РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Враца, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на
27.01.2021 г. /двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година/ в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 553 по описа на Адм.С-Враца за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано по жалба на В.П.Т. ***
против Принудителна административна мярка за репатриране на автомобил,
изразяващо се в преместване на паркирано ППС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДКН
М *** ВК, чрез автокран на наказателен паркинг на Община Враца.
Иска се отмяна на наложената ПАМ, с доводи за нейната
незаконосъобразност.
Ответникът - органът, издал акта –
К.В.Й.– к.о.п.в ОП „П.и г.“ – В. редовно призован, явява се лично и ангажира
становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Враца, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Административният акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен е
ПАМ (репатриране на лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с ДКН М *** ВК), наложена на 12.10.2020 г. от К.В.Й.– к.о.п.в ОП „П.и г.“ – В. видно от Протокол за принудително
преместване от същата дата.
Със Заповед № 931/17.05.2020 г. Кметът на Община Враца, съгласно
Заповед № 816/30.04.2020 г., е определил служители на Община Враца и Общинско
предприятие „Паркинги и гаражи“, които да изпълняват функциите на длъжностни
лица по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, които могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предвидените за това
места, без знанието на собственика или упълномощения от него водач.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
По допустимостта на
жалбата:
По аргумент на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. “б” от ЗДвП може да се наложат и без да има издадена мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с
които се налагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК съгласно чл.
172, ал. 4 от ЗДвП. След като ПАМ “принудително преместване на паркирано ППС
без знанието на неговия собственик” се налага с фактически действия, съдът
намира, че мярката има характера на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК – волеизявление на административен орган, изразено,
чрез действие, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на
определени лица. Тоест налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. “б” от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Протоколът за принудително преместване
е с дата 12.10.2020 г. Жалбата е подадена в АдмС – Враца на 22.10.2020 г., с
оглед на което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване.
По изложените
съображения, съдът приема, жалбата за процесуално допустима, като подадена
от лице, чиито права и законни интереси са накърнени от налагане на ПАМ и
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.
По основателността на
жалбата:
Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП към общинската администрация се изграждат и служби за контрол,
определени от кмета на общината, на които са възложени тези функции. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана (т. е. и
писмена) заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на
тези заповеди е по реда на АПК - ал. 5.
Доколкото в ал. 1 не е спомената изрично чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и по аргумент за противното следва да се
приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна мотивирана писмена
заповед, с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат, а
с нареждане на съответните, оправомощени лица, за което не е необходима форма,
която в случая е само за доказване, но не и за валидност.
С оглед на това, в
настоящия случай приложената спрямо конкретния автомобил мярка няма изискване
да в писмена форма и съответно мотивирана, но е задължително същата да е
наложена от орган, упълномощен съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да извърши това.
Мярката е приложена от
компетентно длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява контролни
функции по репатриране на МПС на територията на Община Враца. Общинско
предприятие „Паркинги и гаражи“ представлява звено на общинската администрация,
по смисъла на чл. 52 от Закона
за общинската собственост. Като такова на него са възложени
функциите по прилагане на ПАМ по ЗДвП от Общински съвет - Враца, приел
правилника на предприятието. Що се отнася до самия орган, разпоредил процесната
ПАМ, налична е Заповед № 931/17.05.2020 г. на Кмета на Община Враца, както и
специфична длъжностна характеристика, установяващи компетентността на
ответника.
При така възприетите
обстоятелства съдът намира, че ПАМ е разпоредена и приложена от компетентен
орган в допустимата по закон устна форма, поради което мярката се явява е
валидна. От
събраните по делото доказателства се установява, че на 12.10.2020 г., в 10,10
часа, процесният лек автомобил марка, е бил репатриран, защото е бил паркиран
пред гараж на ул."Проф. Димитър Йоцов" в град Враца. Тези факти се
установяват от Протокол на екипите за принудително преместени ППС, Отчет за
принудително преместени ППС; Протокол за принудително преместване на ППС и от
снимковия материал, направен преди преместването.
От друга страна,
направените преди принудителното преместване снимки категорично установяват, че
процесният автомобил е бил паркиран пред гараж, на място, което не е определено
за паркиране. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя. Следователно, при доказателствена
тежест за жалбоподателя да обори твърдението на административния орган за
допуснато нарушение на правилата за движение такива доказателства не бяха
събрани.
Процесният автомобил е
бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране – чл.
98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, забраняващ паркирането на пътното платно,
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, по начин, който
затруднява достъпа до тях. Настоящият случай е точно такъв, тъй като процесният
автомобил се е намирал на пътното платно, непосредствено пред гараж.
Обстоятелството ползва ли се гаража или не, както и за какво се ползва е
неотносимо. Без правно значение за законосъобразността на оспорената мярка е липсата
на пътни знаци, указващи забрана за спиране.
Доколкото ПАМ е
постановена устно, за обстоятелствената й част следва да се съди от останалите
служебни действия, извън самата мярка, извършени по повод на констатираното от
органа противоправно действие, както и от събраните в хода на производството
доказателства. Такива са изложени в представените по делото Протокол на екипите за
принудително преместени ППС, Отчет за принудително преместени ППС; Протокол за
принудително преместване на ППС и от снимковия материал.
Разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП съдържа три самостоятелни
хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните
органи да прилагат ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач“. Първата е, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората е, когато паркирането създава опасност за
другите участници в движението. И третата е, когато паркираното превозно
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В тази връзка следва да
бъде уточнено, че хипотезите са постановени при условията на алтернативност,
поради което наличието на една от тях е достатъчна, за да се приеме, че е
налице основание за прилагане на ПАМ. В случая по делото е
установено, че мястото, на което е паркирано процесното МПС не е в зоната на
действие на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, т.е. не е налице първата законова хипотеза.
Налице са обаче данни, включително от приложения снимков материал, че
паркираното МПС попада в последната хипотеза – прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението, в конкретния случай на собственика или
ползвателя на гаража да премине с автомобил към и от гаража, независимо дали
преминаването е с цел паркиране или за извършване на товароразтоварна дейност. Посочената хипотеза кореспондира със
състава на административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която
предвижда забрана за паркиране на платното за движение и на тротоара
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях. Ето защо, независимо дали е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя, в каквато насока са
изложените в жалбата възражения, наложената принудителна административна мярка
е обоснована именно с тази невъзможност за преминаване на участник в движението.
В правната доктрина се разграничават принудителните административни мерки от
принудата, изразена като административно наказание. ПАМ са действия на
администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато
административните наказания – прилагане на нейната санкция.
От всички събрани
доказателства, включително и от признанието на жалбоподателя безспорно се
установява, че процесното МПС е било паркирано в нарушение на установените в
ЗДвП правила и по конкретно в нормата на чл. 98, ал. 2, т. 2, които като
правоспособен водач жалбоподателя следва да познава, но въпреки това не е
спазил.
Това
обстоятелство се явява съществено за крайния извод по спора, а именно, че са
налични законово регламентираните предпоставки на една от трите хипотези на
чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП по налагане на спорната ПАМ,
която следва да се използва като крайна и лимитативно приложима мярка за
едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на
МПС.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената ПАМ е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски в производството е
неоснователна.
От страна на
ответника такава не е предявена, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Т. ***
против Принудителна административна мярка за репатриране на автомобил,
изразяваща се в преместване на паркирано ППС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДКН
М *** ВК, чрез автокран на наказателен паркинг на Община Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: