Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Габрово, 12.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 156 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния
срок жалба от К.М.Й. ***, подадена чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 91 от 11.07.2022 година по АНД № 237/2022 година на
Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 22-0892-000154 от 15.03.2022 година на Началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с което на К.Й.
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
са наложени следните наказания на основание чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП - глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
/дванадесет/ месеца.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на съда, че при издаване на процесното НП са допуснати нарушения, които не са съществени и имат характер на технически пропуски, като сочи, че не може да бъде технически пропуск игнорирането на заключението от техническата експертиза; Й. е неправилно наказан въз основа на показание на техническо средство, при наличие на химическа експертиза; фактът, че експертизата е посочена като налична след налагане на наказанието, няма отношение към санкционната част на процесното НП; въззивният съд недопустимо е тълкувал волята на наказващия орган, като е приел, че последният е имал предвид установеното от вещото лице; обстоятелството, че 2-те стойности активират една и съща санкционна норма, няма отношение към допуснатото съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Касационният
жалбоподател К.М.Й. не се явява в открито съдебно
заседание, представлява се от своя надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Габрово не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният
споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП. Макар
и непрецизно структурирано като документ, процесното НП съдържа всички установени
и относими по случая факти, в частност тези, свързани с концентрацията на
алкохол в кръвта на проверяваното лице и извършване на деянието в условията на
твърдяна от наказващия орган повторност.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е предвидена административно-наказателна санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Ако в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е налице обща забрана за управление на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, то в тази на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е регламентиран количествен критерий относно концентрацията на алкохол в кръвта, при наличие на която водачът на МПС носи административнонаказателна отговорност, а в ал. 2 на чл. 174 от ЗДвП са посочени наказанията, приложими за повторните нарушения. Довод в подкрепа на извода, че административнонаказващият орган е взел предвид установената чрез химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта на проверяваното лице, която стойност е решаваща по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е обстоятелството, че с процесното НП са наложени наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС в предвидения от закона /чл. 174, ал. 2 от ЗДвП/ минимален размер. Макар нарушението да е повторно, установената концентрация на алкохол в кръвта е към установения от закона минимален праг, при който се ангажира административнонаказателната отговорност на водача /чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, което обстоятелство е намерило своята рефлексия при индивидуализиране на наложените наказания в предвидения от закона минимум - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като липсва законова възможност да бъдат намалени под този, предвиден от закона, минимум.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 11.07.2022 година по АНД № 237/2022
година на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.