Присъда по дело №1063/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 160
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 6 декември 2022 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20224430201063
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 160
гр. ***, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
и прокурора М. В. Т.
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело
от общ характер № 20224430201063 по описа за 2022 година
И на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. М. Б. – роден на ***. в гр. ***, обл. ***,
живее в с. ***, общ.***, обл.***, ул. „***“ ***, ***, *** гражданин, с ***
образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че в периода от месец октомври 2021г. до месец май
2022г. /вкл./ в гр.*** обл. ***, като осъден със спогодба по №1421/15.10.2021
година по гражданско дело №4448/2021 година по описа на РС-***, влязло в
сила на 15.10.2021 година да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря
К.Х.Б.. ЕГН **********, родена на ***г. в размер на 180.00 лева, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 8
/осем/ месечни вноски, или общо в размер на 1440.00 лева - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК вр. чл. 54
от НК го ОСЪЖДА на наказание “Пробация” при следните пробационни
мерки:
- по чл.42а, ал.ІІ, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
1
адрес с. ***, общ.***, обл.***, ул. „***“ *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при
периодичност ДВА пъти седмично;
- по чл.42а, ал.ІІ, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ***ски Окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 160, постановена по НОХД № 1063/2022г.
по описа на ***ски районен съд.

***ска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
подсъдимия Х. М. Б. от с. ***, общ.***, обл.***, ул. „***“ *** с ЕГН
********** за това, че в периода от месец октомври 2021г. до месец май
2022г. /вкл./ в гр.*** обл. ***, като осъден със спогодба по №1421/15.10.2021
година по гражданско дело №4448/2021 година по описа на РС-***, влязло в
сила на 15.10.2021 година да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря
К.Х.Б. ЕГН **********, родена на ***г. в размер на 180.00 лева, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 8
/осем/ месечни вноски, или общо в размер на 1440.00 лева - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-*** поддържа обвинението.
Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
факта на неизпълнение на задължението за издръжка от страна на
подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. І от Наказателни кодекс. Предлага да му бъде
определено и наложено наказание Пробация при съвкупност от мерките по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК за продължителност от 6
(шест) месеца.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н. И. от АК-*** взема становище, че
подсъдимият независимо, че е работил в *** се намира в обективна
невъзможност да изпълни задължението си за заплащане на процесната
издръжка. Моли съда, ако приеме, че деянието е осъществено от обективна и
субективна страна да определи и наложи на подзащитния му наказание във
вида и размера посочен от представителя на РП-***.
Подсъдимият поддържа изразеното от защитника му становище, а при
осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че има желание да
изпълни задължението си, но не би могъл да събере цялата сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните и разпоредбите
на закона, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х. М. Б. е роден на ***. в гр. ***, обл. ***, живее в с. ***,
общ.***, обл.***, ул. „***“ ***, ***, *** гражданин, с *** образование,
неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Подсъдимият Х. М. Б. и свидетелката Д. К. Б. живеели в условията на фактическо
съжителство от 2019 година. През време на съжителството им на ***г. се родило детето им -
К.Х.Б.. Впоследствие отношенията между подсъдимия Б. и свидетелката Б. се влошили,
което предпоставило раздялата им. Със спогодба № 1421/15.10.2021 година по гражданско
1
дело № 4448/2021 година по описа на Районен съд- град ***, влязло сила на 15.10.2021
година, подсъдимият Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето К.Х.Б. в размер
на 180,00 лева месечно, чрез неговата майка и законен представител Д. К. Б. до настъпване
на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване.
Грижи по отглеждането и възпитанието на детето К.Х.Б. полагала единствено
нейната майка - свидетелката Д. Б., като двете живеели в дома на свидетелката в гр. ***,
***ска област.
Независимо от изложеното по-горе, подсъдимият не изплатил нито една издръжката
от влизане в сила на постигнатата съдебна спогодба, а именно от 15.10.2021 година. За
периода от м.октомври 2021г. до м.май 2022г. включително, размера на неплатената
издръжка от 8 /осем/ месечни вноски, всяка по 180.00 лева възлиза общо сумата от 1440.00
лева
По повод гореизложеното, свидетелката Б. подала жалба до РП – ***, въз основа на
която била извършена проверка и образувано настоящето наказателно производство.
В хода на проведеното съдебно следствие от страна на подсъдимия Х. М. Б. е
демонстрирано желание да изпълни задължението си за издръжка спрямо малолетното си
дете Камелия, като е заплатил чрез неговата майка и законна представителка – свидетелката
Д. Б. част от инкриминираната сума, а именно 200,00 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
От приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства – сред които удостоверение за
раждане (стр. 31 в ДП), с което се установява, че подсъдимият Х. М. Б. е баща
на малолетното дете К.Х.Б., родено на *** година; Съдебна спогодба на РС-
***, одобрена с определение, постановено по гр.д.№4448/2021г., влязло в
законна сила на 15.10.2021г., от които е видно, че подсъдимият Б. е осъден с
влязло в сила съдебно решение да заплаща на детето си К.Х.Б. чрез неговата
майка и законна представителка Д. К. Б. сумата от 180,00,00 лева месечно,
считано от 08.07.2021 година до настъпване на условия за нейното
изменяване или прекратяване, както и от останалите събрани в хода на
проведеното досъдебно производство доказателства, съдържащи се в
преписка № 386/2022г. по описа на РП-***, ЗМ 68/2022г. по описа на РУ -
Долна Митрополия, се установява по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият не е изпълнил дължимото.
Съдът приема с доверие показанията на свидетелката Д. К. Б. като
логични, убедителни, взаимно допълващи се и пресъздаващи факти от
значение за делото, които са възприети лично и непосредствено. От
показанията и по категоричен начин се доказва, че през посочения период
подсъдимият не е изпълнявал задължението си за заплащане на ежемесечна
издръжка спрямо детето, чийто размер е установен с влязло в законна сила
съдебно решение и че грижи по отглеждането и издръжката на малолетната
Камелия са полагани единствено от нейната майка - свидетелката Д. Б..
2
Установява се също така, че в хода на проведеното съдебно следствие
подсъдимият е заплатил на два пъти сума от по 100,00 лева за дължимата
издръжка на детето през инкриминирания период, както и че независимо от
съпътстващите отглеждането на Камелия финансови затруднения за детето не
са настъпили други вредни последици.
Съдът обсъди дадените от подсъдимия обяснения като отчете, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като
прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалия доказателствен
материал по делото намери, че следва да бъдат приети с доверие като логични
и убедителни в частта, в която посочва, че през инкриминирания период е
работел в кравеферма, където е получавал възнаграждение от 30,00 лева на
ден, както и че за период от месец и половина е работил в Кралство ***.
Съдът намира за нелогично твърдението на подсъдимия, че е бил в обективна
невъзможност да заплаща издръжка, тъй като не кореспондира с факта, че е
получавал възнаграждение от 30,00 лева дневно, т.е. същото е единствено
израз на предприетата защитна теза и поради това не кредитира обясненията
му в тази им част.
От правна страна:
От цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на
събраните доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът достигна до несъмнения извод, че подсъдимият Х. М. Б. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за
което следва да бъде ангажирана и понесена наказателна му отговорност.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в това, че през периода месец август октомври 2021г. – месец май
2022г. (включително) в гр. ***, обл. ***, като осъден да издържа свой
низходящ (Съдебна спогодба на РС-***, одобрена с определение,
постановено по гр.д.№4448/2021г., влязло в законна сила на 15.10.2021г.) –
малолетната си дъщеря К.Х.Б., родена на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 8 /осем/ месечни
вноски по 180,00 лв., общо издръжка в размер на 1440,00 лв. - престъпление
по чл.183 ал. І от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално и продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във формата на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. За
начало на извършеното се приема изтичането на срока, от който подсъдимият
се е превърнал в неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски.
Следователно изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183,
ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без
да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна
издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
3
задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени
в решението на съда. Целта е да се създадат възможно най-благоприятни
условия за отглеждането на детето и получаването на образование. По този
начин е защитено и правото на родителя, поел родителските права, за
оказване на материална подкрепа на неговото дете.
Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен
този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В
процесният случай това е подсъдимият. Той е задължен с влязло в сила
съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето си К.Б. по гр.д.
№4448/2021 г. по описа на РС-***, влязло в законна сила на 15.10.2021 г.и не е
изпълнил задължението си размер на повече от две месечни вноски, а именно
по 8 /осем/ месечни вноски по 180,00 лв., общо издръжка в размер на 1440,00
лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ за периода месец октомври
2021г. – месец май 2022г. (включително). Необходимият минимум от
неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183,
ал. 1 от НК, в настоящия случай е налице.
Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил
финансово затруднен (за което няма доказателства), то това обстоятелство е
ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово
ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също
така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на
детето. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер, тъй като това е основният социален
и правен аспект на родителското задължение. Аргументи в тази насока могат
да бъдат открити в съдебната практика, където се посочва, че за реализиране
на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без
значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка
и други. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца. Същата е изискуема през течението на целия
месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е
изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на състава на престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал
4
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял именно този резултат, тъй като е
предвиждал неизбежното неизпълнение на своето задължение и пряко го е
целял.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в липсата на
чувство за отговорност от страна на подсъдимия Б. по отношение на
собствените му действия и постъпки, слабо развито родителско чувство и
склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, Съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Няма
доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да опровергават
доказателствените източници или пък които да навеждат за вероятност на
случилите се събития.
По индивидуализация на наказанието:
Поради гореизложеното съдът призна подсъдимия Х. М. Б. от с. ***,
общ.***, обл.***, ул. „***“ ***, ***, *** гражданин, с *** образование,
неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за виновен в
това, че в периода от месец октомври 2021г. до месец май 2022г. /вкл./ в
гр.*** обл. ***, като осъден със спогодба по №1421/15.10.2021 година по
гражданско дело №4448/2021 година по описа на РС-***, влязло в сила на
15.10.2021 година да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря К.Х.Б.
ЕГН **********, родена на ***г. в размер на 180.00 лева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 8 /осем/
месечни вноски, или общо в размер на 1440.00 лева - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК
го осъди на наказание “Пробация” при следните пробационни мерки: 1.) по
чл.42а, ал.11, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с. ***,
общ.***, обл.***, ул. „***“ *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност
ДВА пъти седмично и 2.) по чл.42а, ал.11, т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе
предвид приложимата санкционна разпоредба, подбудите на подсъдимия,
като отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало, демонстрираното желание за изплащане на дължимата издръжка,
включващо и факта на заплащане на сумата от 200,00 лева в хода на
проведеното съдебно следствие и обстоятелството, че за детето не са
настъпили други вредни последици. Съдът не констатира наличие на
отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът счита, че така определеното и наложено наказание е
справедливо, съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението, както и че то е подходящо да повлияе
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна, както
на осъдения, така и върху другите членове на обществото.
5
Разноски по делото не са направени, поради което такива не бяха
присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от изхода му.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови присъдата си.
6