Р Е Ш Е
Н И Е
№73
гр. Несебър, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 101 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.В.И. срещу наказателно
постановление № 1191 от 27.08.2019г. на началника на РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 34а, ал. 1 от Закон
за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), за извършено нарушение на
чл.**а, ал. 2 ЗЗШОС, е наложено
наказание „глоба” в размер на 500 лв. Жалбоподателят развива съображения в
насока, че мястото, в което е разположен обектът, не е с жилищно
предназначение. Намира, че доказателства за предназначението на територията,
събрани за пръв път от съда, не могат да бъдат вземани предвид. Излага, че
контролните органи не са констатирали чрез измерване факта на генерирането и
нивата на шума в обекта и около него. Обръща внимание, че е вменено нарушение
озвучаване „в обекта”, а законовият текст предвижда за наказуемо озвучаването
„от обекта”. Сочи се, че няма как да се твърди извършено озвучаване според
предвиденото в пар. 1, т. 22 от ЗЗШОС. Навежда се, че не е посочено как точно е
извършено озвучаването. Акцентира се върху обстоятелството, че търговският
обект е шумоизолиран по надлежния ред. С тези доводи
от съда се иска да отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От РЗИ Бургас в полза на дружеството „Д.Е.Ш.” ЕООД били
издадени сертификат за контрол № ПК-111 от 17.07.2019г. и протокол за контрол
на шум в околна среда № ПК-111 Ш от 17.07.2019г. (на л. 10 – л. 11 от делото).
Със същите за обект – кафе бар „А.Д.” в гр. Обзор, ул. „С.” №**, било
заключено, че еквивалентното ниво на шум в обекта съответства на изискванията
на Наредба № 6. Било констатирано, че обектът се озвучава от музикална уредба,
монтирана в него. Видно от протокол (на л. 13 от делото) в заведението бил
извършен монтаж на звукоизолация – по стени и по тавани.
Видно от писмо от Община Несебър (на л. 22 от делото) в
района на гр. Обзор, ул. „С.” №**, имотите попадат в „жилищна територия” по смисъла
на чл. 13 от Наредба № 7 от 22.12.2003г.
Около 03:40 часа на 03.08.2019г. в РУ Несебър бил получен
сигнал за силна музика от бар „А.Д.” на ул. „С.” №** в гр. Обзор. Сигналът бил
подаден от лице с име Иванов. За проверка на сигнала обектът бил посетен около
04:10 часа от полицейски служители, сред които св. З.. Последният констатирал,
че обектът се озвучава от неговия управител – жалбоподателят И.. Констатирал,
че обектът е разположен в територия, предназначена за жилищно строителство. При
проверката се констатирало, че заведението е от открит тип и се намира на около
30 метра от къща за гости. При тези данни св. З. съставил на жалбоподателя АУАН
№ 1191 бл. № 0654975 от 03.08.2019г. за извършено нарушение на чл.**а, ал. 2 от
ЗЗШОС. В АУАН И. вписал възражение, че има замерване от РЗИ и по никакъв начин
не е нарушен чл.** от ЗЗШОС. Отказал да му бъде връчен препис от АУАН, което е
удостоверено с подписа на един свидетел. На 05.08.2019г. на И. било издадено и
разпореждане на полицейски орган – да преустанови озвучаването на обект – кафе
бар „А.Д.” след 23:00 часа до 08:00 часа. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 1191 бл. № 0654975 от 03.08.2019г., докладна
записка на В.З., разпореждане на полицейски орган от 05.08.2019г., сертификат
за контрол № ПК-111 от 17.07.2019г. и протокол за контрол на шум в околна среда
№ ПК-111 Ш от 17.07.2019г., протокол за количествено-стойностна сметка, писмо
от Община Несебър, заповед № 8121з-829 от 23.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя
З.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателката не оспорва така
установената фактическа обстановка, като нейните възражения са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-829 от 23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на
министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да
осъществяват контрол за спазване на чл.**а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая
актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на
основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП,
правните изводи на съда са следните:
Съгласно чл.**а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от обекти по ал. 1 (за производство, съхраняване и
търговия и на обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено
предназначение) и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение
за времето от 14,00 до**,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч.,
с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари,
аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия. За установяване на нарушението е
необходимо да се докаже, че жалбоподателят извършва озвучаване от търговски
обект, разположен в територии, предназначени за жилищно строителство, за времето
от 23:00 до 08:00 часа. В АУАН и НП са описани всички относими към това
нарушение твърдения. Посоченото е, че жалбоподателят, като управител на
търговския обект – бар „А.Д.”, изграден в зона и територия, предназначена за
жилищно строителство, около 04:10 часа, озвучава обекта. Съдът намира, че няма
пречка и в хода на съдебното производство да се събират доказателства във
връзка с нарушението, тъй като производството е въззивно такова (арг. от чл.
327 то НПК вр. чл. 84 от ЗАНН). Достатъчно е в текста на АУАН и НП да са
посочени относимите факти. Ето защо приетото писмо от община Несебър следва да
се кредитира изцяло и приемането му за пръв път от съда не е нарушило правото
на защита на жалбоподателя.
С оглед изложеното по делото на първо място се доказва,
че процесният търговски обект е разположен в територия, предназначена за
жилищно строителство. Според пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС „зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони
и територии и зони със смесено предназначение” са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона
за устройство на територията. По арг. от пар. 3 от преходните и заключителните
й разпоредби на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Видно от приетото писмо от Община Несебър
територията на ул. „С.” №** в гр. Обзор, е „жилищна” по смисъла на чл. 13 от
Наредба № 7 – в устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина
(до 10 метра) – чл.**, т. 1 от Наредбата. Ето защо е изпълнено първото от
фактическия състав на чл.**а, ал. 2 от ЗЗШОС.
На второ място е необходимо да
се установи, че от обекта се извършва „озвучаване”. По арг. от пар. 1, т. 22 от
ДР на ЗЗШОС „Озвучаване” е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез
механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и
пеене. Свидетелят З. се е явил на място в обекта, като при приближаването до
него е възприел съответните звуци, които впоследствие е установил, че се
предават от озвучителна техника в него. Това обстоятелство е възприето и от
поне още едно лице, което подало сигнала до РУ Несебър. Т.е. по делото се
доказа, че от бар „А.Д.” е осъществено излъчване на звук в околната среда. И
тук следва да се посочи, че в рамките на АУАН и НП е посочен терминът
„озвучаване”, което е достатъчно за фактическото описание на нарушението, а
въпрос на доказване на нарушението е дали такова озвучаване действително е
установено. В случая актосъставителят е установил „озвучаване” на база
изискванията на пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС. Необходимо е да се отбележи, че
нарушението по чл.**а, ал. 2 от ЗЗШОС се извършва чрез всякакво излъчване на
звук в околната среда, предавано от търговския обект. Този извод произтича от
самия текст на чл.**а, ал. 2 от ЗЗШОС и от пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС. Ето
защо за съставомерността на нарушението е без значение извършеното
звукоизолиране в обекта и издаденият за този обект от РЗИ Бургас сертификат за
контрол. Посоченият сертификат е издаден по реда на Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите
за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части
на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти
от шума върху здравето на населението. От своя страна наредбата контролира показателите за шум в околната и жизнената среда,
отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в
околната и жизнената среда; методите за оценка на стойностите на показателите
за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху
човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни
сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително
обекти с обществено предназначение; методите за оценка на нивата на
проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено
предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено
предназначение. Спазването на наредбата е предпоставка за откриването на
търговски обекти в рамките на жилищни територии – арг. от чл.** б, ал. 1 от
ЗЗШОС. Това обаче не означава, че чрез издаване на сертификат се изключва
възможността от въпросния обект да се излъчва шум по смисъла на чл.**а, ал. 2
от ЗЗШОС. Налага се извод, че разпоредбата на чл.**а, ал. 2 от ЗЗШОС има
самостоятелно значение и издадените сертификати по реда на Наредба № 6 от
26.06.2006 г. не дерогират приложението й.
Касационната инстанция е имала повод да се произнесе в подобна насока - Решение № 892 от 14.05.2019
г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2006/2018 г.
По делото се доказват и другите
елементи от състава на нарушението. Установява се, че озвучаването е
осъществявано от физическото лице И. – управител на търговския обект (това
обстоятелство не се оспорва и от него). Както се посочи установява се
безпротиворечиво, че шумът е навлязъл в околното среда, извън заведението и е
възприет от различни лица, вкл. актосъставителят. Ето защо е изпълнено
изискваното озвучаването да е „от търговския обект”. Т.е. от източник в
търговския обект да се разпространява шум в околната среда. Установен е и часът
на нарушението – около 04:10 часа, което попада в часовия диапазон по чл.**а,
ал. 2 от ЗЗШОС.
След като са доказани всички елементи от състава на
нарушението, то за същото правилно е наложена санкция на жалбоподателя.
Наказващият орган е подвел нарушението и под относимата санкционна норма – чл.
34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи,
от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В случая на физическото лице е наложено
наказание в минималния размер по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС, поради
което съдът намира, че наказанието е определено правилно и не следва да бъде
намалявано.
С оглед всичко изложено до тук
съдът достигна до извод, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1191 от 27.08.2019г. на
началника на РУ Несебър, с което на И.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС, за извършено нарушение на чл.**а,
ал. 2 ЗЗШОС, е наложено
наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: