РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Сандански, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20211250101211 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕЛК. АНГ. К., с ЕГН-
**********, и Р. К. Г., с ЕГН-**********, против „***************“-ЕАД, с
ЕИК:*********, за установяване, че не дължат изпълнение на вземането по изпълнителен
лист от 09.10.2015г., издаден от Софийски градски съд по т.д.№ 6192/2015г., поради
погасяване на вземането по давност.
Правно основание- чл.439 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ответникът е образувал срещу ищците изпълнително дело №
*******/2021г. по описа на ЧСИ ******, вписан в КЧСИ с № ****, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 09.10.2015г. по гр.д.№6192/2015г. по описа на СГС, за заплащане на
олихвяема сума в размер на ****лв., ведно със законната лихва върху нея от 27.05.2015г. до
окончателното й изплащане, и неолихвяема сума в размер на 891,74лв. Сочи се още, че с
изх.№12366/23.07.2021г. им е била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с
копие от изпълнителен лист и уведомление за прехвърляне на вземанията, по силата на
което „*****“-ЕООД, с ЕИК:*****, е прехвърлило на „*****“-ЕАД, с ЕИК:*****, вземането
по договор за заем № ****, сключен на 10/14/2011г. между „********“-ЕООД и ищците по
делото. Твърди се, че ищците са депозирали пред ЧСИ ********** възражение, тъй като
съгласно съобщение с изх.№10126/05.03.2020г. от ЧСИ **********, с рег.№ 856, е
прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство по изп.д.
№61/2016г., образувано по молба на „**************“-ЕООД, въз основа на издадения
1
изпълнителен лист от СГС на 09.10.2015г., на основание решение на арбитражен съд по
арб.дело № 554/2015г. на арбитър adhoc ****. Твърди се, че ищците не дължат сумите по
изп.д.№ 332/2021г. по описа на ЧСИ **** поради погасяване на вземането по давност, тъй
като от датата на издаване на изпълнителния лист са изминали повече от 5 години, през
който период „*****“-ЕООД е бездействало, като в рамките на изп.д.№61/2016г. по описа
на ЧСИ ***** не е било извършено нито едно валидно изпълнително действие и давността
не е била прекъсвана. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва, че вземането му е погасено по давност, като твърди, че
давността е прекъсвана многократно. В тази връзка твърди, че давността е прекъсната на
07.01.2016г. с депозираната на тази дата молба от „*****“ по изп.д.№61/2016г. по описа на
ЧСИ ****, с която молба на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците,
разкрити в Банка ***-ЕАД, както и че на 27.01.2016г. са били изпратени запорни съобщения
до Банка ***-АД, ****-АД и ****България-АД относно ищцата ЕЛК. АНГ. К. и до Банка
***-АД и ******-АД относно ищцата Р. К. Г.. Твърди се, че давността е прекъсната и на
29.01.2016г. с присъединяване на взискатела ТД на НАП по отношение на ищцата Е.К..
Твърди се, че давността е прекъсната и с депозираната на 21.04.2016г. от Е.К. молба по
делото за разсрочване на вземането, с която се е задължила да прави ежемесечни
доброволни вноски. Твърди се, че давността е прекъсната и с направената на 30.12.2016г.
вноска в размер на 50лв., както и че последната вноска, направена във връзка с подадената
молба от длъжника, е през м.04.2018г., поради което по отношение на непогасения остатък
от дълга не е изтекла погасителната давност. Твърди се, че след като изп.д.№61/2016г. е
било прекратено, новият взискател по цедирания дълг е изтеглил изпълнителния лист и въз
основа на него е било образувано на 23.07.2021г. ново изпълнително производство по изп.д.
№332/21г. по описа на ЧСИ *****, като с молбата си за образуване взискателят е поискал
извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците, налагането на запори и
насрочване на опис на движими вещи, което отново е прекъснало давността. Твърди се, че
на 23.07.2021г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като с тях са
били уведомени и за насрочен опис на движими вещи за 13.09.2021г. В подкрепа на
становището си сочи писмени доказателства.
По делото са приложени копия на двете изпълнителни дела- изп.д.№61/2016г. по описа на
ЧСИ **** и изп.д.№332/21г. по описа на ЧСИ *.***
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2011г. е сключен договор за револвиращ заем №*** между „***”-ЕООД, от една
страна като кредитор, и Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К., от друга страна, съответно като клиент и
солидарен длъжник, с предмет-заемна сума в размер на 2000лв. /представеният договор
ведно с Общите условия към него/.
На 07.01.2016г. „****”-ЕООД е подало до ЧСИ **** молба за образуване на изпълнително
2
дело въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.10.2015г. по т.д.№6192/2015г. по описа
на СГС, по силата на който Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К. са осъдени да заплатят на „****”-ЕООД
сумата от 6818,48лв., заедно със законната лихва от 27.05.2015г. до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 522,74лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 85лв.-разноски по арбитражното производство, както и сумата от
50лв., представляваща заплатена държавна такса по издаване на изпълнителен лист.
Изпълнителният лист е издаден на основание подлежащо на изпълнение решение №
554/27.05.2015г. по вътрешно арбитражно дело №554/2015г. по описа на арбитър ****. В
подадената молба кредиторът е поискал проучване на цялото имуществено състояние на
длъжниците, възложил е всички действия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ,както и е поискал да бъдат
наложени запори в Банка ***. По тази молба е образувано изп.д.№ 61/2016г. по описа на
ЧСИ ***. На 28.01.2016г. съдебният изпълнител е наложил запори по вземанията на
длъжниците в Банка ****-ЕАД, в „****-АД и Уникредит Булбанк-АД. По изпълнителното
дело е присъединен като взискател и Държавата в лицето на НАП за вземане от публичен
характер. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 21.04.2016г. Е.К. е
депозирала по изп.дело молба за разсрочване на вземането, като се е задължила да прави
ежемесечни вноски. На 30.12.2016г. е направена вноска в размер на 50лв. от Е.К..
„****”-ЕООД е прехвърлила вземането си от Р.Г. и Е.К. в полза на „****“-ЕАД с договор за
прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. /представеният договор, ведно с приложенията
към него/. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената
цесия, като до Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К. са изпратени уведомления в тази насока с известия за
доставяне, които са върнати непотърсени.
С постановление за прекратяване от 05.03.2020г. ЧСИ *** е прекратила изпълнителното
производство по образуваното пред нея изп.д.61/2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, и е постановила да се извърши отбелязване, че последното извършено плащане от Е.К.
е на 30.12.2016г. На 11.03.2020г. ****“-ЕАД, в качеството му на пълномощник на „****”-
ЕООД, е получило обратно изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано това
изп.дело. Въз основа на този изпълнителен лист „*“-ЕАД е подало на 23.07.2021***г. молба
до ЧСИ Ш*** за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците Р. К. Г. и
ЕЛК. АНГ. К. за събиране на вземането си. В молбата е поискано да се извърши опис на
движими вещи и запор на банкови сметки на длъжниците. По тази молба е образувано
изп.д.№332/21г. по описа на ЧСИ ****. Същия ден до длъжниците са били изпратени
покани за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за прехвърляне на вземания, като те
са били уведомени и за насрочен опис на движими вещи за 13.09.2021г. На 24.08.2021г.
длъжниците са депозирали възражение пред ЧСИ ****, като се позовават на изтекла
погасителна давност.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от неговото предявяване-установи се, че ищците са длъжници по изп.дело
№ 332/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител *, а ответникъ***т е взискател по
3
същото. Правният интерес от предявяване на иска се определя от твърденията в исковата
молба, че ищците не дължат изпълнение по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, поради настъпили факти след издаването му, а
именно:изтекъл давностен срок.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищците са предявили отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по
издаден изпълнителен лист срещу тях въз основа на съдебно изпълнително основание-
подлежащо на изпълнение решение № 554/27.05.2015г. по вътрешно арбитражно дело
№554/2015г. по описа на арбитър *****. Ищците основават иска си на настъпила
погасителна давност. Давността на установено със съдебно решение вземане е пет години
(чл.117, ал.2 от ЗЗД). Тъй като арбитражното решение е приравнено на съдебното решение
/и то се ползва със сила на пресъдено нещо и има изпълнителна сила/, то и за него важи
правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е несъстоятелен довода на пълномощника
на ищците, че изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание и
давността за него е три, а не пет годишна.
Страните не спорят, че давността е започнала да тече от 09.10.2015г.-датата на издаване на
изпълнителния лист. Спори се дали давността е прекъсвана.
Съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност
(чл.117, ал.1 от ЗЗД). Видно от мотивите по т. 10 на тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г., „прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица”. Давността се
прекъсва и с признанието на вземането от длъжника. Съгласно решението на ОСГТК на
ВКС по т.10 на цитираното тълкувателно решение, когато изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Изхождайки от събраните по делото доказателства съдът намира, че давността по
отношение на процесното вземане е прекъсвана многократно, а именно: на 28.01.2016г. с
налагането на запори на банковите сметки на длъжниците и последвалото присъединяване
на кредитор-Държавата в лицето на НАП; на 21.04.2016г. с подаване на молба от длъжника
Е.К. за разсрочване на вземането и с която се е задължила да прави ежемесечни доброволни
вноски, която молба представлява признание на задължението; на 30.12.2016г.-с
направената вноска в размер на 50лв. от Е.К., което е и последното извършено от нея
плащане по изп.д.№ 61/2016г. по описа на ЧСИ ****. Предвид на прекъсването на давността
4
в хода на това изпълнително производство, то давността изтича на 30.12.2021г. /след
предявяване на настоящия иск/. Освен това се установи, че има образвано ново
изпълнително производство / изп.дело № 332/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител
***/, по което също взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ и са предприети
действия, които прекъсват давността, а именно на 23.07.2021г. е насрочен опис на движими
вещи за 13.09.2021г., което изпълнително действие отново прекъсва давността.
Следователно, давността не е изтекла, поради което предявеният на това основание иск е
неоснователен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника направените по делото разноски. На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя
в полза на ответното дружество възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лева,
съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.439 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от ЕЛК. АНГ. К., с ЕГН-
**********, и Р. К. Г., с ЕГН-**********, и двете от гр.****, ж.к.”***”, бл.**вх.*, ет.*, ап.*
против „****“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.***1335,
ж.к.”*****”, бул.”***”, № **, бизнес сграда „**-***”, ет.***, представлявано от ***, за
установяване, че не дължат изпълнение на вземането по изпълнителен лист от 09.10.2015г.,
издаден от ****градски съд по т.д.№ ****/2015г., поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА ЕЛК. АНГ. К., с ЕГН-**********, и Р. К. Г., с ЕГН-**********, и двете от
гр.****, ж.к.”***”, бл.**, вх.***, ет., ап., ДА ЗАПЛАТЯТ на „****“-ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление-гр.***, ж.к.”****”, бул.”****”, № **, бизнес сграда „***”,
ет.2, представлявано от *, сумата от 100 лева** (сто лв.) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5