№ 6571
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110154631 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. Т. срещу ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ ЕАД. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в указания
срок е постъпил писмен отговор.
Ищцата М. П. Т. твърди, че на основание трудов договор №300 от 25.05.2016 г.
на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 26.05.2016 г. заемала по срочно трудово
правоотношение до завръщане на титуляра, длъжността „Експерт, наеми и жилища“ с
код по НКПД 2422-6065 клас „С“ в сектор „Наеми и жилища“, отдел „Управление на
държавната собственост и кадастър“ при Централно управление на ДП НКЖИ с място
на работа: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №110, с основна заплата в размер
на 732,00 лева. Впоследствие била преназначена на безсрочен трудов договор на
длъжност „Главен експерт, продажби I ст“ с код по НКПД 2422-6041 с клас С в сектор
„Кадастър и продажби“, отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“
при Централно управление на ДП НКЖИ със срок за изпитване в размер на 6 месеца и
основна заплата в размер на 1063,00 лева. На 21.02.2019 г. било сключено
Допълнително споразумение №502 към трудов договор №300. Трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено с Акт №2 от 17.09.2019 г. за прекратяване
на трудов договор №300 от 25.05.2016 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. С Решение
№42692 от 17.02.2020г. на СРС, 141 състав, постановено по гр.д. №60654/2019 г.,
влязло в сила на 16.03.2021 г. съдът признал уволнението за незаконно и го отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като ищцата била възстановена на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „Главен експерт, продажби I ст.“, клас С при Централно
управление на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. Поддържа,
че в периода от датата на незаконното уволнение – 17.09.2019 г. до датата на
възстановяване на работа, работникът не полага действително труд при работодателя
си поради действия на последния, довели до незаконното уволнение. Поради тази
причина този период следва да се приравни на период на действително полагане на
труд за целите на определяне на правото на платен годишен отпуск. Ето защо ищцата
счита, че служител, който е бил уволнен незаконосъобразно, а след това е възстановен
на работа вследствие отмяна на уволнението му, има право да поиска платен годишен
отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до
датата на възстановяването му на работа. Ищцата била уведомена със съобщение от
СРС, получено на 11.05.2021 г., че може да се яви и да заеме предишната си работа в
1
14-дневен срок, считано от 10.05.2021 г. Ето защо, ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 1664,00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в целия полагаем
размер, равняващ се на 26 дни за периода от датата на незаконното уволнение –
17.09.2019 г. до датата 27.01.2021 г. – започване на трудово правоотношение при нов
работодател, предхождащо възстановяването на работа, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че след получено на 10.05.2021 г. по
реда на чл. 345, ал. 1 КТ Уведомление от Софийски районен съд, без уважителни
причини ищцата не се явила в законоустановения двуседмичен срок да заеме работата,
на която била възстановена, поради което на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на труда трудовият договор с ответника бил прекратен. Твърди, че при отмяна на
уволнението по съдебен ред работникът може да се ползва реално от платения годишен
отпуск след заемане на длъжността по реда на чл. 345 КТ пропорционално на времето
от датата на заемане на длъжността до края на съответната календарна година.
Работникът обаче не можел да ползва платен годишен отпуск, определен
пропорционално на периода от датата на уволнението до датата на уволнението до
датата на неговата отмяна по съдебен ред. Трудово правоотношение през този период
не е съществувало, а реалното ползване на платения годишен отпуск и правото да се
получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е обусловено и се полага само за времето,
през което правоотошението е съществувало. Ето защо, моли съда да отхвърли
предявения иск.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната
действителност две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото
правоотношение и 2. работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години.
Обстоятелството, че е прекратено трудовото правоотношение и че му са се
полагали твърдения брой работни дни платен годишен отпуск, следва да бъде
установен от ищеца, а задължението за установяване на обстоятелството, че той е
ползвал полагащия му се отпуск, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск е заплатено, принадлежи на ответника – работодател.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение, което е възникнало със сключването на трудов договор №
300 от 25.05.2016 г., че трудовото правоотношение е било прекратено с Акт №2 то
17.09.2019 г. за прекратяване на трудов договор №300 от 25.05.2016 г., че уволнението
е признато за незаконно с Решение №42692 от 17.02.2020г. на СРС, 141 състав,
постановено по гр.д. №60654/2019 г., влязло в сила на 16.03.2021 г., както и че ищцата
не се явила в законоустановения срок да заеме работата, на която е била възстановена с
горепосоченото съдебно решение.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора, предмет на делото. Основателно е
2
искането на ищцата за допускане на съдебно - счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба. Искането на ищцата за прилагане по настоящото дело
на гр. дело № 60654/2019 г. по описа на СРС, следва да се остави без уважение, тъй
като не е необходимо.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2022 г.,
в 14.00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно - счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза П. АЛ. Д., д.т. 8 766
979, 0888 903 885, което да се призове.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв., вносим от бюджета на
съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от
9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът
3
може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това
процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4