
било съобразено, че детето е на 8 години, в добро здраве, не се нуждае от специални грижи,
извън тези, необходими за дете на тази възраст, а единственият доказан допълнителен
ежемесечен разход на детето бил от 15 лв. Следвало да се отчете и стандарта на живот за
град Ш., практиката на ШОС и ШРС, липсата на инфлация, доходите на бащата и
допълнителните транспортни разходи на месечна база във връзка с режима на лични
контакти. В хода по същество заявява, че желае съдът да определи всяка втора и четвърта
седмица да взема детето си.
Въззиваемата взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възраженията, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно е, че страните са живели на семейни начала, като от съжителството им на
26.01.2016 г. е родено детето Т.Г. Д.а. Раздялата им настъпила на 14.09.2023 г., от която дата
и до датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция майката и
детето живеят в гр. Ш., а бащата – във В.Т..
Видно от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес от 09.10.2023 г.
ищцата С. Д. и малолетното дете Т. Д.а имат заявен постоянен и последен настоящ адрес гр.
Ш., ул. „П....
Съдът констатира от приложената служебна бележка №289/06.10.2023 г., издадена от
НУ „Илия Р. Блъсков“ гр. Ш., че Т. е записана в дневна форма на обучение в 1в клас през
учебната 2023/2024 г.
От служебни бележки, издадени от ОДК „Атанас Стоянов“ гр. Ш. и от сдружение
„Тенис клуб Шуменец“, е видно, че малолетното дете посещава ДТА „Веселяче“ /от м.
ноември 2023 г./ с месечна такса 15 лв. и тренировки по тенис на корт.
Установява се от трудов договор №11/19.09.2024 г. и служебна бележка изх.
№24/12.09.2024 г., че от 20.09.2023 г. ищцата е назначена на длъжност „оператор“ с
4
работодател „Красен 66“ ЕООД, с основно месечно възнаграждение 1000 лв. и че към
12.09.2024 г. не е в период на предизвестие.
Получаваните от ищцата доходи са в размер средно на около 1000 лв. месечно за 2023
г. и за 2024 г. - 1195 лв. от заплата, а тези на ответника са в размер средно на 3900 лв.
месечно за 2023 г. и 4380 лв. за 2024 г. от заплата и от възнаграждения като футболен съдия
/служебни бележки и удостоверения за доходите на страните, приети в
първоинстанционното и въззивното производство/.
Съгласно приетия социален доклад, изготвен от ДСП гр. Ш. майката живее в жилище,
което е собственост на нейната баба. Жилището представлява апартамент, състоящ се от
всекидневна с кухненски тракт и спалня. Апартаментът е съвсем нов и обзаведен с изцяло
нови мебели. Т. и нейната майка обитават спалнята. Хигиенно-битовите условия са много
добри. Налице е необходимото лично пространство за детето. От м. октомври 2023 г. бащата
превежда 246 лв. издръжка. Разполага с подкрепата на собственото си семейство, както във
финансово отношение, така и по повод грижите за детето. При проведения разговор детето
споделило, че не желае да се разделя със своята майка. Желае да се среща с баща си и със
своите баба и дядо по бащина линия, но силно се разстройва „отношението на баща си към
своята майка“. Майката има депозирана молба в ДСП – Ш. за ползване на социална услуга
от детето.
Приет е и социален доклад, изготвен от ДСП гр. В.Т., от който се установява, че
бащата живее в жилището, в което са живели с майката и детето до раздялата. Апартаментът
разполага с две спални - едната, от които е обособена като самостоятелна стая за детето.
Работи в Община В.Т. като главен експерт в Дирекция „Образование, младежки дейности и
спорт“. Освен това упражнява дейност и като футболен съдия в националната
професионална лига. Преустановил е работата си като международен съдия. Разполага с
подкрепата на родителите си. Проучването не установява рискови фактори, които биха
оказали неблагоприятно влияние върху развитието на детето в семейната среда на бащата.
По искане на първоинстанционния съд по делото са били изготвени оценка на
родителския капацитет на двамата родители и индивидуална оценка на детето Т. за
възможността за изслушването й в специализирано помещение „Синя Стая“ гр. Ш..
Съгласно изготвената от ИСДП гр. Ш. оценка, майката има необходимия родителски
капацитет да подкрепи детето във всички етапи на неговото развитие. С оглед запазване на
психо-емоционалното развитие на детето е дадено становище, при определяне режима на
контакти при преценка да съда да определи мерки за подкрепа на родителите за това как да
застанат до детето и да го приведат през разбирането му за партньорската раздяла и
запазване на значимата родителска роля за всеки един от родителите, с цел разширяване
разбирането на родителите за значението и влиянието на конфликтите върху детето.
Според оценката, изготвена от ЦОП – гр. В.Т., бащата притежава нужните родителски
умения и качества, за да полага адекватни грижи за Т. в семейна среда. Констатиран е тежък
родителски конфликт, показващ тенденция да се задълбочава и в който детето се използва
5
като инструмент за надмощие.
Според становището, изготвено от социален работник М. К. и психолог З.Й. налице е
силно напрежение у детето по темите за семейните взаимоотношения и ситуациите, на които
е била свидетел, през сълзи разказва за неприятните ситуации с баща й и открито заявила
нежеланието й да го вижда и чува поради тази причина. Констатирана е известна доза
негативно отношение на детето спрямо бащата, базирано на начина, по който са се развили
събитията помежду им, което будело страхове у Т., но не към бащата, а към поведението му
да не би да я вземе от майката й по начин, който не й харесва и без нейно съгласие. Заявило
неколкократно страха си и от това „баща й да не направи нещо лоша на майка й“. Детето
показвало силна тревожност от възможността да бъде отделено от майка си. Дадено е
заключение, че към момента на изготвяне на оценката Т. има уменията и възможностите да
отговори на всякакви въпроси, подкрепена от специалист, но това определено би нарушило
емоционалното й състояние. Констатиран е риск от повишаване на тревожността у детето,
вменяване на чувство за вина от страна на близки и роднини, ако то при поставяне в
ситуация на избор даде отговор, различен от желаното. Изведен е среден риск от засилване
на напрежението на детето и на нарушаване на емоционалното му състояние при въвличане
в родителските конфликти. Констатиран е среден риск от охладняване на
взаимоотношенията на детето с бащата поради характера и особеностите на актуваните
събития и контактите помежду им. На база установеното психоемоционално състояние било
наложително детето да бъде изслушано в специализирано помещение „Синя стая“ и
препоръчано да не се допусне присъствието на родителите зад стъклото. Изведена е била
необходимостта от специализирана подкрепа и психологическа консултативна работа с
детето.
Първоинстанционният съд е изслушал детето в специализирано помещение „Синя
стая“ в КСУДС гр. Ш. по реда на чл. 15 от ЗЗдетето, от което се установява, че детето се е
адаптирало в гр. Ш. и в училище, намерило е нова среда, изградило е приятелства. Общува с
разширеното семейство по майчина линия, но твърде рядко с разширеното семейство по
бащина линия.
Между страните са водени производства по ЗЗДН. По молба на ответника срещу
ищцата е образувано гр.д. №1033/2024 г. на РС – Велики Търново, по което е издадена
заповед за защита на ответника и ищцата е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие. По молба на ищцата е било образувано гр.д №953/2024 г. на ШРС,
производството по което е било прекратено по молба на молителката.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на СППЕ,
изготвено от вещите лица д-р М.Т. /детски психиатър/ и А.Ц. /психолог/. Според
заключението на вещите лица детето Т. е напрегната и тревожна в контекста на родителския
конфликт и страда от умерено тежък синдром на родителско отчуждение към баща си,
резултат от действията на майката - отчуждаващия родител. С майката била изградена
сигурна привързаност и доверителна връзка до степен на „прилепване“, особено в
присъствието на бащата. Установяват, че детето е имало изградена привързаност към бащата
6
(до 7-годишната й възраст е бил част от нейния живот и е полагал грижи за детето), но в
момента бил дисквалифициран и отхвърлен. Детето категорично отказвало да контактува с
него, наричало го „Г.“, въвлечено било в конфликта между родителите (споделяло „тоя пуска
жалби срещу мама“). Емоционалната връзка между детето и неговия баща била трайно
нарушена (по данни от двамата родители детето нямало контакти с баща си, в които да са
насаме – винаги присъства майката. Сочат, че като основна обгрижваща фигура, майката е
по-значимият родителски обект, но с това идвала и отговорността й за съхраняване на
връзката между детето и отсъстващия родител, а майката прехвърляла отговорността върху
детето – че то не жела да се среща с баща си. Заключават, че проявите на нежелание на
детето да остава насаме с бащата и други роднини по бащина линия без присъствие на
майката се дължат на това, че детето е силно привързано към майката и се идентифицира
нея. Детето интегрирало негативните емоции на майката по отношение на бащата, като
изградило негативен образ за него. Детето вече възприело бащината фигура като „лоша“, от
което произтичало и нежеланието да се среща с него и с прародителите по бащина линия.
Децата в тази възраст се влияели от отглеждащия родител и емоционалният обмен и
въздействието му върху детето били естествени и неизбежни. Затова било от критична
важност контактите с бащата и прародителите по бащина линия да се позитивно приети и
подкрепени от майката. Това било от огромно значение за минимизирането на последиците
от започналия СРО, доброто психоемоционално функциониране, бъдещото емоционално и
личностово развитие на Т.. За преодоляване на това състояние майката и бащата се
нуждаели от професионална психотерапевтична помощ и индивидуална терапия за справяне
с личните травми на всеки от тях. Нужно било родителите да положат необходимите усилия
да се справят с турболенциите от раздялата си и конфликта помежду си, за да се намали
тревожността на детето и минимизират последиците от умерено тежкия СРО и
„психологично консултиране на родител“. Можело да се постигне реален резултат, ако
всички заинтересовани и значими възрастни от обкръжението на детето участват в
промяната, която трябвало да се постигне в кратък срок, да е стриктно супервизирана и
периодично реоценявана от съответните компетентни органи. Касателно последиците за
психичното и емоционалното развитие на детето, отчуждено от своя родител, сочат, че при
умерено към тежко изразения СРО, интензивните негативни емоционални преживявания,
които изпитва детето, можело да доведат до различни разстройства на емоциите,
поведението и личностовото развитие. Някои от последствията от разкъсването на връзката
между дете и родител били емоционални разстройства, несигурност по отношение на
другите, тревожност, гняв, девиантно поведение, влошено качество на междуличностовите
отношения. Състоянието на детето все още било обратимо. Децата в тази възраст се влияели
от отглеждащия родител и емоционалния обмен, и въздействието му върху детето били
естествени и неизбежни. Затова било от критична важност контактите с бащата да бъдели
позитивно приети от майката. Изследвайки въпроса изпитва ли детето конфликт на лоялност
спрямо майката, когато иска да изрази привързаност към бащата или роднините по бащина
линия, вещите лица заявяват, че на този етап Т. била с умерено тежък СРО към бащата,
детето се било изключило от конфликта на лоялност към бащата, като изцяло приемало
7
гледната точка на отглеждащия родител и било лоялно към него. Сочат, че в по-късен етап
от развитието му все по-силно щял да се проявява конфликта на лоялност – дето ще развива
силно чувство за вина. При дете, попаднало в конфликт на лоялност, съществувал висок риск
да капсулира гнева и омразата към бащата и това да бъде част от формирането на личността
му с всички произтичащи от това последици за качеството на функционирането и
междуличностовите му отношения като възрастен. В съдебно в.л. Топалова заявява, че
детето може да се е травмирало от скандалите между родителите докато те са живели заедно,
но отчуждението е започнало след раздялата им. Дори и детето да е знаело, че ще излиза на
квартира и че баща му не го иска, това водело до травматизъм, а не до отчуждение. Майката
трябвало да е инициатор за преодоляването на отчуждението, но и двамата трябвало да се
справят с личните си травми и с травмата от раздялата. Затова били нужни
психотерапевтични интервенции и при двамата и особено при майката, защото тя е по-
наранена. Майката трябвало да пусне обратно детето при бащата, позитивно да приеме и да
подкрепи контактите на детето с бащата, като бащата трябвало да спре да говори на детето,
че е увредено, че е психично болно. При детето нямало амбивалентност – то знаело, че
бащата е лош и край и това всъщност била точката на пречупване от лек умерен към
умерено тежък СРО, което щяло да се отрази на бъдещите взаимоотношения и начини на
свързване на детето. За целта трябвало да се започне процес по ресвързване с бащата,
подкрепено от майката и това било същественото, защото детето в момента абсолютно
възприело гледната точка на майката, за да се избави от тежестта на конфликта на лоялност
между това, което му се приказва и вижда и това, което се е случило и може би се случва с
бащата. В началото срещи трябвало да са в присъствието на майката, а след това тя да
подкрепи оставането на детето с бащата и да остави пространство на детето да се върне при
баща му. Трябвало да се спре въвличането на детето в детайли от съдебните дела, жалби.
Подчертава, че майката е водила детето за срещи с бащата, но то психологически било
прилепено към нея и тя транспортирала към детето отношението си към бащата. Дори и да
не осъзнавала това, майката била тази, която трябвало да интегрира идеята, че бащата на
това дете е един и това е той и това дете трябва да има достъп до този баща. Досежно
описания в заключението конфликт на лоялност, пояснява, че същественото е, че след време
ще започне да изпитва вина към бащата, защото когато порасне ще види, че нещата не са
такива каквито са й разказвани. Нямало голяма разлика между умерено тежък и тежък СРО,
водещи до сериозни проблеми във функционирането като възрастен. Вероятно в случая ги
имало и двата процеса – подсъзнателно и съзнателно майката да прави неща, които
отчуждавали детето. Обидата между родителите била толкова голяма тук, че не виждали
пагубните последици, които транспортирали към детето си, а това вече било въпрос на
терапевтична работа. Вещото лице е категорично, че не е препоръчително рязко отделяне от
майката, тъй като това ще е тежка травма. Вещото лице Ц. в съдебно заседание заявява, че
от 15 години работи с деца, но никога не бил прекъсван от дете, което да го попита не може
ли птиченцето да остане да живее с майка си, което означавало тотална дисквалификация на
бащината фигура към момента. Дете на възрастта на Т. би могло много добре да се
ориентира само по поведението на майката в присъствието на бащата, респ. да направи
8
своите изводи и потвърждения защо да се държи като майката в присъствието на бащата.
Уточнява, че за да се възстанови връзката с бащата първоначално било добре майката да
присъства на срещите, за да чувства фигурата на сигурна привързаност, до момента в който
се създаде връзка с бащата, когато вече можело да прекарват заедно без никой да ги
наблюдава. Ако все пак детето изпитвало някаква тревога или безпокойство, трябвало да
присъства социален работник или психолог, който да съдействал за тези срещи. Добре би
било подобрение в емоционалната връзка между детето и бащата преди да прекара то по-
дълъг период с нощувка при него. Към настоящия момент преместването на детето от едно
място на друго, щяло да бъде огромна травма за него.
В хода на първоинстанционното производство с определение от 20.12.2024 г. са
постановени привременни мерки, с които до влизане в сила на решението по делото,
упражняването на родителските права е предоставено на майката и определено
местоживеенето на детето, определен бил режим на лични контакти на бащата с детето: на
24.12.2023 г. и 25.12.2023 г. – Бъдни вечер и Коледа – детето ще прекара с майка си и баща
си гр. Ш.; на 26.12.2023 г. майката ще заведе детето във В.Т., като в периода от 10,00 ч. до
12,00 ч. детето ще прекара заедно с двамата родители, в 12,00 ч. детето ще бъде оставено на
бащата с преспиване до 28.12.2023 г. до 10,00 ч. сутринта, като майката ще вземе детето от
дома на бащата; на 31.12.2023 г. – Нова година – детето ще празнува с майката в гр. Ш.; на
01.01.2024 г. в 10,00 ч. майката ще предаде детето на бащата в гр. В.Т. с преспиване до
02.01.2023 г. в 16,00 ч., когато майката ще вземе детето от дома на бащата; втората седмица
на всеки месец, вкл. месец януари баща ще взема детето в петък от 17,00 ч. след училище и
ще го връща в гр. Ш. в дома на майката в неделя до 17,30 ч.; четвъртата седмица на всеки
месец, вкл. месец януари бащата ще взема детето и ще го връща в неделя в гр. Ш. в дома на
майката до 17,30 ч.; за рождения ден на детето – 26.01.2024 г., същото ще празнува с майката
и бащата в гр. Ш. и е осъден бащата привременно да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете в размер на 250 лв.
Поради неосъществяване на така постановения режим на лични контакти, с
определение от 29.01.2024 г. са били изменени привременните мерки в частта относно
режима на лични контакти и определени нови: всяка първа, втора и трета седмица от месеца
от 10,00 ч. в събота до 12,30 ч. в присъствието на социален работник, без присъствието на
майката. Срещата ще се осъществява в КСУДС или друго място, определено от социалния
работник и детето ще се връща на същото място в посочения час. Постановено е този режим
на лични контакти да продължи до провеждането на 10 срещи между бащата и детето, след
което: всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 12,30 ч. същия
ден, като предаването на детето ще става опосредено чрез социален работник и ще се връща
на същото място.
По делото са приобщени протоколи от наблюдавани контакти между детето и бащата,
от които се установява: На срещата на 03.02.2024 г. детето било тревожно от разялата с
майката, но баща му бързо успял да го успокои, като през цялата среща успявал да привлече
интереса на детето, което било спокойно и активно взаимодействало с баща си; В началото
9
на срещата на 10.02.2024 г. детето около 30 мин. било тревожно от раздялата с майката, но
след като последната излязла от стаята бързо се успокоило и започнало да играе с баща си и
активно взаимодействала с него. На срещата на 17.02. детето не пожелало да се отдели от
майката, като процесът на раздялата им с участието на специалиста продължил около 30
мин. След като останало в стаята за среща с бащата, детето бързо навлязло в играта. При
разговор защо му е трудно да остава на срещите, то се разстроило и пожелало майка си, след
което се прибрало нещата, сбогувало се с баща си, а срещата била прекратена. На 02.03.2024
г. детето не пожелало да остане с бащата без майка си. След неуспешни опити от страна на
специалиста, било договорено срещата да бъде осъществена в сладкарница. По настояване
на детето то било закарано до там от майката и вкопчено в нея повтаряло, че не иска да
остава без нея. Майката останала на масите пред заведението. Детето общувало с баща си,
но многократно излизало при майка си. Провело и кратък телефонен разговор с баба си по
бащина линия. Както било договорено, след като специалистът напуснал заведението,
мястото му заела майката. На 09.03.2024 г. детето отново не искало да се отделя от майка си
и отказало да остане с баща си. Родителите започнали разговор, от който детето се
разстроило, поради което специалистът прекратил срещата. На 23.03.2024 г. детето не се
отделило от майката. Комуникацията между родителите станала силно емоционална и
специалистът извел детето от стаята. След връщането на детето, бащата поднесъл
подаръците, които носел от него и от бабата на детето за именния й ден, след което детето си
тръгнало с майката. На 13.04.2024 г. Т. отново отказала да пусне майка си и да остане с баща
си без нея. Бащата неколкотратно приканил детето да седне при него, опитвал се да
разговаря с нея, но тя не винаги му отговаряла. По предложение от страна на специалиста
майката седнала на една от пейките, като детето седнало в скута на майка си. Дадено било
време на детето да се настрои и да пусне майка си, но то отново отказало да я пусне. След
това със съгласието и на тримата срещата била прекратена. Специалистът опитал да разбере
причината за нежеланието на детето да остане без майка си, детето прошепнало на ухото на
специалиста, че на предната среща баща му го е тормозил, но не си спомня как. Бащата и
детето се разделили само вербално, като то до последно не пускало ръката на майка си. На
11.05.2024 г., детето казвало, че не иска да идва в „социалното“, но после останало с майка
си за срещата. В началото възникнал лек спор, целящ изясняване на причините за
нежеланието на детето да идва на срещата, при което детето се разстроило и повишавайки
тон казало на баща си, че му е обидена, защото е подал жалба срещу майка му. През цялото
време бащата приканвал детето за по-близък контакт, но детето рядко се отзовавало. След
като детето се успокоило, срещата продължила в игрова форма. По преценка на специалиста
участвала и майката, за да не се прекъсват игрите и взаимоотношенията между баща и дете.
Майката на няколко пъти се опитала да си тръгне, но детето не я пускало. На 25.05.2024 г.
майката заявила на специалиста, че този път няма да влезе, а детето – че не иска да се вижда
с баща си и отказало да влезе в сградата. Останало да чака в колата, като отново заявило, че
не иска да се среща с баща й и отново споменало жалбата, която е подал срещу майката.
След обсъждане на текущите правни процедури и издадената заповед срещу г-жа Д., г-н Д.
заявил, че няма против тя да присъства. Предложеното било предадено на от специалиста на
10
Т., която за трети път отказала да влезе, а майката заявила, че няма да присъства поради
наличието на издадената заповед. Предвид методиката на центъра детето било освободено, а
бащата бил запознат с категоричния отказ на детето да остане за среща.
В отговор на служебно изисканите от въззивния състав протоколи от проведени,
респ. непроведени срещи на бащата с детето за периода м.юни-август 2024 г. е постъпило
писмо от КСУДС гр. Ш., в което е посочено, че за посочения период режимът на лични
контакти съгласно определението на съда не се е осъществил, като срещата на 06.07.2024 г.
не се е състояла поради постъпило телефонно обаждане от бащата за негов служебен
ангажимент, за което майката е била информирана. Към писмото са приложени 8 протокола
за приемане и предаване на дете, от които се установява, че на 01.06.2924 г. детето отказало
да тръгне с баща си. На 08.06.2024 г. детето отказало да се отдели от майката, прегръщайки я
през кръста повтаряло „не искам“. На 15.06.2024 г. отново притисната до майката заявила,
че не иска. Бащата носел торбичка с подаръци за 01.06., които били предадени на детето
заедно с две куклички, които били любими на детето. Бащата казал няколко мили думи,
които детето изслушало спокойно, но останало прегърнато към майката. На 13.07.2024 г.
предаване на детето не било осъществено - отказало да осъществи контакт с бащата, като от
разстояние заявило „не искам да идвам“, разстроило се и отишло до колата при баба си.
Бащата се опитал да осъществи диалог с дъщеря си, но неуспешно. На 20.07.2024 г.
предаване на детето също не било осъществено. Детето не се отделило телесно от майка си,
като заявило, че няма да тръгне с баща си. Закупените подаръци от бащата със съдействието
на специалисти били предадени на детето. То заявило, че не приема баща си за баща, след
което той попитал „Така ли те възпитава майка ти?“ На 03.08.2024 г. детето отказало да
влезе в сградата и да се види с баща си. Въпреки опитите да го насърчат, то останало
непреклонно. На 10.08.2024 г. също не било осъществено предаване на детето – отказало
категорично. На 17.08.29024 г. също не било осъществено предаване на детето – отказало да
тръгне бащата или да остане за среща с него.
В първата инстанция са били призованите и разпитани, специалистите Н.К.А. и
М.С.Р. наблюдаващи срещите между бащата и детето в КСУДС – Ш..
Свид. Н.А. /психолог в КСУДС/ заявява, че е провела срещите на 03.02., 10.02., 09.03.
и на 23.03.2024 г. Сочи, че съгласно определението на съда срещите е трябвало да се
провеждат без присъствието на майката, но на всички срещи детето не искало да се отделя
от нея. На срещата на 03.02. свидетелката побутнала детето за раменцата, за да го насочи
към бащата и помолила майката да излезе. След това срещата минала спокойно - детето и
бащата се забавлявали по свой начин, не се притеснявало от баща си. На следващата среща
детето плачело, дърпало се. Близо половин час не успели да го отделят от майката, като след
това срещата протекла спокойно. На 09.03. детето отказвало да се раздели с майката, като
бащата изчакал на терасата 30-40 минути, след което между родителите възникнало
напрежение, детето се разстроило и свидетелката прекратила срещата. Майката предложила
да излязат извън комплекса, детето имало имен ден. Родителите не могли да се разберат и
отново възникнало напрежение между тях. Тогова свидетелката извела детето от стаята, за
11
да се разберат родителите. След като се върнали, бащата дръпнал рязко един стол и казал с
малко по-суров тон „Т., ела, седни, искам да ти дам подаръците, като ги разглеждаш, ако
искаш, си тръгвай, няма да настоявам.“ Детето седнало на стола срещу баща си, позволило
бащата да го помилва и гушне, разгледала подаръците. След първите две срещи майката
отишла при директорката, след което последната предложила на свидетелката да използва
други методи и да бъде внимателна. Разказва още, че майката правела опити да обясни на
детето, дори физически да го отдели от себе си, като дори го побутвала, но не успявала да го
отдели от себе си. Детето до такава степен се вкопчвало в майка си, че се вързало с колана
на палтото й. Тогава бащата казал „държиш се като бебе“, но заради конкретната ситуация,
извадил телефона си и попитал детето иска ли да го снима, за да види как изглежда.
Свидетелката споделя, че тези институционални срещи не се отразяват благоприятно по
отношение на бащата и детето и че конфликтът между родителите се отразявал на детето. С
всяка следваща среща имало ескалация в напрежението и нежаланието на детето да се
отдели от майка си. Може би не крайно категорично, но майката винаги се опитвала да
обясни на детето, че трябва да остане с баща си. Той също веднъж се опитал да обясни, че
това е по нареждане на съда и трябва да се изпълнява това нареждане.
Свид. М.Н. споделя, че по привременните мерки срещите трябвало да бъдат 10 само с
бащата и детето, като тя наблюдавала пет или шест от тях. В началото наблюдавала добър
контакт между Т. и баща й. Само на срещата на 17.02.2024 г. майката не присъствала, тъй
като в повечето случаи детето настоявало тя да остане. Бащата не се противопоставял да се
проведат и в този формат, за да има все пак контакти. С всяка следваща среща детето все по-
категорично отказвало да се отдели от майка си. На първата среща бащата и детето играли с
игри, които той донесъл и с тези от комплекса, не се налагало свидетелката да се намесва в
контакта между двамата, тъй като нещата били спокойни като цяло. На една от срещите
бащата искал да изясни защо й е трудно да остава на срещите, какво я разстройства. Т. не
могла да отговори, просто пожелала да си тръгне веднага. Това наложило да съберат нещата
на детето и да се обадят на майката да я вземе. Следващите срещи вече винаги били в
присъствието на майката, когато пак имало контакт между бащата и детето, но не така
пълноценен, както когато майката я няма. Срещите в присъствието на майката били
различни. Само последната среща била прекратена преждевременно, тъй като детето
отказало изобщо да влезе в сградата. Т. казвала, че се страхува от баща си. Свидетелката, за
да знае как да подходи, си позволила веднъж да я попита от какво точно се страхува. Детето
отговорило „той ме тормози“, но не могло да обясни в какво се изразява този тормоз, а на
следващата среща казало, че той се държи грубо с нея и това я напряга. След 13.04. имало
прекъсване на срещите, а следващата била на 11.05. Тогова детето казало, че е обидено на
баща си, защото е подал жалба срещу майката. Майката винаги обяснявала на детето, че
може да остане с баща си, че може да я пусне, но то се вкопчвало в нея. Майката винаги
водела детето освен в случаите, когато е болно, за което своевременно е уведомявала и са
пренасрочвали срещата /три срещи/, а по искане на бащата са били пренасрочени две срещи.
Присъствала на случай, в който детето се обръщало към баща си със „здравей, Г.“. Т. казвала
на баща си, че му е обидена за това, че е подал жалба срещу майка й. Бащата се опитал да й
12
обясни разбираемо как всъщност стоят нещета – че майка й първа е подала искане към съда,
за да могат да бъдат уредени техните взаимоотношения.
По делото са разпитани водените от страните свидетели К.Г.А., П.Л.К., И.Ц.Х., Т.
М.Д., М.И.Д.в и В.А.Г..
Свид. К.Г. сочи, че познава родителите и детето от шест години. Споделя, че С. е най-
близката й приятелка. Почти всеки ден общувала с нея и детето допреди раздялата на
страните. Само 2-3 пъти е била в присъствието и на тримата, като наблюденията й били, че
Г. е добър баща, обгрижващ детето все едно е принцеса. Въпреки отсъствията си, в малкото
време, което имал, се опитвал да даде на детето максимум любов. В периода май – октомври
2023 г. не са общували със С.. Описва майката като перфектен родител. Споделя, че майката
не се отделя от детето, което даже в началото за нея било малко плашещо как може да иска
да е постоянно с детето. След раздялата на родителите се видели със С. и детето преди Нова
година за 10-15 минути, а след това на 01.01.2024 г. до дома на бащата в гр. В.Т., тъй като
родителите имали уговорка в 10,00 ч. да се видят във връзка със съдебното споразумение.
Отишли към 12 часа. Докато пътували детето споделило, че иска да отиде в парка, а не
вкъщи. Майката и свидетелската обяснили на детето, че така трябва в момента и че с тати
ще отидат в парка. Срещата не се състояла. Детето не искало да слезе от колата, но в
момента в който слезли от колата Т. отишла до баща си и го гушнала. Той я взел, говорили,
казал й, че вкъщи има подаръци за нея, но тя искала да отиде в парка. Не пожелала да влезе
в къщата, въпреки че бащата предложил да влязат заедно с майка си. Детето започнало да
плаче и да крещи, изпаднало в истерия. Бащата също се разстроил. Опитал се да я докосне,
да я хване, без да й прави нищо, но детето не искало да тръгне. На тази дата според
свидетелката бащата все едно бил друг човек, съдейки от това, което казал на детето „тате,
имаме споразумение и ти трябва да дойдеш“, „ще извикам полиция“ и че майка му ще има
проблеми. С. му казала, че не иска да коментират такива неща пред детето и се опитала да
убеди детето, че трябва да остане при баща си. Споделя за случай в Ш. от миналата година,
когато докато говорела със С. по телефона дошла полиция по сигнал на съсед, защото С.
била спряла пред един гараж. Тогава детето видяло патрулната кола и си помислило, че това
са лошите хора, които искат да я вземат. Споделя, че на рождения ден на детето бащата и
семейството му си били тръгнали бързо /разминали се по пътя/, а С. обяснила на детето, че
баща му има работа и затова се наложило да си тръгне.
Свид. П.Л.К. разказва, че познава С. още преди да забременее, като приятели, а с Г. се
е виждала два пъти на обща семейна сбирка. Със С. се виждали по-често във В.Т. и в Ш.,
когато е идвала само с детето. Споделя, че още от доста малка Т. има силна привързаност
към майки си. Описва С. и Г. като много интелигентни и ерудирани. Сега се виждали в Ш.
със С. и детето. То било спокойно, не било лишено от нищо, ходило на народни танци,
тенис, имало много приятели. Много пъти виждала С. да инициира Т. да се обади и да говори
с баща си. Не е чувала да казва нещо лошо на детето за баща му. Посещавала е дома, в който
майката и детето живеят в Ш.. Детето си имало детска стая с всичко необходимо. Майката и
детето спели заедно в една стая.
13
Свид. И.Ц.Х. заявява, че познава С. от 1996 г. и родителите й. Поддържали със С.
приятелски отношения. Общували по телефона и се виждали, когато си идвала в Ш.. С Г.
имала контакт само веднъж няколко месеца преди страните да се разделят, когато
придружила родителите на С. да вземат Т. за уикенд в Ш.. Преди време С. се прибрала с
детето в Ш. и споделила за проблемите, които имали. В присъствието на детето майката
говорела изключително спокойно. През м. октомври се видяли със С. и казали на детето, че
трябва да се среща с тати, но тогава то казало, че не иска да чува баща си, защото се
разстройва. Споделило, че предходната вечер разговаряло с баща си и че когато говори с
него се разстройва. От С. знаела, че след този разговор бащата е идвал един или два пъти, но
срещите им били изключително кратки, тъй като имал работа. От С. и майка й К. знаела, че
на 01.01. и за Коледа С. е завела детето във В.Т., но то изразило нежелание да остане с баща
си. Сочи, че първият учебен ден на детето било в ОУ „П. Волов“ в Ш.. Виждала е снимки от
събитието, на които детето било усмихнато и заедно с братовчедка му, която е в същото
училище. Няколко дни било в това училище, след което бил записано в НУ „Илия Р.
Блъсков“, което се намирало в непосредствена близост до жилището, където живее в
момента детето. От 15.09.2023 г. детето е посещавала училище. Заявява, че майката е
изключително отговорна, детето било добре обгрижвано, гледано и възпитано. Споделя, че
при Г. й направил добро впечатление.
Свид. Т. М.Д. /майка на ответника/ заявява, че познава Т. от самото й раждане и от
малка се е грижела за нея. Т. била на шест месеца, когато родителите й я оставили за първи
път на нейните грижи и заминали за седмица на море. През годините се е налагало да се
грижи за детето в различни периоди, когато родителите са били ангажирани служебно.
Споделя, че връзката между С. и Г. през годините била много бурна. През 2018 г. се
разделили, като събирането им до известна степен било повлияно от свидетелката и съпруга
й. Разказва с какъв трепет Т. очаквала първия учебен – една по една си вадило вещите от
торба, за да й ги покаже, да ги обясни. Детето разказвало и на нейна съседка с каква рокля
ще бъде за първия учебен ден, че ще учи в училището на тяхната улица. Знаейки в
общината, че бащата има първокласничка, го разпределили като представител на дирекция
образование за първия учебен ден в училището на детето. По-късно свидетелката разбрала,
че директората на училището и учителката са забавили тържеството, за да дойдат Д. и
дъщеря му. Сочи, че по документи Т. е започнала училище на 03.10.2023 г. Сочи, че на
13.09.2023 г. родителите на С. дошли внезапно. Заявили, че тръгват и вземат дъщеря си и
детето. Тогава детето се вкопчило в баща си и заявило, че няма да ходи в Ш., при което
майката и бабата започнали да го дърпат. Детето боготворяло баща си, а сега виждала
изключителна промяна в детето. Когато отишли на рождения ден на детето, то било вяло и
се държало с тях като с непознати. В първите им разговори по телефона детето било
отворено към свидетелката, докато в последващите разговори на изпратените от нея целувки
отвръщало само „добре“, а преди си имали фраза „бабо, целувам те безкрай, милион пъти“ и
търсело най-голямото число. През м. октомври заедно с ответника се видели с детето в гр.
Ш.. Майката се държала вербално агресивно, а на два пъти издърпала ръцете на детето от
тези на свидетелката с думите „коя си ти, не ми пипай детето“. След това свидетелката
14
видяла Т. на 24-ти, в Ш.. Първоначално стояла на страни, за да не пречи на срещата между
баща и дъщеря. После С. й казала да отиде при тях. Детето много се радвало на баща си,
залепило сърчица на телефоните им. В момента, в който свидетелката попитала кога ще ни
дойдеш на гости, Т. замръзнала, погледнала към майка си и млъкнала. Тогава ответникът й
направил знак да не продължава темата. След това дошли на 27-ми със служител на ЧСИ.
Майката подала раничката на бащата, детето започвало да плаче „искам при мама, не искам
да ходя никъде“. Служителката била много внимателна към детето и успяла да го успокои.
Опитала да се намеси „една персона“, която провалила срещата между бащата и детето на
първи януари, но ЧСИ я предупредил, че ще й бъде наложена глоба и да се отстрани. Детето
плачело през цялото време, а на въпроса на служителката защо не иска, детето отговорило
„защото тати ще подаде жалба срещу мама и ще извика полиция“. После детето надало
писък, изпаднало в истерия. На 12-ти среща не се провела, тъй като детето било болно, а в
болничния лист била записана препоръка детето да не пътува. Сочи, че от септември месец
до датата на заседанието бащата не е вземал детето без присъствието на майката. От
идването на детето в Ш. телефонът на Т. бил изключен. Като на въпроса къде й е телефонът,
Т. веднъж казала, че е в скрина на баба й, втория път – че не знае къде е, третият път – че
вече няма да има телефон, защото е ученичка. Твърди, че след като страните вече били
решили да се разделят, Г. предложил на С. споделено родителство, като казал, че ще поеме
всички разноски, като след време в зависимост от отношенията им можело пак да се съберат.
По делото е разпитан и свидетелят М.И.Д.в /без родство със страните/, който споделя,
че познава Г. от 30 години. Известно му е, че в момента С. и Г. не живеят заедно след като на
14-15 септември С. взела детето им и се прибрала при родителите си в Ш.. Присъствал на
телефонни разговори между бащата и детето, при който все едно майката говори през
детето. Присъствал и на първата среща след раздялата им, която била до ОМВ
бензиностанция. Детето реагирало доста положително като видяло баща си. Г. попитал С.
може ли да остане насаме с детето, но С. категорично му отказала. Придружил Г. и при
следващото му идване в Ш., което било след като бащата разбрал, че детето не е записано и
не посещава училище. Тогава бащата пуснал жалба до социалните, която била подготвена
предварително. Десет минути след като напуснали сградата на социалните, се обадила С. и
доста афектирана казала на Г. „Как можа да причиниш това на мен, на детето ми“. Г. попитал
може ли да говори с детето, но то казало същото „как можеш да ни причиниш това“ и
плачело. Върнали се при социалните. С. била със сестра си, която според свидетеля проявила
здрав разум и Г. останал насаме с дъщеря си. Свидетелят споделя, че е ходил често в
жилището, което са обитавали С., Г. и детето – било много добре обзаведено, със
самостоятелна стая за детето и с нуждите условия за отглеждането му. През последните три
години спрял да посещава дома им, тъй като се чувствал неудобно заради отношението на С.
към Г..
От разпита на свидетелката В.А.Г. /без родство със страните/ се установява, че
познава страните и детето им. Споделя, че на 01.01.2024 г. около 12 часа се разхождала с две
15
свои приятели, когато минали покрай жилището им, когато чула неразбория. Видяла как Т.
се задава към баща си и се прегърнали. Майката извикала нещо на детето, но свидетелката
не чула какво. Чула още от страна на майката крясъци и векове спрямо Г.. Не видяла
присъствие на полиция. Не видяла дали детето е останало при баща си, а само как се
отстранило от него, тъй като вече не били в полезрението й. Една от приятелките й – Л.,
направила снимки и клип, тъй като чули гюрултия и викове.
В първата инстанция е извършен оглед на веществено доказателство – флашпамет,
предоставено от ответника, съдържащи 2 бр. видоезаписа и 2 бр. снимки. От видеозапис №1
се установява, че ответникът спори със свид. К.А. и докато спорят се приближава към
детето, кляка пред него и разговарят. Ръката на детето е хваната от майката, след което и
ответникът хваща ръката на детето с две ръце, като ищцата говори с детето, от време на
време прекъсва разговора с Т., за да спори с бащата, после гушва детето и му казва нещо на
ухо, след което отново я хваща за ръка. Ищцата прави опит да тръгне, държейки детето за
ръка, тъй като детето не тръгва, тя се връща и я прегръща през кръста. Бащата се изправя и
продължава да държи ръката на детето, майката се изправя, вдига детето и тръгва. Бащата
пуска ръката на Т., спори със свид. А.. На видеозапис №2 се виждали сгради, улици,
междублоково пространство и кола са движи на заден ход. На снимка № 1 се виждат ищцата
и свид. А., застанали с гръб, бащата е клекнал пред тях с лице към камерата и е прегърнал
детето, а на снимка №2 - как бащата и свид. А. са клекнали, а майката закопчава якето на
детето.
Изслушана в хода на първоинстанционното производство, майката заявява, че не
желае детето да се дели от баща си. Опитвала се многократно да се разберат, но получавала
само заплахи, че ще вземе детето, ще я унищожи, ще лежи на пода пред вратата му, обиждал
я, които заплахи и обиди били чути и от детето. Смята, че това е причината детето да не
иска да ходи при баща си. Откакто бащата подал сигнал до ДСП, детето изпитвало страх, че
ще бъде отнета от майката. За да се адаптира детето и да се убеди, че няма да бъде отнето от
нея, канила бащата на различни празници да дойде в Ш., за да прекара време с детето.
Детето само заявило на баща си, че не искало да ходи с него във В.Т. без нея.
Пред въззивата инстанция заявява, че всячески се опитва да помогне за
взаимоотношения между баща и дъщеря, но се случвало така, че идвайки бащата започнал
да напада нея и детето, от което поведение детето започнало да се отдръпва. Част от
срещите не се осъществили, тъй не уведомил, че няма да дойде, а те с дъщеря си чакали
около 20 минути в присъствието на психолога да се яви някой.
Изслушан в хода първоинстанционното производство бащата заявява, че имали
изградена силна връзка с детето. Когато майката отсъствала, включително и при
командировки, по 10 дни, седмица детето е оставало с него, вкл. и болно са се гледали. След
внезапната им раздяла с дъщеря му в началото разговорите им били по телефона, в
последствие поведението на детето започнало да се променя – станало по-дръпнато, по-
отчуждено и потиснато, не отговаряло на абсолютно елементарни въпроси. По молба на
майката спрял да казва на детето да не се притеснява и че ще дойде във В.Т., тъй като се
16
разстройвало и започнало два плаче. Липсвала вече естествената комуникация между него и
детето. Под натиска на майката и за да щади психиката на детето започнал да се обажда по-
рядко. Държи детето да се възстанови, да не се отчуждава от него, бащата да не се
обезличава от съзнанието му. Многократно идвал в Ш., но не е имал възможност да остане
насаме с дъщеря си. Водили многократни разговори с майката преди делото по въпроса за
детето, но останал с убеждението, че то се ползва като средство за наказание, оръжие и
отмъщение срещу него.
Пред настоящата инстанция заявява, че наблюдавайки целия процес на последните
срещи просто искал да види детето си поне за една минута и да му каже, че го обича и да си
тръгне с ясната идея, че не може да остане насаме с него. На последната среща майката се
обадила на тел. 112 след като детето му казало, че е лъжец и го нарича „Г.“, а той си
позволил да каже „Теди, дръж се прилично“. След това взел решение на 10-та среща, която
се падала на 07.09.2024 г., да не причиняват повече това на детето и се отдръпнал в името на
детето, за да не го чувства така неспокойно, когато идва на срещите.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Гр. д. №2295/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от С. К. Д. срещу Г. Д. Д.. Към съда са отправени искания на Д. да
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Т.Г. Д.а; на ответника бъде определен режим на лични отношения с детето /сочи конкретен
режим/; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка на дете от
родител в размер на 500,00 лв. месечно. С подадения отговор на исковата молба ответникът
възразил родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката и
моли да бъдат предоставени на него.
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак и от 14.09.2023 г.
не живеят заедно, като въпросът за упражняване на родителските права и местоживеенето
на роденото от фактическо им съжителство дете Т., не е уреден помежду им и е спорен,
обуславящо допустимост на предявения иск, намиращ своето правно основание в
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК.
Съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от СК и установената задължителна и трайна
съдебна практика, за да се произнесе по възникналия спор и да прецени на кой от родителите
да предостави родителските права по отношение на децата, съдът следва да се ръководи най-
вече от интереса на детето. В понятието "интерес на детето" се включат необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане
хармонично развита личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не
на първостепенно значение, не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето
- обезпечаване на жилище, битови условия и др.
Дадените с ППВС №1/12.11.1974 г. задължителни указания на съдилищата относно
това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от
родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, са
17
релевантни и при действието на действащия СК от 2009 г. (който закрепва нормативно и
някои от посочените в Постановлението критерии в чл. 59, ал. 4 СК) и са възпроизведени в
редица решения, постановени от касационната инстанция: От значение за определяне на
мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки
отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на
детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази
всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите,
полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата,
привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на
живот, с които всеки от родителите разполага.
Най-добрият интерес на детето е определен в § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето
като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства - желанията и
чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето,
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите
да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата.
Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в законите или в ППВС
обстоятелства, като мотивира значението им. Важни за преценката са всички релевантни
обстоятелства в тяхната съвкупност, като те могат да бъдат от най-разнообразно естество, а
не само отделни факти.
И двамата родители, в хода на процеса, са категорични в желанието си да отглеждат и
възпитават Т., като им се определят родителските права и местоживеенето на детето при тях.
След внимателно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, въззивната
инстанция намира, че по критериите желанието на родителите да отглеждат и възпитават
детето си, грижи и отношение на родителите към детето, привързаността на всеки от тях към
детето и двамата родители имат еднакъв потенциал.
Съдът намира, че от гласните доказателства (водените от всяка от страните свидетели)
се установява, че до раздялата им и двамата родители са полагали необходимите грижи по
отглеждане и възпитание на детето, като в основната си степен същите са били
осъществявани от майката, особено в по-малка възраст на Т.. Майката е била тази, която
основно се е грижела за детето, тъй като бащата е бил трудово по-ангажиран, за да осигурява
финансови средства за семейството. От показанията на нито един от свидетелите не се
установи някой от родителите да е неглижирал грижите към Т.. Установи се дори, че животът
на майката е бил изцяло концентриран около детето, като след 3-годишната й възраст, когато
бащата предложил да бъде отделена и да спи вече в детската й стая, майката изявила
нежелание да се отдели от детето си и се преместила в детската стая, където останала да спи
до раздялата. От събраните гласни доказателства и закюлючението на СППЕ се установява,
че бащата въпреки трудовата си ангажираност (работел на 8-часов работен ден в община
В.Т., имал и ангажименти като международен и национален футболен съдия през уикендите)
18
е успявал в свободното си време да прекарва пълноценно с детето си и между тях е била
изградена силна връзка. След фактическата раздяла на родителите (14.09.2023 г.) майката е
продължила да полага основните грижи по отглеждането и възпитанието на Т., с помощта на
родителите си, за детето се полагат необходимите грижи, създадени са подходящи условия за
пълноценно му развитие.
Еднакъв е потенциалът на родителите и по критериите възможност за помощ от трети
лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот. И
двамата родители имат жилища, в които живеят – бащата лично негово, а майката
предоставено от нейната баба. И двамата са финансово обезпечени и са в състояние да
задоволят потребностите на детето и могат да разчитат на подкрепата на своите родители.
Детето към момента е ученичка във втори клас в гр. Ш., намерила е своята среда в училище,
участва в извънкласни занимания (детска танцова група и тренировки по тенис на корт),
чувства добре, свикнало е с обкръжението и средата, в която е към настоящия момент.
По критерия привързаност на детето. Безспорни са доказателствата, че детето се
чувства добре в присъствието на майка си и е силно привързана към нея. Установено е, че
детето е било силно привързано към баща си. Няма данни след раздялата бащата да се е
дезинтересил от детето. От друга страна обаче се установи, че въпреки желанието на бащата
и усилията му да общува с детето е налице емоционален срив в поведението на детето към
баща. Бащата е напълно дисквалифициран от живота на детето, което категорично отказва
да общува с баща си. Това се установява от свидетелските показания, от констатациите в
протоколите за срещи и предаване на дете и заключението на СППЕ. Не се установява тезата
на майката, че вина за нежеланието на детето да общува с баща си се корени само в
поведението на самия баща /още докато са живели заедно/, доколкото детето е присъствало
на скандали между родителите и в присъствието на детето бащата е казал майката да се
изнесат с детето на квартира в гр. В.Т.. По делото се установи, че детето е присъствало на
скандали между родителите, но вещите лица са категорични, че това вероятно е травмирало
детето, а отчуждението е започнало след раздялата на родителите. От интервюто на бащата
за нуждите на СППЕ може да се извлекат данни, че вероятно думите на бащата майката и
детето да излязат на квартира да са били казани в присъствието на детето, според вещите
лица знанието за това също води до травматизъм, но не до отчуждение. В тази връзка не
може да не се отчете и установеното по делото, че Т. е била отделена от баща си внезапно,
когато на 14.09.2023 г. ищцата без да предупреди съжителя си и баща на детето е напуснала
гр. В.Т. и се преместила в гр. Ш. и в продължение на няколко дни е отказвала да осъществи
контакт с ответника и той е нямал информация къде са тя и детето. Това рязко отделяне на
детето от неговия баща е поставило началото на този емоционален срив и последвалото
отчуждение към бащата. Установено е, че вече една година бащата няма пълноценни
контакти с детето си (дори и след постановените привременни мерки) въпреки усилията му
в тази посока. Още при първата среща, когато бащата идва в Ш., майката не е позволила той
да остане насаме с детето. Нямало е никаква основателна причина майката да се притеснява
детето да общува с баща си без нейното присъствие след като допреди няколко дни то е било
19
ежедневно с баща си, имало и периоди от седмица и повече дни, в които бащата сам се е
грижил за детето и то е било привързано към него. Не може да не се отчете и установеното
по делото, че майката споделя с детето за конфликтите с баща му и водените дела. Установи
се, че детето е твърде запознато с водените между родителите дела. Този извод се налага от
съвкупната преценка на споделеното от детето при изслушването му в специализираното
помещение, така и при изслушването му от вещите лица за нуждите на комплексната СППЕ,
констатирано и от тях. Всичко това е допринесло само за няколко месеца фигурата на бащата
да е тотално дисквалифицирана, да превърне бащата в лош в очите на детето и в крайна
сметка до отчуждение на детето към бащата. Проследявайки във времето протоколите за
проведени срещи между Т. и баща й, ясно се вижда в първите срещи все още връзката между
бащата и детето и как в последствие за изключително кратко време детето то тотално
отказва всякакъв контакт с баща си. Според вещите лица, в случая майката е по-значимият
родителски обект за детето и тя е тази, която е следвало да поеме отговорността за
съхраняване на връзката между детето и неговия баща. Вместо това тя е прехвърлила
отговорността си върху детето – че то не желае да се среща с баща си. Всичко това е част от
отчуждаващото поведение на майката, независимо дали го осъзнава или не и дали
поведението й е умилено или не. Според вещите лица нежеланието на детето да остава
насаме с бащата се дължа на това, че то е силно привързано към майката и се идентифицира
с нея. Детето е интегрирало негативните емоции на майката по отношение на бащата, като
изградило негативен образ за своя баща. За да се изключи от конфликта на лоялност към
бащата, то изцяло е възприело гледната точка на майката и е лоялно към нея; копира
нейното поведение и гледна точка, за да се избави от тежестта на конфликта на лоялност
между това, което му се приказва и вижда и това, което се е случило или се случва с баща
му. Затова е изключително важно какво поведение има майката към бащата в присъствието
на детето. Защото, както и вещото лице д-р Топалова сочи, Т. може много добре да се
ориентира само по поведението на майката в присъствието на бащата. Затова, заявяват
вещите лица, майката трябва да пусне обратно детето при бащата не физически, а
психически, като приеме позитивно и да подкрепи контактите на детето с бащата.
Съгласно мотивите на ППВС №1/74 г. желанието на родителите и това на децата, а и
мненията на близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание
и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интереса на децата.
Изслушано пред първата инстанция, навършилото 8 г. малолетно дете Т. (към настоящия
момент на 8 г. и 8м.) е споделило, че се притеснява някой да не я вземе от майка, че е
свикнало с майка си и иска да си остане в Ш.. Съществуващата дълбока емоционална
връзка, която детето има със своята майка (до степен на прилепчивост) и желанието да живее
с мама са обясними. Но категоричното нежеланието на Т. да бъде със своя баща, дори да
общува с него, защото я разстройва, говори за въвличането й в родителския конфликт и
използването й като оръжие срещу бащата. От изслушването на детето е очевидно, че Т. е
изключително интелигентно, възпитано и емоционално дете, но в същото време с оглед
възрастта си и обстоятелството, че майката е най-значимата фигура в живота й и особено
след раздялата на родителите, тя не е била в състояние да съхрани обичта си и към двамата
20
родители в ситуацията на внезапното й откъсване от другия родител и липсата на подход от
страна на майката да съхрани връзката с бащата, който е останал във В.Т. и с когото вече
неизбежно ще се вижда по-рядко. От изразите на детето може да се извлече влиянието върху
детето от сключващото се между родителите, което то дълбоко преживява, но поради
възрастта си не е в състояние да се справи. Според съда доводите на детето, че се притеснява
някой да не я вземе от майка й, са израз на страх да не загуби най-значимата фигура в
живота си – майка си, а не осъзнато и искрено нежелание да не общува с баща си и той да
присъства в живота й.
По критериите пол и възраст на детето: В ППВС №1/1974 г. е разяснено, че възрастта
е от значение, когато наред с другите обстоятелства, детето се нуждае от определени
родителски грижи, като децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с
разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа и в такива случаи
майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Предвид тези
разяснения, 8-годишната възраст на момиченцето не предопределя превес за майката по този
критерий. Предвид установеното от свидетелските показания, социалните доклади и СППЕ
Т. е самостоятелна, не се установява да е дете със здравословни проблеми, да има
специфични проблеми, за справянето с които майката да е по-пригодна. В разясненията в
цитираното постановление е прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчета, както и че
особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст.
Предоставянето в подобен случай на родителските права на бащата е изведено като
изключение, при установен "лош морал" на майката или че "няма необходимите качества да
упражнява родителските права над децата". Детето Т. е на 8 г и 8 м., установи се
пълноценното участието на бащата в отглеждането и възпитанието на Т. до 7-годишната й
възраст и по-голямата му взискателност към детето, поради което съдът намира, че в случая
полът и възрастта на Т. не могат да обосноват извод за абсолютен превес на майката по този
критерий.
Обосновани са изводите на районния съд, че и двамата родители имат компрометиран
родителски капацитет и че Т. е дете в риск по смисъла на ЗЗДет. и спрямо нея и родителите й
следва да бъдат предприети мерки за подкрепа, като изцяло се възприемат от въззивната
инстанция, която на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях в пълнотата им.
Като съобрази всички критерии и обстоятелства в тази връзка, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето
също да се определи нея. За да достигне до този извод съдът съобразни обстоятелството, че
от раждането на детето и до момента майката се грижи за него. Тя е по-значимата и сигурна
фигура в живота й. Съществувалата емоционална връзка между баща-дъщеря е разрушена и
в момента детето е много отчуждено към бащата. Детето е свикнало с живота в Ш.,
свикнало е с класа си в училище, поради което отделянето й в този момент от средата й би
рефлектирало още върху психическото й състояние, което не е удачно с оглед крехката й
възраст и предвид становището на вещите лица, че внезапното отделяне на детето от
21
майката ще е тежка травма за него.
На бащата следва да се определи режим на лични контакти. Както вече нееднократно
се посочи детето е много отчуждено от бащата. Предвид това и с цел възстановяване на
връзката с бащата и нейното съхраняване, на същия следва да бъде предоставен режим на
лични контакти, съобразен и с местоживеенето на родителя и детето. Бащата живее в гр.
В.Т., а детето ще живее в гр. Ш.. Това отчуждение трябва да се преодолее и то с активното
съдействие на майката, която да подкрепи контактите на бащата с детето. С оглед дадените
препоръки от вещите лица и на двамата родители е необходимо да се окаже психологична
подкрепа, за да се справят с изключително тежката и вредна ситуация, в която се намира
детето им.
Настоящият съдебен състав споделя режима на лични контакти, определен от
първоинстанционния съд, имащ за цел да възстанови плавно и без особени сътресения
връзката между бащата и детето и на основание чл. 272 от ГПК препраща към него.
Съобразен е с установените по делото факти и ще даде възможност на бащата и детето да
възстановят емоционалната си връзка. Чрез определените мерки се осигурява възможност на
детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители и желанието на всеки от тях
да разполага с достатъчно време, за да прояви любов и загриженост към детето си.
Определените мерки за подкрепа на родителите за преодоляване на родителското
отчуждение са подходящи и съобразени с установените по делото обстоятелства и
невъзможността на двамата родители вече една година да преодолеят сътресенията от
раздялата им и конфликтите между тях, в които е въвлечено и детето. Неосъзнаването от
родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или
активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем
и неоказване на съдействие за преодоляването му чрез предписаните от съда мерки, са
основание за предприемане на действия по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.
Пред настоящата инстанция бащата заявява, че една по-рязка промяна в режима ще
даде възможност за възстановяване на контакта и детето ще види с първата, втората среща,
че всичко е наред и ще се успокои, което според съда не би следвало да бъде извършено с
оглед заключението на СППЕ, че детето е негативно настроено към баща си и следва първо
да се работи с него, за да приеме отново позитивно бащата. Ето защо една рязка промяна би
се отразила изключително негативно върху състоянието на детето.
Що се отнася до оплакването, че съдът не е определил време бащата да контактува с
дъщеря си по телефон или социална мрежа, към настоящия момент, с оглед нежеланието на
детето да контактува с бащата и възрастта му, съдът намира, че не следва да заставя детето и
на такава комуникация. При възстановяване на комуникацията между бащата и детето, няма
пречка по договорка между родителите при съобразяване с режима на детето, бащата и
детето да осъществяват комуникация по телефон или социална мрежа.
Изтъкнатото относно режима на лични контакти в частта за официалните празници,
съдът намира, че е несвоевременно заявено /едва с писмените бележки/, освен това е видно,
че самите празници са разделени между двамата родители, а и датите, определени за бащата,
22
също са част от празника.
Предвид установените доходи на родителите, възрастта на Т. /8 г. и 8 м./, към момента
ученичка във втори клас и като съобрази съответните за възрастта на детето потребности, че
детето посещава извънкласни занимания и доколкото по делото не е установена
необходимост от някакви извънредни разходи, месечната издръжка за детето, която съдът
определя е в размер на 700 лв. за детето, от която предвид почти тройно по-високите доходи
на бащата от тези на майката и значително над средния осигурителен доход за страна и
липсата на алименти задължения към други низходящи, същият ще следва да заплаща сумата
от 400 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката.
Следва да се обърне внимание на страните, че в интерес на детето, следва да направят
необходимите усилия да спазват нормални отношения помежду си и да помогнат на детето
си да се справи със ситуацията и с помощта на мерките за подкрепа с общи усилия да
възстановят разрушената връзка между бащата и детето. Няма пречки при трайно изменение
на релевантните затова обстоятелства предоставянето на родителските права, определеното
местоживеене на детето, режим на лични отношения и издръжка, да бъдат изменени по реда
на СК.
Първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
направените от последната разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №530 от 09.07.2024 г. по гр.д. №2295/2023 г. на ШРС.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН ********** от гр. В.Т., ул. „Ц.., да заплати на С. К. Д., ЕГН
********** от гр. Ш., ул. „П..... деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на
1000 лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23