Р Е
Ш Е Н ИЕ
гр.София, 24.10.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
при участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №5811 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение №
49467 от 23.02.2019г. на СРС, ГО, 170-ти състав по гр.дело № 10095/2018г. е
уважен предявеният отА.„П.И.“, ОУ Велико Търново, със седалище и адрес на
управление:*** против З. „Б.И.“, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 493, ал.1, т.2 КЗ, като ответникът е осъден да заплати сумата от 796,68 лв., представляваща
непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и e осъден по предявения на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД иск да заплати сумата от 19,26лв, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото по-горе
застрахователно обезщетение за периода от 18.11.2017г до 12.02.2018г., като е
отхвърлен искът за разликата до пълния претендиран размер от 47,80лв. Осъден е З.
„Б.И.“ да заплати сумата от 289,86лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото, заедно със сумата
от 150лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а ищецът да заплати на
ответника сумата от 12,17 лв на основание чл. 78, ал.3 ГПК, представляваща
разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба отА.„ П.И.“ – ищец по делото, с която обжалва постановеното
решение само в отхвърлителната част за разликата над 19,26лв. до пълния претендиран
размер от 47,80лв. по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и се иска да се
отмени и да се постанови друго, с което изцяло се уважи претенцията. В жалбата
се посочва, че въззивникът претендира вземане за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер от 47,80 лв, по което задължено лице е Б.Н.Б.– водач на процесния
мотоциклет Хонда, което е изискуемо веднага (от момента на настъпването на
вредите) и изпълнението на това задължение се счита за забавено от същия момент
без да е необходима покана при осъществен деликт по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Посочва, че застрахователят заплаща обезщетение, включително и пропуснати
ползи, представляващи пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане,
както и лихви за забава по силата на чл. 429, ал.2 КЗ, като отговорността на
застрахователя З. „Б. И.“ за заплащане
на обезщетението за вреди произтича от сключения застрахователен договор. Изтъква
се още, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие и съответно
застрахователят отговоря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Претендират се
разноски по делото.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.“ в отговор на въззивната жалба е заявила, че оспорва същата и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от
жалбите предмет, приема следното
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от ищецаА.„ П.И.“ с искова молба, с която срещу З. „Б.И.“ е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.2 КЗ с
претенция, че ответникът дължи сумата от 796,68лв, представляваща непогасена
част от дължимо застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане и иск с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, с който се претендира обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимото по-горе застрахователно обезщетение
за периода от 09.07.2017г.-датата на увреждането до подаване на исковата молба.
В исковата молба
се твърди, че на 09.07.2017г. на републикански път „Дебелец – Предела –
Гурково“ е настъпило ПТП, констатирано с Констативен протокол за ПТП №
544/09.07.2017г., от което били причинени имуществени вреди наА.„П.И.“ – ОУ
Велико Търново, изразяващи се в повредена 16 метрова предпазна ограда. Общата
стойност на вредата била в размер на 1 205,66 лв. ПТП било настъпило по вина на
водача на МПС – мотоциклет „Хонда“, с рег.№******Б.Н.Б., застрахован при
ответника З. „Б.И.“ АД по полица № BG/02/117001626778 с валидност на
застраховката към датата на произшествието. Посочва се, че на 13.12.2017г.
ответното дружество направило частично плащане в размер на 408,98лв, като остатъкът
до 1 205,66лв. останал дължим. Поради което претендира да бъде заплатен остатъкът от
дължимото му обезщетение за причинените наА.„П.И.“ имуществени вреди, равняващ
се на 796,68 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и лихва за забава върху главницата в
размер на 47,80лв за периода от 09.07.2017г до завеждане на исковата молба.
Ответникът З. „Б.И.“
е заявил, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ******,
както и счита, че с изплащането на сумата от 409,98 лв е погасил изцяло
задължението си към ищеца.
Първоинстанционният
съд е уважил главния иск за сумата от
796,68лв., представляваща непогасената част от застрахователното обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и
акцесорния иск за лихва за сумата от
19,26лв. за периода от 18.11.2017год. до 12.02.2018год. и в тази част не е
постъпила въззивна жалба и решението е влязло в сила. С решението е отхвърлена претенцията за лихва
върху главницата за разликата над 19,26лв. до пълния претендиран размер от
47,80лв. и с начална дата от 09.07.2017год., като е прието, че застрахователят
дължи лихва от уведомяването за щетата и която в случая е станало на
27.10.2017год., но изпада в забава с оглед на срока, посочен в чл.497, ал.1 КЗ
след изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
щетата или от 18.11.2018год..
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, поради
което следва да се разгледат доводите във връзка с неговата правилност.
Съгласно чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното обезщетение
по застраховката „Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. В ал.3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума/лимита на отговорност/,
като в този случай от застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. За разлика от регламентацията по
КЗ отм. при сега действащия КЗ не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това, в който смисъл е и нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Също така този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ във вр.
чл.496 КЗ, тъй като тази норми установяват отговорността на самия застраховател
за плащане на законни лихви върху дължимото обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава. Лихвата не е обусловена от поведението
на делинквента и нейният размер вече не е част от застрахователната сума,
посочена в чл.429 КЗ и не може да бъде ограничаван от размера на последната. Тъй
като в настоящия случай се търси обезщетение не от делинквента, а от застрахователя
по застраховка "гражданска отговорност", общото правило по ЗЗД се
дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането. Поради тази причина
застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта, а от по-ранната
измежду посочените в чл. 429, ал. 3 от КЗ дати. В случая отговорността на
застрахователя за лихвите за забава като част от дължимото застрахователно
обезщетение се дължи от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да
се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция и в настоящия случай видно от
уведомление за настъпила щета по застраховка „Гражданска отговорност“ ответното
дружество е уведомено за щетата на 27.10.2017год., която дата съдът приема за
дата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя по
смисъла на чл. 429, ал.3 КЗ, предложение последно. С оглед на което
първоинстанционният неправилно е приел, че ответникът дължи заплащане на лихвата не от датата
27.10.2017год., а от по-късен момент от 18.11.2017год., поради което
основателна и доказана е претенцията за лихва върху главницата-дължимото
застрахователно обезщетение, както се претендира от 796,68лв. за периода от 27.10.2017год.-датата
на уведомяване за настъпилата щета до
12.02.2018год., датата предхождаща завеждане на исковата молба и която
определена съгласно чл.162 ГПК и с помощта на програмата калкулатор лихви
е от 24,13лв. вместо посочения в
първоинстанционното решение размер от 19,26лв. или следва да бъде присъдена
разликата от 4,87лв.
При така изложените
съображения и след като изводите на въззивния съд частично не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено решението в обжалваната
отхвърлителна част да сумата над 19,26лв. до 24,13лв. за периода от
27.10.2017год. до 12.02.2018год., представляваща лихва за забава и уважена за
тази разлика от 4,87лв., а в останалата отхвърлителна част решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход
на спора на въззивника ищец се дължат разноски от общо 291,69лв. за първа инстанция/ при общо 300лв./ или още 1,83лв./ при присъдените 289,86лв./ и
за въззивна инстанция при разноски от
25лв. за дължима държавна такса следва
да се присъди сума от 4,26лв. с оглед на уважената част от жалбата, без да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение след като такова е присъдено в
първоинстанционното производство, а пред въззивна инстанция въззивникът не е
представляван от юрисконсулт, както и на въззиваемата страна в
първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски от 8,31лв./
вместо 12,17/, като не следва да се присъждат за въззивна инстанция след като
няма доказателства за направени
разноски.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№49467 от 23.02.2019г. на Софийски районен съд, ГО, 170-ти състав, постановено
по гр.д.№10095/2018г., в частта, в която
е отхвърлен предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимото застрахователно обезщетение по щета № ********** за разликата
над 19,26лв. до 24,13лв. и за периода от 27.10.2018г. до 12.02.2018г.,
както и в частта, в която е осъденаА.„П.И.“ да заплати разноски над 8,31лв. и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати наА.„П.И.“ – ОУ Велико Търново, със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 КЗ сумата
от още 4,87лв./ представляваща разлика над присъдения размер от 19,26лв. до 24,13лв./,
обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение за периода от
27.10.2017год.-датата на уведомяване на застрахователя до 12.02.2018год.-завеждане
на исковата молба./ общо от 24,13лв./, както и сумата от 1,83лв.-разноски за
първоинстанционното производство и 4,26лв.-разноски за въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Решението в уважените осъдителни части не е
обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.