Присъда по дело №2534/2012 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №2534/2012 ГОДИНА ПО                 ОПИСА НА ВРС - ХХХVІІІ СЪСТАВ

 

 

     Против подсъдимите О.Г.М. и П.Х.Х., Варненски районен прокурор е възвел обвинения, както следва:

Срещу подс. М. по чл. 212 ал.4 вр.ал.1 вр. чл.18 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК  за това, че на 06.04.2009 г. в гр. Варна, в качеството на извършител, в съучастие с П.Х.Х. - помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание - Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие -кражба на л.а. джип "Гранд Чероки" с ДК №В3486 КР, и Сведение-неразделна част от Заявление за кражба на МПС с peг. № В3486 КР, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 19129 лв., собственост на "Булстрад ВИТ"АД Варна, като дължима по сключена застраховка "Бонус Каско" със застрахователна полица № 50222230/13.11.2008 г., с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

Срещу подс. Х. по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК - за това, че на 06.04.2009 г. в гр. Варна, в качеството на помагач, в съучастие с О.Г.М. - извършител, чрез използване на документи с невярно съдържание - Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие -кражба на л.а. джип "Гранд Чероки" с ДК №В3486 КР, и Сведение-неразделна част от Заявление за кражба на МПС с peг. № В3486 КР, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 19129 лв., собственост на "Булстрад ВИТ"АД Варна, като дължима по сключена застраховка "Бонус Каско" със застрахователна полица № 50222230/13.11.2008 г., с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

     В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така възведените обвинения.

     Пред съда подс. М. депозира обяснения, съобразно които не е виновен по възведеното му обвинение. Сочи, че автомобилът му е бил отнет, след което бил намерен и върнат с причинени щети. В последната си дума иска от съда да бъде оправдан.

Подс. Х. също депозира обяснения, съобразно които не е участвал във вмененото му във вина престъпно деяние.

В последната си дума иска от съда оправдателна присъда.

     В пледоарията си по съществото на делото представителя на прокуратурата счита фактическата обстановка по делото за безспорно установена такава, каквато е описана в обвинителния акт. По отношение на наказанията , които да бъдат наложени на двамата подсъдими изразява становище за определяне на наказанието в размер от по три години,  което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.

     Защитникът на подсъдимите счита, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че подсъдимите са автори на престъплението. Изразява позиция, че протоколът за разпознаване на лица е негодно доказателствено средство и моли да бъде изключено като доказателствен източник, тъй като са налице очевидни отклонения от правилата на чл.170 и чл.171 от НПК - липсва разпит на разпознаващия свидетел, в който разпит би трябвало да се обясни дали познава лицата, при какви условия ги е наблюдавал и за своето лично състояние при това наблюдение. При оценка на свидетелските показания на свид.Г. моли съда да има предвид, че същите са вътрешно противоречиви и непоследователни, като от една страна е налице вътрешно противоречие между тях, а от друга не кореспондират с останалите доказателства по делото. Защитата сочи , че св. Г. твърди, че наемането на гаража е било преди два месеца, като разпитът му е проведен на 08.07.2009г., т.е. гаражът е нает през месец май, докато в края на същия протокол казва, че наемането на гаража е станало през март месец. Сочи още, че единствения признак, по който този свидетел разпознава автомобила е това че е голям и черен на цвят, т.е. в този период в гаража е можело да бъдат паркирани автомобили от различни марки и в същото време те също биха могли да бъдат черни на цвят. Изразява се позиция , че показанията на свид.П. също разколебават обвинителната теза, тъй като той твърди, че пред него свид.Г. е заявил, че две момчета от Варна са наели гаража и са оставили джипа, но тези показания противоречат на показанията на свид.Г., който е заявил, че едно лице е оставило автомобила в гаража. На следващо място защитата счита, че не може да се сподели наведеното в обвинителния акт, че процесният автомобил е бил на територията на гр.Варна единствено на 01.04.2009г., тъй като справката от група „Видеонаблюдение и превенция“ сочи, че същата не отразява в пълнота информация относно дата и часа на излизане и влизане на автомобилите, като съгласно тази справка за последно автомобила е бил на 01.04.2009г. в гр.Варна, като е бил забелязан на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и бул.“Осми приморски полк“ и няма данни за времето и мястото на излизане на автомобила. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че подс.Х. се е обадил на свид.Г., за да наеме гаража му, защото на стационарния телефон на свид.Г., липсва обаждане от телефони, ползвани от подсъдимите. От СРС е видно, че липсват разговори между подсъдимите както на 03.04.2009г., така и в предходните дни. Защитата счита и, че обвинителната теза се разколебава от показанията дадени на свид.Ц., съобразно които на 03.04.2009г.  подс.Х. е бил заедно с него на територията на страната и не е имал физическа възможност да укрие автомобила на тази дата.  Сочи още, че поведението на подс.М., сочи на липса на умисъл за извършване на застрахователна измама, тъй като след подаване документите пред  застрахователя, с които е предявил претенция за заплащане на обезщетение, той не е бил достатъчно активен за получаване на такова – документите за заплащане на обезщетение са подадени  на 06.04.2009г. , а чак на 27.05.2009г. подава документи за погасени данъци и такси свързани със собствеността на въпросното МПС, с който документ би могъл да се снабди в рамките на един ден. Отделно от това и автомобилът е бил в лошо състояние след като е бил намерен в гаража. Въз основа на изложеното, защитата моли съда  да постанови присъда, с която да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по повдигнатите обвинения.

     След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

      Подс. М., руски гражданин, се установил да живее в гр.Варна, Република България, където със съпругата си учредили фирма "Сандра Марино" ООД -гр.Варна, в която били съдружници.

Собственост на дружеството бил лек автомобил - джип "Гранд Чероки" с ДК№ В34-86 КР, черен на цвят, дизел, с четири врати, закупен от подс.М. на 21.12.2007г., който автомобил бил управляван от подсъдимия и съпругата му. След закупуването на автомобила, на 13.11.2008г. подс. М. сключил застрахователен договор "автокаско" със застрахователна сума -19129 лева със ЗК "Булстрад ВИТ" - клон Варна. Застраховката покривала и застрахователното събитие „кражба".

Освен автомобила, на дружеството бил регистриран и мобилен номер 0878 896766, който през периода 01.01.2009г.-04.04.2009г. бил ползван от подс. М..

В началото на 2009г. подс.М. и подс. Х., с когото се познавали, решили да инсценират кражба на автомобила, след което подс. М. да получи застрахователната сума по застрахователния договор, посочен по- горе. Подс. Х.  следвало да скрие автомобила някъде, а подс.М. - да заяви за кражбата.

В изпълнение на замисленото трябвало да бъде намерено подходящо място, където да бъде укрит автомобила.

На 26.03.2009г.  бил отпечатан и съответно - пуснат в продажба на 27.03.2009г.  бр.12 на вестник „Обяви”, издаван в гр.Силистра. Във вестника се съдържала обява на св. Г., който давал под наем гараж -16 кв.м. на ул."7-ми септември" №68 в гр.Силистра. Телефонът за връзка бил *********, на който отговарял  св. Г..

Подс.Х. се свързал със свид. Г. и след като двамата се срещнали, се договорили подс. Х. да ползва гаража, като той предплатил наемна цена за два месеца с две банкноти от по 50 лева.

В периода от наемане на гаража до 03.04.2009г. св. Г. на няколко пъти виждал как подс. Х. докарва кола – черен голям джип, на която св. Г. не запомнил номера и марката. Автомобила бил собствения на дружеството «Сандра Марино» джип "Гранд Чероки" с ДК№ В34-86 КР, за който в предходен период от време подс. Х. и подс. М. постигнали уговорка да извършат измамата. Автомобилът престоявал за кратко, като в един от случаите престоял по- продължително време в гаража и когато св. Геогиев попитал за това, подс. Х. му обяснил, че е бил в Испания.

След престоя на автомобила в гаража, подс. Х. го връщал на подс.М..

На 03.04.2009г. сутринта, подс. М. ***, като по пътя си минал през гр. Добрич. Подсъдимият пътувал с автомобила "Гранд Чероки" с ДК№ В34-86 КР,като в 08.50 часа, преминал през кв."Балик" в гр.Добрич, където провел розговор по мобилният си телефон. Пристигайки в гр.Силистра, подс. М. се срещнал с подс.Х., където му предал ключовете за автомобила и самия автомобил.

Подс. Х. закарал автомобила в гаража на свид. Г., където го заключил.

 После подс.Х. с л.а."Мерцедес", ДК№ СС2662СВ откарал подс.М. в гр.Добрич в ранните часове на обед часа и се върнал в гр. Силистра, откъдето по молба на св. Ц. се отправил към ГКПП Силистра, влизайки в 15.00 часа на територия на Р.Румъния.

В 14.04 часа подс.М. се обадил на тел. 166 и заявил, че автомобила му е изчезнал.

В 15.00 ч. подс. М. подал заявление в I РУП при ОДМВР Добрич, в което посочил, че е паркирал по-рано в гр.Добрич на бул. „Добруджа” №11/13 автомобил - джип «Гранд Чероки» peг. № В3486КР, който бил противозаконно отнет. Снети били обяснения и била подписана декларация за издирване на МПС, след което подс.М. ***.

Образувано било досъдебно производство от РП-Добрич, за деяние по чл.346 ал.1 от НК с неизвестен извършител.

На 06.04.09 г. подс. М. подал пред ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» в офиса на дружеството в гр.Варна сведение и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, с молба да получи застрахователно обезщетение в размер на 19 129 лв.

Тъй като в служителите на застрахователното дружество възникнало съмнение за застрахователна измама, обезщетение не било изплатено, а от подс. М. бил поискан допълнително документ- постановление за прекратяване издирването на автомобила.

Междувременно св. Д. Р., който по това време бил полицейски служител, отговарящ за МПС в гр. Добрич, получил информация от св. П. – полицейски служител от гр. Силистра, че евентуално обявеният за противозаконно отнет автомобил на подс. М. се намира в гараж в гр. Силистра.

На 07.07.2009г. бил извършен оглед на гаража и на автомобила, при което било установена, че гаража е  заключен, а автомобила  е вътре, със затворени,но незаключени врати.

С писмо от 10.07.09г. застрахователят бил уведомен от водещия разследването, че МПС-то било намерено.

Впоследствие автомобилът бил върнат на подс. М.

По делото било извършено разпознаване, в хода на което свид. Г. разпознал подс. Х., като лицето, наело гаража.

В хода на разследването били изискани справки от системата за видеонаблюдение в ОД МВР Варна и Добрич. От справките е видно, че за периода 01.04.09 г. до 04.04.09 г. автомобилът бил засечен в гр. Варна единствено на 01.04.09 г. Изготвена е и справка, обхващаща период 10.03.2009г.-31.03.2009г., установяваща движенитео на автомобила през този период.

Била е изискана справка за проведени разговори и адреси на клетки по отношение на мобилния телефон на подс. М..

Изготвени са били ВДС, обективиращи резултатите от използваните СРС по отношение на проведени разговори на абонати на телефонни номера ********** и ********* с период 01.01.2009- 04.04.2009г.

Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза, стойността на автомобила към 03.04.2009 г. е била 15 181 лева.

 

     Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства : показанията на разпитаните в с.з. свидетели Г. Г.; Ив. П.; А.; Д. Р. ; П. П. и Ц.; прочетените показания на свидетеля Д. Г. и приобщените по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, като всички те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

     Преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът взе предвид и прецени и обясненията, дадени от подсъдимите М. и Х., съобразно които те не са извършвали деянието. Съдът не кредитира тези обяснения, намирайки ги за защитна теза на подсъдимите, тъй като те остават изолирани от останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите Г. Г.; Ив. П.; А.; Д. Р. ; П. П. и Ц. и Д. Г., както и проведеното на досъдебното производство разпознаване, при което св. Г. разпознава подс. Х..

     Подс. М. е категоричен, че не е извършил деянието . В обясненията си сочи, че в деня на изчезването на автомобила тръгнал на разходка в района на гр. Добрич и гр. Силистра, като първо стигнал в гр. Силистра, а впоследствие, около 10,00-11,00 часа – и до гр. Добрич, където случайно и без да са разговаряли по телефона този ден, срещнал подс. Х.. Двамата се разходили по автоборсите, след което подс. Х. казал, че е зает и трябва да си тръгва и върнал подс. М. до мястото, където бил паркирал автомобила. При това установили, че автомобила липсва и след разговор с таксиметрови шофьори, които казали , че в гр. Добрич няма паяк, сигнализирал полицията.

     В обясненията си подс. Х. сочи, че се чули предната вечер преди 03.04.2009г. с подс. М. и станало ясно, че той ще ходи на разходка из забележителностите около гр. Силистра и гр. Добрич,  като принципно се разбрали ако се засекат в гр. Добрич да се видят. Станало ясно и че подс. М. ще търси части за автомобила. На следващата сутрин подс. Х. *** около 07,00 -07,30 часа , където престоял до срещата си с подс. М.. При тази среща след като прекарали известно време заедно, подс. Х. откарал подс. М. до мястото, където казал, че е паркирал по- рано автомобила си и установили липсата му, след което била сигнализирана полицията. 

     Съдът не възприема подобна версия за случилото се, тъй като по делото са налице показанията на св. Г. – собственикът на гаража, където бил откаран автомобила на 03.04.2009г.

     Св. Г. категорично разпознава подс. Х. като лицето, което е наело гаража и е оставяло  автомобила в него.

     Извършеното разпознаване следва непосредствено проведения разпит на свидетеля, като независимо от вписването на дата на провеждане на 26.06.2008г. съдът намери, че датата на провеждане на 26.06.2009г. е безспорно установена, предвид годината на извършване на деянието /2009г./ и в този смисъл е налице техническа  грешка при изписване на годината.

     В разпита св. Г. е посочил обстоятелствата, при които е възприел лицето, както и онези белези и особености , по които може да го разпознае.

     При извършеното разпознаване на същата дата, в присъствието на св. Ив. П. и св. А., св. Г. категорично е разпознал подс. Х., като видно от обективираното в разпита на свидетеля,  протокола за разпознаване и приложения снимков материал, разпознатото лице съответства по своите белези на заявеното от свидетеля Г. при неговия разпит.

     В този смисъл и съдът не споделя възразеното от защитата, че протоколът за разпознаване на лица е негодно доказателствено средство, което следва да бъде изключено като доказателствен източник, тъй като са налице очевидни отклонения от правилата на чл.170 и чл.171 от НПК .

Показанията на св. Г. са категорични и ясни и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. Същите не са и вътрешно противоречиви, както счита защитата.

Защитата сочи , че св. Г. твърди, че наемането на гаража е било преди два месеца, като разпитът му е проведен на 08.07.2009г., т.е. гаражът е нает през месец май, докато в края на същия протокол казва, че наемането на гаража е станало през март месец.

Следва да се отбележи, че в показанията си от 26.06.2009г. св. Г. сочи, че ден след публикуването на обявата във вестник „Обяви” с него се е свързало лице, което разпознава като подс. Х..

В разпита си от 08.07.2009г. св. Г. отново категорично заявява като време на наемане на гаража края на март – началото на април през тази година.

Така, факта, че по- горе в разпита си свидетелят заявява, че не може да възпроизведе от кой град е регистрацията на джипа, както и , че не си спомня букви и цифри, тъй като ги е възприел преди два месеца, по никакъв начин не внася съмнение в обективността и последователността на неговите показания.

Защитата сочи още, че единствения признак, по който този свидетел разпознава автомобила е това че е голям и черен на цвят, т.е. в този период в гаража е можело да бъдат паркирани автомобили от различни марки и в същото време те също биха могли да бъдат черни на цвят.

Подобна позиция не се възприема от съда, тъй като св. Г. в показанията си сочи, че подс. Х. е паркирал един и същ автомобил – черен, голям джип. Никъде в показанията на свидетеля не се съдържат данни, които да внесат съмнение във възприетата и възпроизведена от него информация, по- конкретно, от които да се черпи извод, че в този период в гаража са били паркирани различни автомобили.  

По същество защитата изразява и позиция , че показанията на свид. П. също разколебават обвинителната теза, тъй като той твърди, че пред него свид.Г. е заявил, че две момчета от Варна са наели гаража и са оставили джипа, но тези показания противоречат на показанията на свид. Г., който е заявил, че едно лице е оставило автомобила в гаража.

     Доколкото показанията на св. П. са депозирани от полицейски служител – оперативен работник към РУП Силистра, извършващ процесуално- следствени действия по множество дела, същите опосредяват споделена от св. Г. информация, значително отстояща във времето от възприемането й, до възпроизвеждането й пред съда, при проведено досъдебно производство, в хода на което са установени двама извършители на престъпното деяние, подобно противоречие е обяснимо и не разколебава изводът за обективни, последоветилни и пълни показания както на св. Г., така и на св. П.. 

     Отделно от показанията на св. Г., в насока да установят изложената по- горе фактическа обстановка са и действията на подс. Х. след наемане на гаража- подс. Х. неколкократно оставял в гаража автомобила, като веднъж го оставил за по- продължителен период от време, обяснявайки на св. Г. , че е бил в Испания. Така действията на подс. Х. и даденото то него обяснение логично имат за цел да създадат у св. Г. впечатление, че „собственикът” на автомобила, освен, че ползва същия, през определен период от време пътува в чужбина, при което автомобилът остава заключен в гаража. При това положение, с оставянето на автомобила на 03.04.2009г. за продължително време в гаража у св. Г. не биха възникнали съмнения, че се случва нещо нередно, а следва обяснението, че неговият собственик пътува. Наемът на гаража  е бил предплатен за срок от два месеца, който период от време е достатъчен за създаване на горното впечатление у св. Г., инсцениране на кражбата на автомобила и укриването му до получаване на паричното обезщетение.   

     Следва да се отчетат и изготвените справки за проведени телефонни разговори между абонати с телефонни номера 0878 896766 и 0899 855999.

     Първият номер е с абонат „Сандра Марино” ООД, като според обясненията на подс. М. през периода 01.01.2009г. – 04.04.2009г. само той е ползвал този мобилен телефон.

     Вторият мобилен телефон е на подс. Х..

      На 26.03.2009г., видно от приложената справка, е бил отпечатан бр. 12 на вестник „Обяви”, съдържащ обявата на св. Г.. Съответно вестникът бил пуснат в продажба на 27.03.2009г.

     От тази дата във времето между подс. М. и подс. Х. е започнала кореспонденция, като първоначално контакт е бил осъществен посредством текстово съобщение с избиращ номер – този на подс. Х. и избран номер – този на подс. М., а впоследствие е бил проведен и разговор /видно от ВДС от СРС стр.27, както и от извадка от разпечатка по делото –л.152/.

     На следващия ден, който е и деня, твърдян от св. Г. за ден на наемане на гаража от подс. Х., отново е била осъществена връзка посредством текстови съобщения между подс. Х. и подс. М., като отново избиращ номер е този на подс. Х..

     В периода между датата на излизане на обявата и инсцениране кражбата на автомобила между подс. М. и подс. Х. са били провеждани разговори  съответно на 31.03.2009г., като трикратно са водени такива с избиращ номер – този на подс. М. и избран- този на подс. Х.. Разговор с избиращ номер на подс. М. и избран номер на подс. Х. е регистриран последно на 02.04.2009г.

     Така интензитета на комуникация между двамата подсъдими от 27.03. до 02.04.2009г., съпоставен с останалите факти по делото – отдаване на гаража под наем на подс. Х., престояването на автомобила известно време в гаража, както и «отнемането» на автомобила на 03.04.2012г., косвено подкрепя обвинителната теза.

     Следва да се отбележи, че от ВДС към СРС обхващащо периода от 01.01.2009г. до 04.04.2009г. се уставовява, че през периода от 01.01.2009г. до 27.03.2009г. между двамата подсъдими е осъществявана рядка комуникация, като същата зачестява именно през периода от наемане на гаража до инсцениране кражбата на автомобила.    

     Така, въз основа на анализа на доказателствата по делото, съдът намери, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимите М. и Х., тъй като същите представляват тяхна защитна теза.

     При установяване на фактическата обстановка по делото съдът прецени и останалите възражения на защитата по същество. Защитата счита, че не може да се сподели наведеното в обвинителния акт, че процесният автомобил е бил на територията на гр.Варна единствено на 01.04.2009г., тъй като справката от група „Видеонаблюдение и превенция“ сочи, че същата не отразява в пълнота информация относно дата и часа на излизане и влизане на автомобилите, като съгласно тази справка за последно автомобила е бил на 01.04.2009г. в гр.Варна, като е бил забелязан на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и бул.“Осми приморски полк“ и няма данни за времето и мястото на излизане на автомобила.

Действително възражението на зищатата е основателно, но факта, че справката от група „Видеонаблюдение и превенция“ не отразява в пълнота информация относно дата и часа на излизане и влизане на автомобилите поникакъв начин  не оборва фактите по обвинението.

Напротив – от визираната справка, както и от справката , обхващаща период от 10.03.2009г. до 31.03.2009г. /л.42-44 от д.пр./ се установява, че за автомобила са налице последователни видеозаписи за отделни периоди от време, следвани от прекъсвания и отново – последователно движение. За дата 28.03.2009г. последното регистрирано движение на автомобила е в 21,37,48 часа, когато е преминал през КП на околовръстен път Аксаково, в посока – Добрич. Следващият запис датира от 31.03.2009г. , след което отново следва прекъсване.

Така, тази информация за движението на автомобила, /доколкото видно от съдържанието на двете справки се касае за установен постоянен маршрут на автомобила, обхващащ движение в определени посоки по определени булеварди/,  съпоставена с показанията на св. Г. досежно паркирането на автомобила в гаража и периодичното му престояване, косвено подкрепя показанията на този свидетел.

 

Защитата счита, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че подс. Х. се е обадил на свид. Г., за да наеме гаража му, защото на стационарния телефон на свид. Г. липсва обаждане от телефони, ползвани от подсъдимите.

Безспорно, от ВДС към СРС не се установява контакт между мобилен телефон, ползван от подс. Х. или подс. М., но са налице контакти между телефона на св. Г. и неустановени в хода на разследването мобилни и стационарни номера.

Предвид показанията на св. Г., който е категоричен по отношение състоялия се телефонен разговор и последвалото наемане на гаража, съдът намери,  че по делото безспорно е установено провеждането на такъв разговор, като се налага извод, че същият е проведен не от мобилен телефон на някой от подсъдимите а от друг мобилен или стационарен телефон. Такъв извод се явява логичен и от гледна точка на постигнатия сговор за застрахователна измама между подсъдимите, при което логично е същите да не осъществяват уличаваща ги комуникация.

По същество се сочи, че от СРС е видно, че липсват разговори между подсъдимите както на 03.04.2009г., така и в предходните дни.

Съдът извърши анализ на проведените разговори между подсъдимите Х. и М., който не счита за нужно да преповтаря. За пълнота единствено следва да се отбележи, че е логично, при постигнатия предварителен сговор, на датата на деянието и след нея, подсъдимите да не поддържат връзка помежду си с оглед осуетяване на възможността такава връзка да бъде предмет на обследване и да бъде съотнесена към замислената застрахователна измама.

Защитата счита и, че обвинителната теза се разколебава от показанията дадени от свид.Ц., съобразно които на 03.04.2009г.  подс.Х. е бил заедно с него на територията на страната и не е имал физическа възможност да укрие автомобила на тази дата.

Подобно становище не може да бъде споделено, тъй като св. Ц. сочи, че е осъществил контакт с подс. Х. около обяд или в ранните следобедни часове – т.е. по време, в което вече автомобилът е бил укрит в гаража на св. Г. и подс. М. е бил превозен до гр. Добрич. Предвид часът на преминаване през ГКПП на 03.04.2009г. – 15, 00 часа, както и заявеното от св. Ц., че подс. Х. пристигнал веднага след обаждането на бензиностанция „Шел”, където пили чай и веднага след това се отправили към КГПП, съдът намери, че времето на осъществяване на контакт между двамата  е това в ранните часове на следобеда. Такова време на контакт между лицата съответства и на заявеното от подс. Х. като час на отпътуване от гр. Добрич за гр. Силистра.   

 По същество се заявява, че поведението на подс.М., сочи на липса на умисъл за извършване на застрахователна измама, тъй като след подаване документите пред  застрахователя, с които е предявил претенция за заплащане на обезщетение, той не е бил достатъчно активен за получаване на такова – документите за заплащане на обезщетение са подадени  на 06.04.2009г. , а чак на 27.05.2009г. подава документи за погасени данъци и такси свързани със собствеността на въпросното МПС, с който документ би могъл да се снабди в рамките на един ден.

Съдът не споделя подобна позиция, тъй като видно от показанията на св. Г. Г., още към подаване на заявлението за обезщетение са съществували съмнания относно действия по осъществяване на застрахователна измама и това е било причината да се изискат допълнителни документи. Именно липсата на тези документи е препятствяля възможността подс. М. да довърши деянието, получавайки застрахователната сума.

Тук е мястото да се отбележи и факта, че подавайки  сведението – част от заявлението за кражба /л.49/ , подс. М. е посочил информация, съобразно която не е предоставял автомобила за ползване на трети лица. Така посоченото противоречи на установеното по делото, че автомобилът е бил предоставян и ползван от подс. Х.. Укриването на такава информация логично следва замисъла на подс. М. и подс. Х. и предотвратяване възможността за връзка между двете лица и инсценираната кражба.

В пледоарията си защитат сочи и на факт, че  автомобилът е бил в лошо състояние след като е бил намерен в гаража.

Изхождайки от показанията на св. Ив. П. и св. А., както и от изготвените по делото протокол за оглед и фотоалбум /л.64-69/, съдът намери, че  не се установява видимо лошо състояние на автомобила. Същия е пристигнал на собствен ход до гр. Добрич, където с приемо- предавателен протокол е предаден на подс. М. с изричното отбелязване, че е в движение, без липси и повреди /л.75/. 

 

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подсъдимият О.Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 212 ал.4 вр.ал.1 вр. чл.18 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 06.04.2009 г. в гр. Варна, в качеството на извършител, в съучастие с П.Х.Х. - помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание - Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие -кражба на л.а. джип "Гранд Чероки" с ДК №В3486 КР, и Сведение-неразделна част от Заявление за кражба на МПС с peг. № В3486 КР, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 19129 лв., собственост на "Булстрад ВИТ"АД Варна, като дължима по сключена застраховка "Бонус Каско" със застрахователна полица № 50222230/13.11.2008 г., с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

Съдът прие от правна страна, че подсъдимият П.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 06.04.2009 г. в гр. Варна, в качеството на помагач, в съучастие с О.Г.М. - извършител, чрез използване на документи с невярно съдържание - Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие -кражба на л.а. джип "Гранд Чероки" с ДК №В3486 КР, и Сведение-неразделна част от Заявление за кражба на МПС с peг. № В3486 КР, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 19129 лв., собственост на "Булстрад ВИТ"АД Варна, като дължима по сключена застраховка "Бонус Каско" със застрахователна полица № 50222230/13.11.2008 г., с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

     Обект на престъплението : Обществените отношения, осигуряващи формирането на вола за разпореждане с парични средства. По- конкретно с деянието е направен опит да бъде засегната възможността за разпореждане с парични средства от застрахователя, чрез въвеждането му в заблуждение относно условията за това разпореждане.

     От обективна страна : за деянието са характерни два предмета на посегателство - върху физическо лице, действащо за застрахователя и върху имущество. В случая е налице пряко въздействие  посредством използваните документи с невярно съдържание, отразяващи извършена кражба на автомобила, чрез които у застрахователя се формира неправилна представа относно разпореждането с парите, които въз основа на декларираните факти се явяват дължими като обезщетение по сключената застраховка.

     Субект : пълнолетно вменяемо физическо лице.

     От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс. М.  и подс. Х. са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на съставомерните последици и са целели именно тяхното настъпване- да набавят за себе си имотна облага. Подс. М. и подс. Х. са действали с категоричното знание, че укриват автомобила, че обявяват същия за откраднат и впоследстиве въвеждат в заблуждение застрахователя относно този факт. Подс. М. и подс. Х. категорично са знаели, че не се следва сума като обезщетение за откраднат автомобил, но  въпреки това, посредством използване на документи с невярно съдържание  са направили опит за въвеждане в заблуждение и получаване на имотна облага.

     При издирване на мотивите на подс. М. и подс. Х.  за извършване на деянието съдът намери, че двамата подсъдими са били мотивирани от възможността да си набавят средства без за това да им се налага да полагат обществено полезен труд или да извършват действия на разпореждане със свое имущество.

     Квалификацията на деянието по чл.212 ал.1 от НК се определя от  факта, на използваните документи с невярно съдържание, послужили за опита за въвеждане в заблуждение и получаване на имотна облага.

     Квалификацията на деянието по чл.212 ал.4 от НК се определяя от стойността на имуществото, за което е направен опит да бъде присвоено, която стойност превишава 70 пъти минималната работна заплата за страната към момента на деянието.

     Предвид на факта, че подс. М. е действал като извършител на деянието, подавайки документите пред застрахователя като старна по договора за застраховка, деянието по отношение на този подсъдим се квалифиира по чл.20 ал.2 от НК.

     Подс. Х. е извършил действия по улесняване извършването на деянието, предварително извършвайки действия по наемането на гаража и укриване на автомобила в него, поради което и квалификацията на деянието по отношение на този подсъдим е по смисъла на чл.20 ал.4 от НК.

Деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини, което обуславя квалификация като такова по чл.18 ал.1 от НК.

     При определяне на наказаниeто на подсъдимия М., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние към средния размер, предвид на наличните квалифициращи признаци и обстоятелствата на извършване на престъплението, касаещи предварителната му подготовка и реализация във времето.

     От друга страна се съобрази и с тази на дееца и взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът прецени и и изтеклия не по негова вина период от време от извършване на деянието до осъщестяване на наказателната репресия.

     Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

     При така установеното по отношение на обществената опасност на деянието и дееца съдът намери, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства – в неговият минимален размер. Водим от горното и на осн. чл.212 ал.4 вр. ал. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 и чл.54 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

     Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо той да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед изложеното, съдът намери, че следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в максимален размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.

     При определяне на наказаниeто на подсъдимия Х., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние към средния размер, предвид на наличните квалифициращи признаци и обстоятелствата на извършване на престъплението, касаещи предварителната му подготовка и реализация във времето.

     От друга страна се съобрази и с тази на дееца и взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът прецени и и изтеклия не по негова вина период от време от извършване на деянието до осъщестяване на наказателната репресия.

     Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

     При така установеното по отношение на обществената опасност на деянието и дееца съдът намери, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства – в неговият минимален размер. При отчитане качеството на подс. Х.- помагач, съдът намери, че степента на участие на този подсъдим по улесняване извършването на деянието е значителна до степен, определяща налагането на наказание, идентично с това на извършителя. Водим от горното и на осн. чл.212 ал.4 вр. ал. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 и чл.54 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

     Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо той да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед изложеното, съдът намери, че следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в максимален размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.

 

     Съдът възложи на подсъдимите направените деловодни разноски съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК.

 

     Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :