Решение по дело №114/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 121
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20227110700114
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                   121                         07.06.202                                   град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на първи юни                                                                  две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                               2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 114 по описа за 2022г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Адв.М.К. *** като пълномощник на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, офис 9 със законен представител управителя Д.И.и съдебен адрес:*** обжалва решението по а.н.д.№1095/2021г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с противоречие между предявеното обвинение и правната квалификация досежно изпълнителното деяние, отсъствие на задължение за представяне на документи и информация в първия ден от проверката, липса на превод на български език на представено писмено доказателство, на което се основава обвинението и липса на яснота относно датата и мястото на извършване на нарушението. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

            В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Ответната Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София не изразява становище по жалбата.                            

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд, като моли същото да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №42-0002008/03.08.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на „М.Т.“ ЕООД за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр на основание чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.

Съдът е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество е уведомено с известие №12-00-00-773/5/ от 22.06.2021г., че на датата 08.07.2021г. негов представител следва да представи в ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил документи за тематична проверка, между които информация от дигитален тахограф във формат DDD за периода 20.03.2021г. – 20.05.2021г. На 08.07.2021г. около 14.40 часа в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ е установено, че дружеството, притежаващо лиценз на ЕО №147247 от 23.11.2015г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка, не е предоставило за проверка информация, извлечена от паметта на дигитално устройство – тахограф, монтиран във влекач с рег.№КН ****

 ВН за посочения по-горе период, управляван от Г.А.. На 04.05.2021г. на водача е извършена крайпътна проверка от контролните органи на Кралство Швеция. След връчване на АУАН в 3-дневния срок за възражения представителят на дружеството е депозирал нов запис на информацията, сочейки, че първият е бил непрочитаем.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано съставомерно деяние. Съдът е посочил, че без правно значение за делото е дейността на работниците-водачи на ППС по отношение на извършваната от тях транспортна дейност, поради наличие на законово задължение за транспортното предприятие да съхрани по подходящ начин, осигури и предостави на проверяващите органи при извършване на проверката поисканите цифрови записи от тахографските устройства на превозното средство. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП и с оглед изхода от спора е отрекъл правото на жалбоподателя за съдебни разноски.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно.

Съдът споделя изводите на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на процедурата по административно наказване.

Съдържанието на обвинението в АУАН и НП е формулирано по идентичен начин. Текстово обвинението включва осъществено деяние чрез бездействие по непредставяне от дружеството като превозвач на информацията от паметта на дигиталния тахограф на индивидуализираното МПС за периода 20.03.2021г. – 20.05.2021г., каквото задължение има в известието за проверка. Дадената за деянието правна квалификация е относимата такава по чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр. Нормата вменява задължение на превозвачите да представят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. При нарушение на нормативното задължение относимата санкционна норма е посочената в НП по чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр. Фактическият състав на санкционното правило определя превозвача като деец на нарушението, а изпълнителното деяние е във вид на отказ да  предостави за проверка от контролните органи на данни от дигиталния тахограф. Отказът в случая се изразява в непредставяне на документите за проверка на посочената в обвинението дата. За съставомерност на деянието не е дължим изричен отказ, а поведение на дееца, което по същество не изпълнява вмененото задължение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, противно на възраженията на касатора.

Неоснователно касаторът твърди за отсъствие на дата и място на извършване на нарушението. Представянето на документите се дължи в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.Кюстендил, съгласно указанията на контролните органи в известието от 22.06.2021г., а датата на нарушението е ясно и безпротиворечиво посочена като 08.07.2021г.

Вярно е, че приложените към преписката документи по извършения от водача Г.А.превоз на 04.05.2021г. и проверката в Кралство Швеция във вид на констативен протокол от крайпътна проверка и СМR са приобщени от съда в нарушение на правилото по чл.134 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, т.к. не са придружени с превод на български език, заверен по надлежния ред, респ. съдът не е назначил преводач. Нарушението на процедурата обаче не е съществено, т.к. посочените документи не съдържат информация, относима към фактическия състав на обвинението. Превозвачът е наказан за отказ да представи информация от паметта на дигиталния тахограф, която следва да съхранява. Представянето на документите на чужд език налага тяхното изключване от доказателствения материал. Като не е обсъждал документите при формиране на изводите за съставомерно деяние, районния съд е процедирал в съответствие с правилата за доказване и способите за това по НПК.

Правилен е и извода на съда по съществото на спора за доказано деяние.

Между страните не е спорно, че санкционираното дружество има качеството на превозвач по см. на легалната дефиниция на §1, т.5 от ДР на ЗАвПр. Приложеното по делото известие от 22.06.2021г. от контролните органи установява вменено на дружеството задължение на датата 08.07.2021г. да представи в ОО „Автомобилна администрация“ множество документи, между които и порцесната информация от паметта на дигиталния тахограф. Известието е връчено на упълномощения представител на дружеството на 24.06.2021г. Съгласно цитираната в известието норма на чл.12, ал.5 от Наредба Н-14/27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка /обн. ДВ, бр.71/04.09.2009г., изм. и доп./, превозвачът е длъжен да депозира информацията в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, който срок е изтекъл преди датата на нарушението 08.07.2021г. Разпитаните по делото свидетели безспорно установяват бездействието на превозвача в указания от органите срок да депозира поисканата информация. Възражението на превозвача в обяснението от 13.07.2021г. срещу АУАН за представена в срок нечетлива информация и допълнително представяне към обяснението на нов запис с информацията не санира нарушението. Предоставянето на информацията се дължи в определения от органите срок, упоменат в известието, противно на твърдението на касатора. Последният не се е възползвал от възможността да иска продължаване на срока при наличие на обективни причини за неговото неспазване.

Налице е съставомерно деяние по чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр с наложено наказание в абсолютния законов размер.

Правилна е преценката на районния съд за недължимост на разноските за оспорващия. Повторното им искане в касационното производство е неоснователно.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №35/23.02.2022г. по а.н.д. №1095/2021г. на РС - Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.