Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 01.06.2009                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                       първи граждански състав

На двадесет и втори май                                              две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.В.

 

Секретар: П.В.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9 по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Иск с правно основание член 71, ал. 2 от СК.

         Ищцата - К.Г.К. твърди, че ответника е баща на малолетното дете – Любомир – роден на 11.07.2002г., като страните са живеели заедно до месец март 2003г. След фактическата раздяла, породена от постоянната употреба на алкохол от ответника и безотговорното му отношение към ищцата и детето, последните заживели в дома на родителите на ищцата. Твърди, че канила ответника да посети сина си, както и търсила от него финансова помощ за отглеждането му. Посещавала същия в София, когато детето пораснало, за да се видят, но той отказвал. По повод заведени дела за издръжка и наказателно дело за неплащане на такава, ответникът осъществил контакт с детето си през 2004г. и еднократно през месец февруари 2005г. Твърди, че до настоящия момент ответникът не пожелавал да види детето си, не го търси по празници и за рождените му дни. До настоящия момент няма връзка с него. Предвид обстоятелството, че не може да открие ответника да даде декларация за съгласие детето да пътува в чужбина, за същото остава невъзможно да се предвижва, което представлява нарушение на правата му, регламентирани в Конвенцията за правата на детето. МОЛИ съда да постановяване на решение, с което съдът да разреши детето ЛЮБОМИР ИНОВ В.,*** с ЕГН ********** да пътува с майка си или с упълномощено от нея лице зад граница, като напуска пределите на Република България и се завръща в нея неограничено във времето до навършване на пълнолетие. Претендира направените по делото разноски.

         Ответникът - И.Л.В. не взима становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

         От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 275 от 12.07.2002г. на Община Карлово се установява, че страните по делото са родители на детето Любомир Инов В., родено на 12.07.2002г. От представените по делото протокол от съдебно заседание от 14.09.2004г. по гражданско дело № 416/2004г. на КРС и приложените дознания № 348/2007г., № 523/2008г. на РУ на МВР – Карлово, както и НЧХД № 3/2005г. на КРС се установява, че ответникът по силата на постигната съдебна спогодба се е задължил да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 120.00 лева, като във връзка с неплащането на същата от ответника, ищцата е завела наказателни производства.

         Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал гласни доказателства на ищцата чрез разпит на осигурени от нея свидетели. От показанията на свидетелката Иванка Славчева се установява, че  страните не живеят заедно като съпрузи от 2003г., като същата живее с детето в град Карлово. Контактите на ответника с детето са инцидентни, а именно - във връзка с присъствието му в града по повод заведени срещу него дела през 2004г. Тогава същият видял детето за малко пред съда, но отказал да им гостува у тях, за да се види повече с детето. По-късно, през 2005г. ищцата заминала за София с детето при ответника за Нова година, за да бъдат по празниците заедно и за да не се прекъсва връзката между баща и дете. Твърди, че ищцата винаги е правила опити бащата и детето да поддържат връзка, но не срещала такъв интерес от ответника. Твърди, че след 2005г. бащата не е правил опити да се вижда с детето и не се обаждал по телефона. Твърди, че ищцата е търсила ответника, за да подпише същия пълномощно, с което детето да пътува в чужбина, но същия не проявявал интерес.

         Свидетелката Стояна К., майка на ищцата, също твърди, че страните са разделени от 2003г. и от тогава до настоящия момент ищцата с детето живеят в град Карлово, в дома ú. Твърди, че бащата не се интересува от детето. Разказва за единичен случай, при който във връзка със заведено дело през 2005г., ответникът бил в Карлово и тогава видял детето, което в последствие закарал в домът им с колата. След 2005г., ищцата правила опит да се свърже с него, но той отказвал, както и отказвал срещи с детето. Твърди, че през последните години, ищцата няма контакти с ответника.

Свидетелката Кръстана Драганова, кръстница на детето твърди, че след като страните се разделили, бащата (ответника) не е търсил детето. Твърди, че ищцата го е търсила, за да може да се види с детето, но той отказвал, като заявявал, че няма възможност и време. Разказва за два единични случая през 2004г.  и праз месец февруари 2005г., когато по повод на заведени дела  срещу него, същият бил в града и видял за малко детето. Тогава при покана от ищцата да им гостува у тях, той отказал. Твърди, че не се обажда на детето и за рождените му дни въпреки, че предния ден ищцата му се обажда по телефона, за да му напомни за датата на събитието, за което да поздрави детето. Твърди, че често заедно с ищцата пребивават в София за по два, три дни, придружавани понякога и с децата им. Ищцата му се обажда, за да го осведоми че са там и ако има възможност да се обади и да се видят, но същият не изявявал желание.  Твърди, че се налагало детето да пътува в чужбина и ищцата е търсила ответника, за да даде документ за съгласие за извеждане на детето в чужбина. Той се е съгласявал, но в последствие не вдигал телефона и така не можело да се осъществи среща със него във връзка с това.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд. В настоящия случай е налице спор между страните дали да пътува детето Любомир Инов В. в чужбина.

Установи се от приетите гласни доказателства, че единствено майката се грижи за възпитаването и отглеждането на детето. В тази връзка, съдът, кредитира изцяло показанията на Стояна К. и Кръстана Драганова, преценени и в условията на непосредственост, макар и дадени от лица в кръга на член 172 от ГПК, доколкото именно тези свидетели - майка на ищцата, респ. кръстница на детето имат, непосредствени и преки впечатления от съвместното съжителство на страните и от грижите, които е полагал и полага всеки един от родителите за детето, още повече, че свидетелката Стояна Кунчев живее с тях в едно общо домакинство. Ищцата, майка на детето, желае същото да пътува и в чужбина.

От приетите по делото доказателствата, се налага изводът, че ответникът проявява незаинтересованост по отношение на детето. Същият не се отзовава към молбите на ищцата за даване на писмено съгласие детето да пътува в чужбина. Ответникът, с оглед дадената му процесуална възможност не е изразил пред съда становище по искането на ищцата, детето зад граница.

Съдът преценява, че е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътуват зад граница, придружавани от майка си или от упълномощено от него пълнолетно лице. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Ето защо, съдът намира, че следва да даде възможност на детето на пътува свободно зад граница. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за пътуване извън пределите на страната, имайки предвид пълната му дезинтересованост от живота на детето си, това съгласие по силата на разпоредбата на член 72 от СК, следва да бъде заместено с решение на съда. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде разрешено детето да напуска пределите на страната придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице.

Разноски по делото претендира само ищцата. На основание член 78, ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на иска такива следва да ú се присъдят в пълен размер, а именно в размер на 230.00 лева, от които 30.00 лева представляват платена държавна такса и 200.00 лева платено адвокатско възнаграждение.

                  Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         РАЗРЕШАВА на детето ЛЮБОМИР ИНОВ В.,*** с ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България с майка си К.Г.К. *** с ЕГН ********** или с упълномощено от нея пълнолетно лице, като напуска пределите на страната и се завръща в нея неограничено във времето до навършване на пълнолетие, без да е необходимо за целта съгласието на бащата И.Л.В. ***, бул. “Цар Борис ІІІ” № 54, бл. 19, ет. 5, вх. В, ап. 16 с ЕГН **********.

ОСЪЖДА, И.Л.В. ***, бул. “Цар Борис ІІІ” № 54, бл. 19, ет. 5, вх. В, ап. 16 с ЕГН ********** да заплати на К.Г.К. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 230.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в четиринадесет  дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: