№ 107
гр. Севлиево, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200201 по описа за 2021 година
Жалбоподателят Л.. Б. Т. от гр. София, чрез упълномощения си процесуален
представител – адв. А.И. от САК, е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К, № 3730614, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 650.00 лева. В жалбата се твърди, че ЕФ е необоснован,
незаконосъобразен и неправилен, в подкрепа на което се излагат подробно
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 14.02.2020 година, в 11:20 часа, на Главен път І-4, км. 85+665, община
Севлиево, в посока на движение гр. Велико Търново, бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „БМВ 530
ДХДРАЙВ» с рег. № СВ *** МС. Автоматизираното техническо средство отчело, че
скоростта на автомобила, след приспаднат толеранс от 3 км/ч., е 95 км/ч при
ограничение на скоростта от 40 км/час, въведено с пътен знак В 26. В последствие била
направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България,
1
при която било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, поради
което за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от ОД МВР Габрово бил издаден обжалвания
електронен фиш, с който на жалб. Л.. Б. Т., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 650.00лева. Така
издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. Т.. По делото бе
изискана служебно от съда справка от ОД на МВР – Габрово за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Видно от придружаващото преписката писмо,
както и от нарочната справка с Изх. № 341000-3431 от 30.07.2021 година при РУ на
МВР – Севлиево в АИС-АНД не е отразена дата на връчване на процесния електронен
фиш.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност –
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, № 3730614, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен
към него снимков материал; Справка от РУ МВР Севлиево, ведно с разпечатка от АИС
АНД и справка за собствеността на автомобила; Справка от ОПУ – Габрово за
вертикалната пътна сигнализация на път I-4/Е-772 „Граница Ловеч – Севлиево –
граница Велико Търново“ от км. 84+162 до км. 86+178 в посока гр. Велико Търново
към 14.02.2021 година, както и приложените към АНД № 215/2021 година по описа на
СРС Протокол за използване на техническо средство от 14.02.2020 година; Протокол
от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.; Протокол за проверка от БИМ; Снимков
материал и Протокол от 22.07.2019 година за монтирани и налични пътни знаци на ГП
I-4 от км. 84+200 до км. 85+850.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Както бе посочено по – горе, по делото липсват данни на коя дата е бил връчен
електронния фиш на жалбоподателя, поради което съдът приема, че при обжалването
му е спазен 14 – дневния срок за подаване на жалба срещу фиша, което прави
последната допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно
превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място
2
– 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал. 2 на цитираната правна норма
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място над 50 km/h – се
налага глоба в размер на 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателят административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със
нарочна заповед на Министъра на вътрешните работи образец.
В този смисъл съдът намира за уместно да посочи, че макар Законът за
движението по пътищата в разпоредбата на чл. 189, ал. 11, да предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват
влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове, и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне
и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по
отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване,
следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна
уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на
законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш.
По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на
атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на
електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на
съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за
формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като
оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.
От материалноправна страна от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в
него дата – 14.02.2020г. в 11:20 часа, с автоматизирано техническо средство –
стационарна радарна система тип „ARH CAM S1“ било заснето движение на лек
автомобил марка “БМВ 530д Хдрайв“ с рег. № СВ *** МС, със скорост от 95 км/ч след
приспаднат толеранс от 3 км/ч – над максимално разрешената за движение в
3
процесния пътен участък скорост от 40 км/ч, каквото ограничение било въведено с
пътен знак В26, и е посочено отклонение от 55 км/ч.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в електронния фиш конкретно
е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на главен път І - 4, км.
85+665 на територията на Община Севлиево, видно от приложения по делото снимков
материал.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В
тази насока в ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази
насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от
централна база данни – КАТ – гр. Габрово за установяване на това обстоятелство. При
това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка,
съдът счита, че административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, може да се
вмени във вина на жалбоподателят Л.Т., след като е установено, че лицето би могло да
бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името
на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик,
на когото е регистрирано моторното превозно средство. Т.е. жалбоподателят попада в
кръга на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на
административна отговорност по наложени с електронен фиш административни
наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното
производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са
изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на
доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДВП. Следва да се отбележи в тази връзка, че нормата
на чл. 188 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика
или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е предвидил
в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът или ползвателят на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за
извършеното с МПС-негова собственост нарушение. В конкретния случай видно от
справката в системата на КАТ, МПС, с което е извършено нарушението, е собственост
на жалбоподателя. След неизползване на възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
последният правилно е приет според съда от издателя на обжалвания електронен фиш
като лице, отговорно за извършването на вмененото му административно нарушение.
4
Скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“,
преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, за
което са представени писмени доказателства. Следователно следва да се приеме, че
устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно
одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените
средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си.
От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология, удостоверено с представения по административната преписка
Протокол от проверка 22.10.2019 година. Стационарно преносимият уред за контрол на
скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в
автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в
стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две
конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни
разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.
Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира
измерването. Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е
система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, като установените данни за нарушения с тях не могат да бъдат
променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и
за процесите на съхранение и експорт на данни. За всяко регистрирано нарушение
устройството ARH CAM S 1 прави пет снимки, които дават възможност да се проследи
траекторията на съответното МПС, като само на снимката, направена по време на
самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на
измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки тези полета са празни.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно
автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство
5
за видеоконтрол изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй
като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно
наказателния процес.
Измерената скорост на движение на автомобила е 98 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема
скорост от 95 км/ч, след приспадане на толеранса.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на
чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение, определено от АНО от 55 км./ч.,
законодателят, в разпоредбата на ал. 2, т. 6 от същия текст, е предвидил глоба в размер
на 650 лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането
на неговата справедливост.
Що се касае до възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,
че в обстоятелствената част на електронния фиш не е посочено, че в този пътен
участък е имало поставен знак за ограничение на скоростта, какво е било разстоянието
от него и в обхвата на радарния лъч ли е било извършено измерването, съдът намира
следното: В съдебните производство по обжалване на електронни фишове за налагане
на глоби за нарушения на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП съдебната проверка за материална
законосъобразност на санкционния акт от гледна точка наличието на съставомерно
изпълнително деяние – управление на МПС при превишаване на разрешената скорост
за движение, обхваща единствено преценката за съществуването на надлежно въведено
ограничение на скоростта в съответния пътен участък и превишаването на разрешената
скорост. В конкретния случай съдебната проверка обхваща налице ли е валидно
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 90 км/ч. при движение при км.
85+665 към датата на извършване на санкционираното нарушение В случая в
представената в хода на съдебното производство Справка за вертикалната пътна
сигнализация на път I-4/Е-772 „Градница Ловеч – о.п. Севлиево – граница Велико
Търново“ от км. 84+162 до км. 86+178 в посока гр. Велико Търново към 14.02.2020
година са посочени поставените на съответните километри знаци В26, като в справката
изрично е отразено, че при км. 86+665 за направлението в посока гр. Велико Търново
важи ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26, монтиран на км.
84+736 дясно. Такива данни се извличат и от Протокола за използване на
Автоматизирано техническо средство или система от 14.02.2020 година и справката,
6
придружаваща преписката и жалбата срещу наказателното постановление,
следователно следва да се приеме, че към датата на санкционираното нарушение е
налице надлежно въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч в процесния участък
на пътя.
В обобщение следва да се посочи, че от събраните доказателства по делото се
установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и
при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението
и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят Т. е собственик на процесното МПС и
в 14-дневния срок не е посочил друго лице, което да го управлява към момента на
засичане /чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички
реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца, въведен
от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като
електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква
присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш,
поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.
189, ал. 14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.
Съдът счита и че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения
на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които да ограничават правото
на защита на жалбоподателя и предвид изложеното по – горе счита, че оббжалваният
елесктронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
Жалбоподателят претендира разноските, направени от него в хода на
производството, но предвид изхода на делото такива не му се дължат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3730614 от 14.02.2020 г. за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на Л.. Б. Т., ЕГН: **********, от гр.
С*** за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
650,00лв. /шестстотин и петдесет/ лева, като ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7