Р Е Ш Е Н И Е
№ 1251 16.10.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На втори октомври година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 3320 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на И.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** против наказателно
постановление № НП 22-0000101/07.05.2019 г., издадено от Началник ОО „АА”,
гр.Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999г.
на МТ.
С жалбата се изразява недоволство от
горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, за
жалбоподателя, не се явява представител. Не изразява становище. Не сочи
доказателства.
За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно
призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят
преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.04.2019 г., около 15:30ч. в гр. Бургас на
КПП №3, по посока на движението Созопол, проверяващи от ОО „АА“ Бургас
установили, че жалбоподателят управлявал товарен автомобил, с per. № ***, марка
„Рено“ и прикачено полуремарке, с per. № ***, като водачът извършвал превоз на товари
- железни профили, видно от пътен лист № 031887 от 25.04.2019г. и товарителница
с № 141878 от 25.04.2019г. При проверката било установено, че жалбоподателят Й.
е без валидно удостоверение за психологическа годност. Същият представил удостоверение
за психологическа годност с № 281239 от 07.09.2015г, с изтекла валидност повече
от три години от издаването му.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното като
нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил съставен
в присъствие на нарушителя, който го подписал, без да направи възражения.
АНО извършил проверка по преписката, но преценил,
че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа
на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.
89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Настоящото производство е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките
са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно – наказващия
орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът
установи, че в хода на административно наказателното производство, не са допуснати
процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. АУАН е съставен от компетентно
лице и в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил връчен на нарушителя и той
е имал възможност да впише в него своите възражения, както и да депозира писмени
такива. НП е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Двата
акта съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както
в АУАН, така и в НП, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не
е било ограничено правото на защита на нарушителя. Нарушението е описано с обективните
му признаци и квалифицирано по законовата разпоредба, с която е в противоречие.
Наведените доводи в този смисъл, Съдът възприема като защитна теза, с цел избягване
на административно наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.1 т.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/, водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 89 от Наредба №
33 /1999г. на МТ, по време на работа, водачът представя при поискване от контролните
органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата
и следните документи: 1. Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията
на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът
(при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза); 2. Попълнен
пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване
на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт,
като част от международен превоз; 3. Товарителница (приложение № 15); 4. Карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона
за автомобилните превози; 5. Свидетелство за водач, извършващ превоз на опасни товари
– когато се извършва превоз на опасни товари; 6. Удостоверение за психологическа
годност.
От материалите по делото, се установява по безспорен
начин, че на датата на извършване на проверката от органите на Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр. Бургас жалбоподателят, като водач на товарен автомобил, извършващ
обществен превоз на товари между два пункта на територията на Република България,
видно от пътен лист № 031887 от 25.04.2019г. и товарителница с № 141878 от
25.04.2019г., в момента на проверката е без удостоверение за психологическа годност,
като е представил удостоверение с изтекъл срок на валидност - № 281239 от
07.09.2015г. Последното не се оспорва от жалбоподателя.
Отразената в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по
безспорен начин от разпита на актосъставителя и от приложените по делото
доказателства.
По делото е приложено Удостоверение за психологическа
годност № 578041 от 27.04.2019г., издадено след проверката, което още веднъж
доказва противоправното поведение на жалбоподателя, към момента на извършване
на проверката и не е основание за отмяна на обжалваното НП.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя в жалбата, че е налице разминаване в описанието на нарушението в АУАН
и НП, което е довело до прилагане от страна на АНО на норма, регламентираща по-висок
размер на санкцията. В НП е посочено, че водачът, в момента на проверката е без
удостоверение за психологическа годност, предоставя удостоверение с изтекъл
срок на валидност, което преповтаря и описаното в АУАН. Представянето на
свидетелство с изтекла валидност е равносилно на липсата на такова, поради
което, този факт, не се явява основание за измяна на обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАП предвижда
, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение и съдът намира, че санкционната
норма по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП, е относимата и правилно приложена за извършеното
нарушение.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба и го е санкционирал
съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят
не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващия
орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото
наказание в законоустановения и фиксиран размер, което не може да бъде изменено
от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че в
настоящия случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент
от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно - наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Преценката за маловажност следва да
се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението,
начина на извършване и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. В случая, АНО е преценил, че не са налице обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. С издаването на наказателното
постановление, АНО недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен,
което се подкрепя от Съда още повече предвид обстоятелството, че жалбоподателят
е извършвал превози без валидно удостоверение за психологическа годност, повече
от три години. С деянието, обявено за наказуемо се засягат обществени отношения,
касаещи законово регламентирания ред за извършване на обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и конкретно документите, които водачите,
извършващи такъв превоз следва да представят на контролните органи , който ред,
предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи санкции
за нарушаването му, се ползва с висока степен на защита. Освен това, деянието не
е резултатно - не е свързано с настъпване на вреди, за да е възможно тяхната липса
или незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното, съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. НП се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № НП
22-0000101/07.05.2019 г., издадено от Началник ОО „АА”, гр.Бургас против И.Г.Й.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.