№ 878
гр. С. , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IV СЪСТАВ в публично заседание на десети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
Секретар:Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20202230102937 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба с която се предявява иск с
правно основание на исковата претенция е чл. 222, ал. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № РД 07-960/13.09.2019 година, считано от
16.09.2019 година е прекратено трудовото правоотношение на ищеца по взаимно съгласие с
ответника и му е изплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две
брутни трудови възнаграждения, възлизащи на сумата 2 840.00 лева.
С разпореждане № **********, считано от 16.09.2019 година е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, пожизнено.
От 15.09.2006 година до 16.09.2019 година ищецът е работил на длъжност учител в
ПГИ С. и СОУ „Й.Йовков”.
През този период от 20.10.2010 година до 15.03.2011 година е назначен със срок за
изпитване като началник отдел АПФСИО в Регионален инспекторат по образованието гр. С.
до назначаване на служител въз основа на проведен конкурс при определяне на длъжността
за заемане на пълно работно време.
Сочи се, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е 1 420 година,
като общият размер на обезщетението възлиза на 8520 лева, но тъй като със заповедта за
прекратяване са му изплатени две брутни трудови възнаграждение в размер на 2840 лева,
дължимата сума е остатъкът в размер на 5680 лева. Съобразно чл. 228, ал.3 от КТ
1
обезщетението е дължимо не по - късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, поради което работодателят е изпаднал в забава от
01.11.2019 година за дължимата сума 5680 лева, за което дължи лихва за забава до
изплащането й.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
Професионална гимназия но икономика „Професор д-р Димитър Табаков” - гр. С., да
заплати на ищеца К. П. З. сумата 5680 лева, представляваща остатъка от обезщетение при
пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ и във вр. с ПМС 31/1994 година, ведно със законната
лихва за забава върху неизплатено обезщетение от 5680 лева, считано от 01.11.2019 година
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се
изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.
Не се оспорва обстоятелството, че с посочената в исковата молба заповед, трудовото
правоотношение между ищеца и ответното училище е прекратено на 16.09.2019 година,
отпуснатата лична пенсия, считано от 16.09.2019 година за осигурителен стаж и възраст,
както и за времето от 20.10.2010 година до 15.03.2011 година ищецът е заемал длъжност
като началник отдел АПФСИО в РИО С..
Оспорва се посочения период от 15.09.2006 година до 16.09.2019 година, за който се
твърди, че ищецът е работил на учителска длъжност в ПГИ С. и СОУ "Йордан Йовков".
Датите, като начало и край са верни, но периодът на учителски стаж е прекъснат със
заемането на длъжност началник отдел АПФСИО в РИО С. за времето от 20.10.2010 година
до 15.03.2011 година. Ищецът не е работил едновременно като учител в съответното
училище и като началник отдел АПФСИО в РИО С.. Оспорват се всички останали
твърдения относно това, че претендираното обезщетение се полата и се дължи.
Излага се, че от представените писмени доказателства към исковата молба, по точно от
стр. 6 и стр. 7 на трудовата книжка на ищеца е видно, че за периода от 20.10.2010 година до
15.03.2011 година той е заемал длъжност началник отдел АПФСИО в РИО С. и е бил
държавен служител. Според чл. 252, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното
образование регионалните управления на образованието са териториални администрации
към Министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата за
предучилищното и училищно образование. В случая РУИ не е институция по смисъла на
чл. 2, ал. 3 от ЗПУО този стаж от 4 месеца и 25 дни не е учителски /педагогически/ стаж. С
това е нарушено изискването за 10 години непрекъснат учителски стаж /педагогически/
стаж, поради което ответната страна не дължи на ищеца исканото обезщетение, тъй като то
не му се полага.
Сочи се, че за формиране на решението относно размера на дължимото обезщетение
при прекратяване на трудовия договор, Директорът се е допитал до Министерство на
2
образованието и до Дирекция "Инспекция по труда" гр. С., които подробно разясняват
недължимостта на претендираните суми поради липса на 10 години непрекъснат учителски
стаж в изискуемите за това институции.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенцията като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощник, който
поддържа исковата претенция и моли за уважаването й. Подробни съображения излага в
представена по делото писмена защита.
Ответникът редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва
основателността на исковата претенция. Представена е писмена защита, съгласно която се
поддържа становището, изразено с отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят относно следните факти и обстоятелства, установяващи се й от
приетите по делото писмени доказателства, а именно че със Заповед № РД 07 -
960/13.09.2019 година, считано от 16.09.2019 година е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца по взаимно съгласие с ответника и му е изплатено обезщетение
на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения,
възлизащи на сумата 2 840 лева, че с разпореждане № **********, считано от 16.09.2019
година е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, че за периода
от 15.09.2006 година до 16.09.2019 година ищецът К. П. З. е работил на длъжност учител в
Професионална гимназия но икономика „Професор д-р Димитър Табаков” - гр. С., както и
че в рамките на посочения последен период за време 4 месеца и 25 дни, обхващащо периода
от 20.10.2010 година до 15.03.2011 година е бил назначен със срок за изпитване като
началник отдел Административно - правно, финансово - стопанско и информационно
обслужване /АПФСИО/ в Регионален инспекторат по образованието гр. С. до назначаване
на служител въз основа на проведен конкурс при определяне на длъжността за заемане на
пълно работно време.
Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е 1 420 лева
На тази база общият размер на обезщетението за шест месеца се изчислява като
възлизащ на сумата 8 520 лева. Разликата между сумата 8 520 лева и сумата 2 840 лева,
възлиза на сумата 5 680 лева
Последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено
е 01.11.2019 година за дължимата сума 5680 лева, за което дължи лихва за забава до
изплащането й.
3
Спорът между страните е концентриран по въпроса дали през посочения последен
период е налице изискуемия се десет годишен трудов стаж при един и същ работодател, за
да се приеме, че за ищеца е възникнало право да получи претендирания по висок размер на
обезщетение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е доказан по основание и размер
и като такъв следва да се уважи.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срок от шест месеца.
Предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са -
прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към
момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Критерий за възникване правото за получаване на обезщетение
в размер на 6 работни заплати е - последните 10 години трудовият стаж да е при същия
работодател. Последното не следва да се тълкува буквално предвид следното.
С ПМС № 31/11.02.1994 година са уредени въпроси, свързани случаи на размера на
обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ, при които въпреки, че лицата през последните 10 години
от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията
също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на това разрешение е съобразяване
на обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ
работодател през тези години поначало са обективни и независещи от волята им -
преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на
бюджетна издръжка (чл.1, ал.1 и ал.З от ПМС №31/11.02.1994 г.). Аналогична е целта на
разрешението по чл. 1, ал.2 от ПМС № 31/1994 година за педагогическите и медицинските
кадри, както и за артистичния и художествено - творческия персонал. В цитираната норма е
предвидено, че увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ (6 работни заплати) се
изплаща на посочените категории лица, макар последните 10 години преди пенсионирането
си да са работили при различни работодатели - в организации и звена на бюджетна
издръжка и в съответната сфера на образованието, здравеопазването, социалните грижи,
културата и изкуството. Легалното определение на понятието „бюджетна организация” се
4
съдържа в §1, т.1 от ДР на Закона за държавната финансова инспекция, вр. с § 1, т.5 от ДР на
Закона за публичните финанси - това са всички юридически лица, чиито бюджети се
включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социално -
осигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства,
постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на
нормативен акт или по реда на чл. 171.
В контекста на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ПМС № 31/1994 година (приложима преди
влизане в сила на ЗПУО - чл. 219, ал. 6 ЗПУО, в сила от 01.08.2016 година), използваното
понятие „педагогически кадри” има по-широко значение, като определящо за
характеристиката му е притежаваната от лицето педагогическа квалификация и
правоспособност, но няма изискване през всичките 10 години трудов стаж то непрекъснато
да е заемало длъжности, свързани с преподавателска работа в сферата на образованието. Във
всеки отделен случай следва да се анализират и съобразят конкретните обстоятелства, за да
не се допусне приложение на по - неблагоприятна трудовоправна норма и неравно
третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им права.
При следване на тази правна логика няма пречка, при съобразяване на конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай, лице - педагогически кадър по смисъла на чл.1, ал.2
ПМС № 31/1994 година, да получи увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ,
вр. с чл.1, ал. 2 ПМС № 31/1994 година, когато през последните 10 години преди
пенсионирането трудът е полаган в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на
образованието, но и по програми и проекти за трудова заетост в сферата на социалните
грижи на длъжности, за назначаването на които лицето е насочено и/или предпочетено с
оглед притежаваната от него педагогическа квалификация.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за устройството и функциите на регионалните
управления на образованието, издаден от министъра на образованието и науката, обн., ДВ,
бр. 13 от 7.02.2017 година, в сила от 7.02.2017 година Регионалните управления на
образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката
за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование, а
съгласно чл. 2, ал. 2 Регионалните управления на образованието са юридически лица на
бюджетна издръжка към министъра на образованието и науката със седалище –
административния център на областта, на чиято територия осъществяват дейността си.
Регионалното управление на образованието създава условия за провеждане на държавната
образователна политика на територията на областта съгласно ал.4 на чл. 2 от цитирания
правилник.
В конкретния случай ищецът е заемал само длъжности, свързани с преподавателска
работа в сферата на образованието, като от 15.09.2006 година до 20.10.2010 година и за
периода от 15.03.2011 година до 15.09.2019 година е работил на учителска длъжност. В
спорния период от 20.10.2010 година до 15.03.2011 година т. е 4 месеца и 25 дни ищецът е
5
заемал длъжност началник отдел АПФСИО в Регионален инспекторат по образованието гр.
С.. Несъмнено е, че основната функция и предназначение на РУО / ЮЛ на бюджетна
издръжка/ е да създава условия за провеждане на държавната образователна политика, чрез
управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование, налага
сама по себе си изискване за висок ценз в смисъл на педагогическа квалификация и опит в
сферата на образованието.
На базата на всички цитирани правни норми от коментираните нормативни актове и
по аргумент от НАРЕДБА № 15 от 22 юли 2019 година за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, докладчикът е
мотивиран и приема, че през периода от 20.10.2010 година до 15.03.2011 година т. е 4 месеца
и 22 дни ищецът е заемал длъжност с оглед притежаваната от него педагогическа
квалификация, която следва да се третира като приравнена най - малко на учителска
длъжност, даваща му право да получи увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3
КТ, вр. с чл.1, ал. 2 ПМС № 31/1994 година. Това разрешение следва същата правна логика
на даденото законодателно разрешение за заемана от ищеца длъжност Пом. директор
административно стопанска дейност през периода от 15.03.2011 година до 01.07.2011
година, за който страните не спорят.
Аргумент в подкрепа на достигнатия извод е й обстоятелството, че в практиката се
налага тенденция, при която дори ако към момента на прекратяване на трудовия договор
служител има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, последните десет
години от трудовия си стаж е работил в организации и звена на бюджетна издръжка в
сферата на образованието като педагогически кадър и има период на прекъсване, през който
не е работил при друг работодател, а е получавал обезщетение от БТ да се приема, че има
право на обезщетение от шест брутни заплати. Щом като последната хипотеза е правно
приемлива, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудовоправна норма и
неравно третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им права за ищецът
следва да се приеме, че през периода от 20.10.2010 година до 15.03.2011 година т. е 4 месеца
и 22 дни ищецът, назначен на длъжност в сферата на образованието, а именно началник
отдел АПФСИО в Регионален инспекторат по образованието гр. С. е заемал длъжност,
даваща му право да получи увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. с
чл.1, ал. 2 ПМС № 31/1994 година. Налага се извод за основателност на исковата претенция
и условия за постановяване на решение за осъждането на Професионална гимназия но
икономика „Професор д-р Димитър Табаков” - гр. С., да заплати на К. П. З. сумата 5 680
лева, представляваща остатъка от обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ и
във вр. с ПМС 31/1994 година, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.11.2019
година до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 300 лева, а по сметка на Районен съд С.
държавна такса в размер на 227.20 лева.
6
Воден от гореизложените съображение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Професионална гимназия но икономика „Професор д-р Димитър Табаков”
- гр. С., с адрес на управление: гр. С., 8800, жк. „******”, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град С., ул. ”*********, чрез адв. Л. А. от АК – С. сумата 5
680 лева /пет хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща неплатена част от
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни работни заплати, ведно със
законната лихва за забава, считано от 01.11.2019 година до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 300 лева, /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Професионална гимназия но икономика „Професор д-р Димитър Табаков”
- гр. С., с адрес на управление: гр.С., 8800, жк. „******”, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд – С. държавна такса в размер на сумата 227.20
лева /двеста двадесет и седем лева и двадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7