РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. ХАСКОВО, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Членове:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА
в присъствието на прокурора Н. Б. В.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245600600679 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 39/03.07.2024г., постановена по НОХД № 513/2023г. по описа на Районен Съд
– Хасково, подсъдимия И. З. Т., с ЕГН ********** от гр.Х., е признат за виновен в това, че
на 03.06.2023г. в гр.Х., управлявал МПС - лек автомобил марка „Киа“ модел „Каренс“, с рег.
№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,52 на
хиляда установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ №
ARBA – 0088, поради което и на осн. чл. 343б ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, е осъден
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1
от НК е отложено за срок от 3 години, кумулативно на наказание „глоба“ в размер на 190
лв., както и на осн. чл.343г, вр.чл.343б ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 от НК, му е наложено също
кумулативно, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6
месеца, от което на осн. чл.59 ал.4 от НК, е приспаднато времето през което е бил лишен от
това право по административен ред, считано от 03.06.2023г. Осъден е и за разноски за вещо
лице в размер на 64,48лв.
Недоволен от присъдата е останал адв.Ч. от АК – София, който като защитник на
подсъдимия, я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
1
необоснованост. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд допуснал съществено
процесуално нарушение засегнало правото на защита на подсъдимия, чрез неучастието на
упълномощеният му защитник, който не се явил по уважителни причини. Други конкретни
доводи в жалбата не се изложени, като се иска отмяна на присъдата.
Окръжна прокуратура - Хасково изпраща представител, който намира жалбата за
основателна не по изложените в нея съображения. В тази насока прокурорът заявява, че от
първата инстанция било допуснато съществено процесуално нарушение, чрез посочване в
мотивите към присъдата, че наказанието лишаване от право да се управлява МПС, било
наложено на лице с имена различни от тези на подсъдимия. С този довод се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на първата инстанция.
Същевременно в пледоарията си прокурорът излага и съображения, че престъплението за
което подсъдимия бил признат за виновен и осъден, било несъмнено доказано, а посоченото
в жалбата нарушение не било допуснато и алтернативно иска присъдата да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция, подсъдимият се явява с упълномощеният си защитник адв.Ч.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В пледоарията си защитникът
твърди, че освен заявеното и от прокурора нарушение, такова било допуснато и в
обвинителният акт, поради непосочване в него на часа и мястото на извършване на
деянието. Навежда и доводи за недоказаност на обвинението поради липса на намерен у
подсъдимия при обискът му, ключ за лекия автомобил. Това, наред с отразеното за часа на
деянието в съставения за нарушението АУАН, издадените ЗППАМ и данните за
местоположението на полицейския автомобил, както и изложеното от свидетелите,
защитникът счита, че изключвало подсъдимия да е осъществил престъплението, понеже бил
задържан. Излагат се и съображения за оказана от полицейските служители заплаха, за да
бъде изпробван подсъдимия за алкохол. Защитникът оспорва и заявеното от свидетелите
очевидци като твърди, че следвало да се преценят и показанията на част от свидетелите
дадени пред Административен съд – Хасково. С тези доводи защитникът иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на първата инстанция.
Алтернативно иска подсъдимият да бъде оправдан.
В личната си защита, подсъдимият се придържа към доводите на защитникът си, а в
последната си дума не изразява становище.
Пред настоящата инстанция бяха приети като доказателства, заверени копия от Решения №
872/23.02.2024г. по адм.д. № 705/2023г. и № 1016 /07.03.2024г. по адм.д. № 706/2023г., двете
по описа на Административен съд – Хасково, представени от защитата пред първата
инстанция но неприети от последната. Прието бе и представеното пред настоящата
инстанция заверено копие от Протокол за ПТП № 1839543 от 03.06.2023г. без рег. номер.
Останалите доказателствени искания бяха оставени без уважение.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите от страните доводи, изцяло служебно на
осн.чл.314 ал.1 от НПК и прецени събраните доказателства, намира за установено следното:
2
Съдебното производство пред РС – Хасково, е образувано по обвинителен акт на РП –
Хасково, изготвен по БП № 513/2023г. по описа на РУ МВР – Хасково, с който на
подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и
осъден с обжалваната присъда. Производството на досъдебната фаза и пред първата
инстанция, е протекло по правилата на глава XXIV от НПК – Бързо производство. От
събраните доказателства е установено, че на инкриминираната дата - 03.06.2023г. в ранния
следобед, подсъдимия заедно със свидетелите А.А. и Т.М., консумирали алкохол пред
магазин „Д.“ в гр.Х., на ул. „Б.“ където бил паркиран и автомобилът на подсъдимия, марка
„Киа Каренс“ с рег. № *******. Около 18.30 часа двамата свидетели си тръгнали и
подсъдимия останал сам. Около 19 часа до магазина с автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. №
********, пристигнали свидетелките К.К. и К. Д., които били сестри. С тях било и внучето
на първата, която управлявала автомобила и го спряла до магазина, пред автомобила на
подсъдимия. След спирането, свидетелките с детето слезли, а до магазина при тях след
малко дошъл и св.М. Д., който бил син на втората свидетелка. По това време подсъдимия се
качил в автомобилът си и решил да го премести, но поради употребения алкохол объркал
скоростите и вместо назад, тръгнал напред при което допрял леко автомобилът си, до този на
св.К.. Случилото се било възприето от двете свидетелки и св.Д., на които им направило
впечатление, че подсъдимия не реагирал и бил според тях неадекватен поради употребен
алкохол. Св.Д. отишъл при подсъдимия и го попитал какво прави, последния му отговорил,
че объркал скоростите, свидетеля забелязал, че подсъдимия бил в нетрезво състояние и
завалял при говор. Понеже по автомобила на св.К. нямало щети, свидетеля казал на
подсъдимия да заключи автомобилът си и да си тръгва, но подсъдимия отказал и влязъл в
пререкание със свидетеля. В същото време минал св.Й.П. със съпругата си и кучето им,
казал, че подсъдимия цял ден пил алкохол и да се обаждат на полицията. За случилото се
св.К. подал сигнал на телефон 112, чието съдържание е установено от приетата от първата
инстанция аудиотехническа експертиза, а св.Д. със свой познат неразпитан по делото,
застанали до подсъдимия който бил вече слязъл от автомобилът си. По повод сигнала на
място със служебен автомобил, пристигнали свидетелите А. А. и К.В., двамата на длъжност
„младши автоконтрольор I- ва степен “ в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково.
При идването на полицейските служители, св.Д. си тръгнал, а на място останалите двете
свидетелки с детето. Пред полицейските служители подсъдимия отрекъл да е управлявал
автомобила, но свидетелките твърдели обратното. На полицейските служители също им
направило впечатление, че подсъдимия бил в нетрезво състояние и поискали да го
изпробват за алкохол. Подсъдимия обаче отказал и влязъл в пререкание с тях, като им пречел
да довършат съответните документи сред които и протокол за ПТП, което наложило
използването на сила и помощни средства и бил отведен в РУ МВР– Хасково. Там според
показанията на полицейските служители, подсъдимият се съгласил и бил изпробван за
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер-7510“ № ARBA – 0088, което отчело
наличието на алкохол у него, в количество 3.52 промила. Подсъдимия бил задържан със
заповед по ЗМВР за 24 часа, издаден му бил талон за медицинско изследване №
110563/03.06.2023г. и бил отведен от полицейските служители в СО на МБАЛ – Хасково за
3
даване на кръвна проба, но отказал да даде такава. Отказът бил отразен от лекар в
съставения за прегледа медицински протокол, в който подсъдимия също удостоверил отказът
си с подпис, а отказът му бил отразен от лекаря и в талона за изследване. На същата дата
св.А. съставил против подсъдимия АУАН серия GA № 964272, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП касаещо управлението на лекия автомобил с цитираната концентрация на алкохол,
като в акта посочил, че то било извършено в 20.01 часа. Като доказателство по акта било
иззето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия № *********, контролният му
талон, свидетелството за регистрация на лекият му автомобил и регистрационните табели на
автомобила. По повод съставения АУАН, св.В. издал две ЗППАМ - № 272з-1623/03.06.2023г.
и № 272з-1624 /03.06.2023г., като с първата било временно отнето СУМПС на подсъдимия
до решаване въпроса за отговорността му, но за срок не повече от 18 месеца, а със втората
била прекратена регистрацията на автомобилът му, за срок от 6 месеца. Поради образуване
на бързото производство за престъплението по чл.343 б ал.1 от НК, с мотивирана резолюция
административно наказателното производство по акта било прекратено. По време на
разглеждане на делото пред първата инстанция, двете ЗППАМ били обжалвани пред
Административен съд – Хасково и с Решенията № 872/23.02.2024г. по адм.д. № 705/2023г. и
№ 1016 /07.03.2024г. по адм. д. № 706/2023г., били отменени. Освен посочения АУАН, на
същата дата св.А. съставил против подсъдимия и АУАН серия GA № 964274 но за
нарушение по чл.25 ал.1 от ЗдвП, посочено като извършено в 19.05 часа по същото време и
място, като при маневра за паркиране ударил паркирания автомобил „Фолксваген Кади“ с
рег. № ******** и реализирал ПТП с леки материални щети.
При така установената фактическа обстановка, е постановена обжалваната присъда.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил присъдата при
изяснена фактическа обстановка, а след анализ на събраните доказателства е достигнал до
обоснован извод, за осъществен от подсъдимия от обективна и субективна страна, състав на
престъплението по чл.343 б ал.1 от НК в чието извършване е обвинен и за което е признат за
виновен, с присъдата. Този извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Не се
споделят доводите в жалбата за посоченото в нея процесуално нарушение. В последното
съдебно заседание пред първата инстанция, упълномощения защитник на подсъдимия не се
явил въпреки, че бил редовно уведомен от предходното заседание, като тогава от протокола
не става ясно да е заявил, че е в невъзможност да се яви. Неявяването му явно е било по
неуважителни причини защото към депозираната молба, постъпила на датата на
заседанието, в която защитника посочил, че е в невъзможност да се яви поради участие в
друго НОХД пред друг съд и поискал поредното отлагане на делото, липсват доказателства
за действителната му служебна ангажираност. Такива не са представени с жалбата и пред
въззивната инстанция. Назначаването на резервния защитник на подсъдимия от първата
инстанция, който е бил фактически служебен не е било необходимо с оглед повдигнатото му
обвинение, което не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, липсата на
задължителност на защитата и изразеното от подсъдимия становище в същото последно
съдебно заседание, като поискал да се гледа делото и заявил, че нямал връзка с адвокатът си,
който от два дни не му вдигал телефона. При това положение делото е следвало да бъде
4
разгледано без участието на упълномощения адвокат. С назначението на резервния
защитник против което подсъдимият не е възразил, е сторено повече за гарантиране правото
му на защита, което чрез оказаната му правна помощ от квалифициран адвокат, не е
нарушено. До назначението и изискването на резервния защитник от първата инстанция се е
стигнало, поради необходимост от разглеждането на делото в разумен срок по смисъла на
чл.22 от НПК, доколкото производството се е развило по реда на глава XXIV от НПК, но е
било многократно отлагано включително по молби на упълномощения защитник, както и
неявяването му в последното заседание по изложените вече причини, прието от първата
инстанция като необосновано бавене на процеса. Не се споделят и доводите на прокурора,
подкрепени и от защитата, за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение в
мотивите към присъдата, чрез посочването, че кумулативното наказание по чл.343г, вр.
чл.343б ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 от НК - „лишаване от право да управлява МПС“, е наложено на
лице с имена и ЕГН, различни от тези на подсъдимия. Това действително в мотивите е
сторено но по делото не е установено да участвало лице различно от подсъдимия, в това
процесуално качество. Присъдата е единство между мотиви и диспозитив, а последният е
ясен и съответен на престъплението, дееца и наказанието. От прочита на мотивите е също
ясно, че деятелността за която подсъдимият е признат за виновен и наказан, се отнася до
него и волята на първата инстанция в тази насока е ясна, а нарушението не се е отразило на
възможността подсъдимия да разбере за какво престъпление е осъден и на какво наказание.
Обосновано от показанията на свидетелите А., М., Т. който е баща на подсъдимия и П. е
прието, че на инкриминираната дата и място, подсъдимия употребил значително количество
алкохол, а действията му по управление на автомобила след това са безспорно доказани от
показанията на тримата свидетели очевидци – К. и Д. и, както и установеното от
аудиотехническата експертиза за обаждането на тел.112. Правилна е и преценката, че
първите четирима свидетели не са възприели изложеното от очевидците, а показанията на
А., М., Т., че преди да си тръгнат, последния свидетел взел от подсъдимия ключа за лекият
му автомобил и заявеното от св.Т. за повода по който твърди, че сторил това, са защитна
версия некореспондираща с показанията на очевидците. Показанията на очевидците не се
дискредитират и от обстоятелството, че при обискът на подсъдимия при задържането му,
според съставения протокол, липсва ключ за лек автомобил, а в съставеният му АУАН серия
GA № 964272/03.06.2024г. е отразено, че деянието е извършено в 20.01 часа, когато според
приложената заповед бил задържан. Посочения в цитирания АУАН час е този в който
подсъдимият е изпробван за алкохол с техническото средство и в тази насока е съставеният
му талон за медицинско изследване, а времето когато управлявал автомобила под
въздействието на алкохол е преди това и е безспорно доказано от показанията на
очевидците. В тази насока е и отразеното за местоположението на служебния автомобил от
GPS справката. Предвид изложеното не се споделят доводите за несъответност на
обвинителният акт, с разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК. Внесеният обвинителен акт
съдържа в необходимата степен фактически твърдения за съставомерните елементи на
престъплението в което подсъдимият е обвинен и по които се е защитавал, включително часа
5
на деятелността, който от доказателствата е установен. Ирелевантни за преценката за
съставомерност са двете решения на Административен съд - Хасково, защото ЗППАМ които
са отменени с тях, нямат наказателен характер и принципа „nе bis in idem“ не е налице, а
административно наказателното производство засягащо този принцип и образувано по
АУАН серия GA № 964272 който е за същото деяние, е прекратено. Вторият АУАН серия GA
№ 964274 е за различно нарушение и е ирелевантен. Несподелима е и тезата, че е
необходима преценка към настоящата доказателствена съвкупност, на изложеното от част от
свидетелите, пред Административен съд - Хасково. Това е така защото основния принцип в
наказателния процес е този на непосредственост по чл.18 от НК, като е недопустимо освен в
предвидените в НПК случаи / а цитираните производства пред Административния съд не са
такива/, решаващия орган да взема решенията си върху доказателства, които не е събрал и
проверил лично. От доказателствата не се установяват и оплакванията, че пробата за
алкохол е взета против волята на подсъдимия. Такива твърдения се заявяват единствено от
подсъдимия и в показанията на баща му - св.Т., който като близък роднина е заинтересован и
пресъздава не преките си възприятия, а заявеното му от самия подсъдим. Техническото
средство с което подсъдимият е изпробван за алкохола е валидно и утвърдено със
съответната заповед на министъра на МВР. Следва да се отбележи, че в талона за изследване
е отразено, че е връчен на подсъдимия в 21.50 часа, а според протокола за медицинското
изследване, той е бил прегледан в 21.40 часа, когато отказал да даде кръвна проба. Тези
несъответствия не дискредитират надлежният ред за установяване употребата на алкохол,
предвиден в НАРЕДБА № 1/2017г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е спазен. Това е така
защото след като с техническото средство е установена концентрацията на алкохол у
подсъдимия, над 1.2 промила, в съответствие с разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредбата е
отведен от полицейските служители в съответната оторизирана болница за вземане на
кръвна проба за установяване съдържанието на алкохол, където пред лекар отказал да даде
кръв за медицинското изследване и удостоверил отказът си с подпис в съставения
медицински протокол, подписан и от лекаря. При това положение според чл.6 ал.9 от
Наредбата / в редакцията действаща към момента на деянието / сега ал.10, се приемат
показанията на техническото средство. От субективна страна, както е приела първата
инстанция, престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, при пряк умисъл.
При определяне на наказанието, съдът е отчел единствено смекчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства, за каквито приел чистото му съдебно минало, младата възраст и
добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства е прието,че липсват и
наказанието е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, като наложеното на
подсъдимия наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение на
осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и „ глоба“ в размер на 190 лв., е под
предвидения за престъплението минимум. Правилно на осн. чл.343г, вр.чл.343б ал.1 и чл.37
ал.1 т.7 от НК, подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6
месеца, от което на осн. чл.59 ал.4 от НК също правилно е приспаднато времето през което е
бил лишен от това право по административен ред. По делото обаче не е установено
6
наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, както е приела първата инстанция и този извод не
се споделя. Голямото количество алкохол – 3.52 промила с което подсъдимия управлявал
автомобила, надхвърлящо почти три пъти минимума за съставомерност, който е 1.2 промила,
е значително отегчаващо вината му обстоятелство и е обуславяло определяне на наказанието
му по реда на чл.54 от НК, но поради липса на протест от прокурора в тази насока
произнасяне от горната инстанция е невъзможно. Макар в присъдата да не е посочено, явно
е приложен по – благоприятния за подсъдимия закон по смисъла на чл.2 от НК, чрез
неприложението на разпоредбата на ал.5 на чл.343б от НК, действаща с изменението с
Д.В.бр. 67/04.08.2023г. /след деянието/ и предвиждаща отнемане в полза на държавата на
МПС послужило за извършване на престъплението ако е собственост на дееца, или
присъждане на равностойността му, ако не е негова собственост. Предвид изложеното не се
споделят оплакванията против присъдата и доколкото не са налице основания за нейното
изменение или отмяна, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да
бъде потвърдена. Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 39/03.07.2024г., постановена по НОХД № 513/ 2023 год., по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7