Р Е Ш Е Н И
Е № 260273
гр.Пловдив,
24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело
№ 3000/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Банка ДСК” АД гр.София ЕИК ********* срещу решение № 260588/25.09.2020г. по
гр.д. № 812/2020г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав, с което е
осъдена „Банка ДСК“
АД (правоприемник на „Експресбанк“ АД – заличен търговец), ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19
да заплати на Н.И.Н., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.55, ал.1,
предл. 3 ЗЗД, сумата от 728,11 лв., представляваща получена при отпаднало
основание, в производството по принудително изпълнение по изп. дело № 258 по
описа за 2019 г. на *********, за събиране на погасено по давност вземане, чрез
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят „Банка ДСК” АД
гр.София навежда доводи за неправилност на решението. Решението се обжалва като
неправилно, неоснователно и немотивирано, като се сочи, че съдът неправилно е
приел, че погасителната давност по изпълнителното дело тече, считано от датата
на налагане на запор върху МПС в изпълнителното дело. Сочи се, че отмяната на
постановление на ВС № 3/1980 г. е прогласено с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, което тълкувателно
решение обаче няма обратно действие за теченето на давността преди неговото
обнародване на 26.06.2015 г., поради което до този момент се прилагат правилата
на ПМС № 3/1980г., като предаването на обратно действие на новото тълкувателно
решение се приема за недопустимо, съгласно чл.14 от Закона за нормативните
актове. Сочи се и практика на ІV-то отделение на ВКС в тази насока. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноските.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Н., с
който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да уважи иска РС Пловдив е приел, че въз основа на
издаден по изп. дело №13675 по описа за 2011г. на Районен съд Пловдив, на дата
19.12.2011г. е образувано изп.дело № 2397 по описа за 2011 г. на ******** срещу
ищцата Н.Н. за сумата от 4 599,82 лв. солидарно дължима сума с Х. А. в
полза на отетника. На 11.07.2018г. било поискано прехвърляне на делото на ЧСИ Б.
А., където на 21.01.2019г. било образувано изп.дело № 258/ 2019г. по описа на
кантората. По продълженото изпълнително дело ********* наложила запор на
трудовото възнаграждение на ищцата на дата 05.02.2019г., като вследствие на
запора на 03.10.2019г. била постъпила сумата от 728,11 лв. РС Пловдив приема,
че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането на ответника по давност
е започнал да тече от последното валидно изпълнителното действие, за каквото се
приема налагането на запор на върху МПС на 06.02.2014г., като същият е изтекъл
на 06.02.2019г. т.е. преди събирането по принудителен ред на процесната сума
(03.10.2019г.), получена от наложения запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата.
По правилността на решението
съдът се произнася само по посоченото в жалбата /чл.269 от ГПК/. По отношения
на посоченото в жалбата оплакване, че отмяната на постановление на ВС №3/1980г. е
прогласено с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на Върховен
касационен съд, което тълкувателно решение обаче няма обратно действие за
теченето на давността преди неговото обнародване на 26.06.2015г., поради което
до този момент се прилагат правилата на ПМС № 3/1980г., като предаването на
обратно действие на новото тълкувателно решение се приема за недопустимо,
съгласно чл.14 от Закона за нормативните актове, въззивният съд приема
следното. Възраженишето е неоснователно. Нормата на чл.14 от ЗНА касае
придаването на обратна сила на нормативен акт, което може да е само по изключение,
и то с изрична разпоредба. Тълкувателните решения обаче не са нормативен акт, а
акт по тълкуване на нормативен акт. За тях важи правилото на чл.50 от ЗНА, а
именно тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. По изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на
тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде
усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването
му. За това че тези норми на ЗНА се прилагат не само при нормативното
тълкуване, а и при съдебното тълкуване на ВКС с тълкувателни решения е видно и
от определение №195/04.10.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3351/2017г. на І г.о. Тоест към датата на
постановяване на решението от РС Пловдив на 25.09.2020г., за него не е съществувала
възможност да не прилага задължителното тълкуване на тълкувателно решение на
ВКС прието на 26.06.2015г. Ето защо решението на ПРС е законосъобразно и
правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата
страна Н.Н. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Такива по делото се доказаха реално направени 400 лева за платен адвокатски
хонорар по настоящото дело /л.17/. Мотивиран така съдът.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260588/25.09.2020г. по гр.д. №
812/2020г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД (правоприемник на
„Експресбанк“ АД – заличен търговец), ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19 да заплати на Н.И.Н.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 400 лева за разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.