Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260041 05.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5045 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и
евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 2 от ЗЗД
, чл. 55, предл. 1 от ЗЗД, чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът А.С.В., ЕГН ********** *** е
предявил против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40-46 искове за признаване за установено, че Договор за паричен заем № ****/30.05.2017
г. е нищожен поради липса на воля за сключването му, както и противоречащ на
императивни изисквания на Закона за потребителския кредит. Също така се иска да
бъде осъдено ответното дружество да заплати 25,40 лв. договорна лихва и
неустойка в размер на 151,40 лв., получени без правно основание по процесния
договор.
В условия на евентуалност се иска да
се прогласи за унищожаем процесния договор, поради това че към момента на
сключването му ищецът не е могъл да разбира и/или да ръководи действията си.
Също така се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати 25,40 лв.
договорна лихва и неустойка в размер на 151,40 лв. на отпаднало основание по
процесния договор.
В условията на евентуалност се иска да
се признае за установено нищожността на клаузите на чл. 4 от процесния договор
като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗПК, както и противоречаща на
добрите нрави. Също така се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сумата от 151,40 лв. неустойка, получена без правно основание.
В исковата молба се твърди, че
договорът за паричен заем № ****/30.05.2017 г. е нищожен по смисъла на чл. 22
от ЗПК.
Навеждат се доводи, че договорът е
сключен в противоречие с чл. 11, ал. 1 т. 9 , т 10 и т. 20 от ЗПК.
Твърди се, че ищецът не е могъл да
формира валидна воля за сключването му, тъй като страда от епилепсия, в много
ранна детска възраст е прекарал менингоенцефалит, което е обусловило в
по-нататъшното му развитие. Поради което се твърди, че договорът е сключен
поради липса на воля, а в условията на евентуалност, че към датата на сключване
на договора ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си.
Твърди се, че е изпълнил изцяло
задължението си по процесния договор.
Навеждат се доводи, че неустойката в
размер на 151,40 лв. е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на
изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.
В тази връзка се иска да бъдат уважени
претендираните искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който признава предявените
искове, респективно го счита за недопустим.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Настоящият състав намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска
срещу ответника, визирани в чл.237
от ГПК, а именно същият е заявил, че признава иска, както и с оглед на
представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и
добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се
разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се
уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на
чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е освободен от заплащането на държавни
такси и разноски в производството с разпореждане от 22,06,2020 г., поради което
на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде задължен за следните
разноски – държавна такса в размер на 150 лв.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената и броя на исковете по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ
възлиза на 900 лева, която сума следва да се присъди в полза на адв. Д.Л.Ф..
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между А.С.В., ЕГН ********** *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46,
че договор за паричен заем № ****/30.05.2017 г. е нищожен поради липса на воля и като
противоречащ на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на А.С.В., ЕГН ********** *** лв. договорна лихва
и неустойка в размер на 151,40 лв., получени без правно основание по договор за паричен заем № ****/30.05.2017 г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на адв. Д.Л.Ф. с
личен № ****, сумата от 900 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по настоящото производство, на
основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пловдив, сумата от общо
150 лева- дължимата държавна такса за уважения иск, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