Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***,15.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4697 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Т.Б.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***твърди, че със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 6837/2016г. по описа на РС ***, било уважено изцяло заявлението му и било
разпоредено на длъжника В.П.М. с ЕГН ********** *** да заплати на
заявителя 1490,50 лева главница по
договор за потребителски кредит овърдрафт ECL
0000000033Т/20.05.2013г., 330,31 лева договорна лихва за периода 01.07.2015г до
07.09.2016г., 6,38 лева наказателна лихва за периода 01.07.2015г. до
07.09.2016г., законна лихва върху главницата считано от 1(2.09.2016г., както и
разноски в заповедното производство. Твърди, че след издаване на заповедта за
изпълнение бил издаден и изпълнителен лист. С определение ищецът бил уведомен,
че може да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК в едномесечен срок
получаване на съобщението. Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за
кредит Овърдрафт на 20.05.2013г. по силата на който му предоставил сумата от
1500 лева при договорна лихва в размер на 12 % и краен срок на издължаване
20.05.2014г. Твърди, че с два последователни анекси, договорът бил удължаван с
две последователни години и изтекъл на 20.05.2016г. Ищецът твърди, че
ответникът усвоил разрешения кредитен лимит на 20.05.2013г. еднократно на каса
на „***в пълен размер, което било единствено усвояване от датата на отпускане
на кредита до датата на блокиране на лимита на 07.09.2015г. Ищецът твърди, че
през първата година ответникът извършвал редовни плащания, а през втората
нередовни. Твърди, че последното плащане било на 29.06.2015г. като поради
неплащане на задължения в два поредни месеца, кредитодателят блокирал лимита
считано от 07.09.2015г. Твърди, че ответникът направил последна погасителна
вноска на 17.09.2015г. в размер на 100 лева, като след тази дата други суми не
са плащани. Твърди, че на 20.05.2016г. вземането е падежирало в цялост, тъй
като договорът е изтекъл. Ищецът твърди, че изпратил писмо до ответника, което
ответникът получил лично на 12.07.2016г, с което го уведомил за размера на
задължението. Твърди, че и след това писмо ответникът не е извършвал плащания
по кредита. След образуване на изпълнителното дело, заповедта за изпълнение на
парично задължение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, което
обосновава правния интерес от водене на настоящето производство.
Ответникът
не е открит на постоянен и настоящ адрес, на който е залепено уведомление. След
изтичане на сроковете за явяване за получаване на книжата по делото, на
ответника е назначен особен представител, който оспорва предявените искове.
Твърди, че не са представени доказателства, че сумата е усвоена от ответника.
Оспорва размера на претенциите по размер.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна : Установява се от представения договор на лист 9, че
между страните по делото е сключен такъв на 20.05.2013г., по силата на който
ищцовото дружество е отпуснало на ответника банков кредит овърдрафт по
разплащателна сметка в размер на 1500 лева. В чл.2 от договора страните са
уговорили усвояването на кредита, което да стане на каса на „И.“ АД срещу
представяне на лична карта. Установява се от договора, че ответникът дължи на
банката договорна годишна лихва в размер на 7,00%, договорна надбавка в размер
на 5,00% или общо 12,00%. Установява се от договора, че страните са уговорили
годишен процент на разходите 27,580534.
По
делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението на
която се установява, че на 20.05.2013г, когато е бил сключен договора,
ответникът е усвоил изцяло отпуснатата сума в размер на 1500 лева, която му е
изплатена на каса на „И.“ АД. Установява се от заключението, че ответникът е
заплащал задължения, като последното плащане е направено на 17.09.2015г. От
заключението се установява, че ответникът не е заплатил главница в размер на
1490,50 лева, договорна лихва в размер на 336,69 лева начислена за периода
01.07.2015г. – 07.09.2016г. в това число и наказателна лихва в размер на 6,38
лева.
Относно
възражението на процесуалния представител на ответника, че липсват
доказателства кредита да е усвоен от ответника, съдът споделя становището на
ищцовото дружество, че индиция за това обстоятелство са направените искания за
промяна в условията на договора за увеличаване на размера на вече предоставения
кредит от 11.11.2013г. и от 18.07.2014г. когато ответникът е поискал увеличение
на кредитния лимит на 2500 и съответно на 3000 лева, които искания не са
уважени от банката. Отделно от това индиция, че кредитът е усвоен е
обстоятелството, че ответникът е заплатил част от лихвите.
От
правна страна, съдът приема следното :
Искът
по чл.422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта. Интересът от търсената с иска защита е
от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на
правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл.124,
ал.1 ГПК. Връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иска.
Установи
се, че между страните са съществували облигационни отношения, произтичащи от
договор за кредит, сключен на 20.05.2013г. и впоследствие удължаван до
20.05.2016г. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на
ответника заем в размер на 1500 лева, която сума ответникът е усвоил в деня на
подписване на договора. Съответно за ответника е възникнало задължение да
заплаща редовно в срок дължимите по договора вноски, включващи главница и
лихва.Установи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок, поради
което му е начислена и наказателна лихва. Срокът на договора е изтекъл, с което
цялото вземане е станало изискуемо, а от заключението на вещото лице се
установи, че дължимите неплатени суми за главница и лихви са в размер, в който
са претендирани в исковата молба. Установи се от заключението, че определените
в договора лихви са в размер по-малък от пределно допустимия в закона.
При
така изложеното, съдът приема, че ответникът не и изпълнил задълженията си по
договора, поради което претенциите на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Според
т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, в решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В случая, предвид основателността на
установителния иск, следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство и сторените от ищеца в исковото. И в заповедното производство, и в
исковото, ищецът е бил представляван от упълномощения юрисконсулт, поради което
му се дължи възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК
във връзка с чл.25 НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в заповедното производство в размер на 50 лева и в
исковото производство в размер на 100 лева. Разноските на ищеца в исковото производство са
в размер на 73,08 лева държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение, 180 лева депозит
за вещо лице и 360 лева възнаграждение за особен представител. За заповедното
производство ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 36,54
лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.М., ЕГН **********,***, дължи
на „Т.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от ***, сумата от 1490,50 лева просрочена главница /за периода
07.09.2015г. – 07.09.2016г./, 330,31 лева договорна лихва за периода 01.07.2015г.
– 07.09.2016г., 6,38 лева наказателна лихва за забава за периода 01.07.2015г. –
07.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2016г.
до изплащане на сумата, произтичащи задължение по Договор за банков
кредит-овърдрафт №ECL***/20.05.2013г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
4333/12.092016г. по ч.гр.дело 6837/2016г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА В.П.М.,
ЕГН **********,***, дължи на „Т.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***, представлявано от ***, разноски по делото в размер на 73,08 лева държавна такса, 100 лева
юрк.възнаграждение, 180 лева депозит за вещо лице и 360 лева възнаграждение за
особен представител, както и разноски по ч.гр.дело № 6837/2016г. по описа в
размер на 36,54 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред ****** в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: