М
О Т И В И
към Решение № 260717 от 16.12.2020 по АНД № 5837/2020 г. по описа на ПРС, ХХV н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла
предложение обв. М.И.Н. - родена на *** ***, б., българска гражданка, средно образование, омъжена, работеща,
неосъждана, ЕГН ********** да бъде
освободена от наказателна отговорност за извършено
от нея престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „б" предл. 2 - ро. вр. с чл.
342 ал. 1, предл. 3-то от НК за това че на 03.03.2018 г. на път ІІІ – 375 км.33, Пещера-Пловдив при управление на
лек автомобил „Джип“ марка „Гранд Чероки“ с рег. № **е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно:
Чл.25 ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
Чл.46 ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „Стоп линията“, очертана с пътна
маркировка или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди
да потеглят отново водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство“, като по непредпазливост е причинила на С.Й.Г. ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в контузии на главата, таза и лявата длан
с разкъсване на лонното съчлинение на таза, счупване на дясна срамна кост,
счупване на основите на ІV и V дланни кости и на ладиевидната кост на лявата
длан, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника,
както и до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник.
Прокурорът поддържа предложението и
предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемата да
бъде наложено административно наказание
глоба в размер около минималния,
като сочи че в случая е налице съпричиняване на
вредоносния резултат
и иска да се възложат направените по делото разноски на
обвиняемата.
Защитникът на обвиняемата адв.А. прави анализ на
доказателствата по делото, счита че обвиняемата не е извършила нарушенията на
правилата за движение по пътищата, които се сочат в диспозитива на обвинението
и, като пледира за оправдаване на обвиняемата. Алтернативно пледира при
признаване за виновна на обвиняемата за налагане на административно наказание в
минимален размер.
Обвиняемата Н.
поддържа казаното от защитника си, изразява съжаление за случилото се,
сочи не е предизвикала умишлено ПТП и моли да бъде оправдана.
Съдът въз основа на доказателствата по делото прие
следното:
Обвиняемата М.И.Н. била правоспособен водач на МПС с
категории „В“ и „АМ“, като същата притежавала валидно СУМПС, издадено на 07.01.2005
г. и подновено на 06.06.2018 г. Свидетелят Г. бил правоспособен водач на МПС,
който разполагал с валидно СУМПС на 13.12.2013 г., с категории „В“, „М“ „А1“,
А2 и „АМ“ /справки за двамата водачи – л.131-134/.
На инкриминираната дата /03.03.2018 г./ обв.Н.
пътувала с л.а джип, марка „Гранд Чероки“ с рег. № ****, заедно със своята
майка – св.Г.М., която пътувала на предна дясна седалка и дъщеря си
/неустановена в хода на разследването/. Обвиняемата Н. управлявала превозното
средство с направление от път за вход към път
ІІІ – 375 км.33, Пещера-Пловдив, с посока от север на юг, след което
спряла на знак „спри! пропусни движещите се по пътя с предимство“, като такива
знаци били поставени и от двете страни на пътното платно.
По същото време пострадалия – св.С.Г. управлявал своя
мотоциклет марка „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № ***по път № ІІІ-375, с посока на
движение от изток на запад.
Времето било
ясно, пътната настилка – асфалтова, без неравности. След като спряла управляваното от нея
превозно средство на горепосочения пътен знак „Б2“, обвиняемата Н. се огледала
за приближаващи пътни превозни средства и в двете посоки на движение, и макар
да не била сигурна, че е безопасно за останалите участници в движението, тя
потеглила като предприела маневра „завой на ляво“, достигайки скорост от 6-7
км./ч. Това нейно поведение било в разрез с разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП,
според който: Чл.25 ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, както и с тази
на Чл.46 ал.2 от ППЗДвП, според
който: „Пътен знак Б2 указван на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да спрат на „Стоп линията“, очертана с пътна маркировка или ако няма
такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство“. Преди навлизане на автомобила на обв.Н. на път № ІІІ-375,
последната не успяла да възприеме своевременно мотоциклета на пострадалия Г.,
като след потеглянето му го възприела и спряла управлявания от нея лек
автомобил. Свидетелят Г. не успял да спре управлявания мотоциклет и в резултат
на пресичащите се траектории на двете превозни средства, между тях последвал
удар.
За превозното средство на обв.Н. този удар настъпил в
предната лява част, а за мотоциклета на св.Г. – в предната дясна част. След
удара мотоциклета се установил на място и в положение, които били отразени в протокола
за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум /л.2-13/. Свидетелят Г.
изпаднал от мотоциклета, преминал над превозното средство, което обв.Н.
управлявала и изпаднал западна от него на пътната настилка. В резултат на
сблъсъка на двете превозни средства, св.Г. получил травматични увреждания –
контузии на главата, таза и лявата длан, с разкъсване на лонното съчленение на
таза, счупване на дясната срамна кост, счупване на основите на четвърти и пети
дланни кости и на ладиавидната кост на лявата длан. Тези увреждания, които
настъпили в областта на таза довели до причиняване на трайно затрудняване на
движенията на двата долна крайника за срок от около 2-3 месеца. Уврежданията на
лявата длан, довели до причиняване на трайно затрудняване движенията на горен
ляв крайник за срок от около 3-4 месеца /СМЕ л.27/.
Според
представената по делото АТЕ /л.31-57/ причината за настъпилото
пътно-транспортно произшествие била, че водачът на автомобила – обв.М.Н. е
предприела извършване на маневра „завой на ляво“ по начин и в момент, когато
това не е било безопасно. При време по-малко от 4,64 секунди от потегляне от
лек автомобил джип „Гранд Чероки“ до настъпване на удара, причината за
настъпилото ПТП е и забавената реакция на водача на мотоциклета – св.Г.. Водачът на лек автомобил „Джип Град Чероки“ –
обв.М.И.Н. е имал техническа възможност да спре преди навлизане по платното за
движение, да възприема и да пропусне мотоциклета, след което да изпълни
предприетата маневра „Завой на ляво“. Водача на мотоциклета „Хонда ЦБР 1000 РР“
– С.Й.Г., е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото
на удара и по този начин да избегне произшествието от момент на потегляне на
автомобила, ако времето от потегляне на автомобила до настъпване на удара е
било по-малко от 4,64 секунди, т.е.
мотоциклетът е отстоял от мястото на удар на дистанция по-малка от 46,72
м. При отстояние на мотоциклета на дистанция по-голяма от 46,72 м. до достигане
в удара към момент на потегляне на автомобила водачът на мотоциклета би имал
възможност да спре преди мястото на сблъсъка. Предвид неопределимостта на
начина на движение на автомобила преди удара /с ускорение и спиране или само с
ускорително движение/ както и времето, през което автомобилът е бил спрял, то
от техническа гледна точка възможността за предотвратимост на произшествието от
водача на мотоциклета не може да бъде еднозначно и категорично определена.
Описаните факти са доказани с всички доказателства по
делото, преценявани на основание чл.378, ал.2 от НПК – протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми към тях, частично от обясненията на обвиняемата
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите С.Й.Г., Г.Г.М.,
С.С.К., П. Г. Д., Т.Х.Т., К.И.Ц., Н. Г. И., Т.Н.Ш., заключенията на изготвените
съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза, веществените доказателства /диск със записа
на сигнала на телефон 112/, копия от регистър, медицинска документация
съдържаща се в ИЗ 14518 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, справка за съдимост,
характеристична справка, справка за нарушител водач за обвиняемия и пострадалия.
Безспорно по делото е доказано, че обвиняемата М.Н. на
инкриминираната дата е управлявала лек автомобил „Джип Гранд Чероки" с per. № ****, като се е движила в посока север- юг с направление от път за вход към път
III – 375, км 33 Пещера-Пловдив и е следвало да спре на знак „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство“ преди да навлезе на път III – 375. По същото време е безспорно установено, че по път III – 375, км 33 Пещера-Пловдив мотоциклет „Хонда
ЦБР 1000 РР“ с рег. № ***е управлявал св.С. Г.. Безспорно е установено, че
обвиняемата Н. е спряла на знак „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, огледала се е в двете посоки,
преценила е че е безопасно да извърши маневра завой наляво, потеглила е с
управляваното МПС, като е навлязла на пътното платно, след което е възприела
мотоциклета на св.Г. и е спряла. Скоростта развита от същата от момента на
потегляне до момента на последващото спиране е била в порядъка на 6-7 км/час. По
същото време св.Г. е управлявал мотоциклеката със скорост 56.63 км/час,
възприел е местоположението на управлявания от обв.Н. лек автомобил, като не е
предприел някакви действия. В един последващ момент, възприемайки движение на
лекия автомобил по навлизане на пътя св.Г. е задействал спирачната система на
мотоциклета, но независимо от това е настъпил удар между двете превозни
средства. Установено е, че в момента на удара лекия автомобил е бил спрял, а
мотоциклета е бил управляван от св.Г. със скорост 49.85 км/час. Безспорно е
установено, че в резултат на удара между двете превозни средства са настъпили
материални щети за тях, както и че св.С. Г. е получил следните телесни
увреждания : контузии на главата,
таза и лявата длан с разкъсване на лонното съчлинение на таза, счупване на
дясна срамна кост, счупване на основите на ІV и V дланни кости и на
ладиевидната кост на лявата длан, довело до трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника, както и до трайно затрудняване на движенията на горен
ляв крайник. Тези телесни увреждания покриват признаците на средна телесна
повреда, видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза. Основния по делото спор е дали обвиняемата, в нарушение на правилата за движение по пътищата и в момент, когато това не
е било безопасно е потеглила, за да осъществи маневра завой наляво, след което,
макар да е спряла отново, между управлявания от нея лек автомобил и
управлявания от пострадалия С. Г. мотоциклет е настъпил сблъсък, след който на Х.
са причинени сочените по-горе телесни увреждания или инцидента се дължи единствено и само на
поведението на пострадалия С. Г..
За да се отговори на този въпрос следва да се
преценява паралелно поведението на двамата водачи в съответствие ли е с
изискванията на правилата за движение по пътищата, както и да се отчете дали
конфликтната ситуация би могла да бъде предотвратена от някой от тях, ако е
могла до кой момент и с какви действия, респективно с непредприемането на какви
действия.
Преди това обаче следва да се направи анализ на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, който следва да започне с
анализ на обясненията на обвиняемата дадени в хода на съдебното следствие. При
анализа на обясненията на обвиняемата следва да се отчита, че същите имат
двояка функция. От една страна са проявление на правото и на защита, а от друга
страна с тях същата може да внася в процеса факти от значение за делото, т.е.
да ангажира доказателства. Същевременно обвиняемата няма задължението да казва
истината, поради което и обясненията и следва да бъдат на критичен анализ и
съпоставка с останалите доказателства по делото. Същата сочи на инкриминираната
дата с кого се е придвижвала в управлявания от нея лек автомобил, какви
действия е извършила на кръстовището, какво е разположението на пътните знаци
спрямо пътя с предимство, както и какво е направила след като е потеглила. Сочи
и че скоростта на мотоциклета е била много над разрешената такава от 60 км/час,
както и че за около две секунди мотоциклета се е ударил в колата и. Тези и
обяснения следва да бъдат кредитирани частично с доверие. Безспорно е
установено, че в управлявания от обвиняемата лек автомобил освен нея са се
намирали неразпитаното по делото дете на обвиняемата и майка и – св. Г.М.,
поради което и в тази и част обясненията на обвиняемата се кредитират с доверие
от съда. Същото се отнася и за значителна част от соченото от нея за това какви
действия е предприела при достигане на кръстовището. От доказателствата по
делото може да се приеме за установено, че обвиняемата Н. първоначално е спряла
на знак Стоп – Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство!, предприела е
действия да се увери, че може безопасно да предприеме маневра завой наляво и
когато е счела, че има такава възможност е потеглила да извърши маневрата, като
е навлязла на пътното платно. Може да се счита за установено и че след
навлизането на пътното платно е възприела движещия се по пътя в посока изток –
запад мотоциклет, управляван от св.Г., след което е спряла, като след около 2
секунди е настъпил удар между двете превозни средства. В тази и част
обясненията и се подкрепят от други доказателства по делото – протокол за оглед
на местопроизшествие от 03.03.2018 г., заключение на назначената по делото
автотехническа експертиза, поради което и съдът ги кредитира с доверие. Не
могат да се кредитират с доверие обаче обясненията на обвиняемата относно други
обстоятелства от значение при преценката кой носи отговорност за настъпилото
ПТП – разположението на пътните знаци на кръстовището, какво разстояние е
изминал автомобила преди повторно да спре, имало ли е превозно средство идващо
отляво при потеглянето с автомобила, както и с каква скорост се е движил
мотоциклета управляван от св.Г.. Тези обстоятелства са от съществено значение
за делото, като показанията на обвиняемата Н. не се подкрепят от каквито и да
било други доказателства. Майката на обвиняемата – свидетелката М. сочи, че не
може да каже в момента на сблъсъка дали автомобила се е движил или е бил спрял,
в показанията и липсват данни да е възприела това, което е възприела
обвиняемата по отношение наличието или не на превозни средства по пътя с
предимство, както и скоростта им. От друга страна обясненията на обвиняемата се оборват
от налични по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св.Г.,
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, заключението на
назначената автотехническа експертиза. На първо място твърдението на
обвиняемата, че знакът стоп е поставен значително по-надолу от кръстовището се
оборва от извършените огледи на местопроизшествие. С оглед на това и съдът
счита, че следва да се приеме за доказано липсата на препятствия, които да
затруднят обвиняемата Н. да възприеме всички движещи се по пътя с предимство
превозни средства, които е длъжна да пропусне преди да осъществи маневра завой
наляво. От друга страна обясненията на обвиняемата касаещи изминатото
разстояние – по-малко от метър след потегляне се опровергават от приетата по
делото автотехническа експертиза, според която след удара лекия автомобил е бил
върнат около 1-1.5 м., назад, където се е намирал и при огледа на
местопроизшествие, тъй като същото е било запазено от намиращите се в
непосредствена близост полицейски служители. С оглед на това и съдът счита, че
обвиняемата е навлязла на платното за движение на повече от соченото от нея разстояние,
след което е спряла автомобила възприемайки движещия се мотоциклет. Показанията
и относно скоростта на движение на мотоциклета, също не се кредитират с доверие
от съдебния състав. Това е така, тъй като от една страна се оборват от
показанията на св.Г., а от друга страна и от приетото в заключението на
автотехническата експертиза, според която преди задействане на спирачната
система скоростта на мотоциклета е била 56.63 км/час, а в момента на удара е
била 49.85 км/час. Същевременно обясненията на обвиняемата не се подкрепят от
други доказателства по делото, които да поставят под съмнение сочените
доказателства, които оборват обясненията на обвиняемата. Ето защо в сочените
части обясненията на обвиняемата не се кредитират с доверие от съдебния състав,
тъй като се приема, че са проявление на правото и на защита и не отговарят на
действително случили се събития.
Показанията на св.С. Г. се кредитират почти изцяло с
доверие от съдебния състав, тъй като се подкрепят от значителна част от
събраните по делото писмени доказателства. Показанията му относно скоростта на
движение и предприетите от него действия се подкрепят от доказателствата по
делото, поради което и съдът ги кредитира с доверие. Същото се отнася и за
събитията след настъпването на инцидента. Това, което съдът не може да
кредитира с доверие, тъй като противоречи на доказателствата по делото е
соченото от св.Г., че при настъпване на удара автомобила на обвиняемата е бил в
движение. Установено е по делото, че след навлизане на автомобила на пътя
Пещера-Пловдив обвиняемата отново е спряла, като св.Г. е задействал спирачната
система на автомобила, но не е успял да спре и да избегне удар. Това съдът
счита за установено от другите доказателства по делото и най-вече от
заключението на изготвената автотехническа експертиза, която оборва твърденията
на пострадалия в тази им част, тъй като експертизата приема, че в момента на
удара автомобила на обвиняемата е бил спрял. Същевременно установените
противоречия не могат да са основание да се приеме, че показанията на свидетеля
Г. следва да се игнорират изцяло. Това е така, тъй като в голямата си част
показанията му се подкрепят от останалите събрани в хода на делото
доказателства.
Показанията на свидетеля С.К. се кредитират изцяло с
доверие от съдебния състав. Същият сочи какви действия са извършили с колегата
му св.И. до пристигане на екип, който да извърши оглед на местопроизшествието.
Показанията му се подкрепят от други доказателства по делото и не се оборват,
поради което и се кредитират изцяло с доверие.
Същото се отнася и за показанията на св.Т.Т., св.К.Ц.
и св.Н. И., поради което показанията им няма да бъдат подробно обсъждани.
Сочените свидетели сочат какви действия са предприели по отработване на
настъпилото ПТП преди да бъде извършен оглед на местопроизшествието.
Показанията на свидетелите Т.Ш. и П. Д. се явяват
значително по-важни за делото, тъй като двамата свидетели са полицейските
служители, които са се намирали в непосредствена близост до мястото на
инцидента с оглед запазването на резервен маршрут за посещението на
високопоставен представител на Руската православна църква. Двамата сочат, че са
чули само звука от удара и не са възприели нищо касаещо участниците в инцидента
преди самия инцидент. Сочат обаче, че са предприели веднага действия по подаване
сигнал за случилото се на телефон 112 и спиране на движението по главния път, с
което са запазили мястото на инцидента до пристигане на екип на Спешна помощ и
КАТ. Това се явява от съществено значение, тъй като от всички доказателства по
делото може да бъде направен извод, че след настъпването на ПТП превозните
средства не са били местени до извършването на оглед на местопроизшествието.
Съдът кредитира изцяло с доверие изготвената по делото
съдебно медицинска експертиза. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси,
запознало се е с наличната по делото медицинска документация от лечението на
св.С. Г., поради което и съдът счита че няма основание да се постави под
съмнение заключението на експерта.
Съдът кредитира с доверие и заключението на
автотехническата експертиза изготвена по делото. Вещото лице е отговорило на
всички въпроси по делото, като е дало подробни обяснения в аналитичната част на
експертизата по какъв начин приема стойностите относно скоростта на превозните
средства, мястото на удара, отстоянието на мотоциклета при потегляне на
автомобила, предотвратим ли е бил удара и защо,
какъв е механизма на пътнотранспортното произшествие, имали ли са
водачите възможност да предотвратят инцидента или не. Следва да се посочи, че в
заключението си вещото лице сочи обстоятелства, които са неблагоприятни и за
двамата участници в инцидента, като опровергава показанията на пострадалия, че
в момента на удара автомобила се е движил, както и обясненията на обвиняемата
от досъдебното производство и съдебното следствие, че мотоциклетът се е движил
много бързо и със скорост над разрешената за участъка. Ето защо и доколкото не
са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение заключението на
вещото лице, същото се кредитира с доверие като обосновано, логично и
непротиворечиво.
При така установените факти и преценявайки
доказателствата по делото съдът счита, че следва да се приеме, че и двамата
водачи имат вина за настъпване на пътния инцидент. С поведението си подсъдимата
е поставила в невъзможност пострадалия да избегне удара, тъй като е предприела
потегляне и последващо спиране, когато това не е било безопасно с оглед
разстоянието, на което се е намирал мотоциклета управляван от пострадалия. Дистанцията
от 26.27 метра между двете превозни средства при потегляне на автомобила на
обвиняемата Н. е доста по-малка от опасната зона за спиране на мотоциклета при
установената скорост от 56.67 км/час, която е 46.72 метра. Ето защо и при
необходими 4.64 секунди за спиране на мотоциклета при тази скорост и изминаване
на дистанцията от 26.27 метра за 1.67 секунди за св.Г. ударът е бил
непредотвратим. От друга страна обвиняемата е имала възможност да предотврати
сблъсъка, ако е изчакала преминаването на мотоциклета, за възприемането на
който са липсвали каквито и да било обективни пречки. От друга страна
пострадалият е реагирал забавено на ситуацията, тъй като е възприел автомобила
преди да реагира, решил е че няма нужда да предприема каквато и да било
реакция, включително намаляване на скоростта си на движение и е реагирал в
момент, когато е било вече невъзможно да предотврати инцидента при екстрено
спиране след потеглянето на автомобила за осъщестяване маневра завой наляво.
Казано по друг начин, в случай на своевременна реакция на св.Г. при възникване
на опасността за движението – възприемането на автомобила на обвиняемата,
инцидент не би настъпил. Ето защо и действията на пострадалия също са
допринесли за случилото се ПТП. С оглед на всички тези обстоятелства съдът
приема, че в конкретния случай е налице съпричиняване на престъпния резултат и
с оглед поведението на самия пострадал.
