РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Тутракан, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100570 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
„Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу С. Н. В. с ЕГН **********.
Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед №
226/31.08.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 457/2021 на РС Тутракан, срещу която в срок е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. В хода на исковото производство е редовно
предявен насрещен иск, който е преценен от съда като допустим.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца постоянен адрес на ответницата в гр. Тутракан – чл. 105
ГПК, и от цената на първоначалния иск, която е 271,35 лева за главницата и
12,85 лева за мораторната лихва. Довнесена е държавната такса, съгласно чл.
415, ал. 4 ГПК.
Цената на насрещния иск е 12670 лева, внесена е дължимата държавна
такса за него от 506,80 лева.
Ищецът „Е.-п. п.“ АД се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител. Твърди, че ответницата В. е собственик на обект с
клиентски № *** и с абонатен номер *** на адрес ***, с предназначение на
обекта за стопански нужди. Същият е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД при резервирана мощност от
капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 39 кВт.
Според ищеца ответницата има качеството „небитов клиент“ по смисъла
1
на § 1 т. 33а от ПЗР към Закона за енергетиката, защото купува електрическа
енергия за небитови нужди. Твърди, че стопанисваният от нея обект е с
изцяло търговско предназначение, понеже така е заведен в базата данни на
енергийното дружество.
За материалната си легитимация ищецът се позовава на § 15 на ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) с твърдението, че
ответницата не е сключила типов договор по ал. 3 на цитирания параграф,
няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към момента
на предявяване на иска и затова обектът с клиентски № *** и с абонатен
номер *** служебно е преминал от „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на краен
снабдител, към „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на търговец на свободен пазар.
Оттук, ищцовото дружество се позовава на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, съгласно който
енергийното предприятие краен снабдител, осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на небитови крайни клиенти, които обекти са
вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия; а съгласно чл. 29 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, задължение за клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, е да заплащат на
крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени
се определят от ДКЕВР.
С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1,
т, 13 ЗЕ е била определена цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на небитови потребители – абонати на ответника в размер на 0,2053 лв.
/kW/ден /т. 7.3.2 от решението/. Ищецът сочи, че тази цена важи за процесния
период.
Фактурите, в които са начислени претендираните суми, са описани в
табличен вид за прегледност:
ЗАЗАЛИХВА
ДОКУМЕНТ
Дата наСума наСУМА ЗА
ПАДЕЖПЕРИОДПЕРИОДКЪМ
Неплатен остатък по
документадокументаПЛАЩАНЕ
НОМЕР
документаОТ...ДО-.19.08.2021
ФП030188326504.12202015.12.202046.26 лв46.26 лв22.10.202021.11.20203.18 лв49.44 лв
ФП030303762005.01202115.01.2021 57.72 лв57.72 лв22.11.202021.12.20203.46 лв61.18 лв
ФП030419112604.02202115.02.202150.83 лв50.83 лв22.12.202021.01.20212.62 лв53.45 лв
ФП**********04.03202115.03.202130.08 лв30.08 лв22.01.202120.02.20211.31 лв31.39 лв
ФП030649419905.04202115.04.202127.86 лв27.86 лв21.02.202121.03.20210.98 лв28.84 лв
ФП**********05.05202117.05.2021 29.78 лв29.78 лв22.03.202121.04.20210.77 лв30.55 лв
ФП030879444404.06202114.06.202128.82 лв28.82 лв22.04.202121.05.20210.53 лв29.35 лв
ОБЩО 271.35 лв271.35 лв 12.85 лв284.20 лв
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
установи спрямо ответницата, че същата дължи сумите, за които е издадена
2
Заповед № 226/31.08.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 457/2021 на РС Тутракан, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението. Претендира разноски.
Ответницата С.В. се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – нейният баща Н.И.. В отговор на исковата молба
същият оспорва твърдението на ищеца, че електроснабденият обект е
небитов, като настоява, че е битов.
В насрещния иск на С.В. срещу „Е.-п. п.“ АД се излагат твърдения,
че на 19.12.2020 г. е получила отговор на нейна молба от КЕВР, с който и е
̀
съобщено, че с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 е утвърдило нови цени за
небитови клиенти. Повтаря твърдението си, че енергийното дружество
погрешка водят обекта като небитов, понеже е на КФ „Ф.“, и тази грешка
била установена в решението по гр.д.№ 198/2016 на РС Тутракан. Настоява,
че след запитване към Агенцията по вписванията оттам са и отговорили, че
̀
няма нищо общо с КФ „Ф.“. Според процесуалния представител на ищцата по
насрещния иск, консумираната енергия, описана в седемте фактури, е на
стойност 55,70 лева без ДДС. Представя пет касови бележки за платени общо
154,05 лева с ДДС, или 128,33 лева без ДДС. От последната сума изчислява,
че цената за предоставената мощност е 120,45 лева. Твърди, че
електроснабдяването на обекта е било прекъснато неправомерно. Позовава се
на чл. 34, ал. 1 от ОУ за снабдяване и разпределение на електрическа енергия
за отговорността на „Е.ОН Б. п.“ АД при продължително нерегламентирано
прекъсване на електроснабдяването по вина на „Е.ОН Б. п.“ АД и посочените
в тази разпоредба размери на обезщетението. Изчислява, че за периода от
26.01.2021 до 06.12.2021, който според ищцата по насрещния иск е 313 дни,
„Е.-п. п.“ АД и дължи обезщетение в размер на 12550 лева плюс 120,45-те
̀
лева (описани по-горе), или общо 12670,45 лева.
За доказване на твърдението си, че електроснабдяването на процесния
обект е прекъснато на 26.01.2021, процесуалният представител на С.В.
представя „Уверение“ от Б. п. ЕАД, подписано на 06.12.2021 от „Оператор“.
Ищцата моли съда да осъди ответника по насрещния иск да и плати
̀
обезщетение в размер на 12670 лева, както и повтарящо се задължение за
обезщетение от 05.12.2021 до момента на включване на електрозахранването
в обекта и.
̀
В отговор на насрещния иск „Е.-п. п.“ АД оспорва същия. Настоява,
че е недопустим, защото съществували неясноти, липсвала конкретика
относно фактическите твърдения на ищцата. Също така счита, че насрещната
искова молба е неоснователна. Оспорва „Е.-п. п.“ АД да е получавало
уведомление по чл. 34 от ОУ за договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-п. п.“ АД. Оспорва електрозахранването на обекта да е било
прекъсвано, още по-малко по вина на енергийното дружество. Оспорва да
носи отговорност за прекъсването на снабдяването с ел.енергия на обекта на
потребителя, тъй като това дружество не разполага с правомощия да
прекратява или прекъсва преноса на ел.енергия. Настоява, че съгласно чл. 32
от ОУДПЕЕ, за да бъде ангажирана отговорността на енергийното дружество,
3
ищцата по насрещния иск трябва да докаже настъпилите щети от
неправомерното прекъсване на електроснабдяването, а такива изобщо не се
твърдят. Освен това енергийното дружество имало право да прекъсва
снабдяването с ел.енергия при определени условия. Обръща внимание, че в
насрещния иск ищцата се позовава на разпоредби от ОУ, които касаят друг
правен субект. Дружеството оспорва ищцата да е плащала суми без
основание. Моли насрещната искова молба да бъде оставена без разглеждане,
евентуално – да бъде отхвърлена.
С отговора е възразено срещу приемането на ОУ на „Е.ОН Б. п. и М."
АД. Оспорено е съдържанието на представеното уверение, подписано от
неизвестно лице, посочено като Оператор, защото няма авторство. Оспорва се
автентичността на документа. Оспорва се Б. п. ЕАД да има правомощието да
удостоверява сочните в уверението обстоятелства. Прави се доказателствено
искане за представяне от Б. п. ЕАД на оригинала на уверението, като се
потвърди кой е неговият автор и в какво качество го е съставил.
В отговора на насрещната искова молба са направени уточнения защо
процесните фактури са издадени на Н. В. И., а дружеството ищец е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. Н. В..
С молба вх.№ 435/02.02.2022 процесуалният представител на С.В.
представя препис на протокола от 08.11.18 и фактурата от 05.04.2021, които
вече са представени по делото, но също така и фактура №
**********/15.09.2021, с която обръща внимание, че клиентският номер е
различен, при твърдение от негова страна, че се касае за един и същи
електромер.
В съдебното заседание страните поддържат исковете и възраженията си.
След преценка на събраните по делото доказателства, исканията на
страните, техните признания и на закона, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен е по реда на чл. 422
ГПК във вр. чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия и чл. 86 ЗЗД за сумите по фактурите – главница и лихви, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Насрещният иск е по чл. 55 ЗЗД за връщането на сумата от 120,45 лева
като получена от „Е.-п. п.“ АД без основание и по чл. 34 от ОУ на
дружеството за сумата 12550 лева – обезщетение за продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на „Е.-п. п.“
АД. Въпреки че с петитума се иска осъждането да е общо за двете претенции
в размер на 12670 лева, съдът намира, че това са два иска на различно
основание, достатъчно индивидуализирани от ищцата по насрещния иск,
затова произнасянето по тях трябва да е независимо едно от друго.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно обстоятелството, че
предоставеният ток на обекта на *** с клиентски № *** и с абонатен номер
*** е бил трифазен, като е указана доказателствена тежест на „Е.-п. п.“ АД да
уточни в първото открито съдебно заседание кои са фактите, които обуславят
4
качеството на С.В. като „небитов“ абонат за обекта с клиентски № *** и с
абонатен номер *** на адреса в ***, и да докаже тези факти.
На С.В. е указана тежест да докаже, че снабдяването с трифазен ток в
нейния обект е било прекъснато в периода от 26.01.2021 до 06.12.2021 и че
отговорен за прекъсването е ответникът по насрещния иск.
При условие, че се докаже прекъсване на електрозахранването на обекта
в посочения период, и че отговорността е на „Е.-п. п.“ АД, на дружеството е
указана тежест да докаже възраженията си, че това прекъсване е било
правомерно – т.е. че са налице факти и обстоятелства, които обуславят
правото на енергийното дружество да инициира прекъсване на
електроснабдяването. Съдът изрично обясни в доклада по делото, че ищцата
по насрещния иск не следва да доказва на какво основание е било прекъснато
електрозахранването, затова не се налага тя да навежда твърдения в тази
насока, каквото е настояването процесуалният представител на ищеца по
първоначалния иск.
Освен горното, на ищцата по насрещния иск е указано да докаже, че
цената, която е платила по петте касови бележки, е с включена компонента за
мрежови услуги в размер на 120,45 лева.
По главния иск:
Страните не спорят по факта, че къщата на ответницата на ***, е била
електроснабдена с трифазен ток. Именно за него са издавани процесните
фактури. Къщата е снабдена и с еднофазен ток, който се отчита по два
електромера, но консумацията по тях е извън предмета на делото. Бащата на
ответницата, като неин процесуален представител, не оспорва нейната
процесуална легитимация. Напротив, признава, че когато и е прехвърлил
̀
собствеността на къщата, който факт се доказва и от събраното доказателство
на л. 6 от ч.гр.д.№ 457/2021 ТнРС, не е правил уговорка с нея партидата за
тока да остане на негово име. Така, въпреки че в издадените фактури е
посочен именно той като техен получател, което предполага, че в базата
данни на ищеца той е титулярят на партидата с абонатен и клиентски номер,
задължен за плащането на консумираната електроенергия е неговата дъщеря.
Общоизвестно е, че „Е.-п. п.“ АД има лиценз за продажба на ел.енергия
на територията на област Силистра, поради което съдът намира, че между
страните по делото съществува или е съществувало облигационно
правоотношение по продажбата на електрическа енергия, макар че писмен
договор за него не е представен по делото.
Извън всякакво съмнение е, че за да се продава електрическа енергия,
обектът трябва да е електроснабден. Последното се осигурява чрез достъп до
елeктропреносната и електроразпределителната мрежа в съответната
територия. За гр. Тутракан операторът на мрежата за ниско напрежение е „Е.
с.“ АД, чието седалище и адрес на управление са същите като на „Е.-п. п.“ АД
– за който факт съдът се осведоми служебно от справка в Търговския
регистър. От факта, че обектът на ответницата е консумирал трифазен ток, по
твърдение на баща и до 21-6.01.2021, следва, че съществува или е
̀
съществувало облигационно правоотношение между нея и „Е. с.“ АД за
5
осигуряване на достъп и пренос на електрическата енергия.
Въпреки че, цената за тези достъп до електропреносната мрежа се
формира отделно от цената на потребяваната електрическа енергия и по
принцип право да я получи има „Е. с.“ АД, процесуалната легитимация на
ищеца „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** се извежда от чл. 28, ал. 1 на Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр.66 от 26 Юли 2013г., последно
изм. и доп. ДВ. бр.40 от 5 Май 2020), според която разпоредба, без значение
дали крайният клиент се води битов или небитов, той заплаща всички
мрежови услуги на крайния снабдител. Няма съмнение, че ищецът е краен
снабдител, а ответницата е краен клиент. Следователно страните имат
надлежна процесуална легитимация по първоначалния иск.
С Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР базата за изчисление на
цената за достъп до електропреносната мрежа на „Е. с.“ АД –
електроразпределителното дружество, опериращо на територията на ***,
чието вземане за достъп до мрежата се събира от ищеца, вече не е
количеството консумирана енергия, а предоставената мощност (вж. стр. 75 от
Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c_29_20.pdf). Утвърдената от
КЕВР цена е 0,02053 лв/kW/ден. До този момент, специално по отношение на
„Е. с.“ АД, енергийният регулатор не е определял цени на база
предоставената мощност, въпреки предвидената законова възможност за това
– което изрично е посочено в мотивите към самото решение от 01.07.2020 и
може да се установи при сравнение с предходното Решение № Ц-19 от
01.07.2019 на КЕВР, достъпно на
https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf. Така приетата
методика за начисляване на цената за достъп до мрежата е относима само за
небитовите клиенти, а за битовите клиенти остава непроменена базата за
изчисление, която е количеството консумирана електроенергия. Следователно
битовите клиенти са в по-благоприятно положение, защото колкото по-малка
е консумацията на ток, толкова по-малко е начислението на цената за достъп
до мрежата; докато за небитовите клиенти начислението за достъп до
мрежата зависи от предоставената (резервираната) мощност и броя на дните в
отчетния период, без оглед на количеството консумирана енергия.
Спорното обстоятелство дали ответницата като краен клиент е битов
или небитов, следва да се преценява в светлината на специалния Закон за
енергетиката и неговите дефиниции в допълнителните разпоредби към него –
§ 1, т. 2а и т. 33а, според които битов клиент е онзи, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди, а „небитов клиент“ е този,
който купува такава енергия за небитови нужди.
Обяснението защо ищецът приема, че ответницата консумира
трифазния ток за небитови нужди, а именно, че така е регистриран абонатът
още по времето, когато настоящото електроснабдително дружество ищец е
било с фирма „Е.ОН Б. п.“ АД, а електроразпределителното дружество „Е.ОН
Б. м.“ АД, е недостатъчно за доказване на спорното обстоятелство. Според
съда, промяната на фирмата и/или промяната в собствеността на акциите на
6
акционерните дружества, и/или промяната в личния състав на управителните
и представителни органи не могат да служат като аргумент за
невъзможността да се представят доказателства в изпълнение на указаната
доказателствена тежест. Касае се за едни и същи правни субекти – единият е
краен доставчик, а другият е оператор на мрежата, които са с непроменени
във времето ЕИК, и чиито фирмени наименования са сменени само. В случая
дори не става въпрос за правоприемство в спорното правоотношение. Ето
защо, дали ищецът ще се казва „Е.ОН Б. п.“ АД, или както е сега „Е.-п. п.“
АД, дали регистрацията на ответницата в базата данни на
електроразпределителното дружество е по времето, когато то се е казвало
„Е.ОН Б. м.“ АД, или както е сега „Е. с.“ АД – няма никакво значение. При
всички случаи ищецът следва да докаже на основание чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава иска си, и като не го стори, искът се явява
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Нещо повече, ищецът изобщо не представя извлечение от базата си
данни, според което да се види някаква отметка, отбелязване, запис, доклад,
заявление и прочее, че обектът се води като небитов, или че нуждите на
собственицата са небитови, че развива стопанска дейност, че има
производствена база, че консумацията е необичайно висока за битови клиенти
или нещо от този сорт – нищо. Обяснението, че само от наличието на
словореда „КФ Ф.“, при това в адреса на получателя на фактурата, а не
четири реда по-долу, където е адресът на електроснабдения обект, било
достатъчно да се направи извод за небитовия характер на клиента, е
неоснователно. Дори в чл. 12, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.-п. п.“ АД е записано, че преди
започване продажбата на ел.енергия всеки потребител за стопански нужди
следва да представи информация за номер, том, партида и фирмено дело за
вписване в съда, номер по Булстат, ИН по ДДС, седалище и адрес на
управление, три имена на представител и т.н. Кой от тези документи е
представен на ищеца, за да приеме, че ответницата е небитов клиент – не се
установи по делото? Разбира се, тези общи условия сигурно са приети много
след като в базата данни на ищцовото дружество е въведен в адреса на
получателя на фактурите въпросното КФ ФАРИ, но и ищецът не представя
други общи условия, от които да е видно, че за продажбата на ток за
стопански нужди в миналото, не са се изисквали такива документи.
Съдът приема за основателен довода на г-н И., че това как
енергодружествата водят него или неговата дъщеря във фактурите, по-точно,
че в адреса на получателя има вмъкнато едно „КФ Ф.“, което според страните
и съда най-вероятно означава „колективна фирма“ по Указ № 56 за
стопанската дейност-отм., не е основание консумацията на електрически ток
да бъде квалифицирана като такава за небитови нужди. Следва да се
съобрази, че с базата данни разполага и може да оперира с нея единствено
енергийното дружество. Колко често то ще прави актуализация на
информацията в нея, предвид отдавна несъществуващите колективни фирми,
които са заменени с правноорганизационните форми по Търговския закон –
влязъл в сила на 01.07.1991 г., и дали ще пази първоначалните заявления за
7
достъп до електропреносната мрежа и договорите, въз основа на които
първоначално е започнало и впоследствие е продължило захранването на
обекта с ел.енергия, са все оперативни въпроси, които са част от
организационно-управленската власт на ищеца. Респективно пропуските във
връзка с организацията на собствените му работи не могат да се стоварват в
тежест на абонатите, в т.ч. на ответницата. Що се отнася до бездействието на
ответницата да заяви промяна в адреса, на който се води получателя на
фактурата, като от него се заличи въпросното КФ Ф., съдът счита, че ако
действително ищецът смята, че това е единствено необходимото, за да не
води абоната като небитов и да приеме, че е битов, определено се касае за
неправилно приложение на закона от негова страна, тъй като в дефинициите
на § 1, т. 2а и т. 33а от ДР към ЗЕ не е заложено наименованието или адреса
на титуляря на партидата и/или на получателя на фактурата, и/или на адреса
на обекта да са правнорелевантни факти за квалифицирането на клиента като
битов или небитов. Нещо повече, след като КФ Ф. се отнася само към адреса
на получателя на фактурите Н.В.а, но дружеството не завежда иск срещу него,
а срещу приобретателката на имота, остава неясно на какво основание
приема, че и нейният адрес за получаване на фактурите следва да съвпада с
този на прехвърлителя по договора за продажба.
В обобщение на гореизложеното, ищецът нито доказва с документи, че
обектът в *** е бил заявен и по отношение на него е сключен договор за
доставка и продажба на електрически ток за небитови нужди, нито ангажира
други доказателствени средства, посредством които това обстоятелство да се
докаже. Ето защо, понеже качеството „небитов клиент“ е предпоставка за
начисляване на съответната цена за мрежови услуги, първоначалният иск, по
който е заведено делото, подлежи на отхвърляне за онази част от
фактурираните суми, които се отнасят до начислената цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставената мощност, както следва:
ФП0301883265 - 24,82 лева; ФП0303037620 - 24,02 лева; ФП0304191126 -
24,82 лева; ФП********** - 24,02 лева; ФП0306494199 - 23,22 лева;
ФП********** - 24,82 лева; ФП0308794444 - 24,02 лева; общо – 169,74 лева
без ДДС, а с ДДС – 203,69 лева.
Първоначалният иск е основателен за 67,66 лева с ДДС – явяваща се
цена на консумираната електроенергия и акциз в исковия периода, като за
разликата над този размер, а именно за 203,69 лева, искът за главницата
следва да се отхвърли.
Ползвайки калкулаторът за законна лихва на НАП в интернет, за да
изчисли лихвата от падежа на всяка фактура, а именно само за първите
четири фактури, защото следващите три в исковия период са само за цена на
мрежовата услуга, съдът стига до извода, че претенцията за законна лихва е
основателна до размера от 4,03 лева, която сума е сбор от лихвата за цената
на консумираната енергия по ФП0301883265 – 1,14 лева (за периода
15.12.2020-19.08.2021, при стойност на консумираната ел.енергия с ДДС
16,48 лева); ФП0303037620 – 1,74 лева (за периода 15.01.2021-19.08.2021, при
стойност на консумираната ел.енергия с ДДС 28,90 лева); ФП0304191126 –
1,09 лева (за периода 15.02.2021-19.08.2021, при стойност на консумираната
8
ел.енергия с ДДС 21,05 лева); ФП********** - 0,06 лева (за периода
15.03.2021-19.08.2021, при стойност на консумираната ел.енергия с ДДС 1,26
лева); и е неоснователна за разликата над тази сума до претендираната от
12,85 лева.
По насрещните искове:
Ответното дружество, чрез неговия процесуален представител,
признава, че трифазното електроснабдяване на процесния обект е прекъснато
на 26.01.2021 г. Този факт се подкрепя от нулевата консумация на ток,
отразена във фактура ФП0306494199/05.04.2021, отнасяща се за отчетния
период 21.02.2021-21.03.2021, както и от нулевата консумация според
следващите две фактури ФП********** и ФП0308794444. За отчетния период
22.01.2021-20.02.2021, в който е бил прекъснат тока на 26.01.2021, е издадена
фактура ФП**********/04.03.2021, в която консумацията е само 5 кВтч,
докато в предходните три фактури: ФП0301883265, ФП0303037620 и
ФП0304191126 консумацията е съответно 65 кВтч, 114 кВтч и 83 кВтч.
Процесуалният представител на енергийното дружество представя документ
извлечение от неговата база данни в подкрепа на твърдението на ищцата по
насрещния иск, че дружеството е начислило такса за присъединяване от 50
лева, която следва да бъде платена, за да възстанови прекъснатото
електроснабдяване. Начисляването на тази такса представлява признание, че
именно енергийното дружество, а не някой друг правен субект, е отговорно за
прекъсването на трифазното електроснабдяване на 26.01.2021 г.
При това положение, дори да беше доказано, че ответницата по
първоначалния иск е небитов клиент, то след 26.01.2021 г. ищцовото
дружество не е имало основание да и начислява такса за достъп до мрежата;
̀
но това е само допълнителен мотив за неоснователността на първоначалния
иск в една негова част (за мрежова услуга след 26.01.2021), а не представлява
основно съображение за цялостното му отхвърляне, за което по-горе съдът
изложи подробни мотиви.
По-важното е, че след като токът е прекъснат по инициатива на
енергодружеството – ответник по насрещния иск, същото не успя да докаже
на какво основание го е направило. Не се наведоха никакви правни или
фактически доводи за това, че „Е.-п. п.“ АД или „Е. с.“ АД са имали право да
извършат прекъсването на тока.
Ако се допусне, че основанието е в чл. 20 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-п. п.“ АД, която
разпоредба предвижда възможността при забавяне в плащането на дължими
суми от страна на клиента да му бъде прекъснато снабдяването с ел.енергия,
то съдът намира, че не е изправен пред тази хипотеза. Първо, ищецът не
посочва изрично плащането на кои суми са били забавени. Второ, процесните
суми за мрежови услуги, както съдът прие по-горе, са недължими.
Следователно тяхното неплащане не може да се ползва като основание за
прекъсване на тока. Трето, тъй като представените и приети фактури са общи
и съдържат задължение за цена за достъп до мрежата и цена за консумирана
ел.енергия, а не са разделени тези задължения в отделни фактури, нямало е
9
как при оспорване на задължението за мрежовата услуга да се платят
задълженията само за консумираното количество електроенергия. Ето защо,
въпреки че С.В. дължи лихва за забава върху стойността на неплатената
консумирана електрическа енергия, попадаща в исковия период, не е следвало
да бъде оставяна без трифазен ток, като и се прекъсне достъпът до мрежата.
̀
На нея е следвало само да и се начислява лихва върху неплатената цена за
̀
консумираната ел.енергия. Изобщо, ако се допусне възможността за
прекъсване на тока в този случай, излиза, че енергийното дружество може да
ползва твърде интензивен обезпечителен инструмент за събиране на
недължими и незаконно начислени суми за мрежови услуги, като просто ги
„прикрепи“ към други, иначе законосъобразни начисления. Превратното
тълкуване и прилагане на закона за постигането на незаконни цели е
забранено. Ето защо, въпреки че съдът по принцип не намира клаузата на чл.
20 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-п. п.“ АД
за неравноправна, то ако същата бъде тълкувана и приложена в горния
смисъл: като инструмент за събиране на недължими и незаконно начислени
суми за мрежови услуги, същата клауза вече се явява неравноправна по чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗЗП вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 89, т. 2 ЗЕ. Според тези
нормативни текстове неравноправна е клаузата, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; както и
клауза, която изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения.
Сигурността на доставките на електроенергия е основно право на всеки
потребител, включително на ищцата по насрещния иск – извод, който следва
от целта на Закона за енергетиката, визирана в чл. 2, ал. 2 ЗЕ, и от
изискването за непрекъснатост на електроснабдяването по чл. 89, т. 2 ЗЕ.
Тълкуването на визираните законови разпоредби води съда до извода, че
изключването на това потребителско право е пропорционална мярка само
срещу пълното неизпълнение на задължението за цена, но не и при частично
неизпълнението, или ако се окаже, както е в случая, че част от начислената
цена е недължима, понеже доставчикът абсолютно необосновано е приел, че
клиентът му е небитов.
Освен горното, енергийното дружество не твърди и не доказва да е
изпратило писмено предизвестие по чл. 20, ал. 2 от ОУ до С.В., че ще и
̀
прекъсне трифазния ток. По делото се съдържа такова предизвестие, но
срокът за плащане е до 15.02.2022 г., т.е. много след като на 26.01.2021 г. е
прекъснато електрозахранването. Вероятно се касае за бланково писмо, което
не отчита, че вече няма как да бъде прекъснат токът, защото вече е
прекъснат.
Независимо че ищцата по насрещния иск се позовава на неактуални
общи условия на енергийното дружество, това не е пречка да бъдат
приложени сега действащите ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-п. п.“ АД, тъй като страните не са длъжни да знаят правото. Те
трябва само да навеждат фактически твърдения, да ги доказват и да правят
10
искания, основани на тях. Съгласно чл. 34 от актуалните ОУ, в случай че
потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Е.-п. п.“ АД за
повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя,
дружеството дължи да заплати обезщетение в размер на 30 лева и по 20 лева
за всеки следващи 12 часа без осигурена електрическа енергия. Според съда
доказателствата по делото сочат, че вината за прекъсването на тока на ищцата
по насрещния иск е на „Е.-п. п.“ АД, защото се е случило по негова
инициатива, в който случай не е необходимо дружеството да бъде
уведомявано – така в Решение № 87 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№
4164/2016 на 4-то г.о. Няма предвидено ограничение на срока, за който се
дължи обезщетението. Дните от 26.01.2021 до 06.12.2021 са 315 дни. За
първите 24 часа се дължат 30 лева, а за останалите 314 дни по 20 лева за
всеки 12 часа, или това прави общо 12590 лева. Насрещният иск за
обезщетение за прекъснато електроснабдяване по вина на „Е.-п. п.“ АД се
явява основателен в пълния предявен размер от 12550 лева и следва да се
уважи за тази сума.
Недопустим е искът за обезщетението по 20 лева за всеки 12 часа да се
присъжда занапред до възстановяване на трифазното електрозахранване, тъй
като това вземане не е повтарящо се по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК.
Повтарящо се е задължението, чиято изискуемост само настъпва след
постановяване на решението, като например задължението за издръжка. При
такива задължения всички негови правопораждащи факти се установяват към
момента на приключване на съдебното дирене и периодът на дължимост е
обозрим – в примера това е настъпването на пълнолетие на детето, като
дотогава задължението вече е установено по основание и няма да се
преустанови, освен ако не настъпят други обстоятелства, като смъртта на
издържания или издържащия. За коментираното обезщетение по делото
периодът и фактите, които подлежат на доказване, са посочени с насрещната
искова молба и това е периодът от 26.01.2021 до 06.12.2021 г. Дали и кога ще
бъде възстановено електроснабдяването, е обстоятелство, от което зависи
дължимостта на обезщетението за непредоставяне на ел.енергия, като
времето, през което електрозахранването продължава да е прекъснато след
06.12.2021, съвсем не е обозримо, а трябва да се доказва за всеки претендиран
период. Ето защо, съответното искане следва да се остави без разглеждане, а
производството по него да се прекрати, като това не лишава ищцата по
насрещния иск да предяви в друг процес обезщетение за периода без
ел.енергия след 06.12.2021 до възстановяването на ел.захранването в обекта и.
̀
Насрещният иск за недължимо платените 120,45 лева с ДДС като цена
за мрежовите услуги е основателен, но частично – за сумата от 108,56 лева с
ДДС, като мотивите на съда са идентични с тези за отхвърлянето на
първоначалния иск. От приетите доказателства: касови бележки 5 броя, се
доказва, че ищцата е платила задълженията си по фактурите, които им
кореспондират. Само че в първата фактура ФП0296540000/15.07.2020 все още
не е била начислявана цена за достъп до електроразпределителната мрежа. В
следващите четири фактури цената е съответно: ФП0297338870/13.08.2020 –
16,81 лева; ФП **********/15.09.2020 – 24,82 лева; ФП
11
**********/08.10.2020 – 32,03 лева; и ФП **********/05.11.2020 – 16,81
лева, общо 90,47 лева без ДДС, а с ДДС – 108,56 лева. За тази сума следва да
се уважи искът по чл. 55 ЗЗД и да се отхвърли за разликата до 120,45 лева.
Неоснователни са доводите в отговора на насрещния иск, че „Е.-п. п.“
АД не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по насрещните
искове. След като дружеството е надлежно легитимирано да води
първоначалния иск, не може логиката на закона да е била такава, че да
ограничава правото на ответницата по него да предявява насрещни искове
към същия този ищец, въз основа на същото правоотношение, с довода, че
друг бил надлежният ответник по тях. Неоснователно дружеството се
позовава на чл. 1 от общите си условия, като пропуска чл. 14 от същите,
според който „Е.-п. п.“ АД има право да поиска от „Е. с.“ АД да прекъсне
тока, ако клиента не си плаща сметките. Според съда целта на чл. 28, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр.66 от 26 Юли 2013г.,
последно изм. и доп. ДВ. бр.40 от 5 Май 2020), според която разпоредба, без
значение дали крайният клиент се води битов или небитов, той заплаща
всички мрежови услуги на крайния снабдител, е да облекчи крайните клиенти
в това да издирват на кого какво има да плащат и кой е доставчикът им на
съответната услуга, свързана с доставката на ток, респ. чия отговорност да
ангажират, ако не я доставят. Клиентът, който иска снабдяване с
електрически ток, следва да сключи необходимия/те договор/и с крайния
снабдител, а това че законът е „раздробил“ вътрешните отношения между
отделните участници на пазара на ел.услуги на електроразпределителни,
електропреносни, крайни снабдители и всевъзможни оператори със
съответните лицензи, колкото и далновидно да е в професионалната сфера по
управление на енергийния пазар, най-вероятно е направено защото същият е
силно монополизиран и същевременно е със стратегическо значение за
националната сигурност, но в отношенията с клиента потребител логиката на
закона е друга. В случая даже чл. 34 от ОУ, на основата на който се ангажира
отговорността на „Енерго-про продажби“ АД, не включва в
правопораждащите обезщетението факти прекъсване на снабдяването с
ел.енергия, за да е важно кой физически е прекъснал тока, а е достатъчно
потребителят да е останал без електрическа енергия по вина на „Е.-п. п.“ АД.
Съдът приема, че вината е именно на това дружество, след като в неговата
база данни се съдържа начислението на сумата от 50 лева за възстановяване
на ел.захранването, редом с фактурите, които са издадени общо за
консумираната ел.енергия и незаконно начислената цена за достъп до
мрежата. Вътрешните отношения между „Е.-п. п.“ АД и „Е. с.“ АД са без
значение за отговорността на ответника по насрещния иск по чл. 34 от
общите му условия, затова ако вината действително не е на дружеството
ответник по насрещния иск, а на „Е. с.“ АД, те следва да уредят отношенията
помежду си – доброволно или по съдебен ред.
Неотносимо е възражението, че не били доказани вреди от прекъсването
на тока, както разпорежда чл. 32 от ОУ. Претенцията на ищцата по
насрещния иск не е за възмездяване на реално настъпили щети по този текст
12
на ОУ, а за неустоечно обезщетение по чл. 34 от ОУ, за което вредите не са
елемент от правопораждащия фактически състав.
По разноските за първоначалния иск:
„Е.-п. п.“ АД е направило разноски в заповедното производство за
държавна такса 25 лева, за юрисконсултско възнаграждение 50 лева; в
исковото производство 75 лева за държавна такса, 360 лева с ДДС за
адвокатски хонорар по първоначалния иск. За първоначалния иск
дружеството има право да му се присъдят разноски съразмерно уважената
част на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), при пропорция 67,66+4,03= 71,69 лева
уважени към 271,35+12,85= 284,20 лева претендирани, от общо
(25+75+50+360)=510 лева разноски за този иск, което прави (510 х 71,69) :
284,20 = 128,65 лева.
С.В. не доказва да е направила разноски за първоначалния иск.
По разноските за насрещните искове:
„Е.-п. п.“ АД е направило разноски 1092 лева адвокатски хонорар за
защита по насрещните искове.
С.В. е направила разноски за държавна такса по тези искове 506,80 лева.
Има право да и се присъдят разноски съразмерно уважената част на иска, при
̀
пропорция на 108,56+12550= 12658,56 уважени към 120,45+12550= 12670,45
лева претендирани, от 506,80 лева разноски, което прави (506,80 х 12658,56) :
12670,45= 506,32 лева.
За отхвърлената част „Е.-п. п.“ АД има право на разноски (1092 х 11,89)
: 12670,45 = 1,02 лева. Тази сума следва да се добави към дължимите разноски
по първоначалния иск; така дружеството има право на 1,02+145,15= 146,17
лева общо за исковото и заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че от сумите по издадената Заповед №
226/31.08.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 457/2021 на Районен съд Тутракан С. Н. В. с ЕГН ********** дължи
на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК ***:
- главница 67,66 лева (шестдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) с
ДДС, представляваща цена за консумирана трифазна електроенергия в обект
с абонатен № **********, адрес ***, клиентски № ***, за периода
22.10.2020-26.01.2021, ведно със законната лихва от 26.08.2021 до изплащане
на задължението;
- мораторна лихва 4,03 лева (четири лева и три стотинки) върху главницата от
15.12.2020 до 19.08.2021 г. съобразно поетапно настъпващия падеж на
фактурите, в които е начислена главницата; и
ОТХВЪРЛЯ поради невъзникване на вземането установителния иск по
13
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за:
главницата в размер на 203,69 лева, представляваща цена за достъп до
електропреносната мрежа на „Е. с.“ АД, начислена във фактури,
издадени за периода 04.12.2020-04.06.2021, явяваща се разликата между
уважените 67,66 лева и претендираните 271,35 лева;
мораторната лихва в размер на 8,82 лева, явяваща се разликата над
уважените 4,03 лева до претендираните 12,85 лева.
ОСЪЖДА „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** да плати на С. Н. В. с ЕГН
********** обезщетение в размер на 12550 лева (дванадесет хиляди
петстотин и петдесет лева) за оставането в периода 26.01.2021-06.12.2021 без
трифазна електрическа енергия на обекта и в *** по вина на „Е.-п. п.“ АД.
̀
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на С. Н. В. с ЕГН ********** да се
осъди „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** да плаща повтарящо се обезщетение по 20 лева
за всеки 12 часа за оставането след 06.12.2021 без трифазна електрическа
енергия на обекта и в *** по вина на „Е.-п. п.“ АД, до възстановяване на
̀
електрозахранването и ПРЕКРАТЯВА производството по това искане.
ОСЪЖДА „Е.-п. п.“ АД с ЕИК ***да плати на С. Н. В. с ЕГН
********** сумата в размер на 108,56 лева (сто и осем лева и петдесет и шест
стотинки) с ДДС, представляваща сбора от недължимо платената от нея цена
за достъп до електропреносната мрежа на „Е. с. АД, начислена във фактури
ФП0297338870/13.08.2020, ФП **********/15.09.2020, ФП
**********/08.10.2020, и ФП **********/05.11.2020, издадени от „Е.-п. п.“
АД, и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 11,89 лева между уважените 108,56
лева и претендираните 120,45 лева.
ОСЪЖДА С. Н. В. с ЕГН ********** да плати на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК
*** сумата в размер на 128,65 лева (сто двадесет и осем лева и шестдесет и
пет стотинки) за направените от дружеството разноски по ч.гр.д.№ 457/2021 и
гр.д.№ 570/2021 на ТнРС.
ОСЪЖДА „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** да плати на С. Н. В. с ЕГН
********** сумата в размер на 506,32 лева (петстотин и шест лева и тридесет
и две стотинки) за направените от нея разноски по гр.д.№ 570/2021 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
14