№ 25
гр. Б.С. , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410100540 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от
Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК *********, представлявано от
адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с
която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника ХР. С. М. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17, за сумата от
87.20 лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер № 15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни
фактури за периода от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., както и направените съдебни разноски в
заповедното и исковото производство.
В писмена молба-становище вх. № 749/01.07.2021г. депозирана от адв.В.Г. от АК-С. –
пълномощник на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД и приложена по делото, е поискала при възможност
и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК или чл.237 о ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение или решение по признаие на иска спрямо ответницата ХР. С. М..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК и чл.237 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника ХР. С. М. не е депозирала
1
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не
е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
Същата редовно призована за открито съдебно заседание се явява лично, като заявява, че
изцяло признава иска по основание и размер, включително и разноските по делата, като
моли съдът да постанови решение съобразно доказателствата приложени по делото.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1456/2020г. на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1456/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника ХР. С. М. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17 е издадена в
полза на „ЮБЦ“ ЕООД-С. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г.
за сумата от 87.20 лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер № 15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са
издадени съответни фактури за периода от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., 20,70 лв. мораторна
лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г., както и направените деловодни разноски за
това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК
е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“ ЕООД
гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по
процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В изпълнение указанията на съда дадени с определението по чл.140 от ГПК постановено в
з.з. на 24.06.2021г. ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. В.Г. в писмена молба-
становище с вх. № 749/01.07.2021г. е посочило, че сумата 20,70 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г., която е предмет на заповед по
чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на БСлРС не
представлява интерес за дружеството и се отказва от тази исковата претенция
посочена в исковата молба.
С определение постановено в с.з. на 14.07.2021г. съдът на основание чл.233 от ГПК е
прекратил производството по гр.д. № 540/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано
2
по искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез
Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан
в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17, за сумата 20,70 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г., предмет на издадената заповед по чл.410
от ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на БСлРС, поради отказ от
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД от ищцовото дружество.
Обезсилил Заповед № 260381/21.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1456/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за
сумата 20,70 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до
30.11.2020г.
Определението за прекратяване на делото в тази част не е влязло в законна сила.
В срока по чл.131 от ГПК ХР. С. М. не е депозирала писмен отговор, не е представила
доказателства и не са направени доказателствени искания.
Ответницата се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че изцяло признава иска на
ищеца, включително и направените от него разноски в двете производства.
В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена молба-становище вх.
№ 749/01.07.2021г. е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1
ГПК – при признание на иска.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с
чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
1456/2020г. по описа на Районен съд-Б.С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
3
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е направил изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан.
Ответницата ХР. С. М. следва да заплати на ищеца ЮБЦ“ ЕООД, гр. С. сумата от 87.20 лв. -
главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода
от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата ХР. С. М.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1456/2020г. на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата ХР. С. М. ще
следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно приложеният
по делото списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата ХР. С. М. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17, ЧЕ СЪЩАТА
ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез
Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан
в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, сумата от 87.20 лв. -
главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
4
15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода
от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В.,
ул.“Латинка“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81,
вх.В, ет.8, ап.22, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№
540/2021г. по описа на БСлРС, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатски хонорар, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№
1456/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по
описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5