От установените факти по делото следва да се приеме за
безспорно доказано, че сблъсъкът е бил
непредотвратим, като същият не би настъпил, ако обв.Н. не предприеме започване
на установената по делото маневра завой наляво, т.е. настъпилите телесни
увреждания на пострадалия са в пряка причинно следствена връзка с поведението
на обвиняемата. Същевременно обв.Н. е съзнавала, че не се е убедила по
категоричен начин, че липсва превозно средство, което следва да пропусне, поради
което и нарушава правилата за движение по пътищата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и
чл.46, ал.2 от ППЗДвП, но независимо от това е предприела маневрата завой на
ляво, като не е предвиждала, че могат да настъпят обществено опасни последици,
но е бил длъжна и е могла да ги предвиди. С това е създала и предпоставките за
възникване на процесния инцидент, независимо че е опитала да предотврати същия
спирайки след като е възприела движещия се по пътя с предимство мотоциклет. Именно
потеглянето на автомобила на обвиняемата и осъществяването, макар и частично на
маневрата завой на ляво, без да бъде пропуснат по безопасен начин управлявания
от пострадалия Г. мотоциклет, който се е движил по път с предимство, дава
основание да се приеме че са нарушени правилата за движение по пътищата сочени
в разпоредбите на чл. чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП. Безспорно е
установено, че именно в резултат на настъпилия удар на пострадалия са причинени
установените телесни увреждания, които се явяват средни телесни повреди, тъй
като попадат в приложното поле на чл.129, ал.2 от НК. С оглед на това и от
обективна страна е осъществен съставът на престъплението по чл. чл. 343, ал. 1. б.
„б" предл. 2 - ро. вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
От субективна страна обвиняемата е осъществила
престъплението при непредпазливост като форма на вина, тъй като не е искала
настъпването на обществено опасните последици, не ги е предвиждала, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди. Това е така, тъй като за същата е липсвала
пречка да възприеме движещия се по пътя с предимство мотоциклет, съзнавала е че
следва да пропусне превозните средства движещи се по пътя с предимство, но е
била убедена че няма такива за пропускане и че може да осъществи желаната
маневра завой наляво без да предизвика инцидент, при който да има пострадали
лица. Именно тази погрешна субективна увереност на обвиняемата и мотивира съда
да приеме, че в конкретния случай същата е действала при форма на вина
непредпазливост.
С оглед на посоченото, съдът приема за доказано от
обективна и субективна страна, че е извършено от обв. М.Н. престъпление по чл. 343, ал. 1. б.
„б" предл. 2 - ро. вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Основателно е искането за това престъпление обв.М.Н.
да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК,
защото са налице всички кумулативни предвидени за тази привилегия предпоставки
/същата е неосъждана, предвижданото в закона наказание за това престъпление е
лишаване от свобода до три години или пробация, не са настъпили съставомерни
вреди от деянието, които да са невъзстановени/, както и не са налице пречките
по чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита добрите характеристични
данни, наличието на само едно нарушение на ЗДвП към момента на инцидента, за
което е била санкционирана за период от над 13 години, наличието на
съпричиняване на престъпния резултат. Същевременно следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
причиняването на няколко телесни увреждания, които покриват признаците на
средна телесна повреда. Независимо от това обаче с оглед на значително повечето
на брой смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед техния характер, съдът
счита, че следва на обвиняемата да се наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. Същевременно макар да са налични и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счита, че не следва да бъде наложено и
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС. Това е така, тъй
като от една страна са налице данни за това, че обвиняемата е примерен водач на
МПС за значителен период от време, а от друга страна при причиняването на
произшествието същата е управлявала МПС с изключително ниска скорост, опитала е
чрез спиране в последния момент да предотврати инцидента и макар да е причинила
виновно престъпния резултат, до него не би се стигнало, ако не беше и
поведението на пострадалия. Ето защо и съдът счита, че в конкретния случай
налагането на това наказание би се явило несъразмерно тежко.
Посоченото по-горе административно наказание глоба в
наложения размер, съдът счита за справедлив с оглед на посочените вече
смекчаващи отговорността обстоятелства и значителния им превес над отегчаващите
такива, както и на наличието на съпричиняване на престъпния резултат.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обв. Т. е осъдена да заплати по сметка на ОД
на МВР Пловдив сумата от 409.00 /четиристотин/ лв., представляваща направени по
делото разноски.
По горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: